Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 16
гр. Кюстендил, 13.01.2020
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
гражданска колегия в открито съдебно заседание на осми януари две хиляди и
двадесета година в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебния
секретар ЯНКА
АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр. д. № 2138/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
М.Д.Д., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, чрез
адв.Т.П., е предявила против Д.К.Д., ЕГН ********** ***, иск да бъде осъден
ответникът да й заплаща месечна издръжка на осн. чл. 144 от СК в размер на
200.00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла и просрочена вноска, до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване. Претендират се и направените
по делото разноски.
В срока за отговор ответникът не е взел
становище по иска и обстоятелства, на които се
основава претенцията.
Кюстендилският районен съд, след като се запозна със събраните по делото
доказателства и след като прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при
условията на чл.235 ,ал.2 и 3 от ГПК, намери за установено следното:
Ответникът е баща на ищцата съгласно удостоверение за раждане №
496658/31.08.2001год./л.8/, изд. от Община Кюстендил. Майката на ищцата, видно
от у-ние за наследници изх.№ 21/2.04.2018 год./л.8/ е починала на 13.03.2018
год., като е оставила за свои наследници освен ищцата и свидетеля Н. Д.Д., още една пълнолетна дъщеря. По
силата на решение на КРС по гр. д. № 1101/2018 г./л.9-11/ ищцата по реда на чл. 25, ал.1 ЗЗД е настанена в
семейството на брат си до завършване на средното образование, но не по-късно от
навършване на двадесетгодишна възраст. Видно от писмо изх.№ 1004-11-00-2250#1/09.12.2019
год./л.43/ от и.д. директор на ДСП-Кюстендил е това, че НИКОЛАЙ Д.Д. е
подпомаган за детето М.Д.Д. по чл.7, ал.1 ЗСПД в размер на 40.00 лв. месечно,
считано от 01.06.2018 год. Свидетелят Н. Д., брат на ищцата, видно от
удостоверение за раждане № 090121/13.03.2009 год./л.15/, издадено от Столична
Община е баща на малолетния К. Н. Д., а съгласно удостоверение изх. №
13/07.10.2019 год., изд. от „ЦРБАЗА 2001“ ООД, работи и от м. 09/2018 год. до
м. 08/2019 год. е получил общо БТВ в размер на 7 266.04 лв., от които в
последните четири от периода по 641.30 лв. месечно. Според показанията на св. Н. Д. ищцата
има нужда от издръжка през времетраенето на своето обучение в средно учебно
заведение, тъй като е редовна ученичка 12 клас в гр. Кюстендил, има разходи, свързани с пътуванията
от с. Пиперков чифлик, където живее, до гр. Кюстендил, за да посещава училище;
такива за храна, дневни, облекло и др. Ответникът има регистрирано МПС от 1999
г., притежавал е в съсобственост с покойната
си съпруга недвижим имот, находящ се на адреса, на който живеят ищцата и
свидетелят Д.. Установява се от справка-данни за осигуряването по ЕГН на
ответника /л.53/, че същият за 2019 год. има осигурителен доход от 688.00 лв. и
месечен обл. доход вариращ от 0 лв. до 563.36 лв.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена от посочените доказателства, както и от неупоменатите по-горе,
но изискани от съда служебни справки.
Установената по делото фактическа обстановка налага извод за частична основателност на предявения иск по изложените по-долу съображения:
Според чл.
144 от Семейния кодекс издръжка на навършили пълнолетие деца, които
не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако
учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна
безусловност на задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че
детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не
може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както
и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя.
Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя
средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е
винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията,
семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото
лице. В ППВС № 5/70 г.
е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е
винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на
задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се
преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени
затруднения за родителите. В този смисъл е постановена и съдебна практика със
задължителен характер - решения по реда на чл. 290 ГПК,
а именно: решение № 199 от
17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 195 от 01.06.2011 г.
по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 469 от 26.10.2011 г.
по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 305 от 07.06.2011 г.
по гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др.
Безспорно, от
представените по делото доказателства, вкл. гласни такива чрез разпита на
свидетеля Д., бе установено по делото, че ищцата е дъщеря на ответника, както и
това, че е ученичка редовна форма на обучение в 12 клас и не притежава
собствено имущество и доходи, от които да се издържа. Безспорно бе установена и
нуждата на същата от претендираната издръжка с оглед осигуряване на екзистенц
минимума, включващ битови и транспортни разходи /с оглед превозването й до
учебното заведение, което е извън населеното място, където живее/, както и
необходимост от закупуването на учебни материали и пособия, храна, облекло и
др., вкл. разходите, съпровождащи завършването на средно образование.
Следователно първите три
предпоставки за уважаване на исковата претенция са налице.
Четвъртата предпоставка,
а именно – възможността на родителя, от когото се иска издръжката да я дава без
особени затруднения, според съда също е налице, но само за част от исковата
претенция.
От приложената на л. 53
от делото справка е видно, че ответникът за 2019 год. има осигурителен доход от 688.00 лв. и месечен обл.
доход вариращ от 0 лв. до 563.36 лв. При определяне
на доходите и възможността да се дава издръжка съдът взема предвид брутния
доход на ответника, като не се отчитат законово допустими удръжки от него, вкл.
такива за погасяване на осигурителни и данъчни задължения /ТР 34/1973 г. – ОСГК
на ВКС/. Получаваният от ответника доход надвишава почти два пъти определения
от държавата размер на линията на бедност, който за 2020 г. е 363 лева. От друга
страна съдът отчита, че материалните възможности на ответника по разума на чл.
144 от СК не съвпадат с общото правило на чл. 142, ал. 1 от СК, а са налице не просто при наличие на средства над собствената му необходима
издръжка, а при установена по-широка негова материална възможност, при
която плащането на издръжката няма да се чувствува особено осезателно, няма
много да го затрудни. Същият разполага със средства над собствената му необходима издръжка, която
по данни на НСИ за м. октомври 2019 г. е средно 618. 15 лева за едно лице (в това число за храна,
безалкохолни и алкохолни напитки, тютюневи изделия, облекло и обувки, за
заплащане на консумативи за жилище – вода, ел. енергия и горива, за жилищно
обзавеждане и поддържането му, за здравеопазване, транспорт, съобщения,
културен отдих, данъци и други разходи). Респективно, разполага с установена по
делото по-широка негова материална възможност, при която, заплащането на
издръжка на ищеца няма да се чувствува особено осезателно от него, няма много
да го затрудни, но в
минимален размер от 100.00 лева, така че да не се накърни защитата на
собствените му законоустановени права. В подкрепа на
изложеното съдът отчита, че по отношение на ответника няма данни, а и не се
ангажираха доказателства в тази връзка, същият да дължи издръжка и на други
низходящи или възходящи, а така също няма данни да страда от заболяване, за
лечението на което да са необходими средства. Безспорно съдът отчита и
обстоятелството, че текущите разходи по отглеждането и възпитанието на ищцата
се осигуряват от семейството на нейния брат, който не е задължен по издръжката
субект от една страна, а от друга – е задължен да осигурява издръжка на
собственото си малолетно дете, както и да се грижи на нуждите и потребностите
на семейството си. От друга страна, от приложените
доказателства се установява, че ответникът притежава в съсобственост с децата
си /ищцата и брат й, в семейството на когото същата е настанена/ недвижимо
имущество, а именно идеални части от жилището, в което живее ищцата с брат си,
поради което съдът приема, че реализирането на доходи от същото не би било в
интерес на ищцата. Установи се още, че ответникът притежава и МПС – „Москвич“
408/2138 с рег. № КН4351НН, за което обаче съдът счита, че не е бързо ликвидно.
След преценка на изложеното, а така
също и отчитайки периода, за който се дължи издръжката /ищцата завършва
обучението си в средно учебно заведение през юни 2020 г./, съдът приема, че ответникът има възможност и
би могъл да отделя средства над собствената си необходима издръжка в размер на
100 лева за задоволяване нуждите на ищцата, без тази издръжка да му създава
особено затруднение. Така определеният
размер на издръжката не е от естество да задоволи в пълна степен потребностите
и нуждите на ищцата, но съдът държи сметка за възможностите на задължения
родител, както и това, че дължимостта й в конкретиката на казуса не е
безусловна. В тази връзка съдът сочи, че при определяне размера на издръжката
на пълнолетни деца, същият не е обвързан от минималните размери по чл. 142,
ал.2 от СК /Определение № 960 от 05.07.2012г. на ВКС по гр.д. № 355/2012г., III г.о., ГК/.
С оглед осигуряване ритмичността на
изпълнението, предвид задоволяването на текущи и неотложни нужди и във връзка с
характера на вноските по издръжка – периодични плащания, според чл. 146, ал. 1 от СК се дължи лихва за забава при забавяне на плащането й. В случая
настоящата инстанция следва да уважи претенцията за присъждане на законна лихва
за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното
изплащане.
Поради това, че издръжката се дължи за конкретен месец, т.е тя е
текуща, същата следва да се заплаща до всяко пето число на месеца, за който се дължи.
Ищцата е освободена от заплащане на такси. Ответникът
дължи заплащане на държавна такса по сметката на КРС, на осн. чл. 78, ал.6, вр. чл. 69,
ал.1, т.7 в размер на 144.00 лева
/ 4% върху уважения размер на издръжката за три години, като е без значение, че
при присъждането на издръжката е явно, че срокът за плащането й е по-малък от
три години – Решение № 873 от 10.05.1961 г. по гр.д. № 2137/61 г.,II г.о./.
По делото няма представени
доказателства за заплатени адвокатски възнаграждения на представителите на
страните.
Съдът ще допусне предварително изпълнение на решението, на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК, тъй като е длъжен да стори това служебно и без искане на ищцата.
Водим от горното и на осн.чл.144 СК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН
********** *** да заплаща на М.Д.Д., ЕГН ********** ***, на осн. чл. 144 от СК
месечна издръжка в размер на 100.00 /сто лева/, считано от 23.10.2019 год. докато учи
в средно учебно заведение, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, платима до всяко 5-пето
число на всеки месец за текущия, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане или до
настъпването на обстоятелства, обуславящи изменението или
прекратяването й, като
отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер като неоснователен
и недоказан.
На осн.чл.242, ал.1 ГПК съдът допуска предварително изпълнение на решението в горната му
част.
СЪЖДА Д.К.Д., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметките на КРС сумата от 144.00 – сто четиридесет и четири, представляваща държавна такса върху уважената част от исковата претенция, както и 5.00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил
в двуседмичен срок, считано от
14.01.2020 год. Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: