№ 16227
гр. София, 15.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110157237 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
С Решение № 3913 от 05.03.2024 г. съдът е уважил частично предявения от П. Д.
К. срещу „Фератум България“ ЕООД иск, като на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК е осъдил П. Д.
К., ЕГН ********** да заплати на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ********* сумата
от 226,45 лева, представляваща разноски по делото, пропорционално на отхвърлената
част от иска.
В срока за обжалване на решението по делото е постъпила молба за изменение на
постановеното решение в частта за разноските от ищеца чрез адв. Ч.. Молбата касае
искане за изменение решението в частта за разноските, като в полза на ответника не
бъдат присъждани разноски. Изложени са съображения, че такива не са дължими
поради факта, че се касае за спор, по който ищецът има качеството на потребител.
От ответника по делото не е депозиран отговор по молбата в предоставения за
това срок.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните, намира следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата е основателна.
В мотивната част на решението, касаеща разноските, съдът е посочил каква е
дължимата от ищеца част, пропорционално на отхвърлената част от исковете, без да
вземе предвид факта, че в процесното правоотношение ищецът има качеството на
потребител.
Съгласно решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда
на Европейския съюз, с което е изяснено, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13,
както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху
потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били
върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради
неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава
съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от
Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално
неравноправния характер на договорни клаузи. В този смисъл е напр. Определение №
1
366 от 16.08.2022 г. по ч. т. дело № 1085/2022 г. на I т.о. на ВКС. В този смисъл е и
задължителния за съдилищата отговор по шести въпрос на Решение от 21.03.2024 г. по
дело C‑714/22 на Съда на Европейския съюз, съгласно който член 6, параграф 1 и
член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на
ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от
процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна
клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо
платени въз основа на тази клауза суми е уважено само частично. Настоящата хипотеза
е аналогична, като независимо, че не се уважа искът на ищеца в пълен размер,
единствено ответникът следва да понесе отговорността за разноски. Ето защо, в полза
на ответника не следва да бъдат присъждани разноски.
Поради изложеното, молбата за изменение следва да се уважи, като
постановеното съдебно решение, в частта касаеща присъдените в полза на ответното
дружество разноски, бъде отменено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248 ГПК Решение № 3913 от 05.03.2024 г., постановено по
гр.д. № 57237/2023 г. по описа на Софийски районен съд в частта за разноските, в
която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Д. К., ЕГН ********** е осъден да заплати на
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 226,45 лева, представляваща
разноски по делото, пропорционално на отхвърлената част от иска, като ОТМЕНЯ
решението в тази му част.
Определението представлява неразделна част от Решение № 3913 от
05.03.2024 г., постановено по гр.д. № 57237/2023 г. по описа на Софийски районен
съд.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2