Решение по дело №3212/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 851
Дата: 1 ноември 2022 г.
Съдия: Ива Илиева Стойчева Коджабашева
Дело: 20222230103212
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 851
гр. Сливен, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-С.
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230103212 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
отрицателни установителни искове по чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено по отношение на „Водоснабдяване и
канализация - Сливен“ ООД, че ищцата Д. Х. П., ЕГН: ********** от гр.
Сливен, не дължи сумите, както следва: сумата от общо 1431,15 лв., от които
сумата от 855,06 лв. главница за доставена и консумирана питейна вода за
периода от 28.02.2009 г. до 30.11.2010 г., ведно с мораторната лихва за забава
изтекла до 11.01.2011 г. в размер на 84,94 лв., заедно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.05.2011 г. до окончателното изплащане на
задължението и разноски по делото в размер на 26,50 лв. по издаден
изпълнителен лист от 28.05.2013 г. по ч. гр. д. № 3227/2011 г. по описа на
СлРС, както и сумата от 465,00 лв., представляваща разноски, направени пред
двете инстанции по издаден изпълнителен лист от 25.04.2013 г. по възз. гр. д.
№ 34/2013 г. по описа на СлОС, въз основа на които е образувано ИД №
418/2017 г. по описа на ДСИ при РС - Сливен; сумата от общо 187,60 лв., от
които сумата от 145,49 лв. главница за доставена и консумирана питейна вода
за периода от 31.12.2010 г. до 31.10.2012 г., ведно с мораторната лихва за
забава изтекла до 03.12.2012 г. в размер на 15,61 лв., заедно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.12.2012 г. до окончателното
1
изплащане на задължението и разноски по делото в размер на 26,50 лв. по
издаден изпълнителен лист от 17.01.2012 г. по ч. гр. д. № 6271/2012 г. по
описа на СлРС, въз основа на който е образувано ИД № 318/2014 г. по описа
на ДСИ при РС - Сливен; сумата от общо 195,08 лв., от които сумата от 84,88
лв. главница за доставена и консумирана питейна вода за периода от
01.11.2012 г. до 30.09.2013 г., ведно с мораторната лихва за забава изтекла до
13.12.2013 г. в размер на 8,70 лв., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.04.2014 г. до окончателното изплащане на
задължението по издаден изпълнителен лист от 03.11.2015 г. по ч. гр. д. №
1805/2014 г. по описа на СлРС, както и сумата от 75,00 лв. представляващи
разноски в исковото производство и 26,50 лв. разноски в заповедното
производство, за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.07.2015 г. по
гр. д. № 2861/2014 г. по описа на СлРС, въз основа на които е образувано ИД
№ 439/2017 г. по описа на ДСИ при РС - Сливен; сумата от общо 926,84 лв.,
от които сумата от 823,13 лв. главница за доставена и консумирана питейна
вода за периода от 30.11.2006 г. до 31.01.2009 г., ведно с мораторната лихва за
забава изтекла до 22.04.2009 г. в размер на 113,21 лв., заедно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.04.2009 г. до окончателното
изплащане на задължението и разноски по делото в размер на 26,50 лв. по
издаден изпълнителен лист от 16.06.2009 г. по ч. гр. д. № 1755/2009 г. по
описа на СлРС, въз основа на който е образувано ИД № 576/2009 г. по описа
на ЧСИ Павел Георгиев и сумата от общо 435,00 лв., от които сумата от 75,00
лв. разноски по делото и 360,00 лв. адвокатско възнаграждение по издаден
изпълнителен лист от 07.05.2019 г. по гр. д. № 4351/2016 г. по описа на СлРС,
въз основа на който е образувано ИД № 2074/2019 г. по описа на ЧСИ Павел
Георгиев.
Ищцата твърди, че изпълнителните дела са прекратени поради
настъпила перемпция по закон, а посочените вземания на ответното
дружество са погасени по давност.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който
се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Твърди се, че вземанията на ответника не са погасени по давност.
В съдебно заседание ищцата, чрез своя пълномощник - адвокат,
поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи и да присъди
2
направените разноски.
Ответното дружество, чрез своя пълномощник - адвокат, оспорва
исковете и моли съда да бъдат отхвърлени. Претендира направените по
делото разноски. Представена е и подробна писмена защита по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от събраните писмени доказателства по делото на 07.05.2019 г. в
полза на ответника бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в
сила Решение от 12.01.2017 г. по гр. д. № 4351/2016 г. по описа на СлРС, с
което ищцата била осъдена да заплати на ответното дружество сумата от
75,00 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв.
Въз основа на изпълнителния лист било образувано ИД № 2074/2019 г.
по описа на ЧСИ Павел Георгиев, прекратено на 28.06.2022 г. на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Видно от документите по ИД, последното
изпълнително действие е наложен запор върху банкова сметка като запорното
съобщение е получено от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД на 03.12.2019 г.
На 16.06.2009 г. в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 23.04.2009 г. по ч. гр. д.
№ 1755/2009 г. по описа на СлРС, с която ищцата била осъдена да заплати на
ответното дружество сумата от 823,13 лв. главница за доставена и
консумирана питейна вода за периода от 30.11.2006 г. до 31.01.2009 г., ведно
с мораторната лихва за забава изтекла до 22.04.2009 г. в размер на 113,21 лв.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 22.04.2009 г. до
окончателното изплащане на задължението и разноски по делото в размер на
26,50 лв.
Въз основа на изпълнителния лист било образувано ИД № 576/2009 г.
по описа на ЧСИ Павел Георгиев, прекратено на 06.01.2015 г. на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Видно от документите по ИД, единственото действие,
прекъсващо давността е молбата на взискателя за образуване на ИД от
16.07.2009 г., с която се иска налагане на запор на банкови сметки и др.
На 25.04.2013 г. в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист
въз основа на влязло в сила Решение от 21.02.2013 г. по възз. гр. д. № 34/2013
г. по описа на СлОС, с което ищцата била осъдена да заплати на ответното
дружество сумата от 465,00 лв., представляваща разноски пред двете съдебни
инстанции. На 28.05.2013 г. в полза на ответника бил издаден и изпълнителен
лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 19.05.2011 г. по ч.
гр. д. № 3227/2011 г. по описа на СлРС, с която ищцата била осъдена да
заплати на ответното дружество сумата от 855,06 лв. за доставена и
консумирана питейна вода за периода от 28.02.2009 г. до 30.11.2010 г., ведно
с мораторната лихва за забава изтекла до 11.01.2011 г. в размер на 84,94 лв.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2011 г. до
3
окончателното изплащане на задължението и разноски по делото в размер на
26,50 лв.
Въз основа на двата изпълнителни листа било образувано ИД №
418/2017 г. по описа на ДСИ Галина Петрова, прекратено на 06.07.2022 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Видно от документите по ИД, последното
изпълнително действие е наложен запор върху пенсия като запорното
съобщение е получено от НОИ РУСО гр. Сливен на 06.12.2017 г.
На 22.07.2015 г. в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист
въз основа на влязло в сила Решение от 10.11.2014 г. по гр. д. № 2861/2014 г.
по описа на СлРС, с което ищцата била осъдена да заплати на ответното
дружество сумата от 75,00 лв., представляваща разноски в исковото
производство и сумата от 26,50 лв., представляваща разноски в заповедното
производство. На 03.11.2015 г. в полза на ответника бил издаден и
изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от
10.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1805/2014 г. по описа на СлРС, с която ищцата
била осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 84,88 лв. главница
за доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.11.2012 г. до
30.09.2013 г., ведно с мораторната лихва за забава изтекла до 13.12.2013 г. в
размер на 8,70 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
09.04.2014 г. до окончателното изплащане на задължението.
Въз основа на двата изпълнителни листа било образувано ИД №
439/2017 г. по описа на ДСИ Стоян Стоянов, прекратено на 05.07.2022 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Видно от документите по ИД,
единственото действие, прекъсващо давността, е молбата на взискателя за
образуване на ИД от 27.04.2017 г. , с която се иска налагане на запор на
банкови сметки и др.
На 17.01.2012 г. в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист
въз основа на разпореждане от 17.01.2012 г. по ч. гр. д. № 6271/2012 г. по
описа на СлРС, с която ищцата била осъдена да заплати на ответното
дружество сумата от 145,49 лв. главница за доставена и консумирана питейна
вода за периода от 31.12.2010 г. до 31.10.2012 г., ведно с мораторната лихва за
забава изтекла до 03.12.2012 г. в размер на 15,61 лв., заедно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.12.2012 г. до окончателното
изплащане на задължението и разноски по делото в размер на 26,50 лв.
Въз основа на изпълнителния лист било образувано ИД № 318/2014 г.
по описа на ДСИ Стоян Стоянов, прекратено на 05.07.2022 г. на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Видно от документите по ИД, последното изпълнително
действие е наложен запор върху трудово възнаграждение като запорното
съобщение е получено от работодателя на 04.08.2014 г. , а запорът е
изпълняван до 12.11.2014 г.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
4
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, че ищцата Д.
Х. П., ЕГН: **********, не дължи сумите, както следва:
сумата от общо 1431,50 лв. (посочена погрешно в исковата молба
като 1431,15 лв.), от които сумата от 855,06 лв. главница за доставена
и консумирана питейна вода за периода от 28.02.2009 г. до 30.11.2010
г., ведно с мораторната лихва за забава изтекла до 11.01.2011 г. в
размер на 84,94 лв., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.05.2011 г. до окончателното изплащане на
задължението и разноски по делото в размер на 26,50 лв. по издаден
изпълнителен лист от 28.05.2013 г. по ч. гр. д. № 3227/2011 г. по описа
на СлРС, както и сумата от 465,00 лв., представляваща разноски,
направени пред двете инстанции по издаден изпълнителен лист от
25.04.2013 г. по възз. гр. д. № 34/2013 г. по описа на СлОС , въз
основа на които е образувано ИД № 418/2017 г. по описа на ДСИ при
РС - Сливен;
сумата от общо 187,60 лв., от които сумата от 145,49 лв. главница за
доставена и консумирана питейна вода за периода от 31.12.2010 г. до
31.10.2012 г., ведно с мораторната лихва за забава изтекла до
03.12.2012 г. в размер на 15,61 лв., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.12.2012 г. до окончателното изплащане на
задължението и разноски по делото в размер на 26,50 лв. по издаден
изпълнителен лист от 17.01.2012 г. по ч. гр. д. № 6271/2012 г. по описа
на СлРС, въз основа на който е образувано ИД № 318/2014 г. по
описа на ДСИ при РС - Сливен;
сумата от общо 195,08 лв., от които сумата от 84,88 лв. главница за
доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.11.2012 г. до
30.09.2013 г., ведно с мораторната лихва за забава изтекла до
13.12.2013 г. в размер на 8,70 лв., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.04.2014 г. до окончателното изплащане на
задължението по издаден изпълнителен лист от 03.11.2015 г. по ч. гр.
д. № 1805/2014 г. по описа на СлРС, както и сумата от 75,00 лв.
представляващи разноски в исковото производство и 26,50 лв.
разноски в заповедното производство, за които суми е издаден
5
изпълнителен лист от 22.07.2015 г. по гр. д. № 2861/2014 г. по описа
на СлРС, въз основа на които е образувано ИД № 439/2017 г. по
описа на ДСИ при РС - Сливен;
сумата от общо 962,84 лв. (посочена погрешно в исковата молба като
926,84 лв.), от които сумата от 823,13 лв. главница за доставена и
консумирана питейна вода за периода от 30.11.2006 г. до 31.01.2009
г., ведно с мораторната лихва за забава изтекла до 22.04.2009 г. в
размер на 113,21 лв., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.04.2009 г. до окончателното изплащане на
задължението и разноски по делото в размер на 26,50 лв. по издаден
изпълнителен лист от 16.06.2009 г. по ч. гр. д. № 1755/2009 г. по описа
на СлРС, въз основа на който е образувано ИД № 576/2009 г. по
описа на ЧСИ Павел Георгиев и
- сумата от общо 435,00 лв., от които сумата от 75,00 лв. държавна
такса по делото и 360,00 лв. адвокатско възнаграждение по издаден
изпълнителен лист от 07.05.2019 г. по гр. д. № 4351/2016 г. по описа на СлРС,
въз основа на който е образувано ИД № 2074/2019 г. по описа на ЧСИ Павел
Георгиев.
Съдът намира предявените искове за процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира и за частично основателни.
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва
изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът има за
цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство
ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи,
правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в
производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на
длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на
липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и
удостоверено с изпълнителното основание.
Наведеното от ищцата основание за недължимост на процесните суми е
тяхното погасяване по давност.
По въпроса от кога започва да тече нова погасителна давност за
6
вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е постановено ТР № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС. В т. 10 от ТР е дадено разрешение на поставения
въпрос, като е направено разграничение между изпълнителния и исковия
процес и последиците от подаването на исковата молба и молбата за
образуване на изпълнително дело. Доколкото изпълнителното производство
се характеризира със своята динамичност и в някои случаи и по-дълга
продължителност, както и като се вземат предвид последиците на всяко едно
от производствата, от значение за прекъсването на давността в изпълнителния
процес е не моментът на образуването на изпълнителното дело, а
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането (чл.
116, б. „в“ ЗЗД). Прекъсва давността предприемането на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка
на вещ, назначаването на пазач и др. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната
давността е конкретна във всеки случай с оглед активността на кредитора по
делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия.
От писмените доказателства по делото се установи, че по ИД №
576/2009 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, прекратено на 06.01.2015 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, единственото действие, прекъсващо
давността, е молбата на взискателя за образуване на ИД от 16.07.2009 г. , с
която се иска налагане на запор на банкови сметки и др. Оттогава и до
настоящия момент не са предприемани никакви изпълнителни действия,
довели до прекъсване на давностния срок. Ето защо вземанията на ответното
дружество по издадения изпълнителен лист от 16.06.2009 г. по ч. гр. д. №
7
1755/2009 г. по описа на СлРС, а именно за сумата от 823,13 лв. главница за
доставена и консумирана питейна вода за периода от 30.11.2006 г. до
31.01.2009 г., ведно с мораторната лихва за забава изтекла до 22.04.2009 г. в
размер на 113,21 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
22.04.2009 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по
делото в размер на 26,50 лв. са погасени по давност - кратка тригодишна по
отношение на вземанията за главница и лихва, изтекла на 16.07.2012 г. и
петгодишна по отношение на вземането за разноски, изтекла на 16.07.2014 г.,
поради което предявените искове за тези вземания следва да бъдат уважени.
На следващо място, по ИД № 318/2014 г. по описа на ДСИ Стоян
Стоянов, прекратено на 05.07.2022 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
последното изпълнително действие е наложен запор върху трудово
възнаграждение като запорното съобщение е получено от работодателя на
04.08.2014 г. , а запорът е изпълняван до 12.11.2014 г. Оттогава и до
настоящия момент не са предприемани никакви изпълнителни действия,
довели до прекъсване на давностния срок. Ето защо вземанията на ответното
дружество по издадения изпълнителен лист от 17.01.2012 г. по ч. гр. д. №
6271/2012 г. по описа на СлРС, а именно за сумата от 145,49 лв. главница за
доставена и консумирана питейна вода за периода от 31.12.2010 г. до
31.10.2012 г., ведно с мораторната лихва за забава изтекла до 03.12.2012 г. в
размер на 15,61 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
19.12.2012 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по
делото в размер на 26,50 лв. са погасени по давност - кратка тригодишна по
отношение на вземанията за главница и лихва, изтекла на 12.11.2017 г. и
петгодишна по отношение на вземането за разноски, изтекла на 12.11.2019 г.,
поради което предявените искове за тези вземания също следва да бъдат
уважени.
По ИД № 439/2017 г. по описа на ДСИ Стоян Стоянов, прекратено на
05.07.2022 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, единственото действие,
прекъсващо давността, е молбата на взискателя за образуване на ИД от
27.04.2017 г. , с която се иска налагане на запор на банкови сметки и др.
Оттогава и до настоящия момент не са предприемани никакви изпълнителни
действия, довели до прекъсване на давностния срок. Ето защо вземанията на
ответното дружество по издадения изпълнителен лист от 03.11.2015 г. по ч.
гр. д. № 1805/2014 г. по описа на СлРС, а именно сумата от 84,88 лв. главница
за доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.11.2012 г. до
30.09.2013 г., ведно с мораторната лихва за забава изтекла до 13.12.2013 г. в
размер на 8,70 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
09.04.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и по
издадения изпълнителен лист от 22.07.2015 г. по гр. д. № 2861/2014 г. по
описа на СлРС, а именно сумата от 75,00 лв. представляващи разноски в
исковото производство и 26,50 лв. разноски в заповедното производство, са
погасени по давност - кратка тригодишна по отношение на вземанията за
главница и лихва, изтекла на 27.04.2020 г. и петгодишна по отношение на
8
вземането за разноски, изтекла на 27.04.2022 г., поради което предявените
искове за тези вземания също следва да бъдат уважени.
По ИД № 418/2017 г. по описа на ДСИ Галина Петрова, прекратено на
06.07.2022 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, последното изпълнително
действие е наложен запор върху пенсия като запорното съобщение е получено
от НОИ РУСО гр. Сливен на 06.12.2017 г. Ето защо вземанията на ответното
дружество по издадения изпълнителен лист от 28.05.2013 г. по ч. гр. д. №
3227/2011 г. по описа на СлРС, а именно сумата от 855,06 лв. за доставена и
консумирана питейна вода за периода от 28.02.2009 г. до 30.11.2010 г., ведно
с мораторната лихва за забава изтекла до 11.01.2011 г. в размер на 84,94 лв.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2011 г. до
окончателното изплащане на задължението са погасени по давност - кратка
тригодишна по отношение на вземанията за главница и лихва, изтекла на
06.12.2020 г., поради което предявените искове за тези вземания следва да
бъдат уважени.
Не е погасено по давност обаче вземането на ответното дружество по
издадения изпълнителен лист от 28.05.2013 г. по ч. гр. д. № 3227/2011 г. по
описа на СлРС за сумата от 26,50 лв. разноски по делото. Не са погасени по
давност и вземанията на ответното дружество по издадения изпълнителен
лист от 25.04.2013 г. по възз. гр. д. № 34/2013 г. по описа на СлОС за сумата
от 465,00 лв., представляваща разноски, направени пред двете инстанции, тъй
като давността по отношение на вземането за разноски е петгодишна. Тя е
започнала да тече от датата на влизане в сила на решението по възз. гр. д. №
34/2013 г. по описа на СлОС - 21.02.2013 г., но е била прекъсната преди
изтичането й с наложения запор върху пенсия на 06.12.2017 г. , поради което
считано от 06.12.2017 г. е започнала да тече нова петгодишна давност. Новият
давностен срок изтича на 06.12.2022 г. и не е изтекъл към датата на устните
състезания по делото.
Не са погасени по давност и вземанията на ответното дружество по
издадения изпълнителен лист от 07.05.2019 г. по гр. д. № 4351/2016 г. по
описа на СлРС за сумата от 75,00 лв. държавна такса по делото и 360,00 лв.
адвокатско възнаграждение.
Установи се от събраните писмени доказателства, че въз основа на този
изпълнителен лист е образувано ИД № 2074/2019 г. по описа на ЧСИ Павел
Георгиев, прекратено на 28.06.2022 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Последното изпълнително действие е наложен запор върху банкова сметка
като запорното съобщение е получено от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД на
03.12.2019 г. Петгодишната давност, погасяваща вземанията на ищеца за
разноски е започнала да тече от датата на влизане в сила на решението по гр.
д. № 4351/2016 г. по описа на СлОС - 31.01.2017 г., но е била прекъсната
преди изтичането й с наложения запор върху банкова сметка на 03.12.2019 г. ,
поради което считано от 03.12.2019 г. е започнала да тече нова петгодишна
давност. Новият давностен срок изтича на 03.12.2024 г. и не е изтекъл към
9
датата на устните състезания по делото.
Предвид изложеното предявените искове за тези вземания следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква в полза и на двете
страни, съразмерно с уважената (2285,52 лв.), съответно с отхвърлената
(926,50 лв.) част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищцата направените разноски по делото в общ размер
на 446,16 лв., съразмерно с уважената част от исковете, от общо направени
разноски в размер на 627,02 лв., от които 127,02 лв. заплатена държавна такса
и 500,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответното дружество направените разноски по делото в общ
размер на 103,84 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете, от общо
направени разноски в размер на 360,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК, че Д. Х. П., ЕГН: **********, с адрес *********, НЕ
ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.
„Шести септември” № 27, сумите, както следва: сумата от общо 940,00 лв.
/деветстотин и четиридесет лева/, от които сумата от 855,06 лв. главница за
доставена и консумирана питейна вода за периода от 28.02.2009 г. до
30.11.2010 г., ведно с мораторната лихва за забава изтекла до 11.01.2011 г. в
размер на 84,94 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
19.05.2011 г. до окончателното изплащане на задължението по издаден
изпълнителен лист от 28.05.2013 г. по ч. гр. д. № 3227/2011 г. по описа на
СлРС, въз основа на който е образувано ИД № 418/2017 г. по описа на ДСИ
при РС - Сливен; сумата от общо 187,60 лв. /сто осемдесет и седем лева и
шестдесет стотинки/, от които сумата от 145,49 лв. главница за доставена и
10
консумирана питейна вода за периода от 31.12.2010 г. до 31.10.2012 г., ведно
с мораторната лихва за забава изтекла до 03.12.2012 г. в размер на 15,61 лв.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2012 г. до
окончателното изплащане на задължението и разноски по делото в размер на
26,50 лв. по издаден изпълнителен лист от 17.01.2012 г. по ч. гр. д. №
6271/2012 г. по описа на СлРС, въз основа на който е образувано ИД №
318/2014 г. по описа на ДСИ при РС - Сливен; сумата от общо 195,08 лв. /сто
деветдесет и пет лева и осем стотинки/, от които сумата от 84,88 лв. главница
за доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.11.2012 г. до
30.09.2013 г., ведно с мораторната лихва за забава изтекла до 13.12.2013 г. в
размер на 8,70 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
09.04.2014 г. до окончателното изплащане на задължението по издаден
изпълнителен лист от 03.11.2015 г. по ч. гр. д. № 1805/2014 г. по описа на
СлРС, както и сумата от 75,00 лв. представляващи разноски в исковото
производство и 26,50 лв. разноски в заповедното производство, за които суми
е издаден изпълнителен лист от 22.07.2015 г. по гр. д. № 2861/2014 г. по описа
на СлРС, въз основа на които е образувано ИД № 439/2017 г. по описа на
ДСИ при РС - Сливен и сумата от общо 962,84 лв. /деветстотин шестдесет и
два лева и осемдесет и четири стотинки/, от които сумата от 823,13 лв.
главница за доставена и консумирана питейна вода за периода от 30.11.2006
г. до 31.01.2009 г., ведно с мораторната лихва за забава изтекла до 22.04.2009
г. в размер на 113,21 лв., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.04.2009 г. до окончателното изплащане на задължението и
разноски по делото в размер на 26,50 лв. по издаден изпълнителен лист от
16.06.2009 г. по ч. гр. д. № 1755/2009 г. по описа на СлРС, въз основа на който
е образувано ИД № 576/2009 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, поради
погасяване на вземанията по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правна квалификация чл. 439 ГПК,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Д. Х. П., ЕГН:
**********, с адрес ********* НЕ ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, сумите, както следва:
сумата в размер на 26,50 лв. /двадесет и шест лева и петдесет стотинки/ по
издаден изпълнителен лист от 28.05.2013 г. по ч. гр. д. № 3227/2011 г. по
описа на СлРС, както и сумата от 465,00 лв. /четиристотин шестдесет и пет
11
лева/, представляваща разноски, направени пред двете инстанции по издаден
изпълнителен лист от 25.04.2013 г. по възз. гр. д. № 34/2013 г. по описа на
СлОС, въз основа на които е образувано ИД № 418/2017 г. по описа на ДСИ
при РС - Сливен и сумата от общо 435,00 лв. /четиристотин тридесет и пет
лева/, от които сумата от 75,00 лв. държавна такса по делото и 360,00 лв.
адвокатско възнаграждение по издаден изпълнителен лист от 07.05.2019 г. по
гр. д. № 4351/2016 г. по описа на СлРС, въз основа на който е образувано ИД
№ 2074/2019 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 ДА ЗАПЛАТИ на Д.
Х. П., ЕГН: **********, с адрес *********, сумата от 446,16 лв.
/четиристотин четиридесет и шест лева и шестнадесет стотинки/,
представляваща направени разноски по делото, съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Х. П., ЕГН: **********, с
адрес ********* ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 сумата от 103,84 лв.
/сто и три лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща направени
разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Сливен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12