Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2155
гр. Пловдив, 31.05.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански състав, в публично заседание на
двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1014 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на П.М.П.,
ЕГН **********, против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК *********.
Ищецът иска постановяване на решение, с което се признае
за установено по отношение на ответника недължимостта
на сумата от 327,24 лева, представляваща главница за начислена ТЕ за периода
01.09.2009г.-31.07.2011г.; сумата от 57,36 лева - обезщетение за забава заплащането на
главницата за периода от 01.09.2009 г. до 14.05.2012 година, деловодни разноски
от 62,50 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 15.05.2012 година,
поради погасяването й по давност. Претендират се разноски.
Ищецът сочи, че спрямо ответника, в качеството му на
наследник на починалия длъжник М.А.П., е образувано изпълнително дело по описа
на *** за принудително събиране на суми по изпълнителен лист, издаден на
28.09.2012г. по ч.гр.д № 7563/2012 година, по описа
на ПдРС, ІV брачен състав.
Ищецът твърди, че изп. право е
погасено по давност, понеже по изпълнителното дело не са били извършени
изпълнителни действия, които да прекъсват давността.
В писмения отговор ответникът заявява, че искът е
неоснователен, понеже давността е прекъсвана многократно, като последното
извършено изпълнително действие е налагането на възбрана върху ½ идеална
част от недвижим имот на наследодателя
на длъжника, находящ се в гр. ***, ***, бл. *, вх. *, ет.
*, ап. *, вписана на ***.
Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна
и фактическа страна следното:
Правната
квалификация на предявения иск е чл. 439 ГПК.
Приложено
е заверено копие на изп. дело, от което се
установява, че изп. дело е било образувано пред *** на
23.02.2013г. по молба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК *********, в която се съдържа волеизявление
на взискателя да упълномощи *** по смисъла на член 18, ал. 1 ЗЧСИ, което искане
надлежно прекъсва давността. Следващото изп. действие
на съд. изпълнител е действието по насрочването на опис на дв.
вещи на длъжника по адреса му за 18.12.2013г. /виж печат на л.54/, което
действие е по движение на делото по арг. от член 434,
ал. 1 ГПК и доколкото законът в член 434, ал. 2 ГПК предвижда всяко предприето
и извършено изп. действие от съдебния изпълнител да
бъде удостоверено с протокол, в който да се посочат деня и мястото на
извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната
сума и направените разноски по
изпълнението. Освен това прави впечатление, че по приложеното изп. дело няма изготвени, изпратени и съответно връчени
съобщения за насроченото принудително изпълнение до страните, респ. до длъжника, което навежда съдът на извода, че такова
изп. действие към посочения от съд. изпълнител
времеви момент изобщо не е било предприемано. Следващото искане за изп. действие е от взискателя, извършено на 28.09.2015г.,
като между първото и второто действие, прекъсващи давността са изтекли повече
от две години. Съгласно член 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп.
производство се прекратява /перемпция/ с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изп.
действия в продължение на две години, като в тази хипотеза изп.
производство се прекратява по силата на закона, а постановлението на съответния
***има само декларативно действие, то обявява прекратеното по силата на самия проц. закон изп. дело. Перемпцията
представлява законово определеният период за съществуването на едно право. Това
е правото на взискателя да иска от съдебния изпълнител да предприема
принудителни действия срещу длъжника. Веднъж изтекъл този времеви период,
самото право на взискателя, а не само притежанието, престава да съществува. С
други думи перемпцията е период, след който това
право престава да съществува в конкретното изпълнително производство. Предприетите и
извършени след прекратяването на изп. производство изп. действия не пораждат правни последици и не прекъсват
давността, доколкото изп. производство не е висящо, а
е било прекратено. Предвид изтеклата погасителна петгодишна давност, течаща от
последното валидно изп. действие преди прекратяване
на производството, съдът намира, че искът се явява основателен
и ще се уважи изцяло.
По разноските:
На ищеца ще се присъдят
направените разноски, които съдът констатира на 482 лева и които с оглед изхода
от спора ще се възложат върху ответника.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от П.М.П., ЕГН **********
отрицателен установителен иск против „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД с ЕИК *********, недължимостта на сумата от 327,24 лева,
представляваща главница за начислена и доставена ТЕ за периода 01.09.2009г. - 31.07.2011г.;
сумата от 57,36 лева - обезщетение за
забава заплащането на главницата за периода от 01.09.2009 г. до 14.05.2012
година, деловодни разноски от 62,50 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от 15.05.2012 година до окончателното й изплащане, за които суми е
издаден изп. лист по ч. гр. д. № 7563/2012г. по описа
на ПРС, ІV бр.с., поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с
ЕИК ********* да заплати на П.М.П., ЕГН **********разноски от
482 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.