Решение по дело №4146/2019 на Районен съд - Русе

                             РЕШЕНИЕ

                                                                         №

                                                                гр.Русе, 13.02.2020г.

                                                   

 

 

 

 

                                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 15 януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

 

 

при секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4146 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. 

Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД с ЕИК: ********* е предявил иск срещу ответника Е.С.И. с ЕГН: ********** в качеството му на съдлъжник по договор за потребителски кредит за сумата общо от 4053,90 лева представляваща 3641,70 лева главница и 412,20 лева неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Претендира разноски по заповедното и исковото производства в общ размер на 645,67 лева.

Твърди, че за посочените вземания се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2225/ 2019 г. по описа на РРС. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите по заповедта за изпълнение, като претендира направените деловодни разноски в исковото и заповедното производства.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

В хода на делото ответникът прави възражения за изтекла давност.   

Видно от приложения по делото Договор за револвиращ заем №********** се установява, че на 20.05.2013г. „Профи кредит България" ЕООД е отпуснало на А.Х.И. сумата от 1800 лева. В договора е посочено, че последния е със срок на кредита 48 месеца, при размер на вноска – 121,00 лв. Дължимата сума по кредита е фиксирана в размер на 5 864,55 лева. Няма спор между страните, че ответника е заплатил само част от задължението си. Не се спори, че Е.С.И. е  съдлъжник по договор за кредит.

На 17.01.2014г. А.А. е подал молба за промяна на погасителния план към ДРЗ N: №**********. Молбата била уважена и на 29.01.2014г. бил издаден нов , коригиран погасителен план между, който бил подписан от кредитора, длъжника – А.Х.И. и съдлъжника – Е.С.И..

Видно от приложения на л.22 от делото коригиран погасителен план към договор за потребителски кредит N: ********** се установява, че последната погасителна вноска е в размер на 121,00 лева и с падеж 05.02.2016г.

Видно от приложеното извлечение по сметка на л.24 от делото, длъжникът Аксел Али е преустановил плащанията си по договора за кредит на 05.05.2015г.

Дружеството депозирало пред съда заявление по чл.410 от ГПК, а към него момент вече бил настъпил падежа и на последната дължима вноска; в производството по ч.гр.д.№2225/2019г. му била издадена заповед за изпълнение.

При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с пр.осн.чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК, за съществуването на парични вземания, за които на кредитора е издадена, по-рано във времето, заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

Искът е допустим, а родово и местно компетентен да го разгледа е Русенски районен съд.

По същество становището на съда е следното:

Паричните си вземания ищцовото дружество основава на сключен на 20.05.2013г. договор за потребителски кредит между „Профи кредит България" ЕООД и А.Х.И. сумата от 1800 лева. В договора е посочено, че последния е със срок на кредита 48 месеца, при размер на вноска – 121,00 лв. Дължимата сума по кредита е фиксирана в размер на 5 864,55 лева. Не се спори и е установено, че ответникът Е.С.И. е съдлъжник по договора за кредит.

Единственото възражение на ответника за неоснователност на иска е за изтекла в негова полза на погасителна давност и именно то ще бъде коментирано по-долу. Ответника счита, че задълженията му са погасени с изтичане на предвидения в чл.111 от ЗЗД тригодишен срок, приложим в случая, тъй като вземанията на ищеца са за периодични плащания, а и с общия по чл.110, защото към момента на депозиране от ищеца „Профи кредит България" ЕООД на заявлението по чл.410 от ГПК са били изминали повече от три години от падежа на последната дължима вноска по кредита.

Заповедното производство е специално съдебно производство за защита-санкция при незаконосъобразно развитие на гражданското правоотношение, изразяващо се в неизпълнение на изискуемо вземане от предвидения в чл.410 ГПК вид, както и на парично вземане, установено в предвиден в чл.417 ГПК документ. Целта на това производство е да се създаде съдебно изпълнително основание (чл.404, т.1 от ГПК), когато вземането не се изпълнява. Целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. В това производство съдът не проверява дали вземането съществува. Съгласно действащата правна уредба подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не е самостоятелно основание за прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. „в" от ЗЗД, като това е и тезата, застъпена в мотивите на т. 14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в смисъл, че ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес. Съгласно мотивите на ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС започването на производство, в което длъжникът не участва (каквото действие е подаването на заявление по чл. 410 от ГПК), не може да прекъсне давността, а разпоредбата на чл. 116, б. "б" е изключителна и не може да бъде тълкувана посредством аналогия на правото.

Въпреки това , съдът установи, че от падежа на последната вноска по кредита, съгласно коригирания погасителен план (л.22 от делото)  - 05.02.2016г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на дата – 18.04.2019г. е изтекъл срок, по-голям от три години. Следователно по отношение на всички падежирали но неизплатени вноски , включително и лихвите е изтекла погасителната 3 годишна  давност.

По изложените съображения, предявеният иск, като неоснователен следва да бъде отхвърлен изцяло.

По въпроса за разноските – съгласно ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013г., съда по установителното производство се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Принципно, както в исковия процес, така и в заповедното производство, ищеца, респ. заявителя имат право на разноски, съразмерно уважената част от иска. Тъй като настоящия съдебен състав прецени, че вземанията на „Профи кредит България" ЕООД на договорно основание са погасени по давност и иска му е неоснователен, то няма право на разноски нито в заповедното, нито пък в исковото производства.

Така мотивиран съдът,

 

 

                                        РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на регистрация гр.София срещу Е.С.И. с ЕГН:********** иск с правно осн.чл.422 ал.1 от ГПК, да бъде прието за установено, че Е.С.И. с ЕГН:********** дължи на това дружество сумата от 4053,90 лева, представляваща 3641,70 лева главница и 412,20 лева неустойка, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1047 / 19.04.2019г. по ч.гр.д.№ 2225/2019г. на Русенски районен съд.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на регистрация гр.София да му бъдат присъдени сторените от него разноски в настоящото исково производство и заповедното в общ размер на 645,67 лева.

            Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: