Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Каварна, 08.06.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Каварненски районен съд, в открито
съдебно заседание на деветнадесети април, през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при секретаря А.М., като разгледа
докладваното от съдията Гр.д. №554/2016г. по описа на КРС, и за да се произнесе
съдът взе предвид следното:
Производството
е за делба на съсобствен недвижим имот във фазата по допускането със страни: ищци
– Т.А.Д. с ЕГН ********** и С.И.Д. с ЕГН **********,***, против Р.Н.М. с ЕГН ***********
и М.И.М. с ЕГН **********,***.
В молбата си ищците твърдят, че с НА №171/1991г. на РС
Балчик, Т.Д. е придобила по силата на договор за покупко-продажба, сключен с М.С.В.500
кв.м. в ид.ч. от дворно място цялото с площ от 1200 кв.м., находящо се в с.***,
общ.Шабла и съставляващо парцел *** в кв.** с пл.№** по плана на с.с. при
граници: от север – Ц.Т.И., от запад – продавачката и от юг и изток – път.
Излага още, че в същия ден продавача М.С.В.е дарила на
дъщеря си Р.Н.М. – първия ответник, с НА №170/1991г., том **, дело №2290/1991г.
на РС Балчик, собствения си недвижим имот – къща, дворно място от 700кв.м.,
находящи се в с.***, съставляващо парцел *** в кв.**, с пл.№** по плана на
с.с., при граници и съседи: от север – Ц.Т.И., от изток – Т.А.Д. о от изток –
път.
Излагат още, че през 2005г. ответника Р.М. се снабдила
с НА за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, като обектът и
обхвата на това нотариално удостоверяване било дворно място с площ от 430 кв.м.
и съставляващо част от имот с пл.№**, парцел *** в кв.** по плана на с.***при
граници на УПИ: улица, пл.сн. ****, пл.сн ***, пл.сн №*** от кв.**. Според
твърденията на ищците имота предмет на удостоверяваното от ответника Р.М. е
придобит по време на брака й с М.И.М., поради което и същия е посочен като
ответник в производството.
Ищците сочат още, че са се снабдили с НА за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност от 2009г., като обхватът
на това удостоверяване било 184/684 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***по КККР на
с.***и тези ид.части били част от имот целия с площ от 684 кв.м., стар
идентификатор пл.№** в кв.**, парцел ***.
Сочат, че въз основа на двете сделки на
13.09.1991г. е била обусловена
съсобственост по отношение на УПИ парцел *** в кв.** с пл.№** по плана на с.***,
като по документ за собственост площта на имота е бил 1200 кв.м., а
фактическата площ на место била 1670 кв.м. Твърдят, че всеки от съсобствениците
владее своята ид.ч. от момента на
придобиването и делба на имота не била извършвана. Така ищците владеели
източната част от имота, а ответниците – западната. В имота на ответниците
имало построени три масивни сгради, които били тяхна собственост, а в имота на
ищците една немасивна сграда.
Ищците твърдят, че материализираната граница на место
ограничаваща отделните ид.части от общия имот и обуславящ ползването му не е
променяна и спорове в тази връзка между страните не са били налице. Считат, че
НА от 2005г., с който ответниците са се снабдили, следва да бъде отменен за частта равна на 144
кв.м., тъй като те никога не били владели части извън материализираната на место
граница, което било и невъзможно предвид солидната оград,а която съществувала.
Ищците посочват, че към настоящия момент по отношение
на с.***действа Заповед №РД-18-28/30.03.2006г. на ИД на АГКК и са одобрени
кадастър и кадастрални регистри. В КК по отношение на имота, предмет на делба
било налице отбелязване на два отделни имота – ПИ с идентификатор ***и ПИ с
идентификатор ***, като твърдят, че първия имот *** се владее от ищците, а ***
се владее от ответниците.
Ищците твърдят, че това положение на имота е било
такова до 15.12.2016г., когато ответниците преместили оградата самоволно.
Твърдят още, че в парцел ***, в кв.** по плана на с.***Т.Д. и Р.М. са придобили
идеалн части, като в последствие е изработено частично изменение на ПУП по
силата на което от УПИ *** са образувани
два нови УПИ *** за М. и УПИ *** за Д..
Считат, че след като не е налице нито доброволна нито съдебна делба с
новообразуваните УПИ-та, съответно сега ПИ ***и ПИ ***, то било налице правен
интерес да поискат съдебна делба.
Молят съда да постанови решение, с което да отмени НА
№**, том **, рег.№**, дело №***/2005г. на Нотариус ***, вписан в СВ Каварна
вх.рег.№***, акт №**, том ***, дело №***/2005г., като обектът и обхватът на
това нотариално удостоверяване е дворно място с площ от 430 кв.м., съставляващо
част от имот с пл.**, парцел *** в кв.** по плана на с.***, при граници на УПИ *
улица, пл.****, пл.№***, пл.№*** в кв.**, в частта му над размера на 286 кв.м.
в ид.ч., т.е. за 144 кв.м., като след това допусне до делба дворно място в с.***, общ.Шабла с обща площ от 1670 к.м.по
КККР на с.***, с административен адрес ул.”***”, №** и №**, бивш парцел *** в
кв.** с пл.№** по плана на с.с., по настоящем означен с два идентификатора - ПИ
***с площ 684 кв.м. и ПИ ***с площ от 896 кв.м., при квоти и съделители: за Т.А.Д.
- 342/1670 кв.м. ид.ч., за С.И.Д. - 342/1670 кв.м. ид.ч., за Р.Н.М. –
843/1670ид.ч. и за М.И.М. – 143/1670 ид.ч.
В с.з., ищците лично и с упълномощения адв.М.К.,
поддържат исковата молба.
Ответниците са депозирали писмен отговор по реда на
чл.131 от ГПК. Оспорват исковете за делба като недопустими и неоснователни по
същество. Твърдят, че втория ответник не следва да взема участие в процеса като страна, тъй като имота е придобит от Р.М.
по силата на дарение.
Твърдят, че Р.М. притежава право на собственост върху
имот с идентификатор ***с площ от 1130 кв.м., както и сградите построени в това
място с идентификатори: сграда – *** с площ 206 кв.м. с идентификатор ***,
сграда с площ от 101 кв.м. с идентификатор ***и сграда с площ от 26 кв.м. с
идентификатор ***по КККР. А правото на
собственост доказва с НА за дарение от 1991г., НА за собственост върху недвижим
имот, придобит по давност от 2005г. за 430 кв.м., Заповед № РД-18-46/06.11.2014г.
на ИД на АГКК с която се одобрява КК и КР за имоти с идентификатори ***и ***на
с.***.
Считат за неоснователно твърдението на ищците, че е
придобила 430 кв.м. по давност и намира неоснователно искането за отмяна на НА
№*** от ***2005г. твърдят, че са
заплащали данъците за имота, който декларирали, и за което прилагат удостоверение
от Община Шабла за заплащан данък недвижим имот и такса смет за деклариран имот
от 1998г. до 2015г. за имот с площ от 1130 кв.м.
Ответниците оспорват НА за собственост на поземлен
имот, придобит по давност №***, том , *, рег.№***, н.д.№***/***.2009г. на
нотариус ***, вписан в СВ Каварна, вх.рег.№***, акт **, том **, дело №***,
им.парт.№***/***.2009г., с който ищците са признати за собственици по давност
на 184/684ид.ч. от описания в акта имот. Молят същия да бъде отменен.
Съображенията й са в следния смисъл: първо бил издаден четири години след НА на
Р.М., за имот, който частично покрива нейната собственост, имота не е владян от
тях и не е налице придобиване по давност. Освен това бил издаден за имот, който
към него момент не съществувал. Посоченото в НА съдържание не било вярно,
защото такъв имот към момента на издаването му не съществувал, тъй като Заповед
№РД-18-28/30.03.2006г. никога не била влизала в сила и била отменена от ДОС.
Считат, че след като заповедта на е
влязла в сила, то нямало как да съществува поземлен имот, съгласно невлязла
заповед.
Молят за отхвърляне на иска за делба. В с.з., лично и
чрез упълномощения адв.Ю.О., поддържат отговора и отпорват иска за делба, а в
условията на евентуалност, считат, че делба следва да се допусне при квоти
1155/1661 кв.м. ид.части за ответниците и 506/1661 кв.м. ид.части за ищците.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С нотариален акт за покупко-продажба №***, том *, дело
№***/1991 на РС Балчик, М.С.В.продава на Т.А.Д. от собственото си дворно място
с площ от 1200 кв.м., 500/петстотин/ кв.в. идеални части, находящо се в с.***,
общ.Шабла, съставляващо парцел *** в кв.** с пл.№** по плана на с.с., при
граници: от север Ц.Т.Х.И., от запад – продавачката и от юг и изток – път.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот №170, том
**, дело №2290/1991г. на РС Балчик, М.С.В.дарява на дъщеря си Р.Н.М. собствения
си недвижим имот – къща, кухня, ведно с дворно място от 700 кв.м., находящо се
в с.***, съставляващо парцел *** в кв.19 с пл.№62 по плана на с.с. при граници: от север Ц.Т.Х.И.,
от изток
– Т.А.Д. и от изток път.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност вх.рег.№*** от ***2005г., акт №**, том ***, дело №*** на СВ
Каварна, Р.Н.М. е призната за собственик по давностно владение на следния
недвижим имот, находящ се в с.***, общ.Шабла, дворна място с площ от 430 кв.м.,
съставляващо част от имот с пл.№**, парцел *** в кв.** по плана на селото, при
граници за УПИ: улица, пл.№****, пл.№***, пл.№*** от кв.**.
С нотариален акт за собственост на поземлен имот,
придобит по давност вх.рег.№*** от ***.2009г. , акт №**, том **, дело №***/2009г.
на СВ Каварна, Т.А.Д. и С.И.Д. са признати за собственици по давност на идеални
части от поземлен имот, придобит по време на брака, а именно: 184/684 кв.м.
ид.части от поземлен имот ***по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-28/30.03.2006г. на ИД на АГКК ,
находящ се в с.***, общ.Шабла, ул.“***“, №**, целия с площ от 684 кв.м., стар
идентификатор **, кв.**, парцел ***, при съседи: ***, ***, ***.
Към исковата молба на ищците са представени скици и
данъчни оценки за имотите на страните, както и становище от началника на СГКК
Добрич по повод жалба на Р.М..
По искане на страните е изискан и приет като
доказателство нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №**, том *, дело №** от 1987г., с който Ц.Т.Х.е продал на М.С.В./праводателката
на страните по делото/, дворно място с повърхност от 1200 кв.м., съставляващо
пл.№**, ведно с построената в него къща за живеене.
С писмо изх.№12/15.05.2017г., нотариус *** е изпратил
двата нотариални акта, като в придружителното писмо е уточнил, че делата са
архивирани, съответно унищожени.
Със Заповед №РД-18-46/06.11.2014г. на ИД на АГКК е
одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за поземлени имоти с
идентификатори ***и ***за с.***, общ.Шабла. Тази заповед е обжалвана от ищцата Т.Д.,
за което е постановено Решение №168/06.06.2016г. на АС Добрич/л.97/, с което е
отхвърлена жалбата й.
От Удостоверение с изх.№677/април 2015г. на Община
Шабла се установява, че Р.Н.М. е подала декларация по чл.14 от Закона за
местните данъци и такси с вх.№1149/03.09.1998г., в която е декларирала имот,
находящ се в с.***кв.**, парцел *** с площ от 700 кв.м. В удостоверението е
вписано, че на ***2005г. с вх.№315 същото лице е подало декларация по чл.14 от ЗМДТ за промяна на обстоятелствата, с която декларира придобиване по давност на
още 430 кв.м. към същия имот, с което общата квадратура става 1130 кв.м.
От протокол за трасиране, означаване и координиране на
урегулиран поземлен имот с идентификатор *** кв.**, е видно, че по искане на Р.М.,
собственик на УПИ ***, кв.** и съгласно нотариален акт №*** и нотариален акт №**
е извършено трасиране, означение и координиране на границите на поземления
имот, попадащ върху имоти с идентификатори ***, ***, ***и ***по КК на с.***. Трасирането
е извършено на дата 06.11.2005г. от инж.П.Д.К., а през 2006г. е одобрена
кадастралната карта на с.***със Заповед №РД-18-28/30.03.2006г. Ответницата Р.М.
е обжалвала заповедта по отношение на имотите с номера ***и ***. С Решение №197/31.12.2007г.
на ОС Добрич, административно отделение, е отменена Заповед №РД-18-28/30.03.2006г. на
ИД на АГКК гр.София в частта й на границите между поземлени имоти с номера ***и
***по КККР на с.***и е върната преписката на административния орган за
произнасяне съгласно задължителните указания н съда.
Със Заповед №РД-18-46/06.11.2014г., Изпълнителния
директор на АГКК одобрява КККР за поземлени имоти с идентификатори ***и ***по
плана на с.***. Заповедта е обжалвана от ищцата Т.Д. и е било образувано
административно дело в АС Добрич. Същото
е приключило с Решение №168/06.06.2016г., което е обезсилено от ВАС с решение
№11284/25.10.2016г., като производството по делото е прекратено като недопустимо.
Ответната страна представят преписка с
вх.№ЛС-02-82/16.01.1992г. до Общински народен съвет гр.Шабла, образувана по
молба на Т.А.Д. и Р.Н.М. относно разделянето на общия имот от 1200 кв.м. и
спрямо ид.части, които притежават по нотариални актове. С протокол №21 от
19.03.1992г. на ВИК на Експертен съвет, по т.4 от същия, на основание чл.93 от
ППЗТСУ се допуска промяната. Към преписката е представена Заповед
№66/19.03.1992г., с която кмета одобрява промяната на дворищната регулация.
Приложена е и скица, където са вписани новите имоти *** с площ от 1128 кв.м. и ***
с площ от 560 кв.м.
Със Заповед №РД-04-104827.03.2017г. на основано чл.44,
ал.2 от ЗМСМА и чл.129, ал.2 от ЗУТ е одобрено изменение на ПУП-ПЗ за част от
кв.** и улица ***. Обособяват се нови УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***
И УПИ ***. Изготвения проект за ПУП е внесен и приет в АГКК гр.Добрич, за което
е издадено удостоверение.
От изготвената и приета по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че със Заповед №30/30.11.1990г. е одобрен ДРП на с.***,
за имот с пл.№** са отредени парцели ***, *** и *** в кв. Процесният парцел ***
е с урегулирана повърхност от 1690 кв.м., която вещото лице я е изчислило
графично. По одобрената със Заповед №РД-18-28/30.03.2006г.
КК на с.***, ПИ с идентификатор ***е с площ от 976 кв.м., а ПИ с идентификатор ***е
с площ от 684 кв.м. По плана от 1990г. двата процести имота попадат в парцел ***
в кв.**
Вещото лице изследвало двата процесни имота
установява, че с молба вх.№АС-02-82/16.01.1992г. Т.Д. и Р.М. са поискали
разделяне на парцел *** в кв.** и образуване на два нови парцела, съобразно
двата нотариална акта №*** и *** от 1991г. На основание чл.93 от ППЗТСУ е
извършено разделяне на парцела, като са обособени два нови парцела – *** с площ
от 1128 кв.м. и *** с площ от 560 кв.м. в кв.**. В преписката за промяната
вещото лице не е открило заповед за одобрение на промяната. Такава не е открита
и в Община Шабла.
Със Заповед №РД-04-104/27.03.2017г. е одобрено
изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв.**, като по одобреното изменение УПИ *** НА М.
е с площ от 1197 кв.м., а УПИ *** на Д. е с площ от 494 кв.м. По данни на
вещото лице площта на парцел ***, кв.** по плана от 1990г. е с площ от 1690
кв.м. изчислена графично, а не 1200 както е описан парцелът по НА.
По искане на ответната страна вещото лице е изследвало
и ситуирането на имотите и тяхната площ след влизане на решение
№197/13.02.2007г. на ОС Добрич, административно отделение. Вещото лице е
отбелязало, че от влизане на решението в сила до момента на издаване на Заповед
№РД-1846/06.11.2014г., която заповед е отразена в КККР на 11.11.2016г., границата на двата имота е ситуирана, така
както е съществувала на място и както е заснета по изработения кадастрален план
по програма „фар“ и както е нанесена и заснета в КК, одобрена със Заповед
№РД-18-28830.03.2006г. Площта на ПИ с идентификатор *** преди заповедта от
2014г. е 684 кв.м., а ПИ с идентификатор ***е с площ от 976 кв.м. След заповедта от 2014г. съответно за имот *** е
506 кв.м., а за имот *** е 1155 кв.м.
Според вещото лице, на место има ограда, която е
преместена след 2015г., когато вещото лице е участвало в изготвяне на друга
експертиза.
Допусната допълнителна задача към експерта установява,
че с молба вх.№2866/22.07.2004г. Р.Н.М. е поискала разрешение за изработване на
комплексен проект на основание чл.150 от ЗУТ. Издадено е становище от
гл.архитект, с разрешение от кмета на Община Шабла е разрешено изработването на
комплексен проект за изменение на ПУП-ПЗ и инвестиционен проект, но няма
заповед проекта да е одобрен.
Заявление до кмета на община Шабла е подадено и от Т. и
С. Д., с което е поискано разрешение за изработване на ПУП-ПРЗ за УПИ *** в кв.**.
Издадено е предписание за изработване на
проект за ПУП от кмета, издадена и и заповед, с която се разрешава
изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ, изработен е проект, който
обаче не е приет, тъй като е подадено възражение от Р.М..
На въпроса относно денивилацията и асфалтирания път,
вещото лице е отговорило, че е налице такава в имот *** и има асфалтиран път,
който е между подпорната стена и оградата между двата имота *** и ***. Площта
на тази част графично изчислена е 160 кв.м. По разписен лист към плана от 1990г.
имота е записан на М.С.В., а след това допълнително са вписани Р.М. с НА №***
за 700 кв.м. и Т.Д. с НА №*** за 500 кв.м. в парцел ***.
На место е извършен оглед, в присъствието на вещото
лице и свидетелите на страните – И.П.И.и Н.Х.М., водени от ищците и Р.С.Р.и Д. И.
Г. – водени от ответниците. На место свидетелите показаха на съда къде е била
оградата между двата имота, преместена от ответниците през 2016г.
Според св.И., той е неговата бригада са изляли бетона,
където Д. са паркирали колата си. А
конфликта между страните започнал някъде около построяването на ***–
2004-2005г. В този смисъл са и показанията на св.М..
Различни са показанията на св.Р. и Г., на ответната
страна. Според св.Р., М. отпуснал място на Д. да минава, а после си го взел,
защото било негово. Докато направили М. *** били в много добри отношения, после си ги променили. Св.Г., който е брат на М.М.
сочи,ш че влошените отношения нямат връзка с построяването на ***, но датират
от около 2005г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира от правна страна следното:
Предявеният иск за
делба е допустим.
Разгледан по
същество, той е основателен.
С договор за
покупко – продажба от 13.09.1991 г., сключен по време на брака им, ищците са
придобили 500 кв.м. в идеални части от парцел *** в кв.** с пл. №** по плана на с. ***,
а ответницата Р.Н.М. е придобила на същата дата по силата на договор за дарение
700 кв.м. в идеални части от същия имот. Според заключението на вещото лице
общата площ на имота не е била посочената в нотариалните актове от 1200 кв.м.,
а измерена графично в размер на 1690 кв.м. Затова по силата на посочените
транслативни сделки ищците са придобили 5/12, а първата ответница 7/12 от
реално съществуващия на място имот. През 1992 г. страните са подали молба по
чл.93 от ППЗТСУ (отм.) за разделянето на имота и образуването на два нови
съобразно придобитите от тях през предходната година 500 кв.м. в идеални части
и 700 кв.м. в идеални части. Според заключението на вещото лице действително са
обособени 2 имота, но неясно защо със съвсем различни площи от съотношението
между посочените в молбата идеални части – от 1130 кв.м. и 560 кв.м. Освен това
от заключението на вещото лице се установява, че ползваната през този период от
ищците площ от имота е била по-голяма от тези 560 кв.м., а от първата ответница
– по-малка от 1130 кв.м. Ето защо с одобряването на заповедта за изменение на
регулационния план през 1992 г. няма настъпил вещно-прехвърлителен ефект
относно притежаваните от страните идеални части от първоначалния имот, а
единствено съсобствеността се е прехвърлила върху новообразуваните 2 парцела.
До 2000 година
придобивна давност върху ползваните от всяка от страните реални части от
имотите не е текла предвид забраната на ЗТСУ (отм.) за придобиване по давност
на такива реални части. След 2005 г. между страните са възникнали спорове,
които продължават и до настоящия момент, като преместването на оградата /разделяла ползването на имотите в съотношение 684
кв.м. за ищците и 976 кв.м. за ответниците, обективирано в кадастралната карта
от 2006 г./ е извършено едва през 2016 г. Затова в полза на която
и да е от страните няма изтекъл достатъчно дълъг период на необезпокоявано владение,
след който същите да са придобили по силата на придобивна давност части от
процесните имоти. Съгласно действащия ПУП – ПРЗ за процесните имоти УПИ *** е с
площ от 1197 кв.м., а УПИ *** е с площ от 494 кв.м. Съразмерно на закупените от
тях през 1991 г. идеални части (500 кв.м. и 700 кв.м.) дяловете на страните са
за първия имот с площ от 1197 кв.м. – 498.75 кв.м. в идеални части за ищците и
698.25 кв.м. в идеални части за ответницата Р.Н.М.; за втория имот с площ от
494 кв.м. – 205.83 кв.м. в идеални части за ищците и 288.17 кв.м. в идеални
части за ответницата Р.Н.М.; при тези квоти делбата следва да бъде допусната.
Доколкото при това изчисление притежаваните от ответницата са 698.25 + 288.17 =
986.42 кв.м. в идеални части, то на основание на чл.537 ал.2 от ГПК
констативният нотариален акт от 24.08.2005 г. трябва да бъде отменен в частта
за разликата от 286.42 кв.м. до общо посочените в него 430 кв.м.
По исканията на
страните за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски съдът на
основание на чл.355 от ГПК трябва да се произнесе във втората фаза на делбата
след установяването на всички разноски и съобразно стойността на дяловете на
съделителите.
Водим от горното Каварненският районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на основание на чл.34
от Закона за собствеността на УПИ *** по ПУП – ПРЗ на с. ***, общ. Шабла с обща
площ от 1197 кв.м. между съделителите с квоти: съпрузите Т.А.Д. с ЕГН **********
*** и С.И.Д. с ЕГН ********** *** – с 498.75 кв.м. в идеални части; Р.Н.М. с
ЕГН ********** – с 698.25 кв.м. в идеални части.
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на основание на чл.34
от Закона за собствеността на УПИ *** по ПУП – ПРЗ на с. ***, общ. Шабла с обща
площ от 494 кв.м. между съделителите с квоти: съпрузите Т.А.Д. с ЕГН **********
*** и С.И.Д. с ЕГН ********** *** – с 205.83 кв.м. в идеални части; Р.Н.М. с
ЕГН ********** – с 288.17 кв.м. в идеални части.
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност № том рег. №***, нотариално дело №***/2005 г. по описа
на нотариус с рег. №** в регистъра на
Нотариалната камара, вписан с вх. рег. №***/***2005 г., акт №**, том ***, дело №***/2005 г. на Службата
по вписванията – Каварна, В ЧАСТТА, с която Р.Н.М. е призната за собственик по
давностно владение на следния недвижим имот, намиращ се в с. ***, общ. Шабла,
обл. Добрич: ДВОРНО МЯСТО с площ от 430 кв.м., съставляващо част от имот с пл.
№**, парцел *** в кв.** по плана на селото ЗА РАЗЛИКАТА ОТ 286.42 кв.м. до
430 кв.м.
УКАЗВА на ищците в 6-месечен срок от
влизането в сила на съдебното решение да извършат вписването му в Службата по
вписванията – Каварна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….