О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
2006 Година 13.07.2018
Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тринадесети юли Година 2018
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 847 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен
отговор и даденият му с разпореждането от 18.06.2018 г. срок по чл. 101, ал. 1 ГПК, в който е отстранил нередовностите на отговора
си, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове
допустими.
Искането
на ответника в отговора за привличането на третото лице Л.Р.П., като помагач на
негова страна в процеса, е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, на същото
трето лице се сочи и постоянен адрес в Р.Б., а следва да се приеме, че ответникът
има и соченият в уточняващата му молба от 09.07.2018 г. интерес от привличането
му по смисъла на чл. 219, ал. 1 ГПК (л. 102). Поради това следва да се уважи с
настоящото определение искането на ответника и привлече и конституира, като
помагач на негова страна в процеса, същото трето лице (чл. 220 ГПК).
Следва
да се приемат като относими, допустими и необходими
писмени доказателства, представените от страните до момента писмени документи (чл. 183 ГПК).
Следва
с оглед характера на делото да се уважи искането на ищеца и задължи ответника
да представи цялото му ЛТД (чл. 190 ГПК).
Следва
на всяка от страните да се даде възможност, най-късно в насроченото за
разглеждане на делото съдебно заседание, да посочи точно фактите, за
доказването на които иска допускането на свидетели, за да прецени съда тяхната
допустимост с оглед чл. 164 ГПК, едва след което в същото заседание съдът ще се
произнесе по тези им искания (чл. 156, ал. 2 ГПК).
Следва
да се уважи искането на ищеца и назначи по делото съдебно - икономическа
експертиза, която да отговори на поставените от същия въпроси към същата в
искова му молба, като и на въпросите: 1). има
ли ищецът неплатени трудови възнаграждения за всеки един от посочените в
исковата молба и уточняващите я молби месеци и какъв е размера (брутен и нетен)
на всяко едно от тях; 2). изплатени ли са му
същите възнаграждения от ответника, на коя дата и по кой от начините по чл.
270, ал. 3 КТ за всяко от тях поотделно; 3).
има ли неплатени от ответника на ищеца към датата на изготвяне на заключението
трудови възнаграждения за някои от исковите месеци, за кои и в какъв размер
(брутен и нетен); 4). има ли издадена заповед от ответника за командироването
на ищеца в чужбина за исковия период/двустранно подписано от страните
допълнително споразумение по чл. 2 от НУРКИРСРПУ (Обн. ДВ, бр. 2/2017 г.) към трудовия договор за командироването
на ищеца по чл. 121а КТ, къде, за какъв период и при какви условия, като при
наличие на такава заповед/споразумение, вещото лице да представи заверен от
него препис от същите със заключението си; 5). какво
е дължимото се на ищеца за този период обезщетение по чл. 215 КТ за дневни,
пътни и/или квартирни пари (поотделно и общо) и/или трудово възнаграждение по
споразумението по чл. 2 от НУРКИРСРПУ, и изплатено/и ли му/са е/му същото/ите от ответника изцяло или частично към датата на
проверката от вещото лице, поотделно и общо, в какъв размер и по кой начин; за
отговор на които въпроси, съдът не разполага със специални в областта на
счетоводната отчетност, което обуславя назначаването на тази експертиза за
отговор на същите въпроси (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й, не следва да
се определя депозит и срок за внасянето му от ищеца, защото е освободен от
разноски по делото (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК). Поради това, възнаграждението на
вещото лице следва да се поеме първоначално от сумите, предвидени в бюджета на
съда (чл. 83, ал. 3 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се
призоват същите с препис от настоящото определение, като на ищеца и третото
лице – помагач следва да се изпрати и препис от отговора и уточняващата го
молба с приложенията към тях, а на третото лице - помагач и препис от исковата
молба и уточняващите я молби с приложенията към тях. За съдебното заседание
следва да се призове и вещото лице. Страните следва да се приканят към
спогодба, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ДОПУСКА
и КОНСТИТУИРА третото лице Л.Р.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***- и настоящ
адрес *** , като помагач на страната на
привлеклия го ответник по делото - В.Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на
управление ---.
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им
разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно
за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно
удовлетворяване на претенциите по собствена воля, като освен това при спогодба
се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца вземания, са
посочени в исковата му молба и уточняващите я молби, и се изразяват по същество
в това, че работил в ответното дружество от 25.08.2015 г. до 02.12.2017 г.,
като трудовият му договор бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ,
по взаимно съгласие. За периода 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г. не му били
заплатени следните суми: трудово възнаграждение от 6396.50 лева, командировки по
700 евро на месец или общо 4900 евро, както и квартира по 130 евро на месец или
общо 910 евро. Работил в чужбина и посочените суми били договорени между него и
ответника, а именно: трудовото му възнаграждение да бъдело в български левове в
горепосочения размер, а отделно била договорена заплата по заработка
в чужбина в общ размер за посочения период от 9110 евро. Общо дължимите му се суми
в евро възлизали на 14920 евро. Съгласно закона и съдебната практика, било
възможно исковите претенции за заплащане на суми за положен труд да бъдели
предявявани, както в български левове, така и в евро.
С
молба от 06.03.2018 г. уточнява, че исковата му претенция с правно основание
чл. 245, ал. 1 КТ, била в размер на 9110 евро. Целият този размер бил за
периода 01.05.2017 г. – 30.11.2017 г., както следвало: за май 2017 г. исковата му претенция
била в размер на 570 евро; за юни 2017 г. - в размер на 1670 евро; за юли 2017 г. - в размер на 1720
евро; за август 2017 г.
- в размер на 1910 евро; за септември 2017 г. - в размер на 1550 евро; за октомври 2017 г. - в размер на 1550
евро; за октомври 2017 г.
- в размер на 1610 евро; за ноември 2017 г. - в размер на 80 евро. За исковите
претенции с правно основание чл. 215 КТ, за периода 01.05.2017 г. – 30.11.2017
г., ответникът му дължал командировъчни пари по 700 евро на месец или общо 4900
евро. Дължал му и по 130 евро на месец квартирни пари за периода 01.05.2017 г.
– 30.11.2017 г. или общо 910 евро. Общият размер на исковите му претенции с
правно основание чл. 215 КТ бил 5810 евро. Това били чистите трудови
възнаграждения, както и чистата сума за всички посочени вземания, както на
основание чл. 245, ал. 1 КТ, така и на основание чл. 215 КТ. На 08.01.2018 г. изпратил
молба до ответника да му представи копие от цялото му работно досие за периода
от започването му на работа до момента. Всяко отделно вземане, посочено в
исковата му молба, следвало да се изплати от ответника от първо до пето число
на следващия месец.
С
молба от 06.03.2018 г. уточнява, че със заповед за командироване от 01.08.2016
г., бил командирован в Г., в гр. Б., като заповедта не му била връчена. Подал
молба до ответника, както било посочено в цитираната му молба от 08.01.2018 г.,
като прилагал служебен бон, с който било изпратено писмото му до работодателя.
На база на тази заповед в първата му молба били посочени исковите му претенции
за дневни и квартирни пари. Отново потвърждавал, че заповедта не му била
връчена и до момента, въпреки изпратеното писмо на 08.01.2018 г. Бил
командирован за работа по строителство на сгради и по-точно - за измазване на
помещения, боядисване, шпакловане, поставяне на подови настилки.
С
молба от 26.03.2018 г. уточнява, че съдържанието на претендираното
обезщетение с правно основание чл. 215 КТ, в размер на 4900 евро, било дневни и
пътни, добавени към брутното трудово възнаграждение при ставки, определени в приложение
№ 2 от НКСЧ. За Г. командировките - пътни и дневни, били в размер на 35 евро на
ден, което при 20 дни работна седмица, било 700 евро на месец, или 4900 евро за
периода май - ноември. Претендираните трудови
възнаграждения от 9100 евро от май до ноември 2017 г., били основни
трудови възнаграждения. Това било изчислено на база заработените часове със
заплащане по 10 евро на час съгласно лична договорка между страните. На база
този критерий, за май - 8 дни по 7 часа по 10 евро на час - 560 евро; за юни - 24
дни по 8 часа по 10 евро на час -1920 евро; за юли - 24 дни по 8 часа по 10
евро на час - 1920 евро; за август - 22 дни по 7 часа по 10 евро на час - 1540
евро; за септември - 22 дни по 7 часа по 10 евро на час - 1540 евро; за
октомври 22 дни по 7 часа по 10 евро на час - 1540 евро; за ноември 1 ден по 8 часа
по 10 евро на час - 80 евро, като общата сума възлизала на 9100 евро. Нямало
клауза в трудовия му договор за заплащане в чужбина, защото към момента на
сключването му, работел на обект на ответника в Б.. Затова бил поискал данни от
него за уточняване на размера на всяко отделно месечно вземане, тъй като пояснил,
че в трудовия му договор нямало клаузи за плащане в чужбина, а не му било
предоставено споразумение за работа в чужбина. Поради това на 08.01.2018 г.
подал молба до ответника, с която поискал копие от досието си, но отговор нямало
на адреса му в Стара Загора. Поради това
не можел да удовлетвори разпореждане за предоставяне на каквито и да е други
факти. Отново молел съда да изиска цялото му досие от ответника, за да станело
видно имало ли сключено споразумение между тях за работа в чужбина, на какво
основание от август 2016 г.
до ноември 2017 г.
бил на работа в Г. на обект с управител Г.К.. Размерът на плащането, уточнено в
първата му молба, взел от счетоводството на фирмата. Плащанията трябвало да се
извършат в първия ден от следващия месец. Всички плащания за периода август 2016 г. - ноември 2017 г. били в евро, тъй
като строителният обект се намирал на територията на Г. и съгласно НКСЧ
заплащането се извършвало съгласно валутата на страната, в която бил
командирован. Квартирни в размер на 130 евро за месец, определени за Г. съгласно
приложение № 2 от НКСЧ, не били заплащани от работодателя му, а даже му били
удържани за целия период на пребиваването му в Г.. По този начин работодателят му
се обогатил неоснователно за негова сметка и затова щял да заведе отделна
искова молба за неоснователно обогатяване по чл. 55 ЗЗД. Тъй като нямал активна
банкова сметка, *** сметка на пълномощника му, заявил, че след приключване на
делото, при уважение на исковата му претенция, щял да поиска от счетоводството
на фирмата заплащане на дължимите суми с разходен касов ордер.
След
частично прекратяване на делото с определение № 897/29.03.2018 г., искането е
да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 9110 евро за неплатени му
нетни трудови възнаграждения от май до ноември 2017 г., сумата от 4900 евро
за неплатено му нетно обезщетение за дневни пари при командироване в чужбина от
май до ноември 2017 г.,
сумата от 910 евро за неплатено му нетно обезщетение за квартирни пари при
командироване в чужбина от май до ноември 2017 г. и законна лихва
върху тези суми от подаване на исковата молба в съда до изплащането им, както и
сторените по делото разноски.
Правната
квалификация на предявените от ищеца искове за неплатени трудови възнаграждения
– нормата на чл. 245, ал. 1 КТ, а за неплатени обезщетения при командировка –
нормата на чл. 215 КТ.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че оспорвал тези искове, които
били допустими, но неоснователни и недоказани. Не дължал претендираните
от ищеца суми в общ размер на 14 920
евро и законна лихва от образуване на производството в съда до изплащане
на задължението. Не оспорвал, че ищецът бил работник при него и бил назначен на
длъжност „кофражист" посредством трудов договор № 00000054/25.08.2015 г.,
с основно месечно трудово възнаграждение (БТВ) в размер на 540 лева. Не оспорвал
и факта, че с допълнително споразумение № 00000225/01.11.2017 г. към трудовия
договор № 54, страните договорили промяна в трудовото правоотношение помежду
си, като изменили размера на БТВ, получавано от ищеца, от 540 лева, на 507.50 лева
и едновременно с това променили и продължителността на работното време, от 8 на
7 часа дневно. Не оспорвал и факта, че ищецът бил командирован в Г., но
истинността на твърденията му в исковата му молба, предмет на делото, свършвали
до тук. Оспорвал изцяло твърденията му, че не бил получил заработеното от него
трудово възнаграждение в периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г. от
командироването му в Г.; че му се дължали претендираните
в исковата молба и уточняващите я молби суми в общ размер на 14 920 евро; както
и че бил работил през месеците ноември и декември 2017 г. в Г.. По отношение
на исковата му претенция с правно основание чл. 215 КТ, за периода от
01.05.2017 г. до 30.11.2017 г., в общ размер на 5810 евро, в т.ч. дължими
командировъчни пари в размер на по 700 евро на месец и по 130 евро на месец
квартирни пари, това искане било неоснователно и недоказано. По отношение на
направеното от процесуалния му представител искане с правно основание чл. 215 КТ, за заплащане на пътни и дневни суми в размер на по 35 евро на ден или общо
по 700 евро на месец за периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г. във връзка с
Приложение № 2 от НКСЧ, тези суми не се дължали, тъй като от 06.01.2017 г. в Р.Б.
действала Наредба за условията и реда
за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне
на услуги, която била приета с ПМС № 382/29.12.2016 г. и обн. ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г. С Наредбата се уреждали
условията и редът за командироване и изпращане на работници и служители по
смисъла на чл. 121а КТ и в частност командироването и изпращането им от Р.Б. в
друга държава - членка на ЕС, какъвто бил
случая. В чл. 121а, ал. 1, т. 1, б."а" КТ била дадена легална
дефиниция на това, кога било налице командироване на работник/служител в
рамките на предоставяне на услуги, тоест когато български работодател
командировал работник или служител на територията на друга държава - членка на
ЕС. В чл. 2, ал. 1 от Наредбата се определяло, че при командироване на
работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ, какъвто бил настоящия, работодателят
и работникът или служителят уговаряли с допълнително писмено споразумение
изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на
командироването, а в ал. 2 било определено минимално определеното съдържание на
това споразумение, в т.ч. размера на основното и на допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер и вида на транспортните средства и
маршрута. Така по силата на така приетата и действаща Наредба, командировъчни
пари в размер на по 35 евро на ден или общо по 700 евро на месец, не се дължали
от страна на работодателите/от 06.01.2017 г. насам, а на работниците се гарантирало,
че условията на труд, уговорени по чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 2 от Наредбата, не
можело да бъдат по-неблагоприятни за тях от тези, установени в приемащата
държава със законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни
трудови договори, арбитражни решения, обявени за общоприложими
по съответния ред, включително по отношение на здравословните и безопасни
условия на труд (чл. 6, ал. 1 от
Наредбата). Освен това, работодателят и работникът или служителят не можели
да договорят размер на трудовото възнаграждение по чл. 2, ал. 2, т. 3 от
Наредбата, по-нисък от минималната работна заплата или от минималните ставки на
заплащане, установени за същата или сходна работа в приемащата държава със
законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови
договори, арбитражни решения, обявени за общоприложими
по съответния ред (чл. 6, ал. 2 от
Наредбата). А респ. работодателят бил длъжен да начислява и изплаща на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималните
ставки на заплащане (каквито били
условията на труд в Г. при минимална ставка от 8.84 евро), установени за
същата или сходна работа в приемащата държава, за целия срок на командироването
или изпращането. По силата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, пътните пари за отИ.ето на работника или служителя до мястото на работа в
другата държава и за връщането му обратно след изтичането на срока на
командироването или изпращането, както и пътните пари, свързани с ползването на
платения годишен отпуск за връщане на работника или служителя и за отИ.ето му обратно до мястото на работа в другата държава, били
за сметка на работодателя, но не се полагали пътни пари на работник или
служител, когато ползвал безплатно пътуване на друго основание (чл. 4, ал. 5 от Наредбата), какъвто
бил случая, тъй като във всяко едно от сключените между страните допълнителни
споразумения (допълнително
споразумение № 000022/19.05.2017 г. към трудов договор № 00000054; допълнително
споразумение № 000032/20.07.2017 г. към трудов договор № 00000054 и допълнително
споразумение № 000094/20.10.2017 г. към трудов договор № 00000054), в
т.8 било упоменато (а и такава била
действителната фактическа обстановка), че на ищеца бил осигуряван
служебен автомобил (-), който да го превози по маршрута -, за сметка на
работодателя. В случай, че работникът бил пътувал с личен или служебен
автомобил, му се изплащала равностойността на изразходваното гориво по разходни
норми, определени от производителя на МПС, и съпътстващите такси за платени
магистрали и паркинг, свързани с автомобила (какъвто не бил случая, тъй като шофьор на служебния автомобил никога
не бил ищецът, а друго лице), по силата на чл. 4, ал. 4 от Наредбата, но
единствено и само след представен отчет за представените разходи и
разходно-оправдателни документи, представени пред работодателя в 10-дневен срок
от завръщането на работника/служителя в Б. (т.9 от допълнителните споразумения
към трудовия договор, сключени между страните и описани подробно). Към
настоящия момент, ищецът не бил представил нито финансов отчет за извършените
от него разходи. Нито разходно-оправдателни документи. Нито бил изявил
претенции за заплащане на сторени от него такива разходи. По силата на т. 11 от
сключените допълнителни споразумения към трудовия договор № 54/25.08.2015 г.
между страните (допълнително
споразумение № 000022/19.05.2017 г. към трудов договор № 00000054; допълнително
споразумение № 000032/20.07.2017 г. към трудов договор № 00000054 и допълнително
споразумение № 000094/20.10.2017 г. към трудов договор № 00000054), за
срока на командировката, Г. поемало разходите за квартирни пари за периода на
пребиваване на ищеца в Г. и транспорта от квартирата до обекта срещу
съответните отчети и разходнооправдателни документи,
каквито към настоящия момент последният не бил предоставил (чл. 5 от Наредбата
- в споразумението по чл. 2, ал. 1
страните можели да договорят и плащането на квартирни пари). Освен това,
за процесния период, ответникът имал действащ,
сключен договор за строителство от 15.03.2017 г. и анекси от 05.06.2017 г., от
17.08.2017 г. и от 03.10.2017 г. към договора, с немското търговско дружество Г.,
- с дан. № -, в качеството му на възложител. По силата му, последното, на
основание раздел VI от договора, било длъжно да „осигури за своя сметка спането на командированите работници ... същото
ще се осъществи в база на фирмата, находяща се в -.
Нещо повече. Именно по силата на този договор, ищецът и останалите
командировани работници на ответника, били настанени на посочения адрес на
квартира по време на престоя им в Г. и нито им били удържани за това средства. Нито
били задължавани да заплащат такива. Нещо повече. Ищецът неоснователно
претендирал заплащане на пътни, дневни и командировъчни за периода 01.05.2017 г.
до 20.05.2017 г. и 03.11.2017 г. - 30.11.2017 г., тъй като бил командирован в Г.
посредством допълнително споразумение към трудовия му договор от 20.05.2017 г.,
а на 03.11.2017 г. подал собственоръчно написана молба до другия управител на ответника
- Г.К., посредством която поискал да бъде освободен от заеманата длъжност при
него по здравословни причини. От
момента на депозиране на тази молба нататък, ищецът не се явявал повече на
работа при ответника. Събрал си багажа от предоставената му квартира и се
преместил в съседен град, където се установил и намерил работа при друг
работодател, въпреки, че твърдял пред Г.К., че имал сериозни здравословни
проблеми, които не му позволявали да продължи да изпълнява трудовите си функции
в Г.. Поради това претендираната от него сума от 5810
евро за периода 01.05.2017 г. - 30.11.2017 г., не се дължала от ответника. По
отношение на исковата претенция с правно основание чл. 245, ал. 1 КТ, за
периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г., в общ размер на 9 100 евро,
представляващи заработени часове със заплащане от по 10 евро на час „съгласно
лична договорка между страните", считал това искане за неоснователно и
недоказано. На първо място, лична договорка между страните за заплащане на
заработен час в размер на 10 евро, несъществувала. В съответствие с действащото
към момента на командироването му българско и европейско законодателство, и
както посочил, между страните били сключени на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба за условията и реда за командироване
и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги,
допълнителни писмени споразумения за изменение на съществуващото между тях
трудово правоотношение за срока на командироването, както следвало - допълнително
споразумение № 000022/19.05.2017 г. към трудов договор № 00000054, по силата на
което характерът и мястото на работа му, за периода от 20.05.2017 г. до
20.07.2017 г., се измествали в Г., а размерът на основното му трудово
възнаграждение се изменял на 21.47 лева на изработен час в приемащата страна; допълнително
споразумение № 000032/20.07.2017 г. към трудов договор № 00000054, по силата на
което характерът и мястото на работа му за периода от 21.07.2017 г. до
21.10.2017 г. се измествали в Г., а размерът на основното му трудово
възнаграждение се изменял на 17.89 лева на изработен час в приемащата страна; допълнително
споразумение № 000094/20.10.2017 г. към трудов договор № 00000054, по силата на
което характерът и мястото на работа му за периода от 22.10.2017 г. до
10.01.2018 г. се измествали в Г., а размерът на основното му трудово
възнаграждение се изменял на 20.87 лева на изработен час в приемащата страна. На
следващо място, неоснователно било искането му за заплащане по 10 евро на час
за всеки делничен ден от месеца, през който се намирал на работа при него.
Както по силата на описаните допълнителни споразумения към трудовия договор,
така и по силата на действащото в Б. трудово законодателство, дължал да заплаща
на работника/служителя си единствено отработените часове /т. 3 от
споразумението - „размер на основно трудово възнаграждение ... на изработен час в приемащата страна"/,
а не заплащане на всички часове по време на командироването. Предвид
производствената необходимост и специфичния труд, който следвало да полага ищецът
- полагане на кофраж, работел на строителния обект в определени дни от месеца,
когато се налагало да се полага кофраж на сградата. Така въз основа на
изготвени ежемесечни присъствени форми и разчетноплатежни
ведомости за периода май 2017 - декември 2017 г., на ищеца били начислени и изплатени
следните трудови възнаграждения, както следвало: за май 2017 г. - отработени 2 дни,
за което било начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 302.33 лева,
в т.ч. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит; за юни 2017 г.
- отработени 11 дни, за което било начислено брутно трудово възнаграждение в
размер на 1511.66 лева, в т.ч. и допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит; за юли 2017 г. - отработени 7 дни, за което било
начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 1007.77 лева, в т.ч. и
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит; за август
2017 г.
- отработени 10 дни, за което било начислено брутно трудово възнаграждение в
размер на 1679.62 лева, в т.ч. и допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит; за септември 2017 г. - отработени 4 дни, за което било
начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 587.87 лева, в т.ч. и
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит; за октомври
2017 г.
- отработени 7 дни, за което било начислено брутно трудово възнаграждение в
размер на 1028.77 лева, в т.ч. и допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит; за ноември и декември 2017 г. - ищецът не бил работил
нито един ден, но по силата на разпоредби, действащи в приемащата страна Г.,
местно законодателство, а от 01.01.2018 г. и в Б.,
работник/служител, който бил командирован на територията на страна-членка на ЕС,
не можел да бъде освободен в продължение на 30 календарни дни от настоящия си
работодател, а следвало да бъде върнат в страната, от която идвал (в случая Б.)
и да продължал работа при настоящия си работодател в продължение на 14 дни, с
оглед установяване на причините за освобождаването му в страната, където бил
командирован. Поради тази причина трудовите правоотношения между страните били прекратени
едва на 02.12.2017 г., посредством заповед № 00000084 от същата дата, а ищецът,
въпреки, че не се бил прибрал в Б. на 03.11.2017 г. (момента, в който напуснал работа), счетоводно бил воден на
работа в Б. за периода от 15.11.2017 г. до 01.12.2017 г. и му били начислени
брутни трудови възнаграждения съответно за ноември 2017 г. - в размер на 278.48
лева, и за декември 2017 г.
– 28.36 лева. За да бъдел изпратен /командирован/ работник, респ. служител, от
Б. в друга държава-членка на ЕС, какъвто бил случая, работодателят бил длъжен
до подаде заявление, ведно с допълнително споразумение към трудов договор по
чл. 2, ал. 1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, до съответното
подразделение на Т.. Оттам, след обстойна проверка на това дали дружеството
отговаряло на законоустановени изисквания, се издавало
удостоверение А1 относно законодателството в областта на социалната сигурност,
което се прилагало по отношение на притежателя/работника/ и въз основа на което
лицето можело да бъде командировано. Нещо повече. Нелогично и неоснователно било
ищецът да претендирал и заплащане на сумите в пълен размер, предвид факта, че
до ответника било изпратено и запорно съобщение с
изх. № 74993/01.12.2015 г. на ЧСИ -, с район на действие СГС, с което били
уведомени, че по изп.д. № - бил наложен запор върху
трудовото му възнаграждение, което получавал от ответника. Дължимата от него сума
била в общ размер на 24 967.43 лева. На 22.03.2016 г., в счетоводството до
ответника било получено и второ запорно съобщение с
изх. № 4277/22.03.2016 г. по изп.д. № - на -, с което
се налагал запор върху трудовото му възнаграждение за сумата от 353.33 лева. Така
по силата на двете запорни съобщения, от трудовото
възнаграждение на ищеца за процесния период били
удържани следните суми, както следвало: за май 2017 г. - не била удържана
сума; за юни 2017 г.
– била удържана сума в размер на 292.68 лева; за юли 2017 г. - 177.48 лева; за август
2017 г.
- 700.64 лева; за септември 2017
г. - 8.48 лева; за октомври 2017 г. - 185.56 лева; за ноември
и декември 2017 г.
- нямало удържани суми. С оглед отработените часове от ищеца и удържаните суми
по наложените запори, на последния били начислени и изплатени следните суми за процесния период: за май 2017 г. – 220.90 лева; за юни
2017 г.
- 878.04 лева; за юли 2017 г.
- 597.47 лева; за август 2017
г. - 600 лева; за септември 2017 г. - 436.95 лева; за октомври
2017 г.
- 605.53 лева; за ноември 2017
г. – 209.67 лева; за декември 2017 г. - 335.41 лева, в
т.ч. и начислено обезщетение по чл. 224 КТ. Или общо сумата, която следвало да
получи ищецът по силата на трудовия договор, за периода 01.05.2017 г. -
01.12.2017 г., била 3883.97 лева. От същата му била заплатена сума в размер на
3100 лева и 1000 евро, както следвало: на 21.07.2017 г. - 600 лева; на
04.08.2017 г. - 500 лева; на 22.08.2017 г. - 1 000 евро /поискан служебен аванс/;
на 13.09.2017 г. – 600 лева /поискан служебен аванс/; на 23.09.2017 г. - 400 лева
/поискан служебен аванс/; на 16.10.2017 г. – 1000 лева /поискан служебен аванс/.
Тези суми били изплатени в брой на Л.Р.П., която била съпруга на ищеца, по
изрично негово желание, което било отправено до управителя на ответника - Г.К..
Поради изложеното моли съда да отхвърли предявените искове изцяло, като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
С молба
от 09.07.2018 г. уточнява, че във връзка с изявлението му в писмения му, че описаните
по-горе суми били изплатени в брой на лицето Л.Р.П., което било съпруга на
ищеца, по изрично негово желание, отправено до управителя на ответника Г.К., уточнявал,
че искането на ищеца било направено устно пред управителя на ответника - Г.К.,
по време на работа в Г., с цел да се избегнело заплащане на допълнителни такси
за превод на суми от ищеца към съпругата му. По отношение на това, какво
представлявала всяка от заплатените на същата суми, уточнявал, че общо сумата,
която следвало да получи ищеца от ответника, по силата на трудовия договор, за
периода 01.05.2017 - 01.12.2017г., била 3 883,97 лева. От тази сума, на ищеца,
чрез съпругата му Л.П., били заплатени 3100 лева и 1000 евро, както следвало: на
21.07.2017 г. - 600 лева работна заплата за май 2017 г. (в размер на 220,90
лева) и част от работна заплата за юни 2017 г. (в размер на 379,10 лева); на
04.08.2017 г. - 500 лева остатък от работна заплата за юни, в размер на 498,94
лева; на 22.08.2017 г. - 1 000 евро, поискан от ищеца сл. аванс, с който било
погасено вземането му за работна заплата за юли 2017 г., в размер на 597,47
лева; работната заплата за август 2017 г. в размер на 600 лева; работната
заплата за септември 2017 г. 436.95 лева и част от работната заплата за октомври
2017 г. в размер на 325,58 лева; на 13.09.2017 г. – 600 лева поискан от ищеца
служебен аванс, с който било погасено вземането му за остатък от работна
заплата за октомври 2017 г., в размер на 279,95 лева; работната заплата за ноември
2017 г. в размер на 209.67 лева и част от начислено обезщетение по чл. 224 от КТ през декември 2017 г. в размер на 110,38 лева; на 23.09.2017 г. - 400 лева
поискан от ищеца сл.аванс, с който бил погасен остатък от вземането му за
начислено му обезщетение по чл. 224 КТ през декември 2017 г. в размер на 225.03
лева; на 16.10.2017 г. – 1000 лева поискан от ищеца сл.аванс. Така на същия
били заплатени чрез неговата съпруга, освен дължимите му по трудов договор за
периода 01.05.2017 - 01.12.2017 г. суми в общ размер на 3 883.97 лева, и
допълнително, недължими суми в размер на 1176 лева посредством плащанията от
23.09.2017 г. и 16.10.2017 г., под формата на служебни аванси, които последният
не бил отработил. Описаните суми били изплатени в брой на съпругата му Л.Р.П.,
по изрично негово желание до управителя на ответника - Г.К.. Във връзка с искането
му по чл. 219, ал. 1, вр. чл. 218 ГПК, по делото да се привлечала съпругата му като трето лице, уточнявал и
обосновавал правния си интерес с това, че в периода 21.07.2017 г. - 16.10.2017 г.
й били предадени с шест РКО дължими на ищеца суми за работна заплата в общ
размер на 3100 лева и 1000 евро, след изрично заявено негово устно желание до
управителя на ответника - Г.К., по време на работа в Г., сумите да бъдели
предадени на съпругата му, с цел да се избегнело плащане на допълнителни такси
за превода им от ищеца към съпругата му в Б.. При тази фактическа обстановка и
факта, че ответникът бил изпълнил добросъвестно, коректно и в срок,
задълженията си да плати на ищеца дължимите му се суми за работна заплата за
периода 01.05.2017 - 01.12.2017 г., в общ размер на 3 883.97 лева,
посредством предаването им по изрично негово искане на неговата съпруга в Б.,
то в случай, че по делото се установяло, че последната не му е предала тези
суми и ответникът дължал плащането им на ищеца, за ответникът ще възникнела
възможността да насочи исковите си претенции за заплащане на претендираната сума срещу съпругата на ищеца, тъй като
последната в този случай се била обогатила без основание. Поради това за него
бил налице правен интерес от привличането й в процеса, като помагач на негова
страна.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя
между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички
обстоятелства, твърдени в исковата му молба и уточняващите я молби, тъй като на
тях е основал предявените искове, с изключение на добросъвестността му при
изпълнение на трудовите му задължения за исковите месеци, защото за същата
съществува установено от закона предположение, а ответникът носи тежестта да
докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в отговора му и уточняващата го
молба, както и да обори презумпцията за добросъвестност на ищеца при изпълнение
на трудовите му задължения за исковия период, тъй като пък на тях той е основал
възраженията си за неоснователност на тези искове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: заповед №
84/02.12.2017 г.; трудов договор № 54/25.08.2015 г.; допълнително споразумение
№ 225/01.11.2017 г.; справка от ТР – 2 бр.; трудов договор № 54/25.08.2015 г.; допълнително
споразумение № 225/01.11.2017 г.; заповед № 84/02.12.2017 г.; договор за
строителство от 15.03.2017 г.; анекс от 05.06.2017 г.; анекс от 17.08.2017 г.;
анекс от 03.10.2017 г.; молба от ищеца от 03.11.2017 г.; разчетно-платежна
ведомост от м. май 2017 г.;
таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през м. май 2017 г.; разчетно-платежна
ведомост от м. юни 2017 г.;
таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през м. юни 2017 г.; разчетно-платежна
ведомост от м. юли 2017 г.;
таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през м. юли 2017 г.; разчетно-платежна
ведомост от м. август 2017 г.;
таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през м. август 2017 г.; разчетно-платежна
ведомост от м. септември 2017
г.; таблица за отчитане явяването/неявяването на работа
през м. септември 2017 г.;
разчетно-платежна ведомост от м. октомври 2017 г.; таблица за отчитане
явяването/неявяването на работа през м. октомври 2017 г.; разчетно-платежна
ведомост от м. ноември 2017 г.;
таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през м. ноември 2017 г.; разчетно-платежна
ведомост от м. декември 2017
г.; таблица за отчитане явяването/неявяването на работа
през м. декември 2017 г.;
запорно съобщение; изплатени суми през 2017 г.; допълнително
споразумение № 22/19.05.2017 г.; удостоверение А1 относно законодателството в
областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя
– 3 бр.; допълнително споразумение № 32/20.07.2017 г.; удостоверение А1 относно
законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по
отношение на притежателя – 3 бр.; допълнително споразумение № 94/20.10.2017 г.;
удостоверение А1 относно законодателството в областта на социалната сигурност,
което се прилага по отношение на притежателя – 3 бр.; РКО от 21.07.2017 г.; РКО
от 04.08.2017 г.; РКО от 22.08.2017 г.; РКО от 13.09.2017 г.; РКО от 16.10.2017
г.; РКО от 23.09.2017 г.
ЗАДЪЛЖАВА
ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание,
да представи цялото находящо се при него лично
трудово досие на ищеца, като му указва, че непредставянето му в този срок,
съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190,
ал. 2 ГПК.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на всяка от страните, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание да посочи точно фактите, за доказването на които иска
допускането на свидетели, за да прецени съда тяхната допустимост, едва след
което в същото заседание съдът ще се произнесе по тези им искания.
НАЗНАЧАВА по делото съдебно - икономическа експертиза, като
за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по
делото, извърши проучване при страните, в счетоводството на ответника, в
съответното Т., Т. и там, където това стане
необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички
въпроси към тази експертиза, посочени в обстоятелствената част на настоящото
определение.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 26.09.2018
г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните – ищец, ответник
и трето лице – помагач с препис от настоящото определение, като с призовките на
ищеца и третото лице – помагач да се изпрати и препис от отговора и
уточняващата го молба с приложенията към тях, а на третото лице – помагач да се
изпрати и препис от исковата молба и уточняващите я молби с приложенията към тях.
За тази дата да се призове и вещото лице за изготвяне на заключението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: