Решение по дело №7942/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 176
Дата: 11 януари 2023 г.
Съдия: Цветелина Захариева Михайлова
Дело: 20211110207942
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110207942 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от “Т. Р.“ АД с ЕИК: ********** срещу
Наказателно постановление (НП) №Р-10-310 от 28.04.2021 г., издадено от
зам. председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, с което на основание чл. 221, ал. 8, т. 3, пр. първо
от ЗППЦК му е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5 000 / пет хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.
1
100о, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 4, вр. ал. 1, изр. първо, пр. първо от
ЗППЦК, вр. § 45, т. 1 от ПЗРЗМДВИП.
В жалбата се излагат доводи, че дружеството не е субект на посоченото
нарушение, тъй като същото се явява дъщерно дружество на „Т. П.“ АД.
Отделно от това се посочва, че неправилно не е приложена нормата на чл. 28
ЗАНН. Моли се за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. По делото са
депозирани писмени бележки, в които се излагат сходни на наведените в
жалбата съображения от адв. Я. Ст..
1
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт С., който моли за
потвърждение на наказателното постановление. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Представят се писмени бележки, в които се
излагат подробни съображения относно правилността на наказателното
постановление.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е вписано под № РГ—05-1*** в регистъра на
публичните дружества и други емитенти на ценни книжа воден от КФН и в
тази връзка притежава статус на емитент.
При извършена проверка от служители на КФН за подадени уведомления
на консолидирана основа за финансовото състояние на емитентите за първо
тримесечие на 2020 г. чрез е-Register било констатирано, че дружеството-
жалбоподател не е подало до 30.09.2020 г. в КФН уведомление на
консолидирана основа за финансовото си състояние. Уведомлението било
подадено в КФН на 09.11.2020 г. с вх. № 10-05-6***.
Във връзка с констатираното, на дружеството-жалбоподател било
изпратено писмо с изх. №РГ-05-1***-15 от 04.11.2020 г., с което представител
на дружеството-жалбоподател бил поканен да се яви в КФН за съставяне и
връчване на акт за установяване на административно нарушение.
На 13.11.2020 г. в КФН се явил упълномощен представител на
дружеството и в негово присъствие и в присъствието на двама свидетели бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № Р-06-821 от
13.11.2020 г. Представител на дружеството получил препис от съставения акт
срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения акт били
депозирани възражения.
АНО счел подадените възражения за неоснователни и на база на
съставения акт издал процесното наказателно постановление (НП) № Р-10-
310 от 28.04.2021 г., с което на основание чл. 221, ал. 8, т. 3, пр. първо от
ЗППЦК на дружеството е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5 000 / пет хиляди/ лева за извършено
1
нарушение на чл. 100о, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 4, вр. ал. 1, изр. първо,
пр. първо от ЗППЦК, вр. § 45, т. 1 от ПЗРЗМДВИП.
Наказателното постановление било връчено на представител на дружеството-
2
жалбоподател на 17.05.2021г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетеля, разпитан в хода на съдебното следствие Л. И.
(актосъставител), както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл.
283 от НПК заверени копия на: тримесечен консолидиран отчет на публично
дружество и емитент на ценни книжа; покана за съставяне на АУАН; извадки
от системата на КФН e-Register; пояснителни бележки към уведомление на
консолидирана основа за финансовото състояние на „Т. Р.“ ЕАД; отчети на
„Т. Р.“ ЕАД; Заповед № 3-249 от 20.10.2020 г.на зам. председателя на КФН;
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетелката И. и прецени, че показанията са пълни, последователни и
логични, без вътрешни противоречия, като в тях актосъставителката излага
своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на
проверката, констатираното неизпълнение и съставянето на АУАН за
нарушението, т. е. показанията на същата се явяват източник на пряка
доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация –
санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
3
- арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Съдът намира, че АУАН и оспорваното НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от
надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в преклузивните
срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН,
надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права.
Наред с това, съставените АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.
42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. И двата акта съдържат по идентичен
начин изчерпателно описание на констатираното нарушението, включително
мястото и времето на извършването му. Налице е също съответствие между
фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация.
С оглед на това настоящият съдебен състав прие, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице и да представляват формални
основания за отмяна на НП.
По съществото на спора настоящата съдебна инстанция намира
следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
1
ангажирана за неизпълнение на задълженията му по чл. 100о, ал. 2, вр. ал. 4,
вр. чл. 100т, ал. 4, вр. ал. 1, изр. първо, пр. първо от ЗППЦК, вр. § 45, т. 1 от
ПЗРЗМДВИП.
Разпоредбата на чл. 100о1, ал. 2 от ЗППЦК задължава емитентът да разкрива
публично уведомление на консолидирана основа за финансовото си състояние
в срок до 60 дни от края на първо, трето и четвърто тримесечие. В конкретния
случай предвид разпоредбата на § 45, т. 1 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение срокът за подаването на уведомлението
е изтекъл на 30.09.2020 г., тъй като е бил удължен до тогава.
1
В разпоредбата на чл. 100о, ал. 7 от ЗППЦК е предвидено изключение
от правелото в случаите, когато дружеството подава консолидиран финансов
отчет за първото тримесечие. В този случай е налице възможност да не бъде
подавано уведомление за финансовото състояние. По делото не се спори, че
дружеството не е подало такъв финансов отчет, поради което за него е било
налице задължение да подаде уведомление за финансовото си състояние.
Относно възражението, изложено в жалбата, че дружеството не е годен
4
субект на нарушението, тъй като същото е дъщерно дружество, съдът счита
същото за неоснователно. Посочената като нарушена разпоредба въвежда
задължение за емитента на ценни книжа, като не прави разлика дали същият е
дъщерно дружество или предприятие майка. В тази връзка и предвид
обстоятелството, че дружеството е емитент на ценни книжа предвид
вписването му в регистъра на публичните дружества под № РГ-05-1***, съдът
1
счита, че същото се явява задължено лице по смисъла на чл. 100о, ал. 2 от
ЗППЦК.
От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че
дружеството-жалбоподател е извършило нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, тъй като до 30.09.2020 г. не е
представило пред обществеността уведомление за финансовото си състояние.
Дружеството не е представило и тримесечен финансов отчет, каквато
възможност е предвидена, доколкото би представила на обществеността
необходимата информация. Вмененото му от закона задължение дружеството
е изпълнило едва на 09.11.2020 г. и то след получаване на покана за явяване за
съставяне на АУАН, изпратена на 04.11.2020 г.
Наложената от АНО санкция е в предвидения от закона минимален
размер, поради което съдът не може да го ревизира.
Същевременно съдът отчете, че правилно АНО не е приложил
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не
представлява маловажен случай, тъй като не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. За реализиране на същото не е необходимо настъпването на
конкретен резултат от него.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е
законосъобразно и като такова същото следва да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното от представителя на
въззиваемата страна искане за присъждане на разноски, съдът намира за
основателна претенцията на процесуалния представител на КФН за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия орган. След
изменението на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН с ДВ бр. 94/2019 г. законът допуска
присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално
5
представителство на наказващия орган съгласно ал. 5. По делото като
представител на КФН в проведеното съдебно заседание е участвал
юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на
законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. В случая
производството не е с особена правна или фактическа сложност и е проведено
едно съдебно заседание, поради което и следва да се присъди минималното
предвидено възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, и на основание чл. 63, ал. 1,
вр. ал. 2, т. 5 и ал. 9 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № Р-10-310 от
28.04.2021г. издадено от зам. председателя на КФН, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност“, с което на основание чл. 221, ал. 8, т.
3, пр. първо от ЗППЦК на “Т. Р.“ АД с ЕИК: ********** е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 / пет
1
хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 100о , ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл.
100т, ал. 4, вр. ал. 1, изр. първо, пр. първо от ЗППЦК, вр. § 45, т. 1 от
ПЗРЗМДВИП.

ОСЪЖДА “Т. Р.“ АД с ЕИК:********** да ЗАПЛАТИ на Комисия за
финансов надзор (КФН) сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6