Р Е Ш Е Н И Е
№ 141 05.12.2018 г. гр.Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковски Окръжен съд, в публичното съдебно заседание, проведено на шести декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Миглена Тянкова
Членове: Филип Филипов
мл.с. Ирена Аврамова
Секретар: Галя Кирилова
Прокурор:
Николай Трендафилов
Като
разгледа докладваното от председателя ВНОХ дело № 521 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК.
С Присъда № 72 от 30.07.2018 година, постановена
по н.о.х.д. № 630 по описа за 2018 година, РС-Хасково е признал подсъдимия Х.А.М. ***,
за виновен в това, на 12.04.2018 год. в гр. Хасково, вилна зона
„Куба", при условията на опасен рецидив и в съучастие като съизвършител с М.С.А.,***, отнел чужда движима вещ - 1 бр. метална плоскост с
размери 234см х
Със същата присъда е признат
за виновен и подс. М.С.А. затова, че на
12.04.2018 год. в гр.
Хасково, вилна зона „Куба", при условията на опасен рецидив и в съучастие
като съизвършител с Х.А.М. отнел
чужда движима вещ - 1 бр. метална плоскост с размери 234см х
Недоволни от така постановената присъда са останали и двамата подсъдими,
които чрез служебните си защитници – адв. Д. и адв. Ч., я обжалват с доводи за незаконосъобразност,
неправилност и явна несправедливост на наложеното наказание. Излагат се
конкретни съображения за несъставомерност на деянието от обективна и субективна
страна, тъй като вещта, предмет на престъплението не била във владение на
собственика и под постоянен надзор, присъдата не съдържала мотиви дали
извършеното престъпление представлява „тежко” такова по смисъла на чл. 93 т. 7
от НК, както и по отношение на факта, че подсъдимите не са имали съзнание, че
извършват противоправно поведение, навеждат се и доводи, че деянието
представлява „маловажен случай”, по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и такива по
отношение приложението на чл. 14 ал. 1 от НК. Иска се от съда да бъде отменена
постановената първоинстанционна присъда и подсъдимите да бъдат признати за
невинни и оправдани по предявените им обвинения.
В съдебно заседание подсъдимите и техните защитници поддържат въззивните
жалби и пледират за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на
оправдателна такава от въззивната инстанция.
Прокурорът от ОП Хасково пледира, че съдебният акт е правилен, законосъобразен
и следва да бъде потвърден, като районния съд е положил достатъчно усилия и е
установил ревантните по делото факти. В мотивите към постановената присъда се
съдържали отговори на всички наведени от страните доводи, в т.ч. по отношение
приложението на чл. 9, ал. 2 от НК и чл. 14, ал. 1 от НК.
В законоустановения срок не са постъпили искания за
доказателства, не са допуснати в разпоредително заседание и не са събирани в
съдебното производство пред въззивната инстанция.
Хасковският Окръжен съд, като провери правилността
на обжалваната присъда по направените
оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира
следното:
Производството пред
районния съд се е развило по общия ред. Присъдата,
предмет на настоящата проверка, е постановена при спазване на всички
съдопроизводствени правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност.
Районният съд е постановил присъдата си при напълно изяснена фактическа
обстановка, установена от събраните по надлежния процесуален ред доказателства,
въз основа на които е изградил обосновани изводи досежно съставомерността на
извършеното от подсъдимите А. и М. престъпление.
От
събрания по делото доказателствен материал се установява, че св. Д.Д., който живеел в с. Бисер, общ. Харманли, получил в наследство от майка си поземлен
имот от 1317 кв.м., находящ се в град Хасково, местност Куба 1, който рядко посещавал.
В периода между 1980 и 1990 година,
заедно с покойния си брат поставили павилион от 15 кв.м. върху циментова основа, който бил изграден от
шпантровани дъски и
винкели, покривът на който бил от ламарина. Тъй като имотът рядко се
посещавал, обзавеждането в павилиона било разграбено, а от самата конструкция
също липсвала голяма част. Имотът бил на границата с пътя, водещ от гробищата към
зоологическата градина, и не бил ограден с мрежа в тази част, а
павилионът се намирал в средната част на имота.
На
12.04.2018 година
сутринта подсъдимите Х.А.М. и М.С.А. минали покрай
имота, собственост на св. Д., за да
търсят изгубения кон на шурея на подсъдимия М.. Забелязали намиращия се в
имота павилион и решили да
откраднат металната част от него, която
след това да продадат. В този момент по пътя минавала каруца с кон, управлявана от св.М.И.В., който се връщал
от сметището. Подсъдимите се познавали със св.В. и се разбрали срещу
заплащане да извози с каруцата желязото
до пункт за вторични суровини. Св.В. останал в
каруцата на пътя, а двамата
подсъдими взели на ръце от павилиона 1 бр. метална плоскост с
размери 234см х
Така възприетата от районния съд
фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събрания доказателствен материал в
хода на съдебното следствие. Неговатата оценка дава основание за категоричен извод, че
е налице както обективната, така и на субективната страна на престъплението, в
което подсъдимите са обвинени. Първоинстанционният съд е направил подробен
анализ на обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите, установените
противоречия, като задълбочено е анализирал всички фактически данни по делото и
защо не кредитира част от обясненията на подс. А. и подс. М., доколкото
основната им защитна теза е, че са взели металната плоскост след получено
разрешение от св. Д..
Следва да се отбележи, че подсъдимите не
отричат, че действително са били в имота на св. Д., откъдето са натоварили в каруцата на
св.В. металната плоскост и са я предали в
пункта за изкупуване на метали. Акцентът и в обясненията им, и във въззивните жалби, касае знанието им, че инкриминираната вещ
е собственост на св. Д., а не на св. Д.. Последният е бил разпитан в качеството
на свидетел и е дал подробни показания, в които категорично отрича да е
разрешавал на подсъдимите да вземат част от металната конструкция, както самите
те твърдят. В тази връзка прави впечатление и тезата на подс. М., изложена в
обясненията му пред първоинстанционния съд, че „Н. /св. Д./ ни каза: „Вземайте,
съседа да не ви види. Вземайте и бягайте от тук!”. Дори да се приеме, че
действително св. Д. е изрекъл тези думи, същите оставят впечатлението, че вещта е собственост именно
на съседа, а не негова. Подс. А. също потвърждава думите изречени от св. Д.. Нещо
повече – и двамата подсъдими твърдят, че имота на св. Д. е бил отделен с ограда от този, в който се е намирала отнетата от тях металната плоскост, което е в подкрепа на изложеното по-горе, че не е собственик на вещта. Поради
изложеното настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд,
че поддържаната
в хода на съдебното следствие защитна теза
на подсъдимите не се подкрепя от цялостния анализ на доказателствата, при
чиято съвкупна преценка се формира извод
за наличие на знание от страна на подсъдимите, както и категоричен
извод за авторството им в извършеното престъпление, което е доказано както от
обективна, така и от субективна страна. Правилно и мотивирано районният съд е
приел за безспорно установено по делото, че
подсъдимите М. и А. са извършили кражба
на 1 бр. метална плоскост с размери 234см х
Във въззивната жалба адв. Ч. навежда
доводи, че предметът на престъплението не е бил по постоянен надзор.
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви в тази насока, защо не
приема, че не е налице правната квалификация на чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК. В
допълнение следва да се отбележи само, че обвинението е за извършено
престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 1 вр.
чл. 194 ал. 1 от НК, а не е по чл. 196 ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК, което
само по себе си е квалифициращ признак на деянието, което допълнително би
влошило положението на подсъдимите, но доколкото не е налице такова обвинение е
безпредметно неговото обсъждане.
Основен довод във
въззивната жалба е правната квалификация на деянието, а именно, че
престъплението, в което са обвинени подсъдимите не представлява „тежко” по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, поради което и деянието не представлява такова,
извършено при условията на опасен рецидив, тъй като бил изтекъл 5-годишния срок
по чл. 30, ал. 1 от НК. Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на
предходните осъждания на подсъдимите, които се извеждат от приобщените справки
за съдимост и заверени преписи от присъдите към тях.
От същите несъмнено
се установява, че подс. М.
е осъждан многократно. С влязло
в сила на 04.10.2012 г. определение по ЧНД № 893 по описа за
По отношение на подс. М.А. - с влязло в сила на 18.12.2015 год. определение
№ 516/03.12.2015 год. по ЧНД №
1064/2015 год. по описа на PC -
Хасково на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК му е определено едно общо наказание измежду
наложените му по НОХД № 535/2015 г. и НОХД
№ 551/2015 год., и двете по описа на PC -
Хасково, а именно „лишаване от свобода" за срок от 2 години, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с шест месеца и за което А. е условно
предсрочно освободен на 30.05.2017 год. с изпитателен срок 1 месец и 18 дни. И в конкретния
случай не може да се приеме, че не е изтекъл 5-годишния срок предвиден
чл. 30 ал. 1 от
НК от изтърпяване на наказанието от подс. А..
Гореизложеното
налага категоричен извод, че правната квалификация на престъплението, в което
са обвинени и двамата подсъдими е правилна и деянието е извършено при условията
на опасен рецидив по смисъла на чл. 29
ал. 1, б.“а“ от НК, а това, че престъплението е „тежко”, по смисъла на чл. 94, т. 7 от НК е
извън всякакво съмнение, тъй като законът предвижда за него наказание „лишаване
от свобода” за срок от 2 до 10 години.
По отношение приложението
на нормата на чл. 9, ал. 2 от НК, а именно, че извършеното от подсъдимите
деяние представлява маловажен случай, съдебната практика е категорична и
независимо от ниската стойност на предмета на престъпление същата не може да
бъде единствено определяща. Преценката за обществената опасност на подсъдимите обаче
е определяща, както и факта, че престъплението е извършено при условията на
опасен рецидив. Всички предходни осъждания на подсъдимите налагат извод за
завишена лична обществена опасност на М. и А. и категорично не могат да бъдат
пренебрегнати, до какъвто извод е достигнал и районният съд, като е изложил и
подробни мотиви в тази насока. Отделено е място за
подбудите за извършване на престъплението, както и на трайно създадените от
подсъдимите престъпни навици, които обстоятелства не могат да обосноват
приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
При определяне на наказанието са отчетени всички
обстоятелства предвидени в закона. Подробно са изложени както отегчаващите,
така и смекчаващите отговорността обстоятелства по отношение на двамата
подсъдими. Настоящата инстанция изцяло споделя извода, че е налице завишена
степен на обществена опасност на подс. М. и подс. А., както и занижената такава
на самото деяние. Правилно и законосъобразно е прието, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и най-лекото предвидено в
закона наказание от 2 години лишаване от свободан се явява несъразмерно тежко
за извършеното престъпление, поради което е определил наказанията при условията
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като им е наложил наказание „лишаване от свобода”
за срок от 1 година – под най-ниския предел. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „Б” от ЗИНЗС законосъобразно е определено наказанието да бъде изтърпяно при
първоначален „строг” режим.
Поради изложеното въззивната инстанция намира, че
постановената от РС-Хасково присъда е правилна и законосъобразна, и като такава
следва да потвърдена, поради което и на основание чл. 338 вр. чл.334, т. 6 от НПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 72 от 30.07.2018 година, постановена по НОХ дело № 630 по описа за
2018 година на РС-Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
Председател:
Членове: 1.
2.