№ 74
гр. Тополовград, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело №
20212320100245 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД – гр.София, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, чрез пълномощник И.С.С. –
юрисконсулт ПРОТИВ ИВ. М. ИВ. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
**********************************
Ищецът твърди, че е сключен с ответника Договор за паричен заем,
вземанията по който са му прехвърлени с цесия, като ответника не е изпълнил
задължението си да заплаща ежеседмичните вноски съгласно подписания
погасителен план към договора, не е заплатил дължимия паричен заем към
дружеството, поради което дължи връщане на заетата сума с всички законни
последици съгласно договора и ОУ към него.
Поради което претендира да бъде установено с решение на съда, че
ответника ИВ. М. ИВ. в качеството му на кредитополучател по Договор за
паричен заем № 300493/15.04.2019 г., дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, следните суми присъдени в издадената
срещу него Заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
1
20212320100137 на Първи Граждански Състав по описа на РС – Тополовград,
а именно: 280,59 лв./двеста и осемдесет лева и 59 стотинки/ - непогасена
главница, за периода от 20.05.2019 г. – 10.02.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата; 43,53 лв./четиридесет и три лева и 53 стотинки/ -
договорна/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.05.2019 г. до
10.02.2020 г.; 118,44 лв./сто и осемнадесет лева и 44 стотинки/ -
лихва/обезщетение за забава/, дължима за периода от 21.05.2019 г. до датата
на подаване на заявлението в съда.
Претендират се и направените по делото съдебни разноски по
настоящото съдебно производство, както и разноските по проведеното
заповедно производство.
Ищецът не изпраща представител в съдебно заседание, но поддържа
исковата си молба и представя подробни писмени становища, като претендира
да бъде уважен предявеният иск със всички законни последици.
Ответникът в законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е представил
писмен отговор и не е взел становище по иска. В първото насрочено по делото
открито съдебно заседание се явява лично и оспорва исковата претенция по
размер, не и по основание, като твърди, че не дължи претендираните суми,
тъй като си е платил заема, но при внасянето на последната вноска
компютрите на дружеството не работили и няма издаден документ за
вноската. По негово искане в хода на производството е назначена съдебно-
счетоводна експертиза, по която не е внесен депозит от ответната страна и
същата не е изготвена и изслушана по тази причина.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 15.04.2019 г. е сключен договор за паричен заем с № 300493 между
„Сити Кеш“ ООД като заемодател и ИВ. М. ИВ. като заемател, при спазване
разпоредбите на ЗЗД и ЗПК. С подписването на Договора заемодателя се е
задължил да предостави на заемателя, а заемателя се е съгласил да получи от
него заемна сума в размер на 300 лева. Съгласно постигнати споразумения
страните са уговорили погасителен план, съгласно който заемателя се е
задължил да върне цялата сума заедно с уговорената лихва, която е платима
на 43 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер по 8,31 лева,
2
като първата погасителна вноска е била на 22.04.2019 г. и последната е с
падеж на плащане 10.02.2020 г.
Към договора са приложени Общи условия, съгласно които в случай на
забава, заемателя дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава
върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на
настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по
договора суми. На основание на договореното, на длъжника е начислено
обезщетение за забава в размер на 118,44 лева.
На 04.03.2020 г. е било подписано Приложение № 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.09.2019 г., сключен на
основание чл.99 от ЗЗД, по силата на което на ищцовото дружество са били
прехвърлени изцяло всички вземания на „Сити Кеш” ООД срещу ИВ. М. ИВ.
и за последното е възникнал правен интерес от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. На длъжника е
било изпратено уведомително писмо от дата 10.03.2020 г. за извършената
цесия, но известието за доставяне на Български пощи ЕАД е било върнато в
цялост с отбелязване „непотърсена“. Поради което се представя към исковата
молба копие от уведомленията за извършената цесия и се претендира съдът
да вземе в предвид постановените от ВКС Решение № 3/16.04.2014 г. по ТД
1711/2013 г. на 1-во ТО и Решение № 123/24.06.2019 г. по ТД № 12/2009 г. на
2-ро ТО и да се връчат уведомленията на ответника, ведно с исковата молба.
Последните са връчени на ответника, ведно с исковата молба.
На 05.05.2021 г. е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и е образувано заповедно производство – ч.гр.д.
№ 137/2021 г. по описа на ТгРС, по което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, която е връчена на длъжника лично. Последния е подал
възражение в което оспорва, че не дължи сумите, тъй като си е платил заема и
на заявителя е указано на основание чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, че може да
предяви иск. В законоустановения срок е предявен настоящия иск.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са
документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени
от страните.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
3
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за
съществуване на вземането”, във вр.чл.415, ал.1 от ГПК, във вр.чл.240 ал.1 и
2 от ЗЗД, чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Същия е допустим и основателен поради следните съображения:
От материалите по ч.гр.д. № 137/2021 г. по описа на ТгРС, се
установява, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК е връчена на длъжника лично, подадено е възражение, при
което съдът на основание чл.415 ал.1 т.1 ГПК е указал на заявителя, че може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Настоящата искова
молба е подадена в законния едномесечен срок, поради което съдът намира,
че същата е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за
нейното редовно разглеждане и установения срок.
В случая исковата претенция се предявява на основание сключен
договор за заем по който е налице неизпълнение от страна на заемателя, тъй
като по делото няма данни той да е заплатил дължимите вноски по заема,
чийто краен падеж е 10.02.2020 г. Видно от договора за паричен заем и
погасителния план към него, всички погасителни вноски са с настъпил падеж
към 10.02.2021 г., т.е. към момента на приключване на съдебното дирене,
както и към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 05.05.2021
г., падежа за всички вноски е настъпил и те са изискуеми. Тъй като ответника
не е изпълнил задължението си да заплати дължимия паричен заем на
дружеството, то последното има правото да претендира неизпълнение на
договора и съответно връщане на непогасената част от главницата, ведно с
договорената лихва, както и претендираното обезщетение за забава, тъй като
по делото по безспорен начин се установява, че длъжника е изпаднал в такава
неплащайки в срок уговорените ежеседмични вноски по договора, чиято
изискуемост е настъпила в цитираните към погасителния план дати.
Следователно след като всички вноски по процесния договор са
падежирали преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ответникът
дължи връщане на заетата сума със законните последици.
За това исковата претенция следва да бъде уважена изцяло.
Твърденията на ответника в съдебно заседание, че той е заплатил целия
заем и не дължи пари на дружеството, по никакъв начин не са подкрепени с
4
нужните доказателства, напротив, въпреки че ответника е поискал
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза относно претендираните суми,
той не е внесъл определения депозит и с това е възпрепятствал събирането на
допуснати доказателства. Поради което и с оглед направеното искане от
ищцовото дружество, съдът счита, че следва да се приложи разпоредбата на
чл.161 от ГПК и да се приемат за доказани фактите, относно които страната е
създала пречки за събиране на доказателства.
Ищцовото дружество основава своята искова претенция на сключен
договор за цесия с дружеството заемодател и въпреки, че по делото са налице
данни, че уведомителното писмо от 10.03.2020 г. за извършената продажба на
вземането не е достигнало до длъжника и е върнато в цялост с отбелязване
непотърсено, съдът счита, че цесията е надлежно съобщена на длъжника с
оглед установената съдебна практика, а именно постановените от ВКС -
Решение № 3/16.04.2014 г. по ТД 1711/2013 г. на 1-во ТО и Решение №
123/24.06.2019 г. по ТД № 12/2009 г. на 2-ро ТО. Съгласно цитираните
решения, ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99 ал.3 пр.1
от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл.99 ал.4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като
факт от значение за спорното право.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че исковата претенция е
доказана по основание и размер и следва да бъде уважена.
При този изход на делото следва да бъде уважена и претенцията за
разноски, която в случая е - за заповедното производство в размер общо на
100,00 лева, включващо държавна такса в размер на 25,00 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 75,00 лева, и за исковото
производство – общо в размер на 125,00 лева, включващо 25,00 лева внесена
държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение с оглед
разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Съдът счита, че претендирания размер за
юрисконсултско възнаграждение в писменото становище на ищцовото
дружество в размер на 350,00 лева е прекомерно завишен, тъй като не се
5
установява по делото същото да е такова с определена фактическа и правна
сложност, размера на исковата претенция също не е голям, не са извършвани
някакви сложни процесуални действия от дружеството и няма основание за
присъждане на почти максималния размер визиран в чл.25 ал.1 от Наредбата,
който е 360,00 лева. За това следва да се присъди минималния такъв от 100,00
лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА предявения иск от ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД – гр.София, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, чрез пълномощник И.С.С. – юрисконсулт ПРОТИВ ИВ. М.
ИВ. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
**********************************КАТО ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че ответника ИВ. М. ИВ. в качеството му
на кредитополучател по Договор за паричен заем № 300493/15.04.2019 г.,
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********,
следните суми присъдени в издадената срещу него Заповед за парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 20212320100137 на Първи
Граждански Състав по описа на РС – Тополовград, а именно: 280,59
лв./двеста и осемдесет лева и 59 стотинки/ - непогасена главница, за
периода от 20.05.2019 г. – 10.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението – 05.05.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата; 43,53 лв./четиридесет и три лева и 53 стотинки/ -
договорна/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.05.2019 г. до
10.02.2020 г.; 118,44 лв./сто и осемнадесет лева и 44 стотинки/ -
лихва/обезщетение за забава/, дължима за периода от 21.05.2019 г. до датата
на подаване на заявлението в съда – 05.05.2021 г.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца разноски по настоящото
производство в общ размер 125,00 лв. /сто двадесет и пет лева/ и разноски
от заповедното производство в общ размер 100,00 лв. /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
6
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
7