РЕШЕНИЕ
№74 /02.03.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тридесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор…………………………………...………………………………………………като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 1301 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба от М.М.Ш. ***, с посочен съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №19-0271-000357 от 18.10.2019г. , издадена от младши полицейски инспектор в Районно управление Харманли при ОДМВР-Хасково.
Към настоящото
дело е присъединено адм.д. №1319/2019г. по описа на Административен съд –
Хасково, образувано по жалба от С.Г.Ш. *** - съпруга на жалбоподателя М.М.Ш., срещу същата ЗППАМ.
Заповедта се обжалва с оплаквания за нищожност, незаконосъобразност и неправилност, поради издаването ѝ при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му. Излагат се съображения, че заповедта изхожда от некомпетентен орган, като липсват данни за длъжността на издателя ѝ, че не съдържа необходимите по закон реквизити като липсва нужната по закон конкретизация с ясно и точно посочване на фактическите и правни основания за издаването ѝ, и на разпоредените последици. Сочи се, че в случая в заповедта не е описана нито една от хипотезите по чл.171 т.2а от ЗДвП. Твърди се, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, като изложената такава е непълна, неточна и невярна, и не са отразени всички обстоятелства от значение за случая. Оспорват се констатациите в заповедта, както и истинността на АУАН, въз основа на който е издадена като се счита, че неправилно е приложен материалният закон. Твърди се, че не са налице фактическите и правните основания за издаване на оспорената заповед, не са спазени административно-производствените правила при издаването ѝ, както и че е нарушена административно-наказателната процедура по съставяне на АУАН, на който тя се основава. Сочи се също, че изразената в диспозитива воля противоречи на наименованието на акта и не е ясно какво точно има предвид органа, като конкретния срок на санкцията не съществува, респ. формулиран е в противоречие със закона, а освен това налагането на ПАМ в такъв срок е необосновано и немотивирано.
По изложените съображения, жалбоподателите молят да се отмени оспорената заповед. Претендират разноски.
В допълнителна писмена молба, депозирана чрез пълномощник, жалбоподателите доразвиват подробно оплакванията си във връзка с твърдяната нищожност, съотв. незаконосъобразност на заповедта. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител претендират прогласяване нищожността на оспорената заповед, а при липса на основания за това, молят да се отмени.
Ответникът – младши полицейски инспектор в Районно управление Харманли при ОДМВР-Хасково, се явява лично в съдебно заседание и оспорва жалбите. Моли да се отхвърлят. Счита заповедта за основателна и правилна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната ЗППАМ
№19-0271-000357 от 18.10.2019г., издадена
от младши полицейски инспектор в Районно управление Харманли при ОДМВР-Хасково,
на основание чл.171, т.2А б.А от ЗДвП, на М.М.Ш. е наложена ПАМ „временно
отнемане на свидетелство за регистрация на МПС (описано в обстоятелствената
ѝ част по марка и регистрационен номер) за срок от 6 месеца. В мотивите
на заповедта е прието от фактическа страна, че на 18.10.2019г. в 14.30 ч. в гр.Симеоновград
на ул.“Съединение“ като водач на МПС „Нисан“ с рег.№***, лицето С. Г. Я.управлява посочения товарен автомобил,
с което виновно е нарушил разпоредбите на чл.150 ал.1 т.1 от ЗДвП.
По делото е представено заверено копие от АУАН серия АА с бланков №096628 от 18.10.2019г., съставен на С. Г. Я.за нарушения на чл.150, чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Видно от отбелязването в оспорената заповед за прилагане на ПАМ, същата е връчена на М.М.Ш. на 18.10.2019г.
Жалбите срещу ЗППАМ са подадени директно пред АС-Хасково, съотв. от М. М.Ш. - 20.11.2019г. , а от С.Г.Ш. – на 26.11.2019г.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
С жалбите се претендира нищожност на ЗППАМ, поради което следва да се приеме, че са своевременно подадени. Същите са насочени срещу годен за обжалване административен акт и изхождат от лица с правен интерес, поради което са допустими. Разгледани по същество са основателни.
При проверка на оспорената заповед по реда на чл.168 от АПК, съдът намира следното:
Според възприетите в правната теория и практика критерии, административният акт е нищожен, ако е издаден при особено съществени нарушения на изискванията за законосъобразността му по чл.146 АПК. Липсата на компетентност на административния орган - материална, териториална (местна) или по степен, винаги води до нищожност на акта. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.
На първо място съдът счита, че е налице основание оспорената заповед да се прогласи за нищожна, доколкото не се доказа да е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП. Според посоченото в същата, издателят ѝ е младши полицейски инспектор в Районно управление Харманли при ОДМВР-Хасково, но не е отразено към кое звено, сектор, група е заеманата от него длъжност. Независимо от указаната му доказателствена тежест, ответникът не представи доказателства в тази насока. Извод за материална компетентност на издателя на оспорения акт не може да се направи от представената Заповед №272з-2152/12.09.2018г., с която Директорът на ОДМВР-Хасково е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР-Хасково да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171 от ЗДвП, доколкото не става ясно коя е конкретната структурната единица, в която е длъжността на ответника.
Според съда оспорената заповед е нищожна и на друго основание.
Процесната
ПАМ е приложена на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.”а”
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В оспорената заповед не е описана никоя от хипотезите по цитираната правна норма като изложените от фактическа страна обстоятелства не могат да се обвържат с нито една от тях. Наред с това, в чл.171 от ЗДвП не съществува като вид ПАМ „временно отнемане на свидетелството за регистрация на МПС“ (ако се приеме,че именно това е разпоредената с акта последица, предвид извършената поправка в диспозитива му чрез задраскване на думата „управление“ ). Съгласно чл.172 ал.2 т.3 от ЗДвП, отнемането на свидетелството за регистрация на МПС е само способ, чрез който се извършва налагането на ПАМ. Предвид последното, процесната ПАМ е изцяло лишена от законова опора, което обуславя нищожността ѝ, поради противоречие с материалния закон.
Наред с горното, като се отчете, че поправката в диспозитива на акта не е надлежно удостоверена от извършилото я лице, то може да се приеме, че в случая е наложена ПАМ от вида „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ т.е. такава по чл.171 т.1 от ЗДвП, но фактически обстоятелства, които да са относими към някоя от множеството хипотези по тази разпоредба отново липсват.
В заключение следва да се отбележи, че поради извършените поправки в оспорената заповед, не става ясно каква всъщност ПАМ е наложена в случая, респ. каква е била волята на административния орган.
Основателно е оплакването за липса на ясно и точно посочване на фактическите и правните основания за издаването на оспорената заповед. Неясното и неточно посочване на фактическите и правните основания за издаване на административния акт има отношение към изискването за форма на същия. В случая се установява наличие на порок във формата на оспорената заповед. Макар и да е обективирана в изискуемата писмена форма, заповедта не визира фактически обстоятелства, релевантни към някоя от хипотезите по чл.171 т.2а б.“а“ или на чл.171 т.1 от ЗДвП, поради което следва да се приеме, че на практика е лишена от мотиви, което обаче е основание за отмяната ѝ, а не за прогласяване на нищожността ѝ.
За основателно съдът намира и твърдението за издаване на заповедта при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Разпоредените със същата последици не кореспондират с изложените фактически обстоятелства за издаването ѝ. Така допуснатото съществено нарушение обаче не обусловя нищожност на оспорената заповед, доколкото не може да се приеме въобще да липсва волеизявление, а по-скоро е основание за отмяната ѝ.
По изложените съображения оспорената заповед е незаконосъобразна по смисъла на чл.146 т.1, т.2, т.3 и т.4 от АПК. С оглед констатираните особено съществени пороци по чл.146 т.1 и т.4 от АПК, обосноваващи нищожността ѝ, същата не следва да се отменя, а следва да се обяви за нищожна.
При този изход на производството на жалбоподателите се дължат разноски, платими от бюджета на ответника. Същите следва да се присъдят в размер на по 10.00 лв за всеки от тях, представляващи внесената от жалбоподателите държавна такса. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, доколкото в приложените по делото договори за правна защита и съдействие от 21.11.2019г. са налице данни само за договорено, но не и за действително заплатено такова.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед за налагане на принудителна административна мярка №19-0271-000357 от 18.10.2019г. , издадена от младши полицейски инспектор в Районно управление Харманли при ОДМВР-Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на М.М.Ш. ***, с посочен съдебен адрес:***, направените по делото разноски в размер 10.00 ( десет) лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на С.Г.Ш. ***, с посочен съдебен адрес:***, направените по делото разноски в размер 10.00 ( десет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: