Присъда по дело №617/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 77 |
| Дата: | 12 септември 2022 г. (в сила от 28 септември 2022 г.) |
| Съдия: | Димитър Бишуров |
| Дело: | 20215220200617 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 21 април 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. Р. А. Б., ЕГН ********** за
престъпление по чл.196 ал.1, т.1 във вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.29 ал.1, бук. „а“
и „б” и вр. с чл.... ал.2 от НК, както и против подс. Т. Г. И., ЕГН **********
за престъпление по чл.194 ал.1 във вр. с чл.... ал.2 от НК, а именно затова, че
на 28.08....19 г., в с. Ч., обл. Пазарджик, в съучастие като извършители, са
отнели чужди движими вещи - 1 бр. раница, реплика на марка „Луиз Витон“,
на стойност 155,34 лв.; 1 бр. слънчеви очила, марка „Рейбан“, на стойност
217,60 лв.; 1 бр. златен ланец /синджир/, 14 карата и тегло 40 гр., на стойност
2 000,00 лв.; 1 бр. златна гривна, 14 карата и тегло 11.63 гр., на стойност
883,88 лв.; 1 чифт златни обеци-халки, 14 карата, с тегло 13 гр., на стойност
750,00 лв.; 1 чифт златни обеци-халки, 14 карата, с тегло 5 гр., на стойност
250,00 лв.; 1 чифт златни обеци-висулки, 14 карата, с тегло 6 гр., на стойност
300,00 лв.; 1 бр. часовник, реплика на марка „Даниел Клайн“ на стойност
29,26 лв.; 1 бр. часовник-реплика, на стойност 29,26 лв.; 1 бр. черно кожено
портмоне, марка „Гучи“, на стойност 89,26 лв.;1 бр. мобилен телефон, марка
„Айфон 6“, с ИМЕИ ***, със СИМ карта с № ***, на стойност 499,50 лв.; 1
бр. часовник марка „Tommy Hilfiger“, на стойност 212,50 лв.; 1 бр. ДВР -
устройство на стойност 397,80 лв., всичко на обща стойност 5 814,40 лв.;
сумата от 100.00 лв. и сумата от ...0.00 евро /равняваща се на 391,17 лв. по
курса на БНБ към 28.08....19 г./, всичко на обща стойност 6 305.57 лв., от
владението на Г. К. Л. от с. Ч., обл. Пазарджик, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието от подс. Б. е
извършено при условията на опасен рецидив.
Представителят на РП-Пазарджик поддържа обвинението против
подсъдимите и пледира за осъдителна присъда с налагане на наказания
лишаване от свобода, което подс.Б. да търпи ефективно при строг режим, а за
подс.И. изтърпявнето да бъде отложено при условията на чл.66 ал.1 от НК.
Иска да им се възложат и сторените по делото разноски.
В съдебно заседание подсъдимите участват лично и със защитници.
Подс. Б. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и дава
подробни обяснения. Подс. И. не се признава за виновен по обвинението и
също дава обяснения, с които отрича участие в процесната кражба, под
каквато и да е форма.
Защитникът на подс.Б. пледира, че при осъдителна присъда спрямо него
следва да се отчета самопризнанията му, както и оказаното съдействие за
разкрИ.е на престъпното посегателство още пред разследващите органи.
Защитникът на подс.И. пледира за постановяването на оправдателна
присъда, поради недоказаност на обвинението спрямо него. Алтернативно
пледира, че при постановяване на осъдителна присъда следва да се наложи
1
наказание пробация.
Районният съд се запозна със събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата
на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа страна следното:
Към инкриминираната дата подсъдимите Р.Б. и Т.И. живеели в с. Й.Г.,
обл.П. и се познавали. Два дни преди инкриминираната по настоящото дело
дата, а именно на 26.08....19г., двамата, в съучастие като съизвършители,
извършили кражба на вещи от къща в с.Стоево, обл.П., за което впоследствие
били осъдени по НОХД № 5462/19г. по описа на РС-П. с присъда-
споразумение, влязла в сила на 05.09....19г.
На 28.08....19г. вечерта, след полунощ, двамата подсъдими,
придружавани от св.И. Й. и св.С.Б., с лек автомобил, управляван от
подс.Радолсав Б., тръгнали от с. Й.Г. към с.Ч., обл.Пазарджишка.
Подсъдимите имали намерение да извършат кражба от някоя къща, през
което време техните сподвижници да извършват наблюдение в района около
къщата, респ. да ги предупредят при евентуална опасност да бъдат заловени.
След като пристигнали в с.Ч., подс.Б. започнал да управлява
автомобила по улиците в това село с цел да да набележат къща, от която да
извръшат кражбата. Така в един момент стигнали до къщата на пострадалия -
св.Г.Л., находяща се на ***. Избрали нея заради добре изглеждащата й
фасада, което говорело, че е на заможно семейство и се очаквало да има по-
ценни вещи.
Около 04:00 часа на сочената дата, паркирали колата по-надолу по
улицата, в затъмнен от уличното осветление участък, след което четиримата
слезли и се насочили към къщата. Св. Й. носела в ръцете си фенерче. Тя била
оставена на улицата пред къщата на пострадалия. Св. Б. останал в двора на
къщата, а подсъдимите влезли в помещение до самата къща, обособено като
лятна кухня, чиято входна врата не била заключена. От там взели ДВР-
устройство, което било свързано с поставени около къщата камери за
видеонаблюдение и в което се съхранявали записите от тези камери. Това
устройство било взето, за да се заличат впоследствие самите записи, на които
неминуемо щели да фигурират и те. Устрайството било дадено на Й. да го
държи, след което, през незаключената входна врата, двамата подсъдими
влезли в самата къща. По това време в къщата били св. Л., съпругата му и
двамата му сина, които спели в различни стаи на първия етаж.
От плота в кухненския бокс взели раница, реплика на марката „Луиз
Витон“, в която имало слънчеви очила, марка „Рейбан“; златен ланец
/синджир/, 14 карата, с тежест 40 гр.; златна гривна, 14 карата и тегло 11.63
гр.; 3 чифта златни обеци, 14 карата, от които 2 бр. халки, съответно 13 гр. и 5
гр. и 1 бр. висулки, с тегло 6 гр.; часовник - реплика на марка „Даниел
Клайн“, друг часовник-реплика /неустановена марка/ и черно кожено
портмоне, марка „Гучи“, с документи на съпругата на св. Л., които вещи били
купувани от св. Л.. Първоначално подс.Б. взел от раницата златния ланец и
2
гривната, които прибрал в себе си, след което раницата била взета от И..
От секция в хола пък подс.И. взел телефон, марка „Айфон 6“, с ИМЕИ
***, със СИМ карта с № ***. От масата в хола взели часовник, марка „Тоmу
Hilfiger“, собственост на св. Л., които били пъхнати в раницата.
От портфейл на св. Л., подс.Б. взел сумата от ...0 евро и 100 лв., след
което го хвърлил на земята.
След това двамата подсъдими излезли от къщата, като подс. Б. взел
ДВР-устройството, а подс. И. носел раницата. Придружавани от св.Й. и св.Б.,
който вървял няколоко метра пред тях, четиримата отишли и се качили в
автомобила на Б.. Извадили от раницата мобилния телефон м. „Айфон 6“,
който подс.И. искал да вземе за себе си, но подс. Б. го изхвърлил през
прозореца на автомобила, т.к. имало опасност телефонът да бъде проследен и
така да бъдат разкрити. Св.Й. искала да вземе обеците за себе си, но Б. и И. не
се съгласили. Откраднатите от къщата пари били разделени между всички.
Подс. И. взел часовниците, а златните накити и останалите вещи останали у
подс. Б..
След това тръгнали към с.Й.Г., а когато минали през с. К., подс.Б. спрял
в близост до напоителен канал, където счупил и изхвърлил ДВР-
устройството, съдържащо записите от камерите монтирани в къщата на св.Л..
Сутринта към 07:00 ч. съпругата на св. Л. забелязала, че портфейла на
съпруга й е на земята и го питала каквно прави там. Св. Л. взел портфейла и
установил, че от него липсват сумата от ...0 евро и 100 лв. След това двамата
се огледали, при което забелязали, че липсва раницата, реплика на марката
„Луиз Витон“, с вещите в нея, подробно описани по-горе. От секцията в хола
липсвал телефонът м. „Айфон 6“, а от масата в хола липсвал часовникът м.
„Тоmу Hilfiger“. Св. Л. позвънил на телефонния си номер, но установил, че
телефонът е изключен. След това св. Л. излязъл да провери ДВР устройството
в лятната кухня, но видял, че същото липсва. Били останали само кабелите и
екрана. Веднага след това Л. подал сигнал за извършената от дома му кражба.
На местопрестъплението бил извръшен оглед, с което действие по
разследването било поставено началото на настоящото наказателно
производство.
Междувременно, през деня на 28.08....19 г., подс. Б. помолил братовчед
си - св. Г.А. да отиде с него до гр. П. за да заложи златни накити, тъй като
нямал лична карта. За услугата му обещал ....00 лв. Св. А. се съгласил и
двамата отишли в офис на заложна къща „С.“ ООД, в гр. П., ***. Подс. Б.
говорил със служителя, който приел от него златнен накит- златен ланец
/синджир/, 14 карата, като в заложния билет № 27743 от 28.08....19 г. /л.31 от
ДП/ били вписани имената на св. А. и било отразено, че е заложил 1 бр. накит,
с тегло 35 гр. За заложения накит обв. Б. получил сумата от 1500 лв., от които
....00 лв. дал на св. А.. След това двамата се разделили, като св.А. останал в
гр.П., а подс. Б. се прибрал в селото си. В дома си на „...-та“ № 4 той оставил
открадната от къщата на св.Л. златна гривна, която съхранявал в кутия за
пакетчета билков чай, оставена на секция в една от стаите. С останалите
3
вещи, предмета на кражбата, се разпоредил по неустановен по настоящото
дело начин.
Както беше посочено и в самото начало на настоящото изложение, два
дни преди кражбата, предмет на настоящото дело, а именно на 26.08....19г.,
подсъдимите Б. и И., в съучастие като съизвършители, извършил кражба на
вещи от къща в с.Строево, обл.П.. По този повод било образувано ДП №
260/...19 г. По описа на РУМВР-Труд при ОДМВР-П., което ДП впоследствие
преминало в НОХД № 5462/19г. по описа на РС-П.. То пък приключило с
присъда-споразумение, влязла в сила на 05.09....19г., с която Б. и И. били
осъдени за извършената от тях кражба, отново в съучастие като
съизвършители.
В хода на разследването по горепосоченото ДП били приобщени
видеозаписи от камери за видеонаблюдение, разположени около къщата в
с.Строево, на които били заснети, респ. разпознати лицата на двамата
подсъдими и св.Й.. Поради това на 03.09....19 г. сутринта били извършени
претърсвания в домовете, обитавани от Б., И. и Й..
В дома на св.Й. не били открити вещи, имащи значение, за което и да е
наказателно производство, респ. не били иззети веществени доказателства.
В хода на извършеното претърсване в къщата и пристройки към нея,
обитавани от подс. Б. в с. Й.Г., ***, била открита и иззета като веществено
доказателства гривна от жълт метал, с дължина 23 см. В протокола /л.48-49 от
ДП по настоящото наказателно производство – заверено копие и л.82-92 от
ДП № 260/...19 г. на РУМВР-Труд – в оригинал/, подс. Б. саморъчно записал,
че гривната е от извършена от него кражба от с. Ч..
На горната дата било извършено претърсване и изземване в къщата и
пристройки към нея, обитавани от подс. И. в с. Й.Г., ***, при което били
открити вещи, предмета на кражбата в с.Строево, както и часовник, марка
„Tommy Hilfiger“ и часовник от жълт метал, реплика на марка „Даниел
Клайн“. В протокола /л.43-46 от ДП по настоящото наказателно производство
– заверено копие и л.66-80 от ДП № 260/...19 г. на РУМВР-Труд – в оригинал/,
подс.И. саморъчно записал, че часовника марка „Tommy Hilfiger“ е откраднат
от П. /прякора, с който е известен подс. Б./ от с. Ч., който му го дал, а другият
е негов.
Доколкото станало ясно, че двата часовника - намерени в дома на И. и
златната гривна - намерана в дома на Б., са били предмет на кражба в с.Ч., за
която вече било образувано ДП в РУМВР-Пазарджик, то същите тези вещи
били предадени с разписка за предаване на веществени доказателства от
22.10....19 г. от РУМВР-Труд в РУМВР- Пазарджик /л.70 от настоящото ДП/,
като по този начин били приобщени като ВД в настоящото наказателно
производство.
По отношение на същите бил извършен оглед на вещестевени
доказателства, обективиран в протокол от 27.11....19г. с фотоалбум на л. 98-
100 от настоящото ДП. При проведен допълнителен разпит на св.Л. в ДП на
4
горепосоченат дата, въпросните вещи му били предявени, при което същият
заявил, че са негови и са откраднати от дома му в с.Ч., както и че разпознава
часовниците по модела и марките, а гривната - по оплетката.
Вещите били върнати на св. Г.Л. с приемо-предавателен протокол от
27.11....19 г.
С протокол за доброволно предаване от 02.09....19 г. Н. Г.ев Г. е предал
1 бр. компактдиск, съдържащ записи от видеокамери от 28.08....19 г.,
поставени на сервиз за автомобилни гуми в с. Ч., на кръстовището на ул.
„Първа“ и ул. „Единадесета“. Този диск бил подложен на експертно
изледване.
Видно от заключението на приетата по делото видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза /ВТЛИЕ/, което съдът цени като
обективно изготвено и неоспорено от страните, горепочният компектдиск
съдържа 41 бр. видеофайла, записани в специализиран „DAV“ формат и 1 бр.
плейър за тяхното възпроизвеждане. Изображенията са черно-бели, без звук, с
резолюция 1280x7... пиксела. Същите са презапис от оригинални файлове,
записани върху твърдия диск на компютърните видео охранителни системи.
Не са установени следи от манипулация върху записаната информация.
Видеофайловете са регистрирани от 1 камера, която обхваща в полезрението
си уличното платно за движение. Заснети са в интервала 04:09:56ч. -04:40:34
ч. на дата 28.08....19 година.
В прегледа на файловете се установява информация за 4 лица, от които
три са от видим мъжки пол и едно от женски пол. В 04:12:23 ч. преминава
първото лице от мъжки пол, следвано от лице от женски пол. Двете лица
преминават през платното за движение и се насочват към тротоара, като в
04:12:22 ч. излизат от полезрението на камерата. Двете лица са следвани от 2
лица от мъжки пол, които спират на платното за движение за няколко
секунди и гледат в определена посока, след което продължават и в 04:12:56ч.
също излизат от полезрението на камерата. В 04:114724ч. в полезрението на
камерата попада лице, което стои известно време на платното за движение, в
близост до паркирал л. а. и гледа в определена посока и в 04:16:10 ч. излиза
от полезрението на камерата. В 04:26:25ч. в полезрението на камерата попадат
три лица, пред паркиралия л. а. стоят известно време и се връщат там,
откъдето са дошли. В 04:33:21 ч., в полезрението откъм паркиралия л. а. се
установяват 4 лица. Първото лице е от мъжки пол, следвано от лице от
женски пол и още две лица от мъжки пол. Лицето от женски пол носи светещ
предмет, а едно от останалите лица носи тъмен на цвят предмет. В 04:33:42 ч.
лицата излизат от полезрението на камерата.
От лицата и действията им са подбрани снимкови кадри. Снимковите
файлове са обработени и допълнително подобрени за повишаване на
качеството им. При направената оценка на извлечените фотокопия се
установява, че качеството на изображенията на лицата не позволяват
извличане на устойчиво различими частни и общи идентификационни
признаци, характеризиращи заснетите лица. Причината за това са ниската
разделителна способност на заснемащото устройство, нивото на компресия,
5
съчетана с недостатъчната запълненост на кадъра от заснеманите обекти,
дължаща се на отдалчеността на заснеманите обекти от камерата и
неподходящото й разположение, както и тъмната част на денонощието, които
не дават възможност за извличане на достатъчен брой устойчиво различими
частни, идентификационни признаци за извършване на идентификационно
изследване.
Идентификацията на лица по изббражения изисква наличие на
достатъчно информация в изследваното изображение, позволяващо
визуализация на външните анатомични белези на главата и лицето според
тяхната конфигурация, както и възможност за извличане на достатъчен бр.
частни признаци, индивидуализиращи лицето.
В този случай изображенията, извлечени от видеозаписите, са негодни
за целите на идентификацията.
Видно от заключението на приетата по делото оценъчна експертиза,
което съдът цени като обективно изготвено и неоспорено от страните,
стойността на вещите, предмет на кражбата от дома на св. Л., подробно
описани по-горе, възлиза на сума в размер на 5 814.40 лв. Като към тази сума
се прибави открадната парична сума в размер на 100 лева и тази в размера на
...0 евро, равняваща се на 391,17 лв. по курса на БНБ към 28.08....19 г., се
получава общата стойност на предмета на престъпното посегателство, която
възлиза на сума в размер на 6 305.57 лв.
Видно от справката за съдимост на подсъдимия Т.И., към
инкриминираната дата той не е бил осъждан. Осъждан е в последствие с
посоченото вече по-горе НОХД № 5462/19г. на РС-П. с присъда-споразумение
влязла в сила на 05.09....19г.
Видно от справката за съдимост на подсъдимия Р.Б. той е осъждан
общо 24 пъти в периода ...07г. – ...... година. Преди да извърши настоящото
деяние е бил оскъждан общо 21 пъти, а след него още 3 пъти.
Като се вземат предвид някои от осъжданията му посочени в справката
за съдимост, а именно: НОХД № 2228/...16 г. на РС-П. с присъда влязла в сила
на 26.10....16 г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, по която му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца при
строг режим на изтърпяване, изтърпяна на 04.04....17г.; НОХД № 4310/...17 г.
на РС-П. с присъда влязла в сила на 06.07....17 г., за престъпление по чл. 343в
ал.2 от НК, по която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
8 месеца при строг режим на изтърпяване, изтърпяно на 03.03....18г.; НОХД
№ 2679/...18 г. на РС-П. с присъда влязла в сила на 06.06....18 г., за
престъпление по чл. 343в ал.2 от НК, по която му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 9 месеца при строг режим на изтърпяване,
изтърпяно на 14.02....19г.; НОХД № 1525/...18 г. на PC-П., с присъда влязла в
сила на 18.09....18 г., за престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК, по която му е
наложено наказание от 9 месеца лишаване от свобода при строг режим на
изтърпяване, изтърпяно на 14.02....19г., то може да се заключи, че е бил
осъждан под и над една година лишаване от свобода, за тежки е нетожки, но
6
умишлени престъпления, като наложените му наказания е изтърпял
ефективно. Считано от влизане в сила на горепосочените присъди, респ. от
изтърпяване на наложените по тях наказания, Б. е извършил настоящото
деяние при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1, бук. „а” и
„б“ от НК, доколкото то е осъществено в срока по чл.30 ал.1 от НК.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
самопризнанията на подс. Р.Б., изцяло от показаният аан свидетелите И. Й.
/дадени в нея в ДП, в производство по чл.223 от НПК и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитане по реда на чл.281 от НПК/, Г.Л.
/дадени в него в ДП пред разследващ орган и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитане по реда на чл.281 от НПК/, Г.А.
/дадени от него в съдебната фаза на процеса и тези, дадени в ДП пред
разследващ орган и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитане по реда на чл.281 от НПК/, Е.С. и И.Ц., частично от тези на
свидетелите Л.Г., Р.С. и Валенти В., също така от заключенията на видео-
техническата и лицево-идентификационна експертиза и съдебнооценъчната
такава, както и от писмените и веществени доказателства, приети по делото.
Съдът дава пълна вяра на гласните доказателства събрани по
делото посредством обясненията на подс.Б. и показанията на свидетелите И.
Й., Г.Л., Г.А., Е.С. и И.Ц., т.к. по основните факти, включени в предмета на
доказване те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с
останалите, събрани по делото доказателства и доказателствени средства.
Горните гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
очертават обективно гореописаната фактическа обстановка.
От обясненията на подс.Р.Б. категорично стана ясно, че той и подс. Т.И.
са извършили инкриминираната кражба в съучастие като съизвършители, а
св.И.Й. и св.С.Б. са ги подпомагали, осъществявайки наблюдение /първата на
улицата пред къщата, а втория в двора на къщата/ с цел да ги предупредят,
ако възникне опасност да бъдат заловени. Тук веднага следва да се каже, че
при депозиране на своите основни обяснения в съдебната фаза на процеса,
подсъдимите Б. и И. прикриха обстоятелството за присъствието и на св.Б.,
когато е била извършвана кражбата, още повече, че вторият подсъдими
въобще отрече да е имал участие и да е научил за нея. Това обстоятелство
/присъствието и на св.Б./ е прикрито и от страна св.Й. в показанията й в ДП,
които съдът прочете и приобщи към доказателствената съвкупност. Така и не
бе установено защо горните трима спестяват фактът, че и Б. е бил с тях
вечерта в с.Ч., но този факт се изясни категорично при допълнителния разпит
на подс.Б. в с.з. на 18.04....22 година. Установи се и при разпита на самия Б.
като свидетел, т.к. той потвърди, че е бил с горните трима, макар да отрече да
е участвал по някакъв начин в извършената кражба, както и въобще да е
разбрал, че такава е била извършена. Присъствието на Б. освен това е
установено и от заключението на ВТЛИЕ, в което макар и заснетите лица да
не са идентифицирани като самоличност, то е категорично, че пред дома на
пострадалия са били заснети общо четири лица, три от които от мъжки пол и
7
едно от женски, при което няма съмнение с оглед обясненията на Б. и
показанията на самия Б., че мъжете са двамата подсъдими и св.Б., а жената –
св.Й..
Освен на заявеното от страна на св.Б., че вечерта е придружавал
горните трима в с.Ч., на останалите негови показания съдът не даде вяра, т.к.
ги намери за необективни и депозирани в стремеж да прикрие фактът и на
своето участие в кражбата като помагач, което принципно е разбираемо.
Според неговите показания той придружавал горните трима, за да се
разхождат, което е меко казано несериозно, т.к. едва ли най-подходящото
място за нощна разходка е било с.Ч., в което нито тече т. нар. „нощен живот“,
нито пък има някакви особени забележителности, които да бъдът разгледани
и то през нощта. Пак според Б., когато пристигнали в селото, Б. ги оставил
тримата и отишъл някъде, като се върнал след 2-3 минути, без да носи нищо в
себе си, след което всички си заминали за с.Й.Г.. Това на първо място се
опровергава от обясненията на Б. и показанията на св.Й., на които съдът ддаде
пълна вяра. Опровергава се и от заключението на ВТЛИЕ, от което се
изяснява, че четирите лица, за които се изясни категорично, че са двамата
подсъдими, Б. и Й., са заснети за пърив път, насочвайки се към дома на
пострадалия в 04:12:23ч., а след това отдалечавайки се от там окончателно и
излизайки от периметъра на камерите в 04:33:45ч., т.е. над ... минути, който
факт също дискредитира истинността на заявеното от Б., за отсъствието само
на Б. за около 2-3 минути. Накрая, заявеното от Б. е в противоречие и с
обясненията на подс.И.. Последният нито за миг не спомена Б. да е бил с тях
въпросната вечер, като в допълнителния му разпит на 18.04....22г. заяви, че
няма спомен за такова нещо. И. обаче твърдеше в обясненията си, че той не е
участвал в никаква кражба, както и че, когато пристигнали в с.Ч., подс.Б.
казал, че ще отиде до свои приятели, като бил съпроводен от Й., а той останал
да ги чака до колата. Заяви, че двамат се върнали след около половин час,
след което си заминали. Така констатираните противоречия между св.Б. и
подс.И., относно това дали само Б. или той и Й. са ходели някъде и за колко
време, дадоха за пореден път основание да не се кредитират показанията,
респ. обясненията на първите двама.
Тук последно следва да се отвори една скоба, за да се каже и това, че на
практика св.Й. и св.Б. са осъществили помогаческа дейност по отношение на
извършителите на кражабата, но против тях не е било повдигнато никакво
обвинение, поради което този въпрос е безпредметно да бъде обсъждан в
детайли.
Съдът даде изцяло вяра на обясненията на подс.Б., касаещи участието
му в инкриминираната кражба, както и това на подс.И. и то като негов
съизвършител, а също и относно вещите, които са били предмет накражбата,
както и относно начина на разпореждане с част от тях. Неговите обяснения в
голямата им част се подкрепят от показанията на най-вече на св.Й. и тези на
св.Г.А., а също от св.Л., относно предмета на престъпното посегателство. От
показанията на св.А. категорично се изясни, че в деня на кражбата, след
8
нейното извършване през нощта, той е съпроводил подс.Б. до заложна къща в
гр.П., където от негово име е бил заложен откраднатият златен синджир.
Показанията на св.Ангелв в горния смисъл изцяло корелират на обясненията
на Б., като между тях възникнаха разминавания относно това колко пари Б. е
дал на горния заради услугата, на този въпрос не е съществен.
Причината да се даде вяра на обясненията на Б. е и тази, че те
кореспондират на показаният ана св.И.Й., даден в ДП в произвдство по чл.223
от НПК, които съдът изцяло кредитира. Съдът констатира, че в тези тези
показания е невярно отразено това, че ДВР-устройството е било изхвърлено в
с.Хаджиево, а не в с.К.. Това разминаване обаче не се дължи на проявена
свидетелства недобросъвестност от страна на св.Й., а по всяка вероятност на
техническа грешка при изготвянето на съдебния протокол, в който е
обективиран разпитът на Й. в ДП пред съдия, което вероятно се дължи на
неправилно възприемане на посоченото от нея населено място, предвид и
фонетичната близост на наименованията на тези две села. Та, в тези свои
показания св.Й. е категорична, че освен подс.Б., то и подс.Т.И. е влизал в
къщата на пострадалия, като двамата са извършили кражба на различни вещи
от там. Стана ясно, че тя не е разбрала, че тогава Б. е успял да вземе златен
синджир, заложен впоследствие в гр.П. и златна гривна, намерена
впоследствие в дома му, но това съвппадна и със заявеното от самия Б., че не
е споделил с нея този факт.
С оглед на всичко казано до тук, обясненията на подс.Б. категорично
опровергават защитната теза на подс.И., че по никакъв начин не е участвал в
процесната кражба, нито че дори бил разбрал, че такава е била извършена.
Вярно е, че обясненията на подс.Б. досежно участието и на И. в кражбата
имат характер на оговор, като в съдебната практика е наложено константното
разбиране, че само на такава основа не би могло да се постанови осъдителене
съдебен акт. В конкретния казус обаче досежно участието на И. в кражбата не
е налице само и единствено оговор, а са налице и други, както преки, така и
косвени доказателства. Пряко гласно доказателство за това се извлича от
показанията на св.Й., която недвусмислено сочи, че И. наред с Б. е влизал в
дома на пострадалия, а когато е излязъл от там е носел женска черна раница.
Настоящият съдебен състав контатира, че това несъмнено е била откраднатата
раница, реплика на марката „Луиз Витон“. Това пък се потвърждава в голяма
степен и от заключението на ВТЛИЕ, а и от изследваното от нея веществено
доказателство – 1 бр. копактдиск със запис от камери разположени в
съседство с дома на пострадалия. Вижда се на записа, че в интервала
04:33:35ч. – 04:33:42ч. вървят две лица от мъжки пол и едно от женски, като
единият от мъжете държи пред себе си черен предмет, който без съмнение е
бил обсъжданата раница. Наличието на черен предмет в ръцете на единия
мъж е коментирано и в заключението на експертизата.
Пряко доказателство за участието на подс.И. в кражбата е и фактът, че
в дома му са били намерени двата часовника, единият реплика на марка
„Даниел Клайн“, а другият марка „Тоmу Hilfiger“, които вещи, наред с
9
намерената в дома на Б. златна гривна, са били приобщени като веществени
доказателства по настоящото дело, били са подложени на оглед като такИ., а
в допълнителен разпит на св.Л. са му били предявени и той категорично ги е
разпознал като свои вещи, откраднати от дома му, след което са му били
върнати. Това за пореден път оборва защитната теза на подс.И. и неговите
твърдения, че единият от часовниците /марка „Тоmу Hilfiger“/ му го бил
подарил подс.Б. през деня, след като вечерта били ходили в с.Ч., но той не
знаел, че бил предмет на кражба, а другият часовник /реплика на марка
„Даниел Клайн“/ си го бил купил. Пъво следва да се каже, че ако наистина
той си е бил купил този часовник, то тогава няма как пострадалия Л. да го
разпознае като откраднат от дома му. Второ – подс.Б. категорично отрече да е
подарявал часовник на И., както и да е взимал той лично какъвто и да е
часовник по време на кражбата, а съда не намери причина да не му вярва.
Причината да му вярва е тази, че Б. прави пълни и подробни самопризнания,
не само в съдебната, но и в досъдебната фаза на процеса. Нещо повече,
добросъвестно признава, че намерената в дома му златна гривна е от
извършена кражба в с.Ч., което ако не беше споделил, то едва ли биха могли
разследващите органи по ДП в РУМВР-Труд - за кражбата в с.Строево, да
свържат тази гривна именно с кражбата от дома на св.Л.. Изключително
добросъвестно Б. е разказал, включително за това как и с помощта на кого се
е разпоредил с откраднатия златен синджир, което е дало възможност да бъде
разпитан като свидетел по делото неговият братовчед, от чието име е заложен
синджира, а също и да се приобщи като писмено доказателство заложния
билет от посочената пак от Б. заложна къща в гр.П.. Демонстрираната от Б.
добросъвестност и оказаното от негова страна съдействие за разкрИ.е на
престъплението кражба от дома на св.Л., категорично дадаха основание на
съда да заключи, че ако И. не е участвал в кражбата и ако Б. действително му
е бил подарил единият от часовниците без да изяснява произхода му, то
тогава последният не би твърдял противното.
Относно вещите намерени и иззети от домовете на двамата подсъдими
при извършените на 03.09....19г. претръсвания във връзка с воденото ДП в
РУМВР-Труд, следва да се каже, че по настоящото наказателно производство
са приобщени заверени копия на протоколите за претърсване и изземване.
Тези протоколи обаче за настоящото наказателно производство нямат статут
на писмени доказателствени средства по смисъла на чл.127 ал.1 от НПК,
обективиращи извършено действие по разследването в хода на настоящото
ДП, а именно претърсване и изземване. Това е така, защото това процесуално-
следствено действие е било извършено по друго наказателно производство –
ДП № 260/19г. по описа на РУМВР-Труд. След като по това друго
наказателно производство е станало ясно, че у подсъдимите са били намерени
и вещи от извършена от тях кражба в с.Ч., то е следвало наблюдаващият
прокурор от РП-П. да отдели материали по реда на чл.216 ал.2 от НПК в
друго дело, което да изпрати по компетентност на РП-Пазарджик. Само така
въпросните протоколи за претърсване и изземване биха могли да запазят
процесуалната си стойност по смисъла на чл.217а от НПК и за настоящото
10
наказателно производство например. Понеже нищо такова не е направено
процесуално, то въпросните протоколи за настоящия процес не биха могли да
носят доказателствена информация в резултат на извършените действия,
обективирани в тях, респ. за намерените и иззети веществени доказателства.
За нуждите на настоящия процес те биха могли да имат само статут на
писмени доказателства и именно като такИ. са били изпратени от РС-П., след
поискването им от разследващия полицай /виж кореспонденция л.40-41 от
настоящото ДП/. Всичко това бе изтъкнато във връзка с показанията по
настоящото дело на св. В.В., който е бил вписан като поемно лице и е
подписал протокола за претърсване и изземване в дома на подс.И.. От
неопроверганите показания на св.В. стана ясно, че той въобще не е
присъствал в дома на подс.И., когато е било извършвано претърсването и
изземването на двата часовника и на другите вещи, включително и такИ. от
кражбата в с.Строево. Това пък означава, че това действие е било извършено
в драстично нарушение на императивната разпоредба на чл.162 ал.1 от НПК,
което опорочава както протокола, така и самото действие. При това
положение то не може да бъде източник на доказателствена информация,
включително и за това какви вещи са били открити и иззети като веществени
доказателства. Този правен проблем обаче не стои за настоящия наказателен
процес, т.к. вече се изтъкна, че претърсванията и изземванията са направени в
рамките на друг такъв процес, като не са изпълнени процесуалните
изисквания, за да запазят процесуалната си стойност и в настоящия.
Същевременно обаче в настоящия наказателен процес веществените
доказателства – коментираните два часовника и златната гривна, са били
приобщени посредством предаването им с протокол /л.70 от ДП/ от
разследващ полицай в РУМВР-Труд на такъв от РУМВР-Пазарджик, след
което са били подложени на оглед на ВД, предявени на пострадалия, а накрая
и върнати на същия. Съдебната практика е наложила разбирането си, че дори
при наличие на опорочен протокол, респ. опорочено действие по претърсване
и изземване на ВД, нещо което за настоящия процес не е налице по
съображенията изложени по-горе, то в НПК липсва забрана предметите,
свързани по някакъв начин с престъплението, да могат да станат част от
доказателствения материал и със самото им прилагане по делото – било по
искане на страните, било по инициатИ. на съответния орган /виж Решение №
572/14.11....05г. по н.д. 1092/...04г., Ін.о./.
В Решение № 170/19.01....17 г. на ВКС по н. д. № 755/...16 г., III н. о.
пък е казано следното: „Вярно е, че в разпоредбата на чл. 162 НПК
законодателят е предвидил при извършване на действието по разследването
да присъстват поемни лица, както и това, че отсъствието им представлява
формално нарушение на установените процесуални правила, но дори да бъде
възприета тезата на защитата, че обсъждания протокол за претърсване и
изземване е опорочен, неговите доказателствени резултати се установяват от
други годни доказателства и доказателствени средства.
От показанията на свидетеля С. и от обясненията на подсъдимия Р. се
11
установява начина на извършване на проверката и мястото, в автомобила,
където се е намирало наркотичното вещество. Тази информация се
потвърждава и от приложения по делото албум, където точно е заснето
съС.ието на автомобила преди да бъде иззето вещественото доказателства, а
впоследствие и самото наркотичното вещество.
При тези доказателствени източници може да бъде направен извод, че
съществува непрекъсната доказателствена верига, свързваща намиращото се в
автомобила вещество и това, което впоследствие е тествано с полеви тест, а
след това е и изследвано посредством химическа експертиза, която е
установила, че веществото е хероин“.
В същия смвисъл е и Решение № 162/07.04....10г. по н.д. № 7/...10г, І
н.о.
Вече бе посочено, че в настоящия процес горекоментираните
веществени доказателства са приобщени чрез предаването им от един
разследващ полицай на друг. Отделно от това подс.Б. и подс.И. дадоха
обяснения, с които не отрекоха, че златната гривна е открита и иззета в дома
на първия, а двата часовника – в дома на втория. Нещо повече, настоящият
съдебен състав предяви по снимки от фотоалбума към протокола за оглед на
ВД въпросните два часовника на подс.И. и той ги разпозна именно като
вещите, които са били открити и иззети в дома му. Относно неговото
твърдение, че единият от тях му бил подарен от Б. без да знае, че е краден, а
другият си го бил купил, обясненията му бяха категорично опровергани от
обясненията на Б. и показанията на св.Л., който разпознава и двата часовника,
като свои вещи, откраднати от дома му на 28.08....19г. Пред настоящия съд
подс.И. не скри, че пред полицаите, които присъствали по време на
претърсването и изземването в дома му, бил казал, че часовникът е бил
откраднат от Б. от с.Ч. и той му го дал, но обясни това с факта, че бил бит от
полицаите и те го накарали да заяви това, та дори и да го напише саморъчно в
протокола. Това е поредната изречена неистина от И. в стремеж да лансира
защитна теза. Ако то е вярно, то значи, че самите полицаи са знаели, че
часовниците или поне единият от тях е бил откраднат от с.Ч.. Те обаче няма
как да са знаели това, т.к. са научили за кражбата в с.Ч. именно по време на
претърсванията в домовете на Б. и И. на 03.09....19г. Не може да се приеме
хипотетично и това, че след като е било извършено претърсването и
изземвнето в дома на Б. и той е признал за кражбата в с.Ч., то присъстващите
там полицаи са се свързали с колегите си, които са били на претъсрването в
дома на И. и са им казали за тази кражба, а те пък на свой ред след това да са
принудили самия И. да заяви, че единият часовник бил от тази кражба и му
бил даден от Б.. Това е така, защото претърсването и изземането в дома на И.
е станало на 03.09....19г от 06:40 ч. до 07:45ч., видно от протокола за
претърсване и изземване, който в тази му част /досежно датата и времето на
извършване на действието/ за настоящия процес би могъл да се цени като
писмено доказателство. От протокола за претърсването и изземането в дома
на Б. пък е видно, че това е станало на 03.09....19г от 08:50 ч. до 09:...ч.
12
Казано с други думи, първо е било претърсването у И. и около един час след
неговия край е започнало това в дома на Б., при което присъстващите там
полицаи няма как да са знаели за кражбата в с.Ч. и да споделят на колегите
си, които са били у И., а те на свой ред да го принуждават да признава, че
единият от часовниците е бил от тази кражба. Несъмнено е, че за първи път
И. е споделил пред полицаит, че една от намерените в дома му вещи е била от
кражба в с.Ч., а час по-късно това е направил и Б..
Извън всичко казано до тук защитната теза на И. в смисъл, че не е
участвал и въобще не бил разбрал, че е била извършена кражба в с.Ч., се
оповергава и от показанията на двамата полицейски служители – свидетелите
Е.С. и И.Ц., на които съдът дава пълна вяра. Последният заяви, че е
провеждал беседа с Б. и пред него той заявил, че в кражбата е участвал и И..
Св. С. пък посочи, че лично е беседвал с И. и пред него той е казал, че е
участвал в кражбата в с.Ч., както и че след нея изхвърлили ДВР-устройството
и мобилен телефон „Айфон“.
Показанията на свидетелите Л.Г. и Р.С. не заслужават задълбочена
обсъждане, т.к. те са били поемни лица при претърсването в дома на Б. по
другото ДП, като с показанията си в настоящия процес установяват фактът на
намирането и изземването на златната гривна, който факт не е спорен.
Предвид всичко казано до тук, искането на защитата на подс. И. за
неговото оправдаване не може да бъде удовлетворено. Нещо повече, дори да
беше доказано, че той не е влизал в кащата на пострадалия и не е взимал вещи
от нея, а само е стоял отвън на двора, докато Б. е бил вътре, то пак не би се
стигнало до отпадане на наказателната отговорност за подс.И.. В такава
хипотеза той би следвало да бъде осъден за съучастие в извършваната кражба
като помагач, но този въпрос също не заслужава подробно обсъждане,
предвид категорично установеното участие и на подс. И. в осъществяване на
изпълнителното деяния на вмененото му престъпление.
При така установената и възприета фактическа обстановка съдът
намира, че с поведението си подс. Р.Б. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.196 ал.1, т.1 във вр. с чл.194 ал.1,
вр. с чл.29 ал.1, бук. „а“ и „б” и вр. с чл.... ал.2 от НК, а подс. Т.И. е
осъществил този на чл.194 ал.1 във вр. с чл.... ал.2 от НК, като на 28.08....19 г.,
в с. Ч., обл. Пазарджик, в съучастие като извършители, са отнели чужди
движими вещи - 1 бр. раница, реплика на марка „Луиз Витон“, на стойност
155,34 лв.; 1 бр. слънчеви очила, марка „Рейбан“, на стойност 217,60 лв.; 1 бр.
златен ланец /синджир/, 14 карата и тегло 40 гр., на стойност 2 000,00 лв.; 1
бр. златна гривна, 14 карата и тегло 11.63 гр., на стойност 883,88 лв.; 1 чифт
златни обеци-халки, 14 карата, с тегло 13 гр., на стойност 750,00 лв.; 1 чифт
златни обеци-халки, 14 карата, с тегло 5 гр., на стойност 250,00 лв.; 1 чифт
златни обеци-висулки, 14 карата, с тегло 6 гр., на стойност 300,00 лв.; 1 бр.
часовник, реплика на марка „Даниел Клайн“ на стойност 29,26 лв.; 1 бр.
часовник-реплика, на стойност 29,26 лв.; 1 бр. черно кожено портмоне, марка
13
„Гучи“, на стойност 89,26 лв.;1 бр. мобилен телефон, марка „Айфон 6“, с
ИМЕИ ***, със СИМ карта с № ***, на стойност 499,50 лв.; 1 бр. часовник
марка „Tommy Hilfiger“, на стойност 212,50 лв.; 1 бр. ДВР -устройство на
стойност 397,80 лв., всичко на обща стойност 5 814,40 лв.; сумата от 100.00
лв. и сумата от ...0.00 евро /равняваща се на 391,17 лв. по курса на БНБ към
28.08....19 г./, всичко на обща стойност 6 305.57 лв., от владението на Г. К. Л.
от с. Ч., обл. Пазарджик, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвоят, като деянието от подс. Б. е извършено при условията на опасен
рецидив.
Деянието е извършено умишлено с желани и настъпили
общественоопасни последици, при пряк умисъл съгласно материалноправната
характеристика визирана в чл.11 ал.2 от НК.
Подсъдимите са съзнавали всички обективни елементи на осъществения
престъпен състав, а подс.Б. е съзнавал и квалифициращите такИ.. Последният
е бил наясно със съдебното си минало и посочените по-горе осъждания, както
и с това, че настоящото деяние върши в рамките на петгодишния срок от
изтърпяване на гореописаните наказания, при което действа при условията на
опасен рецидив. Двамата подсъдими са действали в съучастие като
съизвършители, доколкото всеки от тях е взел участие в осъществяването на
изпълнителното деяние на престъплението кражба, т.е. действали са задружно
в осъществената от тях умишлена престъпна дейност, при което всеки един е
съзнавал и приноса на другия за постигането на общия престъпен резултат.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимите съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК относно
целите и на чл.54 и сл. от НК, относно неговата индивидуализация.
Съдът отчете завишената степен на обществена опасност на
конкретното деяние като съобрази факта, че първо е извръшено при
условията на опасен рецидив от страна на Б., предизвикващо явно
неодобрение и нетърпимост на обществото и заслужаващо по-високата
морална, социална и правна укоримост, а второ - предвид и демонстративния
начин за неговото извършване – чрез проникване в чужд имот, нощем, в
присъствието на неговите спящи обитатели, т.е. с манифестирано чувсто за
безнаказаност. Подсъдимият Б. е личност с висока степен на обществена
опасност, доколкото е с негативни характеристични данни и е осъждан
многократно преди настоящото деяние, а и след него, за престъпления от
общ характер, основно против собствеността. Подсъдимият И. също е
личност със завишена степен на обществена опасност. Не е осъждан, но е
криминално проявен и осъден за кражба след настоящот деяние, което го
охарактеризира негативно.
Като смекчаващи отговрността обстоятелства следва да се отчетат
направените самопризнания от страна на подс.Б., изразеното от него
критично отношение към стореното и оказаното съдействие за разкрИ.ето на
авторите на престъплението, тежкото материално положение и имотно съС.ие
14
– за двамата подсъдими, както и чистото съдебно минало за подс.И., а също и
неговата младежка възраст. Като отекчаващи обстоятелства се отчетоха
миналите осъждания на Б., които не влияят на правната квалификация –
кражба при опасен рецидив и не са елемент от състава на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, а също и негативните характеристични
данни за двамата подсъдими, както и високия размер на причинените
имуществени вреди.
Подбудите за извършване на престпълението следва да се търсят в
личността на извършителите, в ниското им правосъзнание, които са една
рефлексия от изкривената им ценностна система. Всичко това разбира се е в
резултат на ниския жизнен и икономически стандарт, който поддържат
двамата подсъдими.
При тези данни и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно отонсителната им тежест, съдът,
обсъждайки обстоятелствата по чл.54 и сл. от НК, намери че подс.ББ. следва
да бъде осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, а подс.И. –
на една година лишаване от свобода, което ще е съответно на тежестта на
извършеното от всеки от тях и с което ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
С оглед разпоредбата на чл.57 ал.1, т.2, бук. „б“ от ЗИНЗС, се определи
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода от страна на подс.Б.. Именно тази норма следва да намери
приложение, т.к. горният бе осъден за умишлено престъпление и не са
изтекли пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание ЛС,
което не е било отложено по ред ана чл.66 от НК.
Неприложим е институтът на условното осъждане по смисъла на
чл.66 от НК за горния, т.к. преди настоящото деяние той е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер.
Съдът съобрази данните за личността на подсъдимия И. – основно
младежката му възраст и чистото му съдебно минало към инкриминираната
дата. На тази база съдът прецени, че за неговото попряване и превъзпитание
не се налага ефективно изтърпяване на така наложеното наказание лишаване
от свобода, а поправително-превъзпитателно и принудително-възпиращо
въздействие спрямо дееца, както и общовъзпитателното и предупредително
спрямо останалите членове на обществото, ще може да бъде постигнато с
института на условното осъждане. С оглед на това и на основание чл. 66 ал 1
от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода от
страна на подс.И. за изпитателен срок от три години. Въазпитателната работа
се възложи на Наблюдателната комисия при Община Стамболийски.
Съдът постанови вещественото доказателство – 1 бр. компактдиск със
запис от камера, находящ се в делото, да остане по него и да се унищожи
заедно с него, при настъпване на законовите срокове за това.
При този изход от делото и на основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът
15
осъди подсъдимите И. и Б. да заплатят сторените разноски за експертизи в
ДП в размер на по 133.15 лв. за всеки един от тях, платими по сметка на ОД
на МВР – Пазарджик, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Пазарджик да заплатят разноски в размера на по 41.16 лева за
всеки един – платени пътни разходи на свидетели и възнаграждения на вещи
лица за явяване в съдебно заседение
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
16