МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД№562/13г. по описа на Пловдивския Окръжен съд
Окръжна
прокуратура –Пловдив е повдигнала обвинение срещу В.Т.А. и същата е предадена
на съд за извършено престъпление, както следва : по чл.249 ал.1 във вр. чл.26 ал.1 във вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК за
това , че на 29.10.2012 година в гр. Пловдив, макар и непълнолетна, но като е
разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи
постъпките си, при условията на продължавано престъпление е използвала платежни
инструменти - дебитна карта № ***********, издадена от „Първа
инвестиционна банка” АД на името на М.М.К., както и дебитна карта № ********* издадена от „Банка ДСК” ЕАД на името на М.М.К.,
както и данни от платежни инструменти – ПИН код за дебитна карта № *************, издадена от „Първа инвестиционна банка” АД и ПИН
код за дебитна карта № ********* издадена от „Банка ДСК” ЕАД, без
съгласието на титуляра М.М.К., като чрез две транзакции – в 16,39 часа от АТМ
устройство намиращо се на ул.”Пере Тошев № 3 е изтеглила сумата от 10,00 лв.
/от дебитна карта издадена от „Банка ДСК” ЕАД/ и в 16,42 часа от АТМ устройство
намиращо се на ул.”Пере Тошев” № 3 е изтеглила сумата от 200,00 лв. /от дебитна
карта издадена от „Първа инвестиционна банка” АД/ или общо сумата от 210,00 лв.
и деянието не съставлява по – тежко престъпление.;
По чл.195 ал.1 т.2 във вр. чл.194 ал.1 във
вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК , за това, че на 29.10.2012 година в гр.Пловдив,
макар и непълнолетна, но като е разбирала свойството и значението на
извършеното и е могла да ръководи постъпките си е отнела чужди движими вещи,
които не са били под постоянен надзор – дамско портмоне в размер на 20,00 лв.; лична
карта на името на М.М.К. ведно с банкова такса „вносна бележка” – без
стойности; свидетелство за управление на моторно превозно средство ведно с
талон на името на М.М.К. с банкова такса – без стойности; 4 бр.дебитни карти на името на М.М.К. /1бр.
от „Банка ДСК”ЕАД, 1 бр.на „Уникредит Булбанк” АД и 2 бр.на „Първа
инвестиционна банка” АД/ - без стойност; пари в размер на 4,00 лв. или вещи на
обща стойност 24,00 лв. от владението на М.М.К., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа
повдигнатите спрямо подсъдимата обвинения , със същата фактическа обстановка
описана в обвинителния акт и квалификация на деянията. Счита , че от събраните
в рамките на наказателното производство гласни и писмени доказателства по
несъмнен начин се явява доказано авторството на деянията , както и механизма на извършването им, което не се оспорва и от подсъдимата. Относно
реализацията на наказателната отговорност предлага на А. да й бъде определено
наказание, за всяко едно от престъпленията, при условията на чл.55 от НК ,като
се съобрази и редукцията по чл.63 т.3 от НК и се замени наказанието „лишаване от свобода” с наказание „пробация” или
„обществено порицание”, предвид чистото съдебно минало на подсъдимата и
обстоятелството , че към момента на извършване на деянията е била непълнолетна.
Подсъдимата
В.Т.А. дава подробни обяснения по
повдигнатите й две обвинения , като се признава за виновна и изразява съжаление
и разкаяние за стореното. Моли съдът да й наложи справедливо наказание.
Пловдивският
Окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна :
Подсъдимата В.Т.А. е родена на *** година в гр.***, жителка и живуща ***, българка, българска гражданка,
неомъжена, с основно образование, ученичка в СОУ „****” гр.Пловдив, не осъждана, с ЕГН : **********.
На
29.10.2012 година около 15,00 часа, подсъдимата А. посетила фитнес зала „****” намираща се в гр.Пловдив, кв.”***”, ул.”***” № 2. Там като фитнес инструктор
работила свидетелката Н.Р.П. . Пристигайки в залата, подсъдимата отишла в дамската съблекалня, сложила си спортен
екип , след което влезнала в салона и започнала да извършва спортни упражнения.
Същия
ден и около 15,30 часа в спортната зала
пристигнала свидетелката М.М.К. заедно със своята приятелка – свидетелката Е.И.К..
Свидетелката М.К. носела със себе си раница, в която имало спортен екип; мобилен телефон; ключове; лачено,
червено на цвят дамско портмоне и в него - лична карта на нейно име ведно с
банкова такса, свидетелство за управление на моторно превозно средство с талон
на нейно име ведно с банкова такса, парични знаци на приносител в размер на
4,00 лв., 4 бр.дебитни карти, от които две такива били съответно с номера - № ****** издадена от „Първа инвестиционна банка”АД на името на М.М.К.
и № ************** издадена от „Банка ДСК” ЕАД на
името на М.М.К., а също така и хартиено листче, на който били изписани ПИН
кодовете на горепосочените платежни инструменти. Преобличайки се и слагайки си спортния екип, свид. К. оставила в раницата
тоалета, с който пристигнала във фитнес залата, ключовете, мобилния телефон, но
в бързането на пейката пред нейното шкафче останало дамското й портмоне. След
като с нейната приятелка – свид. Е.К. – заключили персоналните си шкафчета и
взели ключовете със себе си, влезнали в салона и започнали да тренират.
Около
16,05 часа подсъдимата А. отишла към дамската съблекалня, защото била жадна.
Влизайки вътре и виждайки лаченото, червено на цвят дамско портмоне, което било
оставено без надзор и на обществено доверие, решила да го отнеме и с намиращите
се в него парични средства да задоволи ежедневните си потребности. Осъществявайки
замисленото тя взела портмонето и го заключила в своето шкафче, след което за
кратък период от време се върнала в салона. След като приключила с фитнеса и се
преоблякла, в 16,23 часа си тръгнала. Насочила
се към близкия банков клон на „Банка ДСК” ЕАД, а именно - клон „Христо Ботев”,
намиращ се в гр.Пловдив, ул.”Пере Тошев” № 3. От банкомат /АТМ устройство/
собственост на „Банка ДСК” ЕАД, подсъдимата, използвайки платежните инструменти,
както и данните за тези платежни инструменти, а именно - техните ПИН кодовете -
с две транзакции изтеглила следните суми: в 16,39 часа сумата от 10,00 лв. – от
дебитната карта № ***** издадена от „Банка ДСК” ЕАД /
банково извлечение - л.62/, а в 16.42 часа сумата от 200,00 лв. / банково
извлечение – л.64/ – от дебитната карта № **** издадена от „Първа инвестиционна
банка” АД /. Вземайки общо сумата от 210,00 лв. подсъдимата напуснала банковия клон и се насочила към дома
си. В близост до него, в един от контейнерите за смет, изхвърлила портмонето,
като преди това взела единствено паричните знаци на приносител намиращи се там
в размер на 4,00 лв.
Междувременно,
факта на отнемане на чуждите движими вещи, които били собственост на св.М.К.,
станал известен във фитнес салона. Това довело до предприемане на действия за
„блокиране” възможността за теглене на парични средства от дебитните карти,
което обаче станало в един по-късен период от време и след използването на
платежните инструменти от страна на подсъдимата В.А.. След това заедно с нейната приятелка св. Ц.Й.Т. посетили хранително заведение, като част от
парите били разходвани за плащане на направената сметка, а с друга част
закупила неща необходими за нейното ежедневие. Пред св. Ц.Т., подсъдимата споделила, че парите ги е получила от нейния
възходящ родственик – биологичния й баща.
Впоследствие
с протокол за доброволно предаване / л.7/ служител във фитнес салона предал на
органите на полицията диск със запис - приложен като веществено доказателство
по делото /л.27/, а от „Банка ДСК” ЕАД, клон „Христо Ботев” гр.Пловдив бил
изпратен /л.9/ диск със запис – приложен като веществено доказателство по
делото /л.26/.
От заключението на стоково – оценъчна експертиза е видно, че стойността на дамското портмоне е в размер
на 20 лв.; лична карта на М.М.К. / 18,00 лв./ ведно с банкова такса на стойност
на стойност 2,00 лв. или общо в размер на 20,00 лв.; свидетелство за управление
на моторно превозно средство ведно с талон на името на М.М.К. / на стойност
25,00 лв./ ведно с банкова такса на стойност 3,00 лева или общо на стойност
28,00 лв.; 4 бр. дебитни карти издадени от банки съответно: 1 бр. от „Банка
ДСК”ЕАД, 1 бр. от банка „Уникредит Булбанк” АД и 2 бр. от „Първа инвестиционна
банка” АД – без стойности и парични знаци на приносител в размер на 4,00 лв.
От
заключението на съдебно-психиатрична
експертиза е видно, че подсъдимата В.А.
е психично здрава и с нормални интелектуални възможности. Към момента на
извършване на деянието е могла да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Може да участва пълноценно във всички
фази на наказателния процес.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена от обясненията на подсъдимата В.Т.А.,
от показанията на свидетелките М.М.К., Е. Е. К., Н.Р.П., от показанията на
свидетелката Ц.Й.Т. дадени пред следовател и прочетени на основание чл.281 ал.7
вр. ал.5 вр. ал.1 т.4 пр.1 от НПК на л.44-45 от сл.д, от заключението на стоковооценъчната
експертиза, от заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, от приложените
по делото писмени доказателства – справки и отчети от „Банка ДСК” ЕАД и „Първа
инвестиционна банка” АД/ л.5-л.6, л.60, л.62-64 от сл.д./ ,протокол за доброволно
предаване , писмо от „Банка ДСК” ЕАД ведно със снимков материал, протоколи за
оглед на веществени доказателства ведно със снимков материал към тях,
характеристична справка, справка за съдимост, както и от приложените по делото
веществени доказателства – дискове със записи /л.26-л.27 от сл.д./
Между
наличните по делото доказателства, събрани и проверени по реда и със средствата
предвидени в НПК, не съществуват
противоречия досежно основните факти включени в предмета на доказване.От
тях по несъмнен и категоричен начин се установява извършването на деянията,
механизма им, както и авторството на двете престъпни посегателства , което не
се оспорва и от подсъдимата А..
Така
установената по един безспорен начин фактическа обстановка аргументира извода,
че подсъдимата В.А. е осъществила от обективна и от субективна страна състава
на престъпленията по чл. 249 ал.1 във вр. чл.26 ал.1 във вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК и по чл.195 ал.1 т.2 в чл.194 ал.1 ар. чл.63 ал.1 т.3 от НК.
От
обективна страна на 29.10.2012 година в
гр. Пловдив, подсъдимата е използвала
платежни инструменти - дебитна карта № ****, издадена от „Първа инвестиционна
банка” АД и дебитна карта № ****
издадена от „Банка ДСК” ЕАД , издадени на името на М.М.К., както и данни от платежни
инструменти – ПИН код за дебитна карта № ******, издадена от „Първа
инвестиционна банка” АД и ПИН код за дебитна карта № **** издадена от „Банка
ДСК” ЕАД, без съгласието на титуляра М.М.К., като чрез две транзакции – в 16,39
часа от АТМ устройство намиращо се на ул.”Пере Тошев № 3 е изтеглила сумата от
10,00 лв. /от дебитна карта издадена от „Банка ДСК” ЕАД/ и в 16,42 часа от АТМ
устройство намиращо се на ул.”Пере Тошев” № 3 е изтеглила сумата от 200,00 лв.
/от дебитна карта издадена от „Първа инвестиционна банка” АД/ или общо сумата
от 210.00 лв., като деянието не
съставлява по – тежко престъпление.Налице е продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като са
осъществени две деяния покриващи състава на едно и също престъпление,
осъществени в рамките на един ден, при една и съща обстановка и еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и от субективна страна продължение на предшестващото.
От
обективна страна на 29.10.2012г. в гр.Пловдив, подсъдимата е отнела чужди
движими вещи , установи по вид и стойност от събраните по делото доказателства,
от владението на М.М.К. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че
дамското портмоне с намиращите се в него вещи е било оставено от свидетелката К.
на пейката в спортната зала, поради което и съдът приема , че е налице квалифициращото
обстоятелство на чл.195 ал.1 т.2 от НК, защото е било оставен без постоянен
надзор и на обществено доверие.
Престъпленията
са осъществени от подсъдимата като непълнолетна , но след като е разбирала
свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си,
което съдът приема за установено от заключението на съдебнопсихиатричната
експертиза, както и от другите събрани по делото доказателства.
От
субективна страна и двете престъпления са осъществи при форма на вината пряк
умисъл, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния им характер, предвиждала
е настъпването на вредните последици и пряко ги е целяла.
При
индивидуализиране на наложените на подсъдимата наказания, за всяко едно от
извършените от нея престъпления поотделно ,съдът отчете като смекчаващи
отговорността й обстоятелства- изключително младата й възраст, много добрите
характеристични данни, признанието на вината и изразеното съжаление и разкаяние
за стореното, градивното й процесуално поведение още на досъдебното
производство, подробните й обяснения, които спомогнаха за разкриването на
обективната истина, липсата на констатирани противообществени прояви до
настоящия момент. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете
факта на осъществените две тежки умишлени престъпления от подсъдимата в рамките
на съвсем кратък времеви период.
Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства , съдът намира, че
по отношение на подсъдимата А. са налице
многобройни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства,
обосноваващи извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание, за всяко
едно от двете престъпления , се явява несъразмерно тежко със степента на
обществена опасност на деянията и дееца.С оглед на гореизложеното и като взе
предвид и редукция по чл.63 ал.1 т.3 от НК, тъй като подсъдимата е била
непълнолетна към момента на извършване на деянията , на основание чл.55 ал.1
т.2 б.”Б” пр.2 от НК съдът замени
предвиденото наказание „лишаване от свобода” ,за всяко едно от двете престъпления, с наказание
„пробация” със следните пробационните мерки по чл.42а ал.2 ал.2 т.1 и т.2 от НК
: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”
в гр.Пловдив , бул.”****” №***, ет.** , ап.* с периодичност два пъти
седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител „ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На
основание чл.23 ал.1 от НК следва на подсъдимата А. по съвкупност да й бъде
наложено едно общо наказание най-тежкото, а именно „Пробация” със следните пробационните
мерки : „Задължителна регистрация по
настоящ адрес „ в гр.Пловдив , бул.”***” №**, ет.* , ап.* с периодичност два
пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител„ за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
Според
преценката на настоящата инстанция така определеното по вид и размер наказание,
се явява напълно справедливо и съответно
на степента на обществена опасност на
деянията и дееца. Така наложеното наказание с първите две задължителни
пробационни мерки ще съдейства в пълна степен за постигането на необходимия
поправителен и превъзпитателен ефект спрямо подсъдимата.
Приложеното
по делото веществено доказателство – 1
бр. CD носител с видеозапис от охранителни камери ,
наблюдаващи АТМ D0021519, находящи се в БФ на
Банка „ДСК ЕАД” гр.Пловдив , ул.”Пере Тошев” №3, следва след влизане на
присъдата в сила да се върне на Централно управление дирекция ”Сигурност” гр.София на „Банка ДСК „
ЕАД.
Приложеното
по делото веществено доказателство – 1бр. CD диск с видеозапис от камерите на сградата на фитнес клуб „***”,находяща
се на ул.”***” №* в гр.Пловдив,след влизане на присъдата в сила да се унищожи
като вещ без стойност.
С
оглед изхода на делото подсъдимата следва да заплати по сметка на ВСС направените
по делото разноски в размер на 80 лева.
Причини
за извършване на престъпленията –
незачитане на установения в страната правов ред, стремеж към лично облагодетелстване
по незаконен начин.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: