№ 586
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20211001000341 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 291722/15.03.2021 г., подадена от държавата,
представлявана от министъра на финансите чрез юр.к. Д. Д. срещу решение № 261131/19.02.2021
г., постановено по гр. дело № 17225/2018 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, с която
жалбоподателят е осъден да заплати на „Фец Тафтино“ ООД, с. Рупите, общ. Петрич, ул. „Тракия“
№ 5, с ЕИК:********* на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 4, § 3 ДЕС, сумата от 62 074.67 лв.,
представляваща обезщетение за нанесената вреда, за периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба - 27.12.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 18 920.42
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 27.12.2015 г. до датата на исковата
молба - 26.12.2018 г., както и сумата от 7 434.25 лв. деловодни разноски.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за недопустимо, неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Излага съображения в подкрепа на твърденията си, че: 1)
решението било недопустимо поради липса, както на процесуалноправна, така и на
материалноправна легитимация на държавата, представлявана на основание чл. 31, ал. 1 ГПК от
министъра на финансите, да отговаря по така предявените искове за обезщетение на вреди,
настъпили вследствие на законодателната дейност на Народното събрание; 2) неправилен и
1
необоснован бил изводът на съда за основателност на предявения иск с основание чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД; липсвали мотиви в решението по въпроса налице ли е противоправност, осъществена от
държавата, представлявана от министъра на финансите, при приемане на процесните разпоредби
от ЗЕВИ, от народните представители, не било изследвано какво е действието във времето на
обявените за протиконституционни разпоредби, който въпрос бил от изключителна важност за
основателността на предявените искове; неправилно съдът приел, че приемането на
противоконституционни разпоредби от законодателния орган представлявало противоправно
действие; 3) неправилно и необосновано било решението за осъждане на държавата,
представлявана от министъра на финансите на осн. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 4, § 3 ДЕС, поради липса на
мотиви в тази посока; 4) неправилно и необосновано било решението в частта му за разноските.
По така изложените възражения, жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили решението
в обжалваната му част, а в случай, че го приеме за допустимо в тази му част – да го отмени като
неправилно и необосновано. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Фец Тафтино“ ООД чрез адвокат К.И. е
подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да я
остави без уважение като потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с
доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима –
подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Фец
Тафтино“ ООД с вх. № 168700/27.12.2018 г., с която се предявени срещу Република България,
представлявана от министъра на финансите няколко обективно евентуално съединени искове:
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 62 074.67 лв., съставляваща обезщетение
за нанесената вреда за периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г., в резултат на приемането на
противоконституционна правна норма, изпълнението на същата и неуреждане на последиците от
противоконституционността, заедно със законната лихва върху главницата от деня на всяка от
удръжките до окончателното заплащане, или общо 28 679.59 лв. съгласно уточнителна молба от
06.04.2020 г.; а при условията на евентуалност - ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата на главницата от 62 074.67 лв. заедно със законната лихва от завеждане на иска, на
основание чл. 55 ЗЗД, или при условията на евентуалност, на основание чл. 59 ЗЗД.
Ищецът твърди, че бил производител на електрическа енергия от възобновяеми източници,
надлежно присъединен, със сключени договор за използване на разпределителната мрежа от
производителя **********/10.05.2012 г., договор номер **********/06.06.2012 г. и договор номер
**********/06.06.2012 г. Експлоатирал три фотоволтаични електроцентрали, находящи се в
местността „Тафтино“ в землището на с. Рупите, община Петрич, област Благовеград (ФЕЦ
„Тафтино 1“, ФЕЦ „Тафтино 2“ и ФЕЦ „Тафтино 3“). По силата на този статут бил в договорни
отношения с „ЧЕЗ Електро България“ АД, което имало към ищеца текущи задължения, в т.ч. и в
исковия период, в различни размери, въз основа на договор № 206/14.05.2012 г. с допълнително
споразумения към него от 07.06.2012 г., съгласно които „ЧЕЗ Електро България“ АД изкупувало
2
енергия, в т.ч. и в исковия период.
На 20.12.2013 г. Народното събрание приело Закона за държавния бюджет на Република
България за 2014 г. (обн. ДВ. бр. 109 от 20.12.2013 г.), с нормите на който закон била въведена
такса от 20 %, с която били обложени приходите от електроенергия, произведена от слънчеви и
вятърни централи. Това станало с т. 2 и т. 3 от § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за
държавния бюджет за 2014 г., с които били създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 356, ал. 1, 2, 3 и 4,
чл. 35, ал. 1, 2 и 3, чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници. От
01.01.2014 г. тази такса била удържана директно от получателя на електроенергията „ЧЕЗ Електро
България“ АД, съгласно закона.
С решение № 13 от 31.07.2014 г. по к. д. № 1 от 2014 г., КС ги обявил за
противоконституционни. От този акт следвало задължение на държавата, по силата на чл. 22, ал. 4
от Закона за конституционния съд, да уреди последиците от обявяването на
противоконституционността, като това следвало да стане от органа, който е постановил
противоконституционния акт - Народното събрание.
Ищецът счита, че били му нанесени имуществени вреди, изразяващи се в удържане на суми.
Тези норми нарушавали законодателството на Европейския съюз, тъй като противоречели на
Директива 2009/72/ЕО на ЕП и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния
пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО - чл. 3, ал. 1, чл. 1 и др.; на чл. 63 и
чл. 107 и др. от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС); на чл. 1 от ЕКПЧОС и
др., на Договора за енергийна харта - чл. 10 и чл. 21, ал. 1, б „б“.
Посочва и че били удържани общо 62 074.67 лв. за периода от януари до м. август 2014 г.,
платени в посочения период от седем месеца, от „ЧЕЗ Електро България“ АД от негови
задълженията към ищеца, представляващи вреда за дружеството.
Ищецът поддържа, че ако не била налице вреда, било налице неоснователно обогатяване,
защото било налице разместване на имуществени блага от патримониума на ищеца в този на
държавата, което било без основание. Неизпълнението от НС на задължението му по чл. 22, ал. 4
ЗКС не лишавало увредените вследствие прилагането на противоконституционната норма лица да
търсят обезщетение за вредите по общия ред, а дори напротив, самото то било основание за
търсене на обезщетение. Освен, че било налице възлагане от държавата за извършване на
горепосочените действия и бездействия, било налице и противоправно поведение на длъжностните
лица, съставящи колективния държавен орган - НС, изразяващо се както в приемане на
противоконституционна и противоречаща на правото на ЕС разпоредба (арг. чл. 67, ал. 2 КРБ),
така и в бездействие – неуреждане на възникналите в резултат прилагането на
противоконституционна разпоредба правни последици.
Ответникът - Държавата, представлявана от министъра на финансите, оспорва изцяло
исковете като неподведомствени на гражданските съдилища, недопустими и неоснователни. Сочи,
че действието на решението на КС, с което се обявявала противоконституционност на закон, било
уредено в чл. 151, ал. 2 КРБ. Действието на решението на КС било занапред (ех nunc). Всичко,
извършено в периода между влизането на закона в сила и обявяването му за
противоконституционен, оставало законосъобразно, тъй като се прилагал действащ закон. До
3
обявяването на нормата за противоконституционна същата следвало да се счита за валидна и
законосъобразна, както и че валидно пораждала търсеното от законодателя правно действие.
Обявените за противоконституционни норми, уреждащи задължението за удържане на такси,
запазвали приложимостта и валидното си действие до датата на влизане в сила на решение № 13 от
31.07.2014 г. на КС. Държавата не била пасивно легитимирана да отговаря по иск, обоснован с
гаранционно - обезпечителната й отговорност, тъй като не можела да се разглежда като
„възложител“ на работа на Народното събрание, нито пък Народното събрание можело да се
приема за „лице“, на което държавата възложила работа. Липсвало пряко възлагане по чл. 49 във
връзка с чл. 45 ЗЗД. Липсвала вина като материалноправна предпоставка за осъществяването на
фактическия състав по чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД. Ежемесечното удържане на такси за
съответен период не било резултат от противоправно действие на държавата, а се явявало резултат
от прилагането на вече приет и обвързващ със задължителна сила ищеца закон, до 09.08.2014 г. В
този смисъл не била налице причинно - следствена връзка между твърдяното увреждащо действие
от ответника и сочените от ищеца пропуснати ползи за процесния период.
Вредите за ищеца следвало да са в пряка причинно-следствена връзка от съществено
нарушение на норма на правото на ЕС, която предоставяла конкретно право на частноправен
субект, в случая това не било налице, доколкото били въведени бланкетни и необосновани
твърдения за нарушаване на директиви в тяхната цялост и на разпоредби от ДФЕС и ЕКПЧОС, без
да се сочело в какво се изразявало нарушението. Навеждането на твърдение за противоречие с
разпоредбите на чл. 63 и чл. 107 от ДФЕС било неоснователно и недоказано.
Разпоредбите, приети с § 6 от ЗДБРБ за 2014 г., не противоречели на основния принцип за
свободно движение на капитали. Липсвали доказателства за проявено възпиращо действие на
инвестиции в държава-членка за периода 01.01.2014 г. - 31.08.2014 г. или по отношение на трета
държава. Не се доказвало наличие на вреди за ищеца предвид изложената от него фактическа
обстановка, както и съществено нарушение на държавата на въпросната разпоредба, което да било
в пряка причинна връзка с претърпяна вреда. Към момента на приемане на
противоконституционните разпоредби енергията от възобновяеми източници могла да се
реализира на свободен и на регулиран пазар. Законодателят не задължавал всички производители
на енергия от възобновяеми източници да участват на регулирания пазар (арг. чл. 25, ал. 1 ЗЕВИ).
На свободния пазар държавата не се намесвала, но цените се определяли от пазарния принцип на
базата на търсенето и предлагането и били по-ниски от регулираните преференциални цени.
Безспорно било, че производителите на енергия от вятър и слънце, какъвто бил и ищецът,
свободно и доброволно били избрали да участват на регулирания пазар, което им гарантирало по-
благоприятно третиране и сигурност в развиваната от тях стопанска дейност. Неоснователно било
оплакването за противоречие с чл. 3, ал. 1 и др. от Директива 2009/72/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на
електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО.
Ответникът прави и възражение, че вземането било погасено по давност.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав намира обжалваното решение
за валидно и допустимо. Същото е постановено от съдебния състав, който е разгледал делото в
рамките на общата компетентност на съдилищата. Разгледани са по същество, (въз основа на
изложените в исковата молба обстоятелства), така предявените главни искове, които са с правно
4
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 7 КРБ и чл. 86 ЗЗД и са процесуално
допустими, а съответно, поради уважаването им, не са разгледани предявените в условията на
евентуалност искове по чл. 55 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Направените в тази връзка възражения на ответника, релевирани и във въззивната му жалба,
за неподведомственост на делото на гражданските съдилища и за недопустимост на исковете, са
неоснователни.
Така предявените от „Фец Тафтино“ ООД и уважени от първоинстанционния съд искове не
са за възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания, които спорове не са
подведомствени на гражданските съдилища, а са за обезвреда, произнасянето по които е именно в
тяхната компетентност. Процесуалната легитимация на ответника се определя от заявените в
исковата молба твърдения за наличие на предпоставки за ангажиране отговорност на Държавата за
обезщетение за имуществени вреди от противоправни действия/бездействие на неин държавен
орган. А доколко Държавата е материално-правно легитимирана да отговаря по такъв иск, респ.
доколко съществуват предпоставките за ангажиране на отговорността й, е въпрос, който би могъл
да бъде разрешен само в производството по съществото на спора. С решението си съдът се е
произнесъл по ясно заявени в исковата молба правопораждащи твърдения на ищеца, а
депозираната от него искова молба е редовна. По същество, с него не е упражнен недопустим
контрол върху законодателството и дейността на Народното събрание, а са обсъждани
гражданските последици от акта на единствено компетентния да извършва контрол върху тази му
дейност орган - Конституционния съд на РБ, чиито решения са задължителни. Въззивникът -
Държавата, като отделен правен субект, може да бъде и е надлежен ответник по иск за
обезщетение на вреди, като при воденето на исковия процес пред първата инстанция тя е била
процесуално представлявана по начина, предвиден в закона (чл. 31, ал. 1 ГПК). Не може да
обоснове извод за недопустимост на иска и тезата за липса на изрична правна уредба,
предвиждаща възможност за ангажиране отговорността Държавата, за вреди от законодателната
дейност или бездействие на нейния орган - Народното събрание. Искът намира правното си
основание в общите разпоредби на ЗЗД, доколкото, с чл. 7 КРБ е установена пряка отговорност на
Държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни
лица. Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ, който е специален закон,
уреждащ отговорността на Държавата за вреди при участие в процеса на съответните държавни
органи като нейни процесуални субституенти, тя се реализира на основание прякото действие на
чл. 7 КРБ вр. чл. 49 ЗЗД (в т. см. решение по гр. д. № 5002/2014 г., на ВКС ІІІ г. о.; решение по гр.
д. № 93/2012 г., на ВКС, ІV г. о., решение по гр. д. № 1732/19 г. на ІV г.о. на ВКС, решение по гр.
д. № 4069/19 г. на ІV г.о. на ВКС и др.).
Относно законосъобразността на обжалваното решение по същество на спора, на основание
чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба
доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че ищцовото дружество е производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници, надлежно присъединен към електроразпределителната мрежа с договор за използване
на разпределителната мрежа от производителя **********/10.05.2012 г., договор №
**********/06.06.2012 г. и договор № **********/06.06.2012 г. като при осъществяване на
5
дейността експлоатира три фотоволтаични електроцентрали, находящи се в местността „Тафтино“
в землището на с. Рупите, община Петрич, област Благовеград (ФЕЦ „Тафтино 1“, ФЕЦ „Тафтино
2“ и ФЕЦ „Тафтино 3“), въведени в експлоатация с приложеното по делото разрешение за
ползване № СТ-05-444/25.04.2012 г., издадено от зам. началник на ДНСК - София.
Ищецът, в качеството си на производител, е страна по договор от 14.05.2012 г., сключен с
„ЧЕЗ Електро България“ АД като купувач, за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми
източници (слънчева енергия), по преференциална цена, определена от КЕВР (посочена в чл. 11,
ал. 4 от договора). По силата на договора, производителят продава, съответно купувачът
ежемесечно изкупува електрическа енергия на база на издадени от ищеца фактури (чл. 12, ал. 2 от
договора). С допълнително споразумение от 07.06.2012 г. е променена преференциалната цена.
Срокът на договора е до 25.04.2032 г.
Ищецът е представил 8 бр. удостоверения за удържана такса по чл. 356, ал. 1 от Закона за
енергията от възобновяеми източници, от „Електро България“ АД.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице
Л. З.. Съгласно заключението, общата сума на удържаните такси от „ЧЕЗ Електро България“ АД
през периода от м. 01.2014 г. до м. 08.2014 г. е в размер на 62 074.67 лв., в т.ч. по фактури и
периоди, съгласно таблица № 1, колона 8 към експертизата. За периода м. 01 - м. 08.2014 г. от
„ЧЕЗ Електро България“ АД са внесени удържани такси, включително удържаните от „ФЕЦ
Тафтино“ ООД до 15-о число на месеца, следващ тримесечието за което се отнася, като плащането
е извършено по сметка КЕВР в БНБ № BG78BNBG96613000142001. В експертизата в табличен
вид са посочени номера и датата на фактурите издадени от „ФЕЦ Тафтино“ ООД за всеки месец
през периода от м. 01. до м. 08.2014 г. за закупената електрическа енергия (таблица № 1, колона
3). Във фактура № 45/31.08.2014 г. е фактурирана изкупена електрическа енергия произведена
през периода от 01.08 до 10.08.2014 г., върху която е удържана такса в размер на 2 990.77 лв. и
електрическа енергия, изкупена през периода от 11.08. до 31.08.2014 г., върху която не е удържана
такса във връзка с влизане в сила на решение № 13 на Конституционния съд от 31 юли 2014 г. по
конституционно дело 1/2014 г., (обн., ДВ, бр. 65 от 06.08.2014 г.). Общата сума по издадените
фактури от „ФЕЦ Тафтино“ ООД през периода от 01.01. до 31.08.2014 г. е в размер на 421 746.49
лв. с ДДС, в т.ч. данъчна основа 351 455.41 лв. и ДДС в размер на 70 291.08 лв. По отделните
фактури е извършено плащане от „ЧЕЗ Електро България“ АД с общ размер 359 671.81 лв.,
посочено по фактури, съгласно таблица към експертизата. От общо платената сума е извършено
плащане по банков път в размер на 352 259.78 лв. и чрез прихващане в размер на 7412.03 лв.
Съгласно заключението, неплатеният остатък по фактурите е 62 074.68 лв., в т.ч. по фактури
съгласно таблица 1, колона 8, представляващ сумата на удържаните такси. Датата на получаване на
платената сума по разплащателната сметка на „ФЕЦ Тафтино“ ООД е посочена в таблица № 1,
кол. 12. В основанието за плащане по съответната фактура е посочено прихващане срещу
задължение на „ФЕЦ Тафтино“ ООД. Предвид гореизложеното, датата на удържане на таксата е
датата на получаване на платената сума по разплащателната сметка на „ФЕЦ Тафтино“ ООД.
Законната лихва върху сумата на всяка удръжка за периода от датата на постъпване на сумата по
съответната фактура по разплащателната сметка на „ФЕЦ Тафтино“ ООД приета от експертизата
за дата на удръжката, до датата на завеждане на иска - 27.12.2018г. е в размер на 28 679.59 лв.
Удържаните суми с общ размер 62 074.67 лв. са част от договорената от купувача на
6
електроенергията цена.
Страните не спорят и относно това, че с решение на КС № 13/31.07.2014 г. разпоредбите на
чл. 35а-35в ЗЕВИ са обявени за противоконституционни. Решението е обнародвано на 06.08.2014 г.
и е влязло в сила на 10.08.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 КРБ актът, обявен за
противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Следователно, за
релевирания период от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. законовата разпоредба е действаща, което
обстоятелство не се оспорва от ищцовото дружество, а претенцията му е обоснована с твърдение за
противоправност поради приемане на противоконституционна разпоредба.
С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира така
предявения от „Фец Тафтино“ ООД срещу Република България, представлявана от министъра на
финансите, иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 7 КРБ за
основателен и доказан, тъй като са налице предпоставките за ангажиране деликтната отговорност
на ответника.
Отговорността на Държавата за незаконни актове и действия на нейни органи се основава на
чл. 7 КРБ. Част от хипотезите, при които се реализира тази отговорност са уредени в ЗОДОВ.
Основанията за отговорност са разграничени според вида държавна дейност – на администрацията
или на правозащитните органи и като отделно основание – на КПКОНПИ. Когато отговорността
на държавата не може да се реализира по реда на този закон, тя се реализира по реда на общото
гражданско законодателство.
За да бъде уважен иска за ангажиране отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД следва да
бъде установено, че е понесена вреда от ищеца, която е настъпила в резултат на виновно и
противоправно поведение на длъжностно лице/лица, изпълнявали работа по възлагане от страна на
Държавата като ответник по иска. Както вече беше посочено по-горе, съгласно чл. 7 КРБ
държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи.
Народното събрание осъществява законодателната власт в Република България, която е една
формите на държавна власт, а правомощията му произтичат от държавата като форма на
организация на обществото. Съответно, народните представители са длъжностни лица, макар и
особени, които със своите действия осъществяват неговите функции. Това налага извод, че е
налице правоотношение по възлагане на работа от нейна страна, което е и първият елемент от
фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД.
Втората предпоставка за уважаване на такъв иск е наличието на противоправно поведение.
По делото е безспорно, че с разпоредбите на чл. 35а-35в ЗЕВИ е въведена такса за производство на
електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, която се определя по формулата в чл. 35а, ал.
2 ЗЕВИ. Тези норми са прогласени за противоконституционни с решение на КС № 13/31.07.2014 г.
по к. д. № 1/2014 г., което решение има действие занапред, т. е. разпоредбите не се прилагат
считано от влизането му в сила. В случая, това означава, че нормите на чл. 35а-35в ЗЕВИ спират
да действат от 10.08.2014 г. Решенията на КС съгласно чл. 14, ал. 6 ЗКС са задължителни за всички
държавни органи, юридически лица и граждани. Следователно, противоконституционността на
посочените текстове е установена с влязло в сила спрямо всички решение. Макар нормите да не се
прилагат занапред противоконституционността на същите е изначална – от момента на приемането
7
им. Това означава, че е налице противоправно поведение на длъжностните лица – народни
представители, които са извършили действие в нарушение на основния закон на страната –
Конституцията. Като противоправно следва да се квалифицира и поведението на същите,
изразяващо в неизпълнение на задължението им да предприемат необходимите действия по
уреждане на възникналите правни последици от акта, който е обявен за противоконституционен
(чл. 22, ал. 4 ЗКС). Не могат да бъде споделено схващането на ответната страна, че тази
разпоредба на ЗКС предвижда една възможност, но не и задължение това да бъде направено.
Напротив, текстът е императивен. Използван е изразът „се уреждат“ за правните последици от
обявения за противоконституционен акт, а не „може да бъдат уредени“. Тезата, че такова уреждане
не е необходимо с оглед характера на нормите, които са обявени за противоконституционни също
не може да бъде възприета. Законът е вменил в задължение на съответния орган уреждането на
последиците от обявяване на противоконституционността. Това обхваща не само евентуалното
приемане на нова, конституционосъобразно норма, а на всички последици от прилагането на
старата такава. В случая това е именно осъщественото плащане на такса, за която е прието, че
противоречи на Конституцията.
Следва и да се отбележи, че доколкото принципът на защита на оправданите правни
очаквания, на устойчивост и предвидимост на бизнес средата и на равнопоставеност и
недискриминация на правните субекти са провъзгласени чрез първичното право на ЕС (ДФЕС), то
с приемането на процесните разпоредби е налице съществено нарушение и на правото на ЕС, с
оглед констатацията на КС, че нормите по недопустим начин създават обособен, специален правен
режим за някои субекти на стопанска дейност и изключват този специален режим за други.
На следващо място безспорно е установена вредата - заплащане на въведената такса и
съответно - намаляване на имуществото на ищеца със сума, равна на претендираната като в
случай, че тази такса не е била въведена, то производителят е щял да получи пълния размер на
стойността на цената на произведената от него електрическа енергия. Настъпването на тази вреда е
в причинна връзка с противоправното поведение на народните представители, тъй като именно
посочените норми са основанието за събиране на таксата.
Последният елемент от фактическия състава на непозволеното увреждане е вината. Съгласно
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага. В тежест на ответната страна е да установи
евентуалните си твърдения, че такава не е налице. В случая не са ангажирани доказателства
длъжностните лица – народни представителни да са положили дължимата грижа, за да
предотвратят настъпването на деликта.
По тези съображения, така предявения иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 7
КРБ следва да бъде уважен като основателен и доказан.
С оглед на това, следва да бъде разгледано направеното възражение за изтекла в полза на
ответната страна погасителна давност.
В отговора на исковата молба се посочва, че доколкото се твърдяло, че неправомерното
действие на ответника и увреждането на ищеца било настъпило с действията на народните
представители по приемането на § 6, т. 2 и т. 3 от Закона за държавния бюджет на РБ за 2014 г.,
осъществили се на дата 04.12.2013 г., а исковата молба била входирана в съда на 27.12.2018 г., то
8
исковете били погасени по давност.
Въззивният съд счита така направеното възражение за погасяване по давност на иска за
неоснователно. Съгласно чл. 22, ал. 4 ЗКС органът (в случая Народното събрание), приел обявения
за противоконституционен акт има задължението да уреди възникналите правни последици от
него. Съобразно чл. 81, ал. 4 от Правилника за дейността на Народното събрание това задължение
следва да се изпълни в двумесечен срок от влизането в сила на решението на КС, т. е. от
10.08.2014 г. Срокът е изтекъл на 10.10.2014 г. Именно от този момент е възникнало правото на
ищеца да търси обезщетение на претъпените вреди на основание на деликт и съответно е
започнала да тече погасителната давност за този иск. Поради това и след като исковата молба е
подадена в съда по пощата на 20.12.2018 г., видно от приложения служебен бон, издадена от
„Еконт Експрес БЛ“ ООД, то тя е подадена преди изтичане на петгодишния давностен срок и
следователно искът не е погасен по давност и следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на основния иск, като основателна и доказана следва да бъдат уважени
и акцесорните претенции за заплащане на лихви върху главницата, доколкото е налице забавено
плащане и с оглед на което са налице предпоставките по чл. 86 ЗЗД.
Поради уважаване на главния иск, не следва да се разглеждат предявените евентуални искове
за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.
Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира доводите по
въззивната жалба за неоснователни и поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни
инстанции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК решението на градския съд в обжалваната му част
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 261131/19.02.2021 г., постановено по гр. дело № 17225/2018 г. по
описа на Софийски градски съд, в частта му, с която Държавата, представлявана от министъра на
финансите, гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 102 е осъдена да заплати на „Фец Тафтино“ ООД, с.
Рупите, общ. Петрич, ул. „Тракия“ № 5, с ЕИК:********* на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 4, § 3
ДЕС, сумата от 62 074.67 лв., представляваща обезщетение за нанесената вреда, за периода от
01.01.2014 г. до 09.08.2014 г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата
молба - 27.12.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 86
ЗЗД сумата от 18 920.42 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 27.12.2015 г. до
датата на исковата молба - 26.12.2018 г.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10