Р Е Ш
Е Н И Е
№…………./……...12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на шести ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на
секретаря Христина Атанасова,
като разгледа
докладваното от съдия Карагьозова,
в.т.д.
№ 1570/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството по делото е
по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по
постъпила въззивна жалба вх.№ 55008/26.07.2019г., подадена от „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК: *********, срещу решение №3035/04.07.2019г., постановено по гр.д. № 3016/2019г. на
ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на „Голден Рос"
ООД, ЕИК: ********* сумата от 1250 лв., предявена като частичен иск от 8597,80
лева с включен ДДС, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета
№ 13017030109252/22.11.2017 г., по полица № ***********/16.05.2017 г., за
нанесените щети по лек автомобил „Мерцедес ГЛ 350 Блутек 4 матик", с номер
*****, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие във времето от
22,00 часа на 21.11.2017 г. до 10,00 часа на 22.11.2017 г., в гр. Варна, к.к.
„Св. Св. Константин и Елена", ул. „53-та“, до „Вила Селебрити“, както и
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на
исковата молба – 22.02.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението, на
основание чл. 405 от КЗ.
В жалбата въззивникът е навел твърдения, че не
дължи обезщетение за липсващи части и за детайли на застрахованото МПС,
непредставени за оглед пред застрахователя, на основание т.16.1. и т.16.10 от
ОУ. Счита, че изключените рискове представляват събития, които страните
отнапред са договорили, че са извън обхвата на застрахователното покритие по
полицата и уговарянето им е допустимо по смисъла на чл.345, ал.5 от КЗ. С подписването
на застрахователния договор, застрахованият е приел тези уговорки и е сключил
договора именно при тези условия. Поддържа доводи за неправилност на извода на
първоинстанционния съд за нищожност на клаузата на чл.16.10. от Раздел IV от
ОУ, в която липсата на детайли е уредена като изключен застрахователен риск.
Позовава се на допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на
произнасяне по въведеното в отговора възражение за изключен риск по т. 16.1. от
ОУ, според която клауза обезщетение не се дължи за детайли, които не са
представени за оглед пред застрахователя. Посочените изключени рискове по т.
16.1. и т. 16.10 от ОУ са извън обхвата на клауза „П“ – Пълно Каско.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от
въззиваемата страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване
на първоинстанционното решение. Поддържа, че договорът е сключен при клауза
„Пълно каско“ и покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, в
т.ч. посочените в т.9 от ОУ злоумишлени действия на трети лица. Съгласно т.
16.10, изр. второ от ОУ нанесените повреди по МПС в резултат на кражба се
обезщетяват. В случая е налице насилствено разбиване на предната решетка на
автомобила и противозаконното отнемане на конкретни части от него, което
представлява злоумишлено действие и покрива хипотезата на т.11 глава ХVIII от
ОУ, в която се съдържа легална дефиниция на понятието „кражба“. Процесните
детайли липсват именно поради кражба, а липсата им представлява повреда на МПС.
Възстановяването на автомобила се осъществява чрез подмяна на липсващите части
с нови, поради което разходът подлежи на възстановяване. Противозаконно
отнетите части са част от системата за безопасност на автомобила, т.к.
осигуряват аварийно и/или инцидентно спиране на автомобила при намалена
дистанция с предно движещ се автомобил. Липсващите части влошават съществено
безопасната експлоатация на автомобила, т.к. дисктроника задейства автоматично
спирачната система при опасност от ПТП. Основанията за освобождаване от застрахователна
отговорност са ограничени с разпоредбата на чл.408 от КЗ, в която изрично са
посочени допустимите основания за отказ на застрахователя да изплати
застрахователно обезщетение. Нормата е императивна и общите условия не могат да
й противоречат. Това се отнася и за текстовете, на които се позовава
застрахователят във въззивната жалба.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд
съобрази следното:
Пред ВРС е бил
предявен иск с правно основание чл.405,ал.1 от КЗ, от „Голден Рос" ООД за
осъждане на „ЗАД Армеец“ АД да заплати сумата
от 1250 лв., предявена като частичен иск от 8597,80 лева с включен ДДС,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета №
13017030109252/22.11.2017 г., по полица № ***********/16.05.2017 г., за
нанесените щети по лек автомобил „Мерцедес ГЛ 350 Блутек 4 матик", с номер
*****, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие във времето от
22,00 часа на 21.11.2017 г. до 10,00 часа на 22.11.2017 г., в гр. Варна, к.к.
„Св. Св. Константин и Елена", ул. „53-та", до „Вила Селебрити",
както и законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на
подаване на исковата молба – 22.02.2019 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
В исковата молба се посочва, че между страните е бил сключен
застрахователен договор „КАСКО" № ***********/16.05.2017 г., със срок на
валидност от 19.05.2017 г. до 18.05.2018 г., за лек автомобил „Мерцедес ГЛ 350
Блутек 4 матик", с регистрационен номер „В7501НК". Във времето от
22,00 часа на 21.11.2017 г. до 10,00 часа на 22.11.2017 г., в гр. Варна, к.к.
„Св. Св. Константин и Елена", ул. „53-та", до „Вила Селебрити",
неизвестно лице увредило автомобила, като счупило емблемата на предната маска и
извършило кражба на камерата за наблюдение напред и фабричния дистроник.
Незабавно след откриването на увреждането били уведомени органите на МВР и
застрахователя, който завел щета с № 13017030109252/22.11.2017 г. На 22.11.2017
г. бил извършен опис, като липсвали следните части: емблема, предна решетка,
камера, сензор дистроник, конзола камера и фиксатор, а конзола дистроник за
подмяна. На 08.12.2017 г. бил извършен повторен оглед на автомобила от
застрахователя. Ответникът отказал да изплати застрахователно обезщетение за
липсващите части - емблема, предна решетка, камера, сензор дистроник, конзола
камера и фиксатор. За счупената част конзола дистроник, застрахователят издал
възлагателно писмо за подмяна. Ищецът се снабдил с оферта за цените на
официалния сервиз на Мерцедес, от която се установявало, че за конкретния
автомобил общата стойност на щетите от застрахователното събитие е в размер на
8597,80 лева с включен ДДС, от които 8405,80 лв. с вкл. ДДС стойността на
частите, а 192 лева с вкл. ДДС стойността на труда за монтиране на същите. Емблемата
за предната решетка била закупена от официалния представител на Мерцедес -
«Силвър стар ритейл» ЕАД за 311,79 лева без ДДС или 374,15 лева с включен ДДС.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е
изразено становище за неоснователност на иска. Не оспорва факта на сключен
застрахователен договор, образуването на застрахователна преписка и вида на
увредените и липсващите детайли. Позовава се на изключение от предоставяното по
договора застрахователно покритие, предвид уговореното в т. 16.1 и 16.10 от
Общите условия. Твърди, че законосъобразно е отказано изплащането на
застрахователно обезщетение за липсващите, непредставени за оглед пред
застрахователя части и детайли. Съгласно уговореното в т. 16.10 от ОУ
нанесените повреди в резултат на кражба се обезщетяват, но тази хипотеза касае само
случаите, в които са налице именно повреди, а не липси. Такава повреда е налице
единствено по отношение на „конзола дистроник", предвид което
застрахователят е издал възлагателно писмо за отстраняване на увреждането на
посочения детайл чрез подмяната му с нов. Претендираната стойност, необходима
за възстановяване на щетите е завишена, предвид което, в условията на
евентуалност, оспорва претенцията по размер.
Съдът, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предявеният иск
е с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, като предвидената в тази норма
отговорност на застрахователя може да бъде ангажирана при осъществяването на
сложен фактически състав, който включва следните елементи: наличие на валидно
учредено застрахователно правоотношение между страните; настъпване на
твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно
покритие; наличие на вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение,
възникнали в резултат от застрахователното събитие; изпълнение на задълженията,
поети от въззиваемия в качеството му на застрахован за заплащане на дължимата
застрахователна премия; уведомяване на застрахователя за настъпило
застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото
установяване. При кумулативната даденост на тези предпоставки съгласно цитираната
разпоредба в тежест на застрахователя възниква задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение на застрахования. Съгласно процесуалното правило
на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената
тежест, ищецът - въззиваема страна в настоящото производство, следва да докаже
при условията на пълно главно доказване елементите от визирания фактически
състав, за да установи основателността на исковата си претенция. Ответникът -
сега въззивник, от своя страна, носи тежестта за доказване на
противопоставените възражения с оглед оборване на заведения иск.
В разглеждания
случай между страните е сключен договор за застраховка, обективиран в
застрахователна полица № ***********/ 16.05.2017 г., по силата на
който ищецът е застраховал по застраховка „Каско”, със застрахователна сума от
124365 лева за периода 19.05.2017 г. - 18.05.2018 г. собственото си
МПС марка „Мерцедес ГЛ 350 Блутек 4 матик", с номер *****. Договорът е
сключен при условията на клауза „Пълно Каско”, която съгласно т. 12 от ОУ
покрива пълна загуба или частична щета, причинени от всички рискове в клаузите
„М”, „Ч” и „К”, сред които и кражба чрез взлом на фабрично монтирано
мултимедийно оборудване, включително аудио, видео и/или навигационно оборудване
- т.11.5 от ОУ. Нанесените повреди по МПС в резултат на кражба се обезщетяват
съгласно т. 16.10. изр. второ от ОУ. Следователно отнетите при кражба детайли
от посоченото оборудване подлежат на обезщетяване по т.11.5. от ОТ, а
детайлите, увредени вследствие на взломяването – по т. 16.10. изр. второ от ОУ.
В случая по
делото няма спор, че за повредения при взломяването детайл – конзола
дисктроник, на основание т. 16.10. изр. второ от ОУ застрахователят е издал
възлагателно писмо за подмяна, адресирано до официалния представител на марката
за България, като щетата е отстранена за сумата от 36.63 лева, поради което не
е предмет на настоящата претенция.
Всички останали
детайли, включени в застрахователната претенция, са част от видео и
навигационната система на автомобила. С оглед липсата на изрично оспорване и
предвид възрастта на автомобила следва да се приеме, че същите са фабрично
монтирани. Фактът, че отнемането им се дължи на извършена взломна кражба от
неизвестно лице, също не е оспорен от застрахователя в отговора на исковата молба.
Липсват наведени и насрещни възражения за друг механизъм за причиняването на
вредите. С факта на доброволно покриване на увредените при взлома детайли
застрахователят фактически е признал, че е осъществен застрахователен риск
„кражба”. Следователно увреждащото деяние представлява застрахователно събитие
и попада в обхвата на застрахователното покритие.
Визираните от
застрахователя фактически състави на изключен застрахователен риск по т. 16.1.
и т.16.10 от ОУ не са приложими към разглежданата хипотеза. Съгласно посочените
клаузи застрахователят не отговоря за претенции за детайли възли и агрегати от
застрахованото МПС, непредставени за оглед пред застрахователя (т. 16.1.) и за
липсващи отделни части, възли, детайли, агрегати, оборудване, принадлежности
горива и масла (т.16.10.).
Клаузата на т.
16.1. от ОУ не може да намери приложение в случаите на противозаконно отнемане
от трето лице. За да бъде санкциониран застрахованият с последиците на отпадане
на застрахователното покритие, непредставянето на детайли за оглед следва да се
дължи на негово виновно поведение. В случаите на кражба непредставянето на
отнетите детайли се дължи на обективна невъзможност.
Клаузата на
т.16.10 от ОУ не следва да бъде тълкувана изолирано, а във връзка с т.11.5 от
ОУ, в смисъл, че кражбата на елементи от видео и навигационната система винаги
попада в обема на осигурената застрахователна закрила, а изключен риск представляват
всички останали случаи на липса на детайли.
В случая е
осъществен фактически състав на изрично предвидено в т.11.5 от ОУ застрахователно
събитие, попадащо в рамките на общото застрахователно покритие, а визираните от
застрахователя изключения уреждат хипотези различни от процесната. По
изложените съображения предявеният иск се явява доказан по основание.
По отношение на
размера на дължимото застрахователно обезщетение съдът кредитира неоспореното
от страните заключение на вещото лице, изслушано пред първата инстанция.
Съгласно експертизата стойността на необходимите нови оригинални части и труд
за възстановяване на процесния автомобил възлиза на 8576.36 лева. В тази сума вещото
лице е калкулирало и стойността, необходима за възстановяване на увредения при
взлома детайл – конзола дистроник, който не е предмет на предявения иск. След
приспадането й общият дължим размер на застрахователното обезщетение се
определя от съда в размер на 8529.60 лева.
Налага се извод
за основателност на предявения иск с правно основание чл.405 от КЗ до претендирания
частичен размер от 1250 лева, поради което първоинстанционното решение, с което същият е уважен, следва
да бъде потвърдено, макар и по различни от изложените в него съображения.
С оглед изхода
от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззивната страна следва
да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева, изразяващи се в заплатен
адвокатски хонорар.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3035/04.07.2019г.,
постановено по гр.д. № 3016/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Стефан Караджа“2, ДА ЗАПЛАТИ на „Голден Рос"
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Драган
Цанков“ 20, ет.1, офис 1, сумата 400.00
лв. (четиристотин лева), представляваща сторени във въззивното производство
съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: