РЕШЕНИЕ
№ 705
гр. Русе, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20224520201006 по описа за 2022 година
1006 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И. К. Г. от гр.Русе, против Наказателно постановление № 22-
1882- 000115 от 31.05.2022 г. на Началник Сектор ОДМВР РУ 01 Русе, с което за
административно нарушение по чл.6 т.2 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.І т.4 от ЗДвП, са
наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от 3 месеца.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението
като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на закона.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и в това си качество е наказван за
нарушения по ЗДвП.
На 26.04.2022 г., в гр.Русе, около 13.00 часа, Г., управлявайки мотоциклет „Хускварна
Свартпилен 401“ с рег. № ***, лична собственост, преминал през кръстовището на улиците
„Тодор Каблешков“ и „Шести септември“.В същото време, в района се намирал св.К. К.-
1
мл.полицейски инспектор в РУ 01 към ОДМВР Русе.К. бил със служебно облекло и се бил
насочил към приемна за граждани в близост.Св.К. забелязал, че водачът на мотоциклета е с
каска, но вози пътник- дете, момиче, без каска.При разминаване на превозните средства по
улица „Шести септември“, полицейският служител указал на жалб.Г. да свали детето от
мотора, при което последният му обяснил, че са се насочили към църквата.Св.К. спрял
автомобила си, изчакал пред храма жалбоподателя да излезе и поискал да му извърши
проверка, като изискал водачът да представи документите си.Жалбоподателят отказал и
напуснал мястото.По повод на случилото се, св.К. изготвил докладна записка, водачът бил
установен и призован за съставяне на АУАН . На 27.04.2022 г. на И. Г. бил връчен АУАН №
22- 1882- 000115, сочещ нарушение по чл.6 т. 2 от ЗДвП- отказ да се изпълняват
разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и
правилата за движение.
При предявяване на акта жалбоподателят възразил, като посочил, че не е предлолагал
св.К. да е полицейски служител, поради което не се подчинил на указаното му.
Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление с наложените
на основание чл.175 ал.І т.4 от ЗДвП наказания- глоба в размер на 100 лева и лишаване от
право да се управлява МПС за срок от 3 месеца.
Във въззивното производство НП се атакува с доводи за незаконосъобразност,
оспорват се фактите, твърди се, че св.К. не бил облечен с полицейска униформа, а жалб.Г.
нямал качеството на водач на МПС.Във връзка с посоченото се твърди, че е налице и
неправилно приложение на закона.Развиват се съображения също така, че св.М. П.-
актосъставител, няма право да съставя актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП.
Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства
и доказателствени средства- АУАН № 22- 1882- 000115 от 27.04.2022 г., възражение по акта,
становище, справка за нарушител, материали по преписка вх. № 188200- 2286/03.05.2022 г.,
вкл.съдържаща и веществени доказателства, показанията на свидетелите К. и П..Съдът дава
вяра изцяло на гласните доказателства, тъй като при анализа им констатира, че същите са
последователни и непротиворечиви, отнесени към другите приобщени писмени
доказателства и доказателствени средства.Свидетелят К. е очевидец на действията на
жалб.Г. и съдът констатира, че изтъкнатите от него фактически обстоятелства косвено се
потвърждават от соченото като нарушител лице в депозираните възражения срещу акта за
нарушение.
Анализът на доказателствата налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима, тъй като е депозирана от лице, притежаващо процесуална
легитимация.Разгледана по същество, е частично основателна.
Съдът намира, че в производството по установяване на административното нарушение
и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални
2
нарушения.Актът за нарушение и издаденото наказателно постановление притежават всички
изискуеми от закона реквизити и са постановени при спазване на процесуалните правила.
Твърденията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения поради липса на
правомощия на актосъставителя М.П. да съставя актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП не следва да се определят като основателни.Същите са базирани на
съдържанието на Заповед № 8121з- 1632/02.12.20221 г. на министъра на вътрешните работи
относно определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от
МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на
административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват
технически средста и системи за измервания и контрол и да осъществяват контролна
дейност по ЗДвП.Св.П. е сред лицата, които по силата на цитираната заповед и длъжността
си са оправомощени, вкл. и при условието- успешно положен изпит за познаване на
разпоредбите на ЗДвП и КЗ, факт, установен със свидетелските му показания. Що се отнася
до указанията какъв ред да се спазва при изпълнение на рутинните полицейски задължения-
като например използване на светлоотразителни жилетки, то нарушенията на заповедите на
министъра в този аспект не могат да се определят като съществено процесуално нарушение
по ЗАНН, а единствено- като основание за евентуално реализиране на дисциплинарна
отговорност.
По същество извършването на нарушението е правилно установено и доказано.
Разпоредбата на чл.6 т.2 от ЗДвП сочи, че участниците в движението са длъжни да
изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката
на пътя и правилата за движение. Според §6 т.28 от ЗДвП „участник в движението е всяко
лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на
движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи
на пътя. Конкретно съдът приема, че жалбоподателят има качеството на водач на МПС,
което се установява от показанията на св.К. и косвено се потвърждава от застъпените в
производството тези на самия нарушител, който не оспорва, че на посоченото място и в
посоченото време управлявал мотоциклета си непосредствено преди полицейският служител
да инициира извършването на проверка.Съдът приема, че именно поради това качество на
лицето, обосновано нарушението е квалифицирано по ЗДвП, а не по ЗБЛД или ЗМВР. От
субективна страна нарушението е извършено умишлено, като тезата на жалб.Г., че не
разпознал св.К. като полицейски служител се опровергава от приложените в преписката
доказателства.
Наложените административни наказания са обосновано и законосъобразно
индивидуализирани по вид, но не и по размер, което налага изменение на обжалваното
постановление в тази част. За отказ да се изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението, виновните лица се наказват с лишаване от право да се управлява
МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева.Конкретно санкциите са определени
в среден законов размер.Вярно е, че лицето има предходно наказание по ЗДвП, но няма
3
данни да се касае до системен нарушител, поради което не може да се приеме, че този факт
следва да бъде определящ като отегчаващ отговорността.Като отчита, че като цяло се касае
до водач на МПС, който не се отличава с последователно неправомерно поведение, съдът
намира, че стореното следва да се определи като инцидентна проява и наказанията да се
наложат в минималния законов размер- лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1
месец и глоба от 50 лв.
С оглед изхода от делото и претендираните и от двете страни разноски, съдът намира,
че същите следва да бъдат присъдени както в полза на жалбоподателя, така и в полза на
наказващия орган в редуциран в сравнение с претенциите размер, тъй като обжалваното НП
по същество е изменено, а именно- 80 лв. в полза на ОДМВР Русе /съобразно разпоредбата
на чл.27 е от НЗПП/ и 300 лева в полза на жалбоподателя /според претенцията/.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22- 1882- 000115 от 31.05.2022 г. на
Началник сектор ОДМВР Русе, РУ 01 Русе, с което на И. К. Г. с ЕГН **********, от гр.Русе,
ул.“Александровска“ 10, вх.1, ет.2, за нарушение по чл.6 т.2 от ЗДвП, на основание чл.175
ал.І т.4 от ЗДвП, са наложени административни наказания, като намалява размера на
постановената глоба от 100 /сто/ на 50 /петдесет/ лева и намалява размера на постановеното
лишаване от право да се управлява МПС от 3 /три/ на 1/един/ месец.
ОСЪЖДА ОДМВР Русе, да заплати на И. К. Г. с ЕГН **********, от гр.Русе,
ул.“Александровска“ 10, вх.1, ет.2, сумата от 300 /триста/ лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА И. К. Г. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“Александровска“ 10, вх.1,
ет.2, да заплати на ОДМВР Русе сумата от 80 /осемдесет/ лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на
страните, пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4