Р Е Ш Е Н И Е
№ 195
гр. Перник, 11.11.2022
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд –
Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В.** и с
участието на прокурор М. Л.**от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа
докладваното от съдия Гоцова дело № 197 по описа на съда за 2022 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 - 228 от АПК, във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Образувано е по
касационна жалба от С.П.С.,*** чрез адв. К.Т. от САК против Решение №
484/01.08.2022 г., постановено по АНД № 174/2022 г. по описа на Районен съд – П.**, с
което е отхвърлено оспорването от С.П.С. на Заповед за задържане на лице рег. №
1920зз-19, издадена на 20.01.2022г. от П.Е.П.**– командир на отделение в
група „Охрана на обществения ред“ при 01 РУ- ОДМВР П.**, с която на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е наложена принудителна административна мярка
„задържане за срок от 24 часа“.
С касационната жалба се
твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че
с резултата от проведеното медицинско изследване е опроверган извода, че на 20.01.2022г.
жалбоподателят е управлявал МПС под въздействие на наркотични вещества и/или
техни аналози. Иска се отмяната на първоинстанционното решение и произнасяне по
същество, при което оспорената заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба от
процесуалния му представител адв. Т. от 17.10.2022г., поддържа жалбата и моли
съда да отмени обжалваното решение както и оспорената заповед. Претендира
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съгласно списък.
Ответникът – П.Е.П.**-
полицейски орган при 01 РУ на ОДМВР П.**, представя писмен
отговор от 08.09.2022г., чрез процесуален представител гл.юрисконсулт В.**, с
който оспорва жалбата, като излага подробни съображения относно
неоснователността на жалбата.
В проведеното открито
съдебно заседание се представлява от гл. юрисконсулт В.**, която моли съда да
остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Перник изразява становище за неоснователност на касационната
жалба.
Настоящият касационен
състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери
следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК –
страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима за разглеждане.
В пределите на
извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав
намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от
компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира
касационната жалба неоснователна по следните съображения:
За да постанови
обжалвания съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа
страна следното: На 20.01.2022 г. П.Е.П.**- командир на отделение в група
"Охрана на обществения ред" при 01 РУ – ОД МВР – П.**,
изпълнявал служебните си задължения съвместно с полицай Радослав Чирпански на
територията на посоченото полицейско управление. В 22: 10 часа спрял за
извършване на проверка водач на лек автомобил "***" с рег. № ***,
движещ се по улица „***“, с посока от ул. „***“ към улица „***“,
град Перник. При проверката установил, че водач на автомобила е жалбоподателя С.С..
В превозното средство с него пътувало още едно лице, установено като Б.с С.**. В
хода на проверката С. бил тестван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство "Дрегер DRUG CHEСK 5000", което отчело
положителен резултат за кокаин. На водача бил съставен АУАН серия GA №
249068/20.01.2022 г., който С. подписал без възражения и свидетелството му за
управление било иззето. Издаден му бил талон за изследване, след което бил
придружен до МБАЛ "Р. Ангелова" АД, П.**, където дежурен лекар
извършил медицинско изследване и от лицето били взети биологични проби /кръв/
за лабораторно изследване. За извършения преглед бил издаден и лист за преглед
на пациент, в който с оглед анамнестичните данни, че С. страда от есенциална
хипертония и захарен диабет и е инсулинозависим, било обективирано становище,
че лицето не може да бъде настанено в ПНЗЛ към 01 РУ – П.**.
На основание чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР П. П.** издал Заповед за задържане на лице рег. №
1920зз-19/20.01.2022 г. с посочен час 22: 20 часа, с която било разпоредено
задържане на лицето С.П.С. с ЕГН**********, с адрес ***, за срок от 24 часа в помещение
за временно задържане на Първо РУ при ОД на МВР П.. Като фактическо
основание за издаване на заповедта било посочено: "има данни за извършено
престъпление /управлява МПС след употреба на наркотични вещества и техните
аналази/". Копие от заповедта била връчена на задържания срещу подпис. С.
реално не бил настанен в ПНЗЛ, а след оформяне на документите по случая в
обособено за целта помещение в 01 РУ – П.**, в 23. 40 часа бил
освободен, предвид здравния му статус и становището на медицинския специалист.
По случая било образувано
ДП № 35/2022 г. по описа на 01 РУ-П.**, пр. пр. № 211/2022 г.
на СРП, в хода на което от заключението на химикотоксикологичната експертиза
било установено, че в кръвта на С. няма наличие на наркотични вещества или
алкохол /етанол/ и с Постановление на прокурор при РП – П.** от 12.05.2022 г.
наказателното производство по ДП № 35/2022 г. по описа на 01 РУ-Перник било
прекратено, поради липса на престъпление от общ характер.
За изясняване на
фактическата обстановка, ПРС е събрал и гласни доказателства, като е разпитан Б. С.** – очевидец на задържането и П.
С. – баща на
задържаното лице.
Съобразявайки така
описаната и възприета фактическа обстановка, ПРС е постановил обжалваното
решение от 01.08.2022 г. по НАХД № **/2022г, с което
обусловил
правни изводи, че заповедта за задържане е издадена от компетентен орган, в
предвидената в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и с изискуемото по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР
съдържание. Посочено било правното основание за издаването й, както и правната
квалификация на престъплението, по подозрение в извършването на което е
задържано лицето. Спазена била и целта на закона.
Обжалваното решение е правилно. Както фактическите констатации, така
правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят от настоящата
инстанция.
По отношение на поддържаните касационни доводи, трябва да се отбележи следното:
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква да са налице данни, че
лицето е извършило престъпление, а не да му е повдигнато обвинение или да са
налице достатъчно данни за образуването на наказателно производство. За да
кореспондира правното с фактическото основание за издаване на заповедта не е
необходимо лицето към този момент да е било привлечено като обвиняем, а е
достатъчно да са налице данни за извършеното престъпление, каквито данни се
събрани от полицейските органи при задържането на лицето. Видно от
представените по делото и неоспорени от страните доказателства – Протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози и
приложението към него, налице са данни, обосноваващи предположение за извършено
конкретно престъпление. С разпоредбата на чл. 343 б ал. 3 от НК /ДВ, бр. 21 от
2000 г., изм. ДВ бр. 74 от 2015 г./ законодателят е криминализирал деянието, за
който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, като е предвидил водача да бъде наказан с лишаване от
свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин
лева.
Налице е предвидения в закона критерий за издаване заповед за задържане на
лице за срок от 24 часа. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е
да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се
попречи на уличения да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети
наказателно преследване. Обстоятелството, че токсикохимическата експертиза не е
установила наличие на наркотични вещества около 3 месеца по-късно, не води до
отпадане на основнаието за прилагане на мярката.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, административните актове се издават за
целите, установени в закона, а чл. 6 от АПК въвежда принципа на съразмерността
като материалноправно изискване за законосъобразност на административния акт. В
случая полицейски орган е осъществил полицейското задържане в съответствие с
целта на ЗМВР, а именно да се осуети прикриване на извършеното престъпление и
да се ограничат или предотвратят вредните последици от извършването му. В
рамките на оперативната самостоятелност, с която административният орган
разполага при налагането на мярката, издадената заповед е съобразена и с чл. 6
от АПК, предвиждащ принципа на съразмерност. В случая, административният орган
не е излязъл извън тези рамки, не се касае за засягане на права и законни
интереси в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, за която е
издаден актът. С.С. не е настаняван в помещение за задържани лица, а в стая за
оформяне на документи, като с негово участие, единствено, са били извършвани
действия насочени към преустановяване управлението на МПС, оформяне на
документи и придружаване до медицинско заведение за даване на кръвна проба, във
връзка с качеството му на водач на МПС. Същият е бил освободен в 23:40ч.,
веднага след оформяне на документите, поради констатираната от лекар
несъвместимост между здравословното му състояние и задържане в ПНЗЛ.
В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността
на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.
Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок до
24 часа" е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че
задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес,
независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане
на личната свобода и мярката не е
създала по-големи ограничения на правата на лицето от предвидените в закона с
оглед обезпечаване на работата на полицейските органи по разкриване и
предотвратяване на престъпленията Следва да се отбележи, че се касае за
управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, което деяние е с повишена степен на обществена опасност при
зачестилите в страната пътнотранспортни нарушения с човешки жертви.
Спазени са изискванията
на чл. 5 от КЗПЧОС - свободата на жалбоподателя на свободно придвижване е
ограничена временно, на основание предвидено в закона, с цел да се да се осуети
прикриване на извършеното престъпление и да се ограничат или предотвратят
вредните последици от извършването му. Разпоредбите на Конвенцията прокламират
основните човешки права и свободи, както и изчерпателно изброяват и случаите, в
които същите могат да бъдат ограничени. Чл. 5, § 1 изисква на първо място
задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде
спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за
законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към установения в
националното право ред. В случая за задържането на жалбоподателя са били налице
достатъчно данни, обуславящи реална необходимост от налагане на мярката в името
на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната
му свобода.
По изложените
съображения, съдът счита, че не са налице релевираните касационни основания за
отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в
сила като правилно и обосновано.
С оглед изхода на делото е неоснователна претенцията за присъждане на
разноски в полза на касатора и такива не следва да бъдат присъждани. С оглед
своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния
представител на ответника, такива следва
да се присъдят в минимален размер от 100 лв за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, касационен състав на Административен съд –
Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 484/01.08.2022г.,
постановено по АНД № 174/2022 г. по описа на Районен
съд П.**.
ОСЪЖДА С.П.С. с ЕГН**********, с адрес *** да заплати в полза на ОД на МВР
– П.** сумата от 100 /сто/ лева, определено юрисконсултско възнаграждение
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/