Решение по дело №3246/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1249
Дата: 1 юли 2019 г. (в сила от 10 декември 2019 г.)
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20195330203246
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 1249

 

гр. Пловдив, 01.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХXІV н.с., в публичното заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

 

при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №3246/2019 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000260/22.06.2018 г. на  А.В.Г. – Главен инспектор към Областен отдел „Автомобилна администрация” Пловдив, с което на К.Е.Ч., ЕГН ********** е наложено административно наказание  глоба в размер на 200 лева на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл.40, изр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.

         По подробно изложени в жалбата доводи жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна – Областен отдел „Автомобилна администрация” Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител, взема становище по делото, като иска потвърждаване на наказателното постановление.

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок от лице, което има правен интерес, предвид което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 06.06.2018 г. жалбоподателят К. Е.Ч. управлявал лек таксиметров автомобил „Шевролет Нубира” с рег.№**, собственост на Н.М.. Около 10.30 часа същият бил спрян за проверка от служители на 05 РУ на МВР Пловдив в гр.Пловдив, ж.к. „Тракия”, ул. „Съединение” до бл.151. Същите поискали съдействие от Областен отдел „Автомобилна администрация” /ООАА/ Пловдив, като на място пристигнали служителите Г.Д. и Т.Н.. При извършената проверка било установено, че жалбоподателят Ч. извършва таксиметров превоз на пътници с пътна книжка МВ №2072/21.03.2018 г., като в същата не били вписани дата на започване на работа, името и фамилията си, както и час на започване на работа в пътен лист № 000001. Установено било, че до момента на проверката от началото на деня са били извършени 14 броя курса. Това било установено от дневен финансов отчет, отпечатан върху електронна контролна лента от електронен таксиметров апарат с фискална памет ЕС020085 с фискална памет 46082057. Установеното било прието за нарушение на чл.40, изр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ и спрямо жалбоподателят бил съставен АУАН за това нарушение, който бил подписан без възражения.

Въз основа на така съставеният АУАН било издаденото и атакуваното НП, с което на К.Ч. е наложена глоба в размер на 200.00 лева основание автомобилните превози.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства – НП, АУАН, дневен финансов отчет, пътна книжка, оправомощителна заповед и свидетелските показания на актосъставителя Г.Д., който е потвърдил констатациите по акта. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и в съответствие с писмените доказателства събрани по делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя като ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод настоящият съдебен състав съобрази следното:

Следва да се отбележи, че събраните по делото доказателства обосновават извод за доказаност на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.

Съгласно посочената подзаконова норма водачът попълва редовно и точно пътната книжка. В настоящият случай не се спори, че описаните в АУАН и НП данни не са били отразени в пътната книжка. Именно и с оглед на това съдът приема, че е безспорно установено нарушение на сочената правна норма, доколкото тези обстоятелства е следвало да бъдат вписани в пътната книжка.

Спорното в случая е дали е приложена коректно санкционната разпоредба. Жалбоподателят е санкционирано по реда на чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози, съгласно която разпоредба за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. Същевременно в жалбата се излагат аргументи, че неправилно е приложена санкционната разпоредба, тъй като съотносима към случая е тази на чл.93, ал.1, т.1 от същия закон. Съгласно тази разпоредба водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със глоба в размер на 2000 лева при първо нарушение.

Анализът на двете санкционни разпоредби води на извод, че разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози се явява специална разпоредба по отношение на тази на чл.105, ал.1 от същия закон. Това е така, доколкото е безспорно, че таксиметровия превоз на пътници се явява обществен превоз, поради което и именно тази санкционна разпоредба е следвало да бъде приложена, тъй като специалната норма дерогира приложението на общата норма. Неприложението на правилната санкционна норма пък води до незаконосъобразност на наложената санкция, което пък от своя страна е основание за отмяна на наложеното наказание. На този извод не може да повлияе обстоятелството, че приложената санкционна разпоредба би била по-благоприятна за дееца.

Мотивиран от горното съдът

        

Р   Е   Ш   И:

 

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000260/22.06.2018 г. на  А.В.Г. – Главен инспектор към Областен отдел „Автомобилна администрация” Пловдив, с което на К.Е.Ч., ЕГН ********** е наложено административно наказание  глоба в размер на 200 лева на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл.40, изр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

                                                                   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.