Решение по дело №179/2023 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 184
Дата: 21 декември 2023 г. (в сила от 21 декември 2023 г.)
Съдия: Маргарита Йорданова Стергиовска
Дело: 20237270700179
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 21.12.2023г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

 

                                                                  Председател: Росица Цветкова

                                                                         Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                             Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Е. Янчева при ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 179 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Областна администрация – Шумен, представлявана от Д.Д.– областен управител на Област Шумен, депозирана против Решение № 95/14.09.2023г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД № 311/2023г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 57/05.07.2023г., на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на Областна администрация - Шумен е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за извършено нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 31 от Закона за водите /ЗВ/, във вр. с чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ.

В касационната жалба се релевират твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Касаторът счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото в съставения АУАН не е посочена нарушената материалноправна норма, както и че неправилно в акта е отразено, че неизпълнението обхваща зона за почистване от дере преди с. Зайчино ореше, община Нови пазар. Жалбоподателят счита също, че е налице и непрецизност и по отношение на датата, възприета от контролните органи като време на извършване на нарушението. Излага и аргументи по съществото на спора, поддържайки становището за обективна невъзможност за изпълнение на дадените предписания с оглед липсата на целеви средства в бюджета на Областна администрация – Шумен, независимо от предприетите от нея действия по набавянето им. В тази връзка, застъпва и становището за „маловажност“ на установеното нарушение. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление, като се претендира присъждане и на деловодни разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Г.Р., която поддържа изложените в жалбата отменителни основания. Представя и писмени защита, в която доразвива сочените отменителни основания.

Ответната страна, директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна, депозира писмено становище, в което обективира доводи за неоснователност на оспорването. В съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 14.12.2022г. служители на Басейнова дирекция „Черноморски район“, сред които свидетелите Н.К., мл. експерт „Контрол“ в Дирекция „Контрол“ в цитираното учреждение, извършили последващ контрол по изпълнение на предписание, дадено от директора на БДЧР в писмо изх. № 08-00-985/А 34/27.06.2022г., със срок на изпълнение 31.10.2022г., издадено след извършена предходна проверка, обективирана в КП № 105/12.05.2022г. за осигуряване на проводимост на дере при с. Зайчино ореше извън регулация, започващо северно от път Шумен – Варна, общ. Нови пазар, обл. Шумен, място с географски координати № N43°19'28'' Е27°16'35''.

В хода на проверката било установено, че предписанието не е изпълнено от Областна администрация Шумен. Участъкът бил определен като район със значителен потенциален риск от наводнявания. Установено било обрастване с храстовидна растителност, която нарушава проводимостта на участъка.

Констатираните при проверката обстоятелства са описани в Констативен протокол № Ш-362/14.12.2022 г. /бланка № 001268/, съставен от Н.К. - младши експерт в Дирекция „Контрол“ при БДЧР.

На 10.01.2023г. въз основа на заповед № РД-15-3/09.01.2023г. на Областния управител на обл. Шумен била извършена допълнителна проверка на проводимостта на речните русла извън урбанизираните територии на три участъка, сред които този в с. Зайчино ореше, започващо северно от път Шумен – Варна, общ. Нови пазар, обл. Шумен. Било установено, че в участъка е налична храстовидна и дървесна растителност и единични речни камъни. Нагоре срещу течението, на разстояние около 800 м. било необходимо удълбочаване на участъка и оформяне на профила във форма на кюне с берми и диги. При преминаване на високи води се заливали земеделски земи и пътя от републиканската пътна мрежа Шумен-Варна. След водостока по течението било необходимо почистване на дерето от дървесна и храстовидна растителност на разстояние около 50м. Дължината на участъка от пътя до селото бил 1300м. След пътя, по течение на дерето, след около 50 м., по посока на с. З. се наблюдавал нормална проводимост на водния обект. Обследваният участък бил от първи приоритет. При обилни атмосферни валежи, към селото се формирало голямо количество скатни води от обработваеми площи, ситуирани западно от населеното място, които създавали предпоставка за наводняване на с. Зайчино ореше. За приемане и отвеждане на скатните води, прииждащи от западната част на селото, било необходимо да бъдат предприети действия от съответната община за изграждане на отводнителен канал заустен към дерето.

Констатациите от проверката били отразени в КП № Ш-10/10.01.2023г. на съставен от Н.К. - мл. експерт „Контрол“ в Дирекция „Контрол“ при Басейнова дирекция за Черноморски район. Вследствие на този протокол били издадени поредни предписания от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ с изх. № 08-00-183/10А/20.02.2023г. за същия обект със срок на изпълнение до 31.03.2023г.

С писмо изх. № 24-11-1/2 от 24.03.2023г. Областният управител на обл. Шумен уведомил Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, че няма предоставени финансови средства по бюджета на Областна администрация Шумен за 2022г. и 2023г. от МС и МВКВПМС, поради което е отправил искане за удължаване на срока за изпълнение предписанията.

Видно от приложения по делото доклад с изх. № 03-00-360/12.10.2022г. от Министъра на околната среда и водите и приложени към него таблици с участъци с висок приоритет участъкът в с. Зайчино ореше, започващо северно от път Шумен – Варна не е включен в списъка на участъците от водни обекти с нарушена проводимост с най-висок приоритет на територията на обл. Шумен.

В писмо рег. № 06. 00-138/18.05.2023г. на главен секретар на МС, адресирано до Областния управител на обл. Шумен, е посочено, че средства за дейности по чл. 140 от ЗВ не са осигурявани в рамките на утвърдените разходи по бюджета на МС със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, включително и по проектобюджета за 2023г. по бюджета на МС не били предвидени средства за тези дейности.

След постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН № 001268 от 05.01.2023г. в предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, на 05.07.2023г. директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 31 от Закона за водите, наложил на Областна администрация Шумен „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на вр. чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите.

При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че НП и актът са издадени от компетентни длъжностни лица и в сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Съдебният състав посочил също, че нарушението е описано пределно ясно в акта и в НП, за да може привлеченото към отговорност лице да организира защитата си. Според изложеното от съда, в АУАН и НП са посочени изрично и ясно мястото и датата на извършване на твърдяното нарушение, при което деянието е било описано подробно, като са отразени и всички обстоятелства, свързани с осъществяването му. Съдебният състав констатирал също, че по делото е доказано с категоричност, че отпочването на санкционната процедура е била предхождана от издаване на задължително предписание за осигуряване на проводимост на участък от дере извън регулация на с. Зайчино ореше, общ. Нови пазар, обл. Шумен, със срок на изпълнение 31.10.2022г., което предписание не е било обжалвано и е влязло в сила. След като предписанието не е оспорено и е влязло в сила, то се е превърнало в стабилен административен акт и станало задължително за адресата, а неизпълнението му съставлява нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ, по който ред е санкциониран жалбоподателят. Въззивната инстанция счела също, че тази норма освен санкционна, е и материална и с посочването ѝ в атакуваното наказателно постановление, вмененото нарушение се явява надлежно мотивирано и подведено под правилната правна квалификация. Визираното неизпълнение съдът възприел за доказано с категоричност, като изложил и съображения защо простъпката не следва да се възприеме за „маловажна“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съобразявайки спецификите на конкретното неизпълнение, съдът счел, че закономерно на жалбоподателя е била определена имуществена санкция в минималния ѝ предвиден размер.

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд.

В хода на съдебното производство, съдът е събрал необходимите доказателства за изясняване на фактическата обстановка, а съдебният акт е постановен при съблюдаване на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Настоящата инстанция счита, че констатацията на съда за липса на формални основания за отмяна на НП е правилна, тъй като актът и НП са издадени от компетентните органи и съдържат изискуемите реквизити, а в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на НП. В тази връзка касационният състав не може да сподели твърдението на касатора за допуснато опущение при определяне на реквизита „дата на извършване на простъпката“. По еднозначен начин е установено, че спрямо жалбоподателя неколкократно са издавани предписания, като това, дадено от директора на БДЧР с писмо изх. № 08-00-985/А 34/27.06.2022г. е било със срок на изпълнение 31.10.2022г. Следователно правилно като дата на нарушението контролните органи са посочили 01.11.2022г., тъй като към тази дата нарушителят е бездействал, при наличие на законово задължение за конкретно действие - не е предприел действия за осигуряване на проводимост на участък от дере извън регулация на с. Зайчино ореше, общ. Нови пазар, обл. Шумен, при положение, че е следвало да го стори до 31.10.2022г.

Не се споделя и твърдението на жалбоподателя за порочност на протеклото производство с мотива за неправилна правна квалификация на деянието му, дадена в изготвения АУАН. Действително в него като нарушена разпоредба от страна на касатора е посочена нормата на чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ, която по същността си разписва единствено компетентността на директора на Басейнова дирекция да издава предписания в рамките на правомощията си по този закон. Както правилно е посочил и районният съд в мотивите си, нормата на чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ освен санкционна, е и материалноправна и с посочването ѝ в атакуваното наказателно постановление, вмененото нарушение се явява надлежно мотивирано и подведено под правилната правна квалификация. Допуснатата непрецизност от актосъставителя касационният състав намира за нерешаваща в случая, доколкото деянието и обстоятелствата по неговото осъществяване са надлежно словесно описани в самия акт, а както вече бе прокоментирано простъпката на жалбоподателя е получила надлежното словесно описание и правна квалификация от наказващия орган, като по този начин правото му на защита и възможността да организира своевременно поведението си не е било ограничено.

Не може да се сподели и твърдението на касатора за наличие на допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на процесното решение, аргументирани с твърдението, че предписанието се отнасяло до дере, а не речно легло и поради това то оставало извън приложното поле на чл. 138, ал. 5 от ЗВ във вр. с чл. 140, ал. 5 от закона. Касационният жалбоподател намира този аргумент за неоснователен, доколкото се установява с категоричност, че даденото предписание не е било обжалвано и е влязло в сила, поради което то се е  превърнало в стабилен административен акт и е задължително за адресата си, който е могъл да релевира своите аргументи спрямо законосъобразността му в отделно и самостоятелно производство, което не е сторил. Предмет на делото пред районния съд е била проверка законосъобразността на НП, издадено на основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от Закона за водите /ЗВ/, във вр. с чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ. Същата е осъществена при стриктното съблюдаване на законовите изисквания от съда, поради което не може да се възприеме поддържаното от лицето отменително основание.

Настоящият състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на Областна администрация – Шумен. След като е налице влязъл в сила административен акт, обективиращ дадени предписания, понастоящем следва да се провери само факта дали същите са изпълнени пълно и точно или не, която констатация от своя страна обуславя и извод дали е осъществено нарушение по повод евентуалното им цялостно или частично неизпълнение. Безспорно е по делото, че това предписание не е изпълнено, което обстоятелство се потвърждава и от самия касатор, поради което очевидно законосъобразно е ангажирана и неговата отговорност. Правилно районният съд е констатирал наличие на предприети действия от областната администрация, която пред МС и МКВПМ е заявила необходимост от осигуряване на финансов ресурс за извършване на дейност по почистване и осигуряване на нормална проводимост на процесния речен участък. Липсата на отпуснати средства закономерно въззивната инстанция е приела, че не може да оправдае неизпълнението на даваните неколкократно във времето преди, а и след издаване на процесното НП предписания, доколкото това поражда висок обществен риск и доводите за приложимост на института на „маловажния случай“ на административно нарушение се явяват неоснователни. Спецификите на конкретната простъпка са съобразени при индивидуализацията на имуществената санкция, определена правилно в нейната минимално предвидена стойност. Този краен извод е формиран и от състава на РС – Нови пазар.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира оспореното по делото решение за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното, съдът,

 

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 95/14.09.2023г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД № 311/2023г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                              

                                                                                                  2..........................