Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 208
гр. Сливен, 09. 10. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
седемнадесети септември, две
хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Галя Иванова
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 55 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 144 от ДОПК,
във връзка с чл. 4, ал. 1 – 5 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси
/ЗМДТ/.
Образувано е по жалба от Ц.А.Х. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, подадена против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3
от ДОПК /АУЗ/ № АУ002061-1 от 13.11.2019 г., издаден от инспектор в Дирекция
„Местни данъци и такси” при Община Сливен, с който е установен размер на
задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци
/ТБО/ за периода 2014 г.– 2019 г. за недвижим имот, находящ се в землището на
гр. Сливен, в местността „М.“, и лихви върху тях. В жалбата си жалбоподателят
твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен и моли да бъде отменен.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата
и моли да бъде уважена. Излага съображения, че: няма данни по делото
жалбоподателят да е придобил с.та върху процесния
имот; няма данни наследството на н. Т. Х. А. да е приемано от жалбоподателя.
Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Счита, че оспореният АУЗ е законосъобразен. Излага
съображения, че правилно органът по приходите е образувал наследствена партида
на процесния имот, на основание чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ, след като жалбоподателят
не е спазил задължението си по чл. 32, ал. 1 от ЗМДТ. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
За имот – земя с площ 2000 кв. м., от които застроена
площ 31 кв. м., находящ се в землището на гр. Сливен, в местността „М.“, на
27.05.1998 г. е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ от Т. Х.А. с ЕГН: **********,
в качеството му на с.. Към декларацията е приложен Нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 58 том ХI дело № 3503 от
1994 г. по описа на Районен съд – Сливен, видно от който Т. Х.А. е придобил с.
върху и..
Видно от Удостоверение за н. Изх. № ОРД04-604 от
01.06.2020 г. по описа на Община Сливен, Т. Х.А. е починал на 29.10.2008 г., с
последно местожителство *** жалбоподателят Ц.А.Х. е един от н. му по закон.
В срока по чл. 32 от ЗМДТ не е подадена декларация от
н.на Т. Х.А., поради което органът по приходите при Община Сливен, по реда на
чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ и въз основа на служебна информация за н. на Т. Х.А., е
образувал служебно партида за горепосочения имот с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ
за облагане с данък върху недвижимите имоти – Вх. № ********** от 09.10.2019 г.
На 13.11.2019 г. от длъжностно лице - инспектор в
Дирекция „Местни данъци и такси” /“МДТ“/ при Община Сливен, на основание чл.
107, ал. 3 от ДОПК и въз основа на данните по горепосочената декларация, на
жалбоподателя Ц.А.Х. е издаден АУЗ № АУ002061-1, с който за 1/3 идеална част от
имота в землището на гр. Сливен, в местността „М.“, са установени задължения за
ДНИ и ТБО за периода 2014 г.– 2019 г. в общ размер на 179,67 лева и лихви за просрочие към
тях, изчислени към 13.11.2019 г. размер на 44,92 лева, както следва: ДНИ в
размер на 130,18 лева и лихва 31,86 лева; и ТБО в размер на 49,49 лева и лихва 13,06 лева. В акта е посочено, че ДНИ и ТБО
са определени върху данъчната оценка на имота, и съобразно Наредбата за определяне
размера на местните данъци и Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на
територията на Община Сливен, приети от Общински съвет Сливен. Издателят на
акта – и. П. В. З., е определена да упражнява правомощията на орган по приходите,
видно от Заповед № РД 15-1625 от 23.05.2019 г., издадена на основание чл. 4,
ал. 4 от ЗМДТ от Кмета на Община Сливен. В срока за обжалване по чл. 107, ал. 4
от ДОПК АУЗ е обжалван по административен ред. С Решение № НОМ 126 от
19.12.2019 г. на Директора на Дирекция „МДТ” при Община Сливен, постановено на
основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК, актът е потвърден. Решението е връчено на 24.01.2020
г. Жалбата срещу акта, въз основа на която е образувано настоящото
производство, е входирана в деловодството на административния орган на
07.02.2020 г.
По делото са представени: Удостоверение за данъчна
оценка на процесния имот, Наредбата за определяне размера на местните данъци на
Община Сливен и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси
и цени на услуги и предоставяни права на територията на територията на Община
Сливен, както и Заповедите на Кмета на Община Сливен, издадени на основание чл.
63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са определени границите
на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, и честотата на
сметоизвозване, за процесните години. От представените документи са установени
определените от Общинския съвет размери на ДНИ и ТБО за недвижими имоти на
граждани, както и че процесният имот се намира в границите на районите, за
които от Община Сливен се предоставят услугите по чл. 62 от ЗМДТ.
В административната преписка се съдържа и Възражение
Вх. № 99 от 11.10.2019 г. по описа на Община Сливен, подадено от името на жалбоподателя
Ц.А.Х., в което е посочено, че на основание чл.
171 от ДОПК задължения за ДНИ и ТБО за периода 2010 – 2013 г. са погасени по
давност.
По делото са назначени, изслушани и приети
съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице П.Т.И. със
специалност– С. и к., и съдебно-графологична
експертиза, изготвена от вещото лице инж. С.С.В..
От заключението на вещото лице И. са установени
следните размери на 1/3 част от ДНИ и ТБО за процесния имот и период: ДНИ 129,84
лева и лихва 31,76 лева, и ТБО 49,34 лева и лихва 13,01 лева.
От заключението на вещото лице В. е установено, че
подписът, положен във Възражение Вх. № 99 от 11.10.2019 г. по описа на Община
Сливен, след текста „задължено лице“, не е положен от Ц.А.Х..
В съдебното производство са събрани показания на
свидетеля М. И. Г. – инспектор в Дирекция „МДТ“ при Община Сливен, от които не
се установяват нови факти и обстоятелства, които да са относими към спора.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
156, ал. 1 от ДОПК преклузивен
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Жалбата е подадена и
срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, тъй като предмет
на оспорване е АУЗ, който е потвърден при обжалването му по административен ред
от Директора на Дирекция „МДТ” при Община Сливен, упражняващ правомощията на
териториален директор на НАП, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във връзка с чл.
107, ал. 4 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният АУЗ е издаден от компетентен
административен орган по смисъла на чл.
4, ал. 1 във връзка с ал. 3, изр. 1, предл. 1 и ал. 4
от ЗМДТ, в предвидената от закона форма, но е незаконосъобразен по следните
съображения:
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху
недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и
самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в
строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените
имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението
по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
В чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че данъчно
задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. А съгласно
чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се
заплаща от данъчно задължените лица – собствениците
на облагаеми с данък недвижими имоти, за имотите на територията на общината.
С оглед цитираните разпоредби, условие за
законосъобразност на оспорения акт е жалбоподателят да е с. на процесния имот.
Само при наличие на това условие, жалбоподателят би имал качеството на данъчно
задължено лице за процесните ДНИ и ТБО. Относно наличието или не на това
необходимо условие е и основният спорен въпрос между страните по делото.
Съдът счита, че от доказателствата по делото не може
да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е с. на процесния имот.
Установено е по делото, че имотът е бил с. на Т. Х.А.,
който е п. на **** г. Съгласно чл. 1 от ЗН, н. на Т. Х.А. е открито в момента
на с.му. П.не е оставил деца или други низходящи, както и не е оставил възходящи
от втора или по-горна степен, а е оставил само с. М.Х.А. /п. на *** г., р., без
д./ и д. на б. си А. Х.А.: Н.А. Х.и Ц.А.Х.. Поради изложеното и на основание
чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗН, един от призованите към н. е жалбоподателят Ц.Х..
Съгласно чл. 48 от ЗН, наследството се придобива с
приемането му, като приемането произвежда действие от откриването на
наследството. А в чл. 49 от ЗН е предвидено, че приемането може да стане с
писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството
/ал. 1/, както и че приемане има и когато
наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да
приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество /ал. 2/.
В разглеждания случай по делото не е установено
приемане от жалбоподателя на н. на Т. Х.А. по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН,
както и не се установиха извършени от жалбоподателя действия по смисъла на чл.
49, ал. 2 от ЗН. Съдържащото се в
административната преписка възражение за погасяване по давност на
задължения за ДНИ и ТБО не е подадено от жалбоподателя. Липсват други данни по
делото, от които да се направи несъмнен извод за намерение у жалбоподателя да
приеме н. на Т. Х.А..
От изложеното следва, че по делото не е установено
качеството на с. на жалбоподателя по отношение на процесния имот, поради което
същият не е данъчно задължено лице за този имот по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ.
Не се споделя тезата на ответника по жалбата, че
жалбоподателят не е спазил задължението по чл. 32, ал. 1 от ЗМДТ.
Жалбоподателят би имал такова задължение, при условие, че е приел наследството,
към което е бил призован, каквито доказателства по делото не са представени. В
подкрепа на този извод са не само горецитираните разпоредби от ЗН, но и нормата
на чл. 14, ал. 6, изр. 1 от ЗМДТ, която въвежда задължение за подаване на
декларация за облагане с данък върху недвижимите имоти при придобиване на имот
по наследство. А съобразно изложените вече съображения, имот може да бъде
придобит по наследство, само ако наследството е прието.
По изложените съображения, оспореният АУЗ е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което
Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от
него по делото разноски в размер на 510 лева, от които: 10 лева - внесена
държавна такса, 300 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение, и
200 лева- внесено възнаграждение за вещо лице. В тази връзка неоснователно е
възражението на ответника по жалбата за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като същото не надвишава минималния размер, предвиден в
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по жалбата
за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Ц.А.Х. с ЕГН: **********, с адрес: ***, Акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ002061-1 от
13.11.2019 г., издаден от инспектор в Дирекция „Местни данъци и такси” при
Община Сливен.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Ц.А.Х. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща разноски
по делото.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: