Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260002
гр. Кубрат,
26.10.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Председател: Албена Великова
при
секретаря Вера Д. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 11 по описа на РСКт за 2020 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството по обективно съединени
искове с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3
ГПК – отрицателен установителен иск и по чл. 341 и
сл. от ГПК – съдебна делба на съсобствен недвижим
имот във фазата по допускането й.
Ищците К.С.М. и Л.А.М. чрез пълномощник а.С. *** твърдят,
че са законни наследници на А. Р. М., б. ж. на гр. Белослав, обл. Варна, поч. на 07.05.2018
год. Заявяват, че А. Р. М. е бил наследник на своя баща Р. С. М. (Р.М. ***, поч. на 13.03.2009 г. Посочват, че преди смъртта си Р. С.
М. е бил собственик на УПИ № V-11 в кв.10 по плана на село Сеслав, обл.
Разград, на ул. „Трети март“ № 14, в който били построени три сгради – жилищна сграда,
пристроена към нея по-малка сграда и второстепенна сграда. Твърдят, че Р. М.
дал на сина си А. М. двете сгради – жилищната и пристроената по-малка, а той и
съпругата му останали да живеят във второстепенната сграда. Заявяват, че първата
ищца и съпругът й съборили двете сгради през 1996-1997 г. и започнали строеж на
нови такива. През 2000 г. построили по-малката и обитавали нея докато са на
село и докато построят по-голямата двуетажна жилищна сграда. През месец
февруари 2011 г. Г.Р.Г., сестра на А. М. била поканена от брат си да живее в
къщата им в село Сеслав, както и да се грижи за овдовялата им майка С.А.С..
През този период първата ищца и съпругът й продължили да строят двуетажната
сграда, включително и ползвайки банкови кредити за това. Твърдят, че след
смъртта на А. Р. М., през месец ноември 2018 г. ответницата Г.Р.Г. се е
снабдила с документ за собственост на свое име и за трите сгради, находящи се в имота на ул. „Трети март“ № 14. Като
заявяват, че към датата на съставяне на процесния
нотариален акт не е била изпълнена хипотезата на чл. 79, ал.1 от ЗС,
претендират съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че Г.Р.Г.
не е изключителен собственик на процесните имоти и да извърши съдебната им делба при квоти
по 1/8 ид. ч. за всеки от ищците и по 2/8 ид. ч. за всеки от ответниците. В
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че процесните
имоти са придобити от общия наследодател и съпругата му С.А.С. в режим на СИО,
претендират делбата да се допусне при квоти по 1/16 ид.
ч. за всеки от ищците, 10/16 ид. ч. за първата
ответница и по 2/16 ид. ч. за втория и третия
ответник. Заявяват, че исковата молба е и покана към Г.Р.Г. за заплащане на
месечно обезщетение в размер на по 50 лв. за всяка от ищите,
считано от датата на завеждане на исковата претенция в съда, платими до 15-то
число на съответния месец.
Ответниците С.А.С., Р. Р. Ю. и Г.Р.Г. чрез
пълномощник адв.Е.С. *** депозират писмен отговор, с
който заявяват становище, че исковете са допустими, но изцяло неоснователни.
Оспорват твърденията на първата ищца, че заедно със съпруга си са строили нови
жилищни сгради, както и че са влагали средства от получени кредити в ремонт на процесните имоти. Заявяват, че първата ответница през 1968
г. заедно с наследодателя Р. С. М. закупили процесния
имот с построена в него стара къща, на мястото на която през 1975 г. построили
нова едноетажна жилищна сграда (по-голямата жилищна сграда), в която заживели с
трите си деца. Посочват, че ответницата Г.Р.Г. и след като се омъжила през 1982
г. продължила да живее в къщата заедно със съпруга си, там се родили и двете им
деца. През 1988 г. Г. ***, в който се преместила да живее, а синът й останал в процесния. През 1989 г. Г. заедно със съпруга си построили
по-малката жилищна сграда. Твърдят, че първата ищца и съпругът й сключили брак
през 1992 г. и заживели в дома на родителите й в гр.Белослав. Идвали рядко на
гости в село Сеслав, тъй като А. Р. М. бил полицейски служител. Първата ищца се
регистрирала формално на адреса в село Сеслав, за да може впоследствие да се
регистрира и като земеделски производител. Заявяват, че през 1994 г. родителите
и трите им деца взели решение процесния имот със
сградите да остане в собственост на Г.Р.Г., която да ти издържа и изгледа до
смъртта им. Делът на втората ответница бил уравнен в пари, а А. М. бил
подпомогнат финансово да закупи друг имот в село Сеслав, а именно описания в
Договор от 20.10.2008 г. След това разпределение Г.Г.
заедно със съпруга си и с помощта на своите родители надстроили втори етаж
върху по-голямата жилищна сграда. Ремонтните дейности по този етаж били
прекъсвани и възобновявани, като и понастоящем не са приключили. Поради това молят за отхвърляне на исковите
претенции като неоснователни и за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание пълномощникът на ответницата Г.Р.Г. –
адв. Георги Панов от АК–Русе моли съда като прецени
събраните по делото доказателства да постанови решение, с което да отхвърли
така предявените искове като неоснователни и недоказани, като им присъди
сторените по делото разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и твърденията на страните, намира следното от фактическа и
правна страна:
Видно от Удостоверение за наследници изх. №
175/06.12.2018 г., издадено от Кметство с. Сеслав и Удостоверение за наследници
изх. № УН-11/09.01.2020 г., издадено от Община Белослав, страните в процеса са
наследници на Р.М. ***, поч. на 13.03.2009 г. в с. с.
– ищците К.С.М. и Л.А.М. са съответно съпруга и дъщеря на починалия му син А.
Р. М., поч. на 07.05.2018 г. в гр. София; ответницата
С.А.С. – преживяла съпруга и ответниците Р. Р. Ю. и Г.Р.Г.
– негови дъщери.
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 1900/18.10.2018
г. издадено от Община Кубрат установява, че имената Р.М. С. и Р. М. С. са на
едно и също лице.
Ответницата С. А.С. и Р.М. С. са сключили брак през 1970
г. с Акт за женитба № 15/17.12.1970 г.
Липсват писмени доказателства, но се твърди, че спорният
имот – УПИ № V-11 в кв.10 по плана на село Сеслав, обл.
Разград, на ул. „Трети март“ № 14 заедно с построени в него стара къща и
стопанска постройка е закупен от двамата съпрузи Р. и С. С.и, а през 1975 г. те
построили на мястото на старата къща нова едноетажна жилищна сграда, която
обитавали заедно с трите си деца.
Признава се от ответниците и не
се спори, че през 1984 г. Р. Р. Ю. се е омъжила и напуснала жилището на
родителите си. Г.Р.Г. се е омъжила през 1982 г. и заедно със съпруга си и двете
им деца е живяла в бащиния си дом до 1988 г., до когато, както признава, е
закупила съседен недвижим имот, в който заживяла със семейството си. Синът й
продължил да живее при своите баба и дядо.
В писмения отговор ответницата Г.Р.Г. твърди, че през
1989 г. със своя съпруг построили по-малката жилищна сграда в процесния имот.
Не е спорно, че наследодателят на ищците А. Р. М. е учил
първоначално в гр. Русе, а после завършил средно образование в СМУ гр.
Пазарджик. Не се спори, че първата ищца и А. Р. М. са съпрузи, сключили
граждански брак на 02.05.1992 г. (л.232 от том 2), а на *** г. е родена дъщеря
им Л. – втората ищца.
Не е спорно, че семейството на А. Р. М. е живяло
преимуществено в гр. Белослав, обл. Варна, а той е
работил като полицейски служител в ОДМВР гр. Варна, като е участвал и в мисии в
Косово.
Първата
ищца твърди, че през 1996-1997 г. със съпруга си съборили двете предишни
жилищни сгради и започнали да строят две нови. През 2000 г. завършили
по-малката, построена върху предишната пристройка, в която живеели, когато са
на село и докато се построи новата двуетажна жилищна сграда. Ищцата твърди, че
съпругът й участвал в строителството и със средства, и с личен труд. През 2002
г. тя се регистрирала като земеделски производител, поради което и със съпруга
й А. Р. М. са получили кредит в размер на 10 000 лева, съгласно представения НА
за договорна ипотека (л.13 от том 1). В качеството си на земеделски
производител първата ищца е регистрирала животновъден обект на територията на
село Сеслав, а за отглеждането на животните е ангажирала и роднини на съпруга
си, видно от представените писмени доказателства. Посочва, че средства от тази
й дейност влагали в строежа на новата двуетажна сграда.
Първата
ищца и съпругът й живели съвместно до 2015 г., когато се разделили, а той
впоследствие заживял с друга жена.
През 2017
г. общият наследодател на ищците се разболял, започнал лечение в различни
болнични заведения в страната и в чужбина. Междувременно подал искова молба за
развод с К.С.М., образувана в гр. д. № 900/2018 г. по описа на РС–Варна
(приложено като доказателство).
На
07.05.2018 г. в гр. София А. Р. М. е починал, а образуваното бракоразводно дело
е било прекратено.
С
Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 96, том IV, рег. № 5887, дело
№ 600/15.11.2018 г. на Нотариус рег. № 573 на НК ответницата Г.Р.Г. била
призната за собственик по давностно владение и
наследство върху следния недвижим имот, находящ се в
строителните граници на село Сеслав, представляващ: Жилищна сграда с
декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка 83.00 кв. метра;
Жилищна сграда с декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка
30 кв. метра и второстепенна постройка с декларирана застроена площ по
удостоверение за данъчна оценка 15 кв. метра, разположени в общински Урегулиран
поземлен имот № V-11, с площ 1078 кв. метра от кв. 10 по подробния устройствен план на село Сеслав, одобрен със Заповед №
602/1992 г., с адрес ул. „Трети март“ № 14, при граници: УПИ № VI-12, УПИ №
I-8, УПИ № III-10 и УПИ № IV-13.
От
заключението на първоначално изготвената СТЕ (том 2, л. 648), което съдът
възприема изцяло като обосновано и компетентно извършено, се установява, че за
село Сеслав са налице два ПУП – от 1932 г. и от 1992 г. По плана от 1932 г. процесният имот, съставляващ УПИ № V-11 в кв.10 по плана на
селото, одобрен със Заповед № 602/1992 г. е идентичен с част от парцел II от
кв. 14 по отменения план на село Сеслав от 1932 г. По отменения план парцел II
от кв. 14 е незастроен и в разписния лист няма запис за него.
По ПУП от
1992 г. в УПИ № V-11 в кв.10 в парцела са отбелязани две сгради – едноетажна
масивна жилищна сграда с размери около 11.50 м/8.50 м и едноетажна масивна
сграда с навес с размери 4.00 м/8.00 м на масивната част и навес с
приблизителни размери 4.00 м/3.50 м.
В
разписния лист на плана от1992 г. като собственик е записан Р. С. М., а
документът за собственост е Акт № 1275/06.06.2003 г.
за частна общинска собственост.
При
извършения на 16.09.2020 г. оглед вещото лице е констатирало, че в процесния имот са построени три сгради: двуетажна жилищна
сграда с тавански полуетаж, едноетажна жилищна сграда с тавански полуетаж и
стопанска сграда. Двуетажната жилищна сграда е без сутерен , построена на
мястото на част от едноетажната масивна жилищна сграда. Къщата не е обитаема
към момента на огледа, липсват документи относно събарянето на старата
постройка и началото на строителството на новата сграда, липсва одобрен проект,
разрешение за строеж и др. Тази нова къща не е завършена липсват част от външни
мазилки, част от ел. инсталацията също не е довършена. Сградата е с други
размери и геометрия от нанесената в ПУП на селото, одобрен през 1992 г.
Изграждането й вероятно е започнало след 1992 г.
Едноетажната
жилищна сграда представлява масивна сграда без сутерен, построена е на мястото
на част от едноетажна масивна сграда с навес и част от едноетажната масивна
жилищна сграда. Отново липсват строителни книжа, изграждането й вероятно е
започнало през 1992 г. и е възможно да е запазена старата постройка или част от
нея и тя да е пристроена или надстроена, но поради няма строителни книжа,
доказващи периода на извършените строителни дейности и количествата им.
Стопанската
сграда – ситуирана северно от жилищните сгради,
отново без строителни книжа и няма данни кога е строена. Не е в завършен вид –
не е измазана и няма улуци и водосточни тръби.
Вещото
лице посочва, че съществуващите към настоящия момент постройки в имота се
различават по размери и геометрия от нанесените в плана на селото.
Изготвена е по делото СИЕ (л.825 от том 3), чието
заключение не се кредитира от съда, а се и оспорва от страните по делото.
Същото преповтаря някои от данните по първоначалната СТЕ, дава заключения за
себестойност на СМР към датата на построяването, а категорично инж. К. заявява
по първоначалната експертиза, че липсват данни кога са построени сградите и
съответно кога какви СМР са извършвани, за да могат да се остойностят
към датата на извършването им.
Съдът кредитира изцяло изготвената по делото СОАЕ, като
компетентно извършена и обоснована, според която действителната стойност на
придобитите от първата ищца и съпруга й МПС-та възлиза на общо 57 600 лева.
Изготвена по делото е и комплексна съдебнооценителна
и икономическа експертиза с оглед преценка на финансовите възможности на ищците
и съответно на ответницата Г.Р.Г. да построят наличните в имота сгради. От
заключението на вещите лица, което се възприема изцяло от съда като компетентно
и обосновано, се установява, че общия размер на доходите на ищците в периода от
1992 г. до 2018 г. са в общ размер от 632709.66 лева. Подробно по години и
периоди са отразени от експертите обичайните разходи за домакинството на база
статистическия годишник на НСИ, разходите за обучение, за закупуване на МПС и
банкови кредити. Стойността на движимите вещи в имота е изчислена на 13340 лв.
Според експертите като се извърши сравнение на приходите и разходите на ищците
и техния наследодател за изследваните периоди, изводът е, че те имат
необходимите финансови средства да построят трите обекта в имота.
Заключението на експертизата по отношение на ответниците е, че те нямат необходимата финансова
възможност без допълнителна помощ да построят трите обекта и да закупят
намиращото се в тях обзавеждане.
Себестойността на постройките към датата на построяването
им не може да бъде установена.
Общата пазарна стойност на трите имота към датата на
изготвяне на заключението е в размер на 116 600 лева.
Двуетажната жилищна сграда с тавански полуетаж е със
степен на довършеност 97%, едноетажната жилищна
сграда е завършена на 100%, а стопанската сграда – 96% степен на завършеност.
По инициатива на ищците и ответниците
са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. В. К. посочва, че познава А. Р. М.,
след като се оженил за К. ***. Работел като полицай, но посещавал редовно
родното си село, където строял къща за детето си. Твърди, че закупил петнадесет
животни, 20 дка земеделска земя, за да имат препитание близките му в селото.
Споделил му, че носи строителни материали. Заявява, че често и ищците
посещавали село Сеслав и оставали там за седмица, две. Наемал работници и им
плащал, за да строят къщата в родното му село. Освен, че работел в полицията,
работел на още две места, за да осигурява доходи на семейството си. Ходел и на
мисии в Косово. Последната им среща била месец март 2018 г. в мол в гр. Варна, когато М. казал, че е болен и предстои да
влиза в болница, че не са били в добри отношения с първата ищца, но искал да се
върне при нея, споделил, че е „сгрешил“, но всичко, което има остава за дъщеря
му.
В показанията си свидетеля Л. М. заявява, че бащата на А.
му е предоставил старата си къща, която да надстрои. Изграждал къщата дълги
години, като всичко, което изкарал като доходи влагал в строежа. Споделял му,
че помага и на роднини, близки, като веднъж са посетили една от сестрите му в
гр. София и там той й дал сума пари. Знае, че А. и К. купили крави, които
отглеждали в родното му село, дори му носил мляко. Твърди, че са правили ремонт
и на жилището в гр. Белослав – подмяна на дограма, освежаване, което обичайно
прави едно семейство за жилището си. Не знаел дали А. и К. са били разделени.
Последно се срещнали в мол във Варна в края на 2017 г. или началото на 2018 г.
Знаел, че се е лекувал в болница „Токуда“ в гр.
София.
Свидетелят К. Б. посочва, че е бил колега с А. Р. М. и са
работили заедно в полицията в гр. Варна до 1997 г. Признава, че А. е работил и
допълнително – заедно работили като охрана в дискотека „Чайка“, знаел, че ходи
и на мисии в Косово. И пред него споделил, че има бащина къща, която иска да надгражда, за да я остави на дъщеря си. Припомня за една
среща, при която А. бил унил, защото родителите му останали без работа, и
сестра му също, и че той се нагърбил с две работи, за да им помага финансово.
Последно са се срещали през 2010 г., но се чували по телефона, последно през 2015
г. – 2016 г. Заявява, че работел допълнително, ако не е в полицията, охрана в
дискотека или склад. Знае, че А. има една сестра, а къщата, която надграждал искал да остане за дъщеря му.
От показанията на св.Е. Ю., съпруг на ответницата Р.Ю. се
установява, че когато дошъл зет в семейството на Р.М. С., там живеели
ответницата Г.Р.Г. със семейството си, както и родителите на съпругата му.
После Г. и съпругът й закупили съседен имот в село Сеслав и се преместили да
живеят в него. После продали имота и закупили друг в гр. Сливо поле. Когато
съпругът на Г. починал (Препис извлечение от Акт за смърт № 0020/22.07.2007 г.
– л. 58 от том 1) Г. се върнала да живее
при родителите си.
Свидетелят посочва, че през 1998 – 1999 г. Г. и мъжът й
построили по-малката сграда в имота. Твърди, че бащата на съпругата му купил
празно дворно място на А., на свидетеля дал 500 лева и една крава, а „къщата
подарил на Г.“. След като построили малката къща, Г. и съпругът й започнали да
строят по-голямата къща като свидетелят участвал в строителството й. Твърди, че
по това време А. не е участвал в строителството, защото първо бил ученик, а
после като се оженил се установил във Варна и идвал рядко, само на гости.
Лично свидетелят участвал с труд при ремонта на семейното
жилище на А. в гр. Белослав – изливане на бетон, канализация. Въпреки, че
първата ищца била регистрирана като земеделски производител, кравите ги
отглеждал дядо Р. и брат му Я.. Когато А. се разболял, и се налагало при
лечението му да има придружител, тогава Г., дъщеря й А., приятелката на А. – М.,
го придружавали и обслужвали в болниците.
От показанията на св. Р. А. се установява, че сградите в
имота са построени от зетьовете на Р.М. С., но със средства на Г.. Тя наемала
работници за строежа. А. идвал рядко, но на гости. Кравите отглеждал дядо Р. и
подпомагал сина си и дъщерите си. Пред свидетеля дядо Р. казал, че А. има къща,
затова тази в Сеслав ще бъде на Г..
От показанията на св.А.Б., дъщеря на ответницата Г.Р.Г.,
се установява, че от 1999 г. до 2003 г. тя е живяла в дома на вуйчо си А. и
ищците в гр. Белослав, където е учила. От 2003 г. до 2006 г. посещавала вуйчо
си за около месец, два. Твърди, че повечето от средствата, които реализирал А.
от мисиите в Косово вложил за ремонта на жилището в гр. Белослав. С останалите
средства покривали ежедневните разходи, закупували автомобили, заплащал таксите
за обучение на съпругата и дъщеря си. Заедно с майка си и приятелката на А., го
обгрижвали, когато бил на лечение в София. Посочва,
че веднъж ищците са посетили вуйчо й в София за 15 минути. Свидетелката
посочва, че строежа на сградите в имота е извършен основно от баба й С. и дядо
й Р., а средства вложила и майка й Г.. Средствата били от продажба на имот в
село Сеслав и в гр. Сливо поле.
При така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 от ГПК и чл. 341 и сл. ГПК.
Ответницата Г.Р.Г. прави възражение с правно
основание чл. 79 ЗС.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК и съобразно обстоятелството,
че е предявен отрицателен установителен иск, по този
иск ответникът следва да докаже фактите,
от които извежда своите твърдения, а именно, че е собственик на процесния имот на соченото в отговора исковата молба придобивно основание – наследство и давностно
владение.
По иска за делба ищците следва да докажат, че е налице
съсобственост между страните, възникнала на посоченото в исковата молба
основание и правата, при които претендират, че е налице такава между страните
по отношение обектите, които иска да се допуснат до делба.
Ответниците от своя страна следва да докажат онези
свои възражения правоизключващи, правоотлагащи,
правопрекратяващи, правоунищожаващи
и правопогасяващи възражения, от които черпят изгодни
за себе си правни последици.
По отрицателния установителен
иск съдът намира следното: Този иск се явява преюдициален
по отношение претенцията за делба на процесните
сгради. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че така предявеният иск по чл. 124, ал. 1,
предл. 3 ГПК е допустим. Съгласно т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК на
ВКС правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно
право се поражда от твърдението
за наличие на притежавано от ищеца, различно
от спорното, право върху същия
обект, чието съществуване би било отречено или
пораждането, респективно упражняването му би било осуетено
от неоснователната претенция на насрещната
страна в спора. Интерес от отрицателния
установителен иск за собственост може да е налице,
когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта,
както и при конкуренция на твърдени от двете
страни вещни права върху един
и същ обект. С ТР от 25.10.2022 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГК на ВКС бе отклонено предложението
за постановяване на тълкувателно решение по въпроса,
дали съсобственик може да предяви
отрицателен установителен иск за собственост
за идеални части от имота,
надхвърлящи собствената му идеална част.
В него се обобщава, че т. 1 от ТР №
8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС е приложима на общо основание
и за случаите, при които ищецът
притежава само идеална част от
право, което се оспорва, защото
правният интерес се поражда от
твърдението за наличие на притежавано
от ищеца, различно от спорното
право върху същия обект, чието
съществуване би било отречено или
пораждането му, респективно упражняването му, би било
осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна
по спора. Хипотезата на предявен
отрицателен установителен иск за собственост
от лице, което претендира да е собственик не на целия
имот, а само на посочена от
него идеална част, попада в приложното поле на посоченото тълкувателно
решение и такъв правен интерес за ищеца ще
е налице, ако той твърди, че
ответникът претендира и се легитимира пред
трети лица за собственик на
такава идеална част, която засяга
неговата квота, т. е. оспорва му се
самостоятелното право върху идеалната част.
В конкретния случай ищците твърдят, че легитимирайки се
като изключителен собственик на трите сгради, построени в имота на ул. „Трети
март“ № 14 в с. Сеслав, ответницата Г.Р.Г. засяга тяхната квота като наследници
на А. Р. М..
Спорът се концентрира около това дали ответницата е
придобила на основание давностно владение идеалните
части на останалите съсобственици (сънаследници).
Наведеното от ответницата придобивно
основание давностно владение е оригинерно
такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение да
се държи вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата
на чл. 68, ал. 1 от ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) – осъществяването на фактическа власт и
субективният (animus) – намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на
упражняваната фактическа власт, но правната теория и съдебната практика са
последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно,
явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо
продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак. Тяхното
установяване предпоставя извода за това, дали
представлява владение упражняването на фактическа власт върху имота.
Видно от посоченото по-горе владението на ответницата Г.Р.Г.
считано от 2007 г., когато е починал съпругът й и тя се е установила окончателно
при родителите си, е било постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено и
сочи към наличие на съзнание у останалите ответници и
наследодателя на ищците, че тя е собственик на процесните
имоти.
Тези фактически констатации съдът прави, като взе предвид
показанията на разпитаните по делото свидетели, водени от ответниците,
които кредитира изцяло като дадени под страх от наказателна отговорност,
последователни и взаимодопълващи се.
Показанията на свидетелите, водени от ищците са житейски
нелогични, защото наследодателят на ищците се е установил трайно да живее в гр.
Белослав и да работи в гр. Варна, а същевременно неоправдано е да строи къща в
с. Сеслав за семейството и преди всичко за дъщеря си. Ищцовите свидетели
посочват, че контактували често с А., но въпреки това не знаели, че с К. са
разделени. Нещо повече, св. К. посочва, че при срещата си с наследодателя на
ищците през месец март 2018 г. А. едва ли не е искал да се върне отново при
първата ищца, а видно от доказателствата по делото на 22.01.2018 г. е
образувано по негова инициатива бракоразводното дело.
Житейски логично е А. да е подпомагал сестра си Г., както
при строителството на имотите, така и осигурявайки на нея и близките си
препитание, включително и с животните, които са отглеждали, основно с финансови
средства, още повече, че тази му сестра е останала без съпруг, отглежда болния
си син и полага грижи за родителите им – до 13.03.2009 г. за баща им, а за
майка им С. – и понастоящем. А. дори се е ангажирал да подслони племенницата си
– дъщерята на Г. свидетелката Б., за да учи в гр. Белослав и да живее в
семейното им жилище. Житейски логично е също А. да влага повечето от реализираните
от него средства предимно за ремонта на семейното жилище в гр. Белослав, което
са обитавали с ищците, за което сочат както ищццовите
свидетели, така и свидетелите водени от ответниците.
Впоследствие, когато е имал нужда от грижи, лекувайки се
в различни болници, отново сестра му Г. и нейната дъщеря, както и приятелката
на А., са тези, които са били до него в най-трудните и последни дни от живота
му. Установи се също, че именно на сестра си Г. и на приятелката си приживе А.
е предоставил и наличните си авоари.
Поради това съдът приема, че ответницата Г.Р.Г. е
упражнявала фактическа власт по отношение на имотите, построени в общинския
терен, като е манифестирала намерение по отношение на останалите съсобственици
да ги свои, т. е. да ги счита за изцяло нейни. Установи се, че тя е пребивавала
в имота още от 1982 г., там са се родили децата й, за кратък период от време са
заживяли със съпруга си в съседен имот в същото село,
но както посочва св. Б., през това време синът на Г. е бил при своите баба С. и
дядо Р.. След като продава този имот, а впоследствие и друг имот в гр. Сливо
поле, ответницата е вложила свои средства в строежа на сградите, които видно от
заключението на СТЕ не са в завършен вид. Категорично се установи, че след
смъртта на съпруга й А. С. Г. на 21.07.2007 г., Г. се е установила трайно при
своите родители и с тяхна помощ, така и
с финансовата подкрепа на брат си е участвала и в строителството им (св. А.,
без родствени връзки със страните, посочва, че Г. е наемала работници).
Наследодателят на ищците е давал средства, загрижен изключително за своите
близки, осъзнавайки, че живеят в населено място с висока безработица,
включително и за строежа на сградите, но според съдебния състав не за да строи
къща за дъщеря си, а за своята сестра, която се е ангажирала да обгрижва родителите му.
С оглед изложените доводи съдът приема основателно
възражението на ответницата Г.Р.Г., че е придобила на основание давностно владение съгласно чл. 79 ЗС идеалните части
на ищците от трите сгради в поземления имот, съсобствеността върху които е
възникнала от наследяване. Ето защо предявеният отрицателен установителен
иск за собственост следва да бъде отхвърлен.
С оглед неуважаването на установителния
иск и приемайки, че процесните сгради са изключителна
собственост на ответницата Г.Р.Г., следва да се отхвърли и претенцията за
съдебната им делба.
При този изход на спора, право на разноски имат ответниците на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ответницата Г.Р.Г.
доказа да е сторила разноски в размер на 2 576.70 лв. за адвокатски
възнаграждения на двама адвокати и за възнаграждения на вещи лица, която сума
следва да й се присъди.
Така мотивиран, Кубратският
районният съд
Р Е
Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
и недоказан предявения от К.С.М., ЕГН ********** и Л.А.М., ЕГН **********, и двете с адрес *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено,
че Г.Р.Г., ЕГН ********** с адрес
*** не е изключителен собственик на построените в недвижим имот, находящ се в строителните
граници на село Сеслав: Жилищна
сграда с декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка
83.00 кв. метра; Жилищна сграда с декларирана застроена площ по удостоверение
за данъчна оценка 30 кв. метра
и второстепенна постройка с
декларирана застроена площ по удостоверение
за данъчна оценка 15 кв. метра,
разположени в общински Урегулиран поземлен имот № V-11, с площ 1078 кв. метра от
кв. 10 по подробния устройствен план на село
Сеслав, одобрен със Заповед № 602/1992 г., с адрес ул. „Трети
март“ № 14, при граници: УПИ № VI-12, УПИ № I-8, УПИ № III-10 и УПИ №
IV-13.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
и недоказан предявения от К.С.М., ЕГН ********** и Л.А.М., ЕГН **********, и двете с адрес *** против С.А.С., ЕГН ********** с адрес ***, Р. Р. Ю., ЕГН
********** с адрес *** и
Г.Р.Г., ЕГН ********** с адрес *** иск за съдебна
делба на построените в недвижим имот, находящ се в строителните
граници на село Сеслав: Жилищна
сграда с декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка
83.00 кв. метра; Жилищна сграда с декларирана застроена площ по удостоверение
за данъчна оценка 30 кв. метра
и второстепенна постройка с
декларирана застроена площ по удостоверение
за данъчна оценка 15 кв. метра,
разположени в общински Урегулиран поземлен имот № V-11, с площ 1078 кв. метра от
кв. 10 по подробния устройствен план на село
Сеслав, одобрен със Заповед № 602/1992 г., с адрес ул. „Трети
март“ № 14, при граници: УПИ № VI-12, УПИ № I-8, УПИ № III-10 и УПИ №
IV-13.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, К.С.М., ЕГН ********** и Л.А.М., ЕГН **********, и двете с адрес *** да заплатят на
Г.Р.Г., ЕГН ********** с адрес *** сумата 2 576.70 лева (две хиляди петстотин седемдесет и шест лева, нула ст.)
лева – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд
– Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Председател:
/П/