РЕШЕНИЕ
№ 11976
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от В. Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20221110106654 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Б. Ц. Т., ЕГН
********** и В. Г. Г., ЕГН **********, чрез адв. Х. против Й. Н. В., ЕГН
********** от гр. С., в която се твърди, че на 31.08.2021 г. ищците придобили
собствеността на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1381.2214.8.44 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири, точка, хиляда триста осемдесет и едно, точка, две хиляди двеста и
четиринадесет, точка, осем, точка, четиридесет и четири) по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град С., С. о., област С.я (***), одобрени
със Заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект е от 25.08.2021 г.; адрес на имота: гр. С., С.,
район Н., ж. к. „***“, блок № * (***), вход „*“, етаж: * (*), апартамент № *(*),
който самостоятелен обект се намира на етаж *, в сграда с идентификатор
****, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, разположена в имот
с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент; брой нива на обекта: *; посочена в документа площ: ***;
прилежащи части: избено помещение № ***, със застроена площ от **, и **
идеални части от общите части на сградата; при съседни самостоятелни
1
обекти в сградата - на същия етаж: *** и обект с идентификатор ***; под
обекта: обект с идентификатор ***; над обекта: обект с идентификатор ***;
стар идентификатор: ****, който гореописан самостоятелен обект, съгласно
документ за собственост представлява Апартамент № ***, състоящ се от две
стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ ***, при граници по
титул за собственост, апартамент № **, двор, апартамент № *** и коридор,
по документ за собственост: заедно с принадлежащото му избено помещение
№ **, с площ *** при граници по документ за собственост: мазе № **, мазе
№ ***, коридор, коридор, и заедно с прилежащите му *** идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. За сделката
бил съставен Нотариален акт № *, том *, peг. № 5461, дело № 200/31.08.2021
г., по описа на нотариус П. П., с peг. № ** на Нотариална камара с район на
действие СРС.
Налице е твърдение, че към момента на придобиване на правото на
собственост от страна на ищците, ответникът Й. Н. В. е упражнявал
фактическата власт върху процесния имот, като същият е държал процесния
недвижим имот, без да е имал правно основание за това. Твърди се, че след
като собствеността е преминала върху ищците, ответникът е продължил
неправомерно да държи вещта, въпреки че бил канен многократно да
освободи имота.
С оглед установяване на изложените фактически твърдения от страна на
ищците, същите правят искане за разпит на един свидетел при режим на
довеждане. Формулират искане съдът, след като установи собствеността на
ищците върху процесния недвижим имот, да осъди ответника да им предаде
владението на същия. Към исковата молба са приложени документи в
заверено от процесуалния представител на ищеца копие, които се иска да
бъдат приети като доказателства по делото.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът Й. Н. В., ЕГН **********,
чрез адв. П., е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Оспорва твърдението, че ищците са собственици
на процесния недвижим имот. Твърди, че през 2005 г. ответникът е заживял
във фактическо съжителство с лицето З. Б. Ангелова, ЕГН **********, като
през 2007 г. двамата са установили владение върху процесния недвижим
имот. Налице е твърдение, че двамата са упражнявали непрекъснато
2
фактическото владение върху посочения имот в период повече от десет
години, а именно до лятото на 2019 г., когато е починало лицето З. Б. А.
Предвид горното, ответникът заявява, че същият се явява собственик на
½ ид.ч. от процесния недвижим имот по силата на изтекла придобивна
давност през периода 2007 г. – 2019 г. Оспорва обстоятелството, ищците,
както и техните праводатели, някога да са владели имота. Прави искане за
допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на фактическите му твърдения.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения
и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с обективно и
субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 108 от
ЗС.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.
235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
По делото са изискани и представени доказателства във връзка със
собствеността на процесния имот, за който има издаван Акт за държавна
собственост № 4592/13.03.1968 г. на „Коларовски“ РНС, преактуван по реда
на Закона за общинската собственост с Акт за частна общинска собственост
№ 83/15.01.1997 г. на Столична община, р-н „Н.“, за който имот на основание
влязла в сила кадастрална карта – чл. 59, ал.1 от Закона за общинската
собственост, за което е бил съставен Акт за частна общинска собственост №
2177/09.07.2014 г. на Столична община, р-н „Н.“.
Видно от представено по делото заверено копие на Договор от
20.04.2010 г., сключен между Ст., р-н „Н“, в качеството му на наемодател, и З.
Б. А., в качеството й на наемател, в изпълнение на Заповед за настаняване № 7
от 10.04.2006 г. и на основание чл. 19, ал. 1 от Наредбата за реда и условията
за управление и разпореждане с общински жилища на територията на С.,
процесното жилище е било безсрочно предоставено за ползване под наем от
страна на наемодателя на наемателя. Настанителната заповед № 7 от
10.04.2006 г. на кмета на район „Н.“ е била изменена със Заповед №
26/20.04.2010 г. на кмета на С. – р-н „Н.“, като с последната на основание чл.
22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с
общински жилища на територията на Столична община са били настанени
3
Захарина Борисова Ангелова, заедно със сина й С. Ц. Т., като двучленно
семейство.
Съгласно приложената на л. 112 от делото Заповед № РД-09-
381/01.10.2014 г. на кмета на район „Н.“, на основание подадено от страна на
З. Б. А. заявление по преписка № ОИ-03-5/28.04.2014 г. за покупка на
общинско жилище в изпълнение на Решение № 365 по Протокол № 64 от
26.06.2014 г. от Столичния общински съвет, е било взето решение за
продажба на процесния имот на посоченото лице, което, посредством
Декларация от 22.10.2014 г. и Заявление от 28.04.2014 г. е заявило своето
съгласие за закупуването на същия.
С Декларация от 30.09.2014 г., с нот. заверка на подписите при нотариус
Р. Р., с рег.№ 104 на НК, с район на действие Софийски районен съд, лицето
С. Ц. Т., син на З. Б. А., е заявил отказ от настанителна Заповед №
6/10.04.2006 г. от името на своята майка.
От приложеното по делото заверено копие от Договор за продажба на
недвижим имот – частна общинска собственост от 22.10.2014 г. на район „Н.“
– Столична община, е видно, че на основание Решение № 365 по Протокол №
64/26.06.2014 г. на Столичния общински съвет и Заповед № РД-09-
381/01.10.2014 г. на кмета на р-н „Н.“, на Захарина Борисова Ангелова е бил
продаден следният недвижим имот, а именно ап. *, вх. „*“, ет. *, бл. *, ж.к.
„**“, гр. С., състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, със
застроена площ ***, заедно със съответното зимнично помещение № * с
площ от * кв.м., при граници: мазе № *, мазе № *, коридор, коридор, и заедно
с прилежащите му ** идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *,
том *, рег. № *, дело № * от 2019 г. на нотариус А. М., рег. № *на НК, с район
на действие Софийски районен съд, на 23.04.2019 г. З. Б. А., ЕГН **********,
в качеството й на продавач, е прехвърлила правото на собственост на
процесния имот на Б. Ц. Т., ЕГН **********, в качеството й на купувач по
посочената сделка.
От представен по делото препис-извлечение от Акт за смърт №
0452/14.06.2019 г., издаден от С., р-н „Н.“, се удостоверява смъртта на лицето
З. Б. А., ЕГН **********.
4
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *,
рег. № *, дело № * от 2021 г. на нотариус П. П., рег. № * на НК, с район на
действие Софийски районен съд, на 16.08.2021 г., ищците по настоящото
дело, а именно Б. Ц. Т., ЕГН ********** и В. Г. Г., ЕГН **********, в
качеството им на продавачи, са прехвърлили придобития в режим на СИО
процесен имот на Б. К. Г.а, ЕГН ***, в качеството й на купувач по посочената
сделка.
По делото е приложен Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № 200 от 31.08.2021 г. на нотариус
П. П., рег. № *на НК, с район на действие Софийски районен съд, /л.130-л.132
от делото/, от който се установява, че на 31.08.2021 г. лицата Б. К. Г.а, ЕГН
*** и Г. В.ов Г., ЕГН **********, в качеството им на продавачи, са
прехвърлили на ищците в настоящото производство, а именно Б. Ц. Т., ЕГН
********** и В. Г. Г., ЕГН ********** притежавания от тях недвижим имот,
находящ се в гр. С., ж.к. „***“, блок № *, вх. „*“, ет. *, ап. *, представляващ
и процесния имот в настоящото производство.
На следващо място, по отношение на ответника, от страна на ищците са
били изискани и представени по делото заверени копия на Удостоверение за
семейно положение, съпруг/а и деца с изх.№ РНД23-УФ01-1372/3/07.11.2023
г., издадено от С., р-н „Н.“ и Писмо с изх.рег.№ СОА23-ГР94-5952-
(1)/03.12.2023 г., от Столична община, от които е видно, че ответникът е бил в
граждански брак с лицето Л. К. В.а за период, през който ответникът твърди,
че е живял във фактическо съжителство с лицето З. Б. А.
По делото са събрани и гласни доказателства. Разпитан е свидетелят С.
Ц. Т., брат на ищцата Б. Т.. От показанията на св. Тошков се установява, че
същият е запознат със сделките, които са извършвани по отношение на
процесния имот, като твърди, че през 2006 г. лицето З. Б. А., негова майка, е
обитавала имота под наем, заедно със съквартирант, а през 2010 г. и самият
свидетел е бил настанен от общината в процесния имот, в който в живял
заедно с майка си до 2014 г. или 2015 г. Твърди, че през този период никой не
е живял постоянно с тях. Твърди, че познава ответника, който е посещавал
процесния имот като гост в периода 2014 г. – 2015 г., като за периода след
2015 г. свидетелят твърди, че няма сведения дали ответникът се е нанесъл за
постоянно в имота. Сочи, че през 2018 г. имотът е бил придобит чрез
5
покупко-продажба от ищцата, която е останала собственик на апартамента
след смъртта на Захарина Борисова Ангелова. Твърди, че ищцата е поканила
многократно ответника да освободи процесния имот, а той от своя страна е
ограничил достъпа й до жилището като е сменил патрона на входната врата.
От свидетелските показания на свидетеля И. И. О., съсед в сградата, в
която се намира процесният имот, се установява, че същият е познавал
ответника и лицето З. Б. А., като твърди, че същите са живели заедно в имота
с условията на фактическо съжителство. Твърди, че след смъртта на З. Б. А.,
ответникът е продължил да обитава апартамента. Твърди, че не е наясно
някой друг, освен З. Б. А., да е обитавал имота в периода 2006 г. – 2010 г.,
както и в периода 2010 г.-2015 г. Твърди, че преди време З. Б. А. е живеела с
възрастна жена, но не сочи конкретен период за това.
Разпитан е и свидетелят Г. Й. К., явяваща се съседка в сградата, в която
се намира процесният имот. От показанията на свидетеля се установи, че
същата познава ответника и З. Б. А., които са обитавали заедно имота в
период от около десет години, преди което имотът е бил обитаван от друго
лице. Свидетелят твърди, че не знае кога е и от кого е бил закупен имотът.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ищците е следвало да установят при условията на
пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно правото
си на собственост по отношение на процесния недвижим имот на твърдяното
правно основание, както и че ответникът неоснователно осъществява
фактическа власт върху имота, а ответникът е следвало да докаже
възражението си, че осъществява владение на твърдяната ид.ч. от имота през
процесния период, намерението за своене на този имот, както и изтичането на
твърдения период от време.
В хода на производството се установи, че ищците са придобили
собствеността на процесния имот чрез правна сделка, а именно договор за
покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 98, том II, рег. № 5461, дело № 200 от 31.08.2021 г. на
нотариус Петьо Петров, рег. № 533 на НК, с район на действие Софийски
районен съд, /л.130-л.132 от делото/, от който се установява, че на 31.08.2021
6
г. лицата Благовеста Кирилова Г.а, ЕГН ********* и Горан В.ов Г., ЕГН
**********, в качеството им на продавачи, са прехвърлили на ищците в
настоящото производство, Б. Ц. Т., ЕГН ********** и В. Г. Г., ЕГН
********** притежавания от тях недвижим имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „Толстой“, блок № 57, вх. „В“, ет. 3, ап. 44, представляващ и процесния
имот в настоящото производство.
По отношение на обективираното в отговора на искова молба
твърдение, че ответникът е придобил правото на собственост върху ½ ид.ч. от
процесния недвижим имот по силата на изтекла придобивна давност през
периода 2007 г. – 2019 г., съдът намира, че по делото не се установи по
безспорен начин наличието на годно правно основание за придобиване на
имота, както и началния момент на встъпване във владение на имота с
намерение за своене от страна на ответника. От показанията на свидетеля С.
Ц. Т., както и с оглед приетите по делото писмени доказателства, а именно
Договор от 20.04.2010 г., сключен между С., р-н „Н.“, в качеството му на
наемодател, и З. Б. А., в качеството й на наемател, в изпълнение на Заповед за
настаняване № 7 от 10.04.2006 г. и на основание чл. 19, ал. 1 от Наредбата за
реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на Столична община, се установи, че лицето З. Б. А. е държала
процесния недвижим имот в периода от 20.04.2010 г. до 22.10.2014 г. когато
същата е сключила Договор за продажба на недвижим имот – частна
общинска собственост от 22.10.2014 г. на район „Н.“ – С. о., с който на
основание Решение № 365 по Протокол № 64/26.06.2014 г. на Столичния
общински съвет и Заповед № РД-09-381/01.10.2014 г. на кмета на р-н „Н.“,
имотът е бил продаден на същата, което изключва възможността ответникът
да е владял процесния имот с намерение за своене през този период.
В разпоредбата на чл. 68 ЗС се съдържат определения за владението и
държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като
своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака:
обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и
субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. При
държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма
намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът
7
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца
поради трудността за доказване на намерението за своене като психично
състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано
заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на
владението /animus domini/- намерението да се държи вещта като своя, като се
изхожда от друг установен факт - обективния признак на владението/corpus/ -
упражняване на фактическа власт върху вещта – така Тълкувателно решение
№ 1 от 06.08.2012 г. по тълкувателно дело № № 1/2012 г., ОСГК на ВКС.
Според правната доктрина придобивната давност е способ за
придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ,
чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от
закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава VІІІ ЗС, наименувана
„придобиване и изгубване на вещни права” в разпоредбите на чл.79-86 ЗС.
Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като
елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително
добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. ЗС владелецът е добросъвестен, когато
владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да
знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона
форма е била опорочена. В чл. 70, ал. 2 ЗС е установена оборима презумпция
за добросъвестност, като е посочено, че същата се предполага до доказване на
противното. Предвид гореизложеното, както и с оглед показанията на
свидетелите С. Ц. Т. и И. И. О., съдът намира също, че по делото не се
установи ответникът да е владял имота, от кой момент точно започва да тече
твърдяната от ответника придобивна давност, тъй като по делото липсват
доказателства, удостоверяващи началния момент, от който ответникът е
започнал да владее процесния имот, заедно с лицето З. Б. А., която е
придобила имота на собствено основание, а преди това е била наемател.
Предвид изложеното и поради липсата на установена фактическа власт върху
вещта от страна на ответника, съдът намира, че възражението на ответника за
придобиване на процесния недвижим имот по давност се явява
неоснователно.
8
Доколкото се установи, че ищците са титуляри на правото на
собственост върху процесния недвижим имот на основание договор за
покупко-продажба на същия, обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 98, том II, рег. № 5461, дело № 200 от
31.08.2021 г. на нотариус Петьо Петров, рег. № 533 на НК, с район на
действие Софийски районен съд, /л.130-л.132 от делото/, от който се
установява, че на 31.08.2021 г. лицата Благовеста Кирилова Г.а и Горан В.ов
Г., в качеството им на продавачи, са прехвърлили на ищците в настоящото
производство, а именно Б. Ц. Т. и В. Г. Г. притежавания от тях недвижим
имот, находящ се в гр. С., ж.к. „***“, блок № *, вх. „*“, ет. *, ап. *,
представляващ и процесния имот в настоящото производство и предвид
липсата на спор относно обстоятелството, че имотът се намира във владение
на ответника Й. Н. В., за което в хода на настоящото производство не се
доказа наличие на годно основание, искът с правно основание чл. 108 ЗС е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и искането на ищеца за присъждане на
разноски по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира същото за основателно
за сума в размер на 345,83 лв., представляващи държавни такси. На основание
чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата като възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ и съдействие следва да се присъди сума
в размер на 3 636,61 лв., при съобразяване на разпоредбата на чл. 7, ал. 5 и ал.
9, вр. ал. 2 от Наредба 1/2004 г. и правната и фактическа сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. Н. В., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „*“ № *, чрез адв. П., че Б. Ц. Т.,
ЕГН ********** и В. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., район
„С.“, ул. „К.“ № *, ет. *, чрез адв. Х., са собственици на основание договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 98, том II, per. № 5461,
дело № 200/31.08.2021 г., по описа на нотариус П. П., с per. № 533 на
Нотариална камара с район на действие СРС на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по
9
кадастралната карта и кадастралните регистри на град С., С., област С.,
одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо самостоятелния обект е от 25.08.2021 г.; адрес на имота:
гр. С., С., район Н., ж. к. „*“, блок № *, вход „В“, етаж: *, апартамент № *,
който самостоятелен обект се намира на етаж *, в сграда с идентификатор
***, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, разположена в имот с
идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1 (едно); посочена в документа площ: ***;
прилежащи части: избено помещение № **, със застроена площ от ***, и**
идеални части от общите части на сградата; при съседни самостоятелни
обекти в сградата - на същия етаж: *** и обект с идентификатор ***; под
обекта: обект с идентификатор ***; над обекта: обект с идентификатор ***;
стар идентификатор: ***, който гореописан самостоятелен обект, съгласно
документ за собственост представлява Апартамент № **, състоящ се от две
стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ ***, при граници по
титул за собственост, апартамент № **, двор, апартамент № ** и коридор, по
документ за собственост: заедно с принадлежащото му избено помещение №
***, с площ *** при граници по документ за собственост: мазе № ***, мазе №
***, коридор, коридор, и заедно с прилежащите му *** идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и ОСЪЖДА
Й. Н. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „*“ № *, чрез адв. П.
да предаде на Б. Ц. Т., ЕГН ********** и В. Г. Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С., район „*“, ул. „**“ № *, ет. *, чрез адв. Х., владението
върху описания имот, който владее без правно основание.
ОСЪЖДА Й. Н. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „*“
№*, чрез адв. П. да заплати на Б. Ц. Т., ЕГН ********** и В. Г. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С., район „*“, ул. „*“ № *, ет. *, чрез адв.
Х. сумата от 345,83 лв., представляваща сторени разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Й. Н. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „*“
№*, чрез адв. П. да заплати на адв. Г. Б. Х., със съдебен адрес: гр. С., район
„*“, ул. „*“ № *, ет. *, сумата от 3 636,61 лв. на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 5 и ал. 9, вр. ал. 2 от Наредба
1/2004 г., като възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и
10
съдействие.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11