Р Е Ш
Е Н И Е
№ 80
гр. Перник, 19.02.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Вероника Вескова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
3606 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от
“ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД против С.Е.Ш. иск за признаване за
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на застрахователното
дружество сумата в размер на 25000 лева, представляваща регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за вреди от пътно транспортно произшествие, настъпило на
13.07.2013г. в гр. Перник при управление на моторно превозно средство от
ответника с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми, ведно със
законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 05.04.2017г. до окончателно
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 1373/06.04.2017г. по ч.гр.д. № 01751/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, срещу която
длъжникът е възразил в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В законоустановения срок за отговор
ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с искова
претенция с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ (отм.). Сочената разпоредба дава възможност на застрахователя да
предяви регресен иск срещу причинителя, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, в случая, когато последният при настъпване на пътно
транспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма
/именно на такива правопораждащи факти ищецът основава регресното си вземане за
сумата от 25000 лева/.
Разпоредбата на чл. 343б,
ал. 1 НК въвежда забрана за управление на моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила. Следователно в този случай,
както и в хипотезата на чл. 226, ал. 3 КЗ (отм.), се касае за освобождаване на застрахователя от
задължението му към застрахования, тъй като първият никога не отговаря за
умишлено причиняване на риска от застрахования или при такова негово поведение,
което увеличава риска в степен, в която той не носи отговорност /като при
управление на моторно превозно средство в пияно състояние/.
Съгласно обсъжданите
разпоредби застрахователният договор се прекратява и застрахователят се
освобождава от своето задължение към застрахованото лице да извърши
застрахователно плащане, но не се освобождава от задължението си да престира на
увреденото лице. Налице е хипотеза на изпълнение на чуждо задължение – чл. 74 ЗЗД, като регресното право на застрахователя не е същинско
застрахователно право, подобно на това по смисъла на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), а възниква по силата на закона при наличието на вече
прекратено застрахователно правоотношение поради причиняване на
застрахователното събитие от страна на застрахования било умишлено, било поради
употреба на алкохол.
Следователно две групи факти
обуславят възникването на регресното право на застрахователя срещу отговорния
за деликта, а именно: 1/ наличието на валиден договор за застраховка
„гражданска отговорност“ между страните по делото, от една страна и от друга –
прекратяване на същия и освобождаване на застрахователя от необходимостта да
извърши застрахователно плащане поради причинен от застрахования деликт по
време на управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол и 2/
заплащането на обезщетение за претърпените вреди на третото увредено лице,
както и какъв е размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, а и от
представената по делото застрахователна полица № 22113001583762/14.06.2013г. се
установява, че към момента на настъпване на процесното пътно транспортно
произшествие – 13.07.2013г., ищцовото застрахователно дружество е обезпечавало
деликтната отговорност на водач на лек автомобил „***“, модел „***“, с рег. № *****
по силата на сключен между “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“
АД и С.Е.Ш. договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със
срок на застрахователното покритие от 11.38 часа на 14.06.2013г. до 23.59 часа
на 13.06.2014г.
Страните не спорят, а и от представения
по делото препис от протокол от съдебно заседание от 06.03.2014г. по НОХД № 50/2014г. по описа на Окръжен съд – гр. ***** се
установява, че С.Е.Ш. е признат за виновен, за това че на 13.07.2013г. в
******“ е управлявал процесното моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.5 на хиляда, установено по
надлежния ред и за това че на същата дата при управление на процесния автомобил
умишлено причинил средна телесна повреда на Силвия Ицова Тодорова, изразяваща
се в открито счупване на костите на десния долен крайник на вътрешния глезен и
многофрагментарно счупване на фибулата, довело до трайно затруднение на
движението на крайника.
От приетото и неоспорено от
страните заключение по допусната автотехническа експертиза, което съдът цени
като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесният пътен
инцидент е възникнал в резултат на поведение на водача на лек автомобил „***“,
модел „****“.
Страните не спорят, а и от
представения по делото заверен препис от гр.д. № *** по описа на Софийски градски съд, I ГО, 5
състав се установява, че С.И. Т. е предявила пряк иск срещу “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД за сумата в размер на 35000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца болки и страдания в резултат на процесното
пътно транспортно проишествие. Страните по образуваното производство с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ са постигнали споразумение, по силата на
което застрахователят се е задължил за заплати на увреденото лице сумата в
размер на 25000 лева при условие, че ищецът се откаже от предявените искове. С
влязло в сила Определение № ****
От приетото и неоспорено от
страните заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза се установява,
че “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е заплатило на С. И. Т. сумата в размер 25000 лева на
13.08.2014г.
Основният спорен по делото въпрос се съсредоточава
върху обстоятелството какъв е размерът на заместващото обезщетение за
причинените неимуществените вреди на увреденото лице при настъпване на
процесното вредоносно събитие, определен съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД.
От приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно – медицинска експертиза, извършила анализ на представените по
делото медицински документи се установява, че в резултат на процесното пътно
транспортно произшествие С. И. Т. е претърпяла травматично увреждане,
изразяващо се в полифрагментно счупване на костите на дясната подбедрица с
изместване на глезенната става. Вещото лице сочи, че вследствие на инцидента е
била счупена голямопищялната кост на вътрешната страна на глезена и полифрагментна
фрактура в долната трета на малкопищялната кост, ограничаваща глезена на
увреденото лице от вътрешната страната. Експертът разяснява, че в резултат на
получените множество наранявания Силвия Ицова Тодорова е претърпяла оперативно
лечение, след което е следвало да носи гипсова имобилизация за период от 45
дни. Експертът разяснява, че претърпените увреждания са довели до трайно
затруднение на десния долен крайник за период от около девет месеца. Вещото
лице сочи, че в резултат на процесните наранявания Силвия Ицова Тодорова е
изпитвала силни болки и страдания, които непосредствено след инцидента са били
с голям интензитет.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.
52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството,
че вследствие на процесния инцидент Силвия Ицова Тодорова е
претърпяла множество травматични увреждания, довели до трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за период от около девет месеца. Характера
на уврежданията, необходимостта от оперативно лечение на причинените
полифрагментни травми, както и продължителният период, в който придвижването на
лицето е било силно затруднено обуславят изводът, че справедливото обезщетение
възлиза на сумата в размер на 25000 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ (отм.) е изцяло основателен.
Съгласно указанията дадени в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК,
постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК
иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските както
в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на длъжника следва да бъдат
възложени сторените от заявителя съдебни разноски в
заповедното производство в размер общо на 550 лева, от които сумата в размер на
500 лева, представляваща заплатена държавна такса и сумата в размер на 50 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати направените от ищеца съдебни разноски в
производството по реда на чл.415 ГПК в размер общо на 980 лева, от които сумата
в размер на 500 лева, представляваща заплатена държавна такса за разглеждане на
спора, сумата в размер на 380 лева, представляваща внесен депозит за изслушване
на експертизи и 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявен по реда на чл. 415 ГПК от “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Черни връх“ №51 иск против С.Е.Ш., ЕГН **********,***, че
ответникът дължи на застрахователното дружество на основание чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ (отм.) сумата в размер на 25000 лева,
представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за вреди от пътно
транспортно произшествие, настъпило на 13.07.2013г. в гр. Перник при управление
на моторно превозно средство от ответника с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимите норми, ведно със законна лихва за забава върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
05.04.2017г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 1373/06.04.2017г. по ч.гр.д. № 1751/2017г. по описа на Районен съд
– гр. Перник.
ОСЪЖДА
С.Е.Ш., ЕГН **********,*** да заплати на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Черни връх“ №51
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 550 лева, представляваща
сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
С.Е.Ш., ЕГН **********,*** да заплати на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Черни връх“ №51
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 980 лева, представляваща
сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ
ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № 1751/2017г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
Районен
съдия:
Дата на обявяване на Решението:
19.02.2018г.
Съдебен деловодител: