Решение по дело №53468/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2600
Дата: 14 февруари 2024 г.
Съдия: Мария Василева Карагьозова
Дело: 20221110153468
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
...600
гр. С, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
...0221110153468 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба, подадена от М. Ц. Д., с ЕГН **********, с адрес:
гр. С, ж.к. ”В”, бл. ..., чрез адв. Р. Н. – САК срещу ПРБ с адрес: гр. С, бул. В
..., с правно основание на предявените искове по чл. 2, ал.1, т. 3, във вр. с чл. 4
от ЗОДОВ за следното:
Да се осъди ПРБ да заплати на М. Ц. Д. сума в размер на 10 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл. 255, ал.3, във вр.
с ал.1, т.2 пр.1, т.6, пр.2 и т.7 от НК, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Ищецът твърди, че срещу него е било образувано разследване в началото на
2013г., като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 255, ал.3, във
вр. с ал.1, т.2 пр.1, т.6, пр.2 и т.7, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. На 24.06.2019г. е
било предявено постановление за привличане, с което му е наложена мярка за
неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 1000 лева. С постановление от
11.03.2021г. мярката за неотклонение била отменена, а на 11.06.2021г. отново
му било предявено постановление за привличане като обвиняем. На
04.01.2022г. наблюдаващият прокурор издал постановление за прекратяване
на воденото наказателно производство, поради несъбиране на доказателства
за извършване на престъплението, в което е обвинен, за което той разбрал на
1
26.08.2022г. Сочи, че бил обвиняем 9 години, през които се чувствал сринат
психически. Останал без работа. В професионална среда името му било
очернено и коментирано отрицателно, като бил определен като крадец на
пари. Колегите и приятелите започнали да го отбягват. Чувствал се отвратен,
обезверен, омерзен. Загубил съня си и станал мнителен към всичко. Изтъква,
че името, честта, професионализмът, моралът и достойнството му били
сринати заради обвинение, което П не доказала. Затова претендира
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, които оценява на 10 000
лева. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер, поради
недоказаност на твърдението, че наказателното производство е приключило с
влязъл в сила съдебен акт и липса на доказателства за настъпването на
неимуществени вреди за ищеца. Излага се становище, че вредите, за които се
претендира обезщетение не са пряка и непосредствена последица от
процесното обвинение. Оспорва се размера на обезщетението за
неимуществени вреди като значително завишен, с оглед продължителността
на наказателното производство и претърпените вреди.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 2, ал.1, т.3, пр.2 от
ЗОДОВ, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ.
Като доказателство по делото е приета прокурорска преписка № 611/2013г.
по описа на СГП. Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
Ц Д. – баща на ищеца.
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че на М. Ц. Д.
на 24.06.2019г. с постановление за привличане на обвиняем от 04.06.2019г. на
прокурор от Софийска градска прокуратура е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.2 и т.7, във вр. с
чл. 26, ал.1 от НК. С постановлението е взета мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на 1000 лв. С постановление от 08.03.2021г. на
прокурор в СГП, взетата по отношение на Д. мярка за неотклонение е
отменена, поради обстоятелството, че тя е търпяна в продължение на
максимално предвидения срок от една година и шест седмици. М. Ц. Д. на
17.06.2021г. с постановление на прокурор в СГП от 11.05.2021г. е привлечен
в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2,
6 и 7, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК за деяние, осъществено за времето от
2
09.04.2010г. до 31.03.2011г. в гр. С, ТД на НАП – С, офис „Н“ и офис „И“ като
управител на „С Т“ ООД, при условията на продължавано престъпление с две
деяния. С постановление за прекратяване на наказателно производство от
30.12.2021г. наказателно производство пр.пр. № 611/2013г. по описа на СГП,
досъдебно производство № 15/2017г. по описа на НСлС, водено срещу М. Ц.
Д. е прекратено, поради недоказаност на повдигнатото му обвинение.
От показанията на разпитаният като свидетел Ц Д. се установи, че през 2013
г. неговият син - ищецът по делото - му споделил, че му е повдигнато
обвинение. Свидетелят не знае за какво е било обвинението, но знае, че синът
му се притеснил, вдигнал кръвно и трябвало да бъде откаран в болница.
Бащата дава показания за тормоз в продължение на 2-3 години, в резултат на
което синът му се е „затворил“ и престанал да общува с приятели и колеги.
Три пъти влизал в болница, за да лекува кръвното си. Нощно време не можел
да спи. Определената парична гаранция в размер на 1000 лв. била платена с
пари на свидетеля, тъй като ищецът нямал такава сума.
Установеното във фактическо отношение налага извода, че наказателното
производство по отношение на М. Ц. Д. е продължило две години и шест
месеца и е приключило с прекратяването му, поради липса на доказателства
за извършено престъпление. Повдигнатото обвинение е за тежко умишлено
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три
до осем години, и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
Видът и размерът на взетата мярка за неотклонение са средни по тежест.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи и П, при обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление.
Разглежданият по делото казус е такъв. Наказателното производство,
обективирано в прокурорска преписка № 61182013г., ДП № 15/2017г. по
описа на НСлС, по което на 27.06.2019г. на М. Ц. Д. е било повдигнато
обвинение за тежко умишлено престъпление е било прекратено с
постановление за прекратяване от 30.12.2021г. По силата на чл. 4, ал.1 от
ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
3
длъжностното лице.
В разглежданият казус като пряка и непосредствена последица от
увреждането се доказаха неимуществени вреди, търпени в продължение на 2-
3 години и изразяващи се в притеснение, безсъние, отчуждение от близки и
приятели, настъпване на здравословни проблеми като вдигане на кръвното
налягане.
Установеното във фактическо и правно отношение налага извода, че
предявеният иск за обезвреда на причинени неимуществени вреди трябва да
се уважи в размер на 4 000 лв., а за сумата над този размер до сумата от 10
000 лв. да се отхвърли като неоснователен, поради следното:
Уваженият размер на иска за причинените неимуществени вреди е
обусловен от обстоятелството, че е повдигнато обвинение за тежко умишлено
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три
до осем години, и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, но
в последствие наказателното производство е прекратено, поради липса на
престъпление. Обусловен е от обстоятелството, че обвиненото лице е търпяло
мярка за неотклонение в максимално предвидения в закона срок, както и от
вида и продължителността на претърпените вреди - притеснение, безсъние,
отчуждение от близки и приятели, настъпване на здравословни проблеми като
вдигане на кръвното налягане, търпени в продължение на две-три години.
Отхвърленият размер на иска е обусловен от неголямата продължителност на
наказателното производство, по което са събрани много на брой
доказателства и от обстоятелството, че претендираните неимуществени вреди
като: оставането без работа, очерняне в професионална среда на името му,
отрицателни коментари, епитети като „крадец на пари“ не бяха доказани.
При този изход на делото, разноски се дължат на ищеца, в размер на 810 лв.,
от които: 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. платена
държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П на Р Б, с адрес: гр. С, бул. В ... ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. Д., с
ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. ”В”, бл. ..., сума в размер на 4 000 лв.,
4
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл. 255, ал.3, във вр.
с ал.1, т.2 пр.1, т.6, пр.2 и т.7, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, по иск с правно
основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като искът в
останалата част за сума в размер над 4 000 лв. до 10 000 лв. отхвърля като
неоснователен.
ОСЪЖДА П на Р Б, с адрес: гр. С, бул. В ... да заплати на М. Ц. Д., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ж.к. ”В”, бл. ... сума в размер на 810 лв. - съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5