№ 708
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росен Димитров
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.
като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело №
20211100109157 по описа за 2021 година
Производството е по искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от
ЗЗД, предявени от В. Г. Н., ЕГН ********** и Н. С. Н., ЕГН **********, срещу ЗАД “А.“
АД, ЕИК ******* за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от загубата на внучката им Н.М. К., починала при ПТП от 15.07.2018 г., в размер
на сумата от по 80 000 лева за всеки ищец, ведно със законната лихва върху сумите, считано
от 19.09.2019 г. – датата на отправената извънсъдебна претенция, до окончателното плащане
и разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че ищците са баба и дядо на починалата им малолетна
внучка – Н.М. К.. Излагат, че на 15.07.2018 г. на автомагистрала „Тракия“, километър
218+300 в посока от гр. София към гр. Бургас е настъпило ПТП, между лек автомобил
„Сеат“, модел „Ибиза“ с рег. № ******* управляван от майката на Н. К. – М.Н. Н., и
товарен автомобил с марка „Опел“, модел „Мовано“, с рег. № *******, управляван от А. Я.
П..
В следствие на ПТП, малолетната Н. получила множество телесни повреди, в
резултат на които по – късно починала .
Срещу виновния за ПТП водач – А. П. било образувано досъдебно производство – ДП
№ 1228 – ЗМ- 119/2018 г. по описа на ОДМВР- Стара Загора и пр.пр. № 1753/2018 г. по
описа на Окръжна Прокуратура – Стара Загора. С Присъда № 39 от 24.10.2019 г. по НОХД
№ 321/2019 г. по описа на ОС – Стара Загора водачът А. Я. П. бил признат за виновен за
описаното ПТП, вследствие на което е настъпила смъртта на Н. К. и е причинена средна
телесна повреда на нейната майка М.Н. Н.. Присъдата е влязла в сила, след като е била
1
обжалвана и с Решение от 04.12.2020 г., постановено по н.д. № 679/2020 г. на I НО на ВКС,
потвърдена.
Към датата на ПТП гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована
по застрахователна полица № BG/11/117002308560, валидна за периода от 23.08.2017 г. до
22.08.2018 г., сключена с ответното застрахователно дружество ЗАД “А.“ АД. Към
застрахователя била отправена от ищците писмена претенция по чл. 380 КЗ, входирана на
19.09.2019 г. С Писмо, изх. № Л- 7471/10.10.2019 г., ответникът уведомил ищците, че не са
налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.
Ищците излагат, че приживе са изградили трайна и дълбока емоционална връзка с
починалата си внучка. С нея те са живели в едно домакинство, отгледали са я като собствено
дете и непрекъснато са полагали грижи за отглеждането и възпитанието й. Подпомагали са я
финансово. Сочат, че малолетната Н. от 4 годишна е заживяла с тях, когато родителите й се
развеждат и родителските права са присъдени на майка й, която е дъщеря на ищците.
Изтъкват, че отношенията им с починалата далеч надхвърлят традиционните отношения
между баба, дядо и внуче.
Молят съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове, ведно със
законните последици, както и направените по делото разноски.
В срока за писмен отговор след предоставената съгласно чл. 131 ГПК възможност,
ответникът ЗАД „А.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва материално –
правната легитимация на ищците. Оспорва да са претръпели описаните в исковата молба
неимуществени вреди. Поддържа, че липсва особена, трайна и емоционална връзка между
ищците и тяхната внучка, която да обоснове присъждане на обезщетение. Оспорва да са
живели в едно домакинство. Оспорва механизма на ПТП. Сочи, че е налице случайно
деяние. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалата Н., за която твърдят, че е превозвана без да се спазат изискванията за
обезопасяване на деца, съобразени с ръста и теглото, както и че не е била с поставен
предпазен колан. Оспорва размера на исковете като прекомерни и несъответстващи на
принципа на справедливо обезщетяване на вредите, установен с чл. 52 ЗЗД.
Оспорва и акцесорните претенции за законна лихва с възражение за погасяването им
по давност на основание чл. 111, б.“в“ ЗЗД. Оспорва началния момент, от който се
претендира от ищците присъждане на законна лихва, като сочи, че срокът за произнасяне по
извънсъдебно предявената им претенция до дружеството е тримесечен.
Не оспорва пряката причинна връзка между смъртта на починалата Н.М. К. и ПТП от
15.07.2018 г. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата
на ПТП.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От представен препис на Акт за смърт № 1346 от 26.07.2018 г. на длъжностно лице по
2
гражданско състояние при Община Стара Загора, гр. Стара Загора, се установява, че Н.М.
К., ЕГН **********, е починала на 25.07.2018 г. в 19.05 часа, което е удостоверено със
Съобщение за смърт № 249, 25.07.2018 г. на УМБАЛ „Проф. Стоян Киркович“ АД – Стара
Загора.
Удостоверение за наследници, изх. № СОА18-УГ51-829 от 29.10.2018 г. на Столична
община, установява, че Н.М. К. е оставила наследници по закон – своята майка М.Н. Н.,
ЕГН ********** и баща М.В.К., ЕГН **********. От Удостоверение за семейно положение,
съпруга и деца, изх. № РОК21 – УГ01-1955/1/ от 07.04.2021 г. и Удостоверение, изх. №
РОК21-УГ01-2016/1/ от 09.04.2021 г. на длъжностно лице при Община – Столична, Район
Овча Купел, се установява, че ищците са съпрузи, а М.Н. Н. е тяхна дъщеря.
Приети са по делото заверени преписи от Присъда № 39 от 24.10.2019 г. по НОХД №
321/2019 г. на ОС – Стара Загора и Решение № 173 от 04.12.2020 г. постановено по н.д. №
679/2020 г. на ВКС, от които е видно, че подсъдимият А. Я. П., е признат за виновен за това,
че на 15.07.2018 г. в района на км. 218+300, на Автомагистрала „Тракия“, област Стара
Загора при управление на моторно превозно средство товарен автомобил марка “Опел“,
модел „Мовано“, с рег. № ******* е нарушил описаните в диспозитива на съдебния акт
правила за движение, в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на едно
лице - Н.М. К. и средна телесна повреда на М.Н. Н..
С Писмо, изх. № Л-7471 от 10.10.2019 г. относно преписка по щета №
10018100105247H, отвтеникът ЗАД „А.“ АД уведомява ищците В. Н. и Н. Н., че исканото от
тях обезщетение се определя по изключение, а представените от тях документи не
обосновавали достатъчна степен основание да се направи такова изключение.
Застрахователното дружество ответник, видно от цитираното писмено доказателство,
прието по делото, отказва изплащане на застрахователно обезщетение.
Прието е в хода на съдебното дирене заключение на съдебна – автотехническа
експертиза ( САТЕ ), което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно,
компетентно и пълно. Според заключението на САТЕ на 15.07.2018 г. около 14.00 часа на
автомагистрала Тракия в посока от запад на изток със скорост от 68 км/ч се е движил лекият
автомобил, управляван от майката на починалата Н. – „Сеат“, модел „Ибиза“ с рег. №
*******. По същото време и в същата посока със скорост от 109 км/ч се е движил товарен
автомобил „Опел“, модел „Мовано“, управляван от А. П. с рег. № *******. Настъпилият
между двете МПС- та удар е заден ексцентричен ( товарният автомобил удря с предна
дясна част лекият автомобил в неговата задна лява част ). След удара автомобилите се
преобръщат. Водачът на лек автомобил „Сеат“, в който е пътувала починалата, не е имал
възможност да предотврати удара, тъй като се е движил праволинейно в своята лента за
движение и е ударен отзад. Водачът на товарния автомобил „Опел“ е имал техническа
възможност да следи конкретната пътна обстановка и да подбира скоростта си на движение,
съответо е имал и техническа възможност да предотврати настъпване на произшествието,
чрез своевременно задействане на спирачната система. Вещото лице дава заключение, че
лекият автомобил, в който се е возила починалата Н. е оборудван фабрично с предпазни
3
колани. Разяснено е от САТЕ, че обезопасителните колани задържат тялото на пътниците и
шофьора към облегалката при наличие на отрицателно ускорение по направлението на
движение – или при челни сблъсъци / удари /. При удари като процесния – задни
ексцентрични предпазния колан няма превантивно действие.
Прието е заключение на съдебно – медицинска експертиза / СМЕ/, което не е
оспорено от страните и съдът възприема като безпристрастно, пълно и компетентно
изгответно. Според СМЕ ръстът на починалата Н. е бил 164 см. При тази височина било
достатъчно да се използва само предпазен колан. Вещото лице сочи, че не би могло от
констатираните уврждания по пострадалата да се направи аргументиран извод дали по
време на ПТП тя е била с или без правилно поставен обезопасителен колан. Уврежданията,
причинили смъртта на Н. К. са разположени в лявата слепоочна област на главата. Те са
получени, според СМЕ, от удар в тази област с направление отляво на дясно за главата на
пострадалата. Деформациите на автомобила били от лявата страна отзад около мястото,
където се е возила починалата Н.. Предвид тези данни, вещото лице излага, че дори да е
била с поставен предпазен колан, малолетната внучка на ищците е щяла да получи същите
или подобни травматични увреждания, които да доведат до смъртен изход. Няма
практическо значение, според вещото лице, за получаване на уврежданията, които са довели
до смъртта й, дали е била с поставен или без правилно поставен предпазен колан.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетел на ищците - Н.а Д., и
свидетел на отвеника – водачът А. П.. Свидетелят Д. установява, че познава ищците от
повече от 40 години и е много близък техен приятел. Инцидетът при който е починала Н., се
случил на 15.07.2018 г., на която дата ищцата В. имала рожден ден. Св.Д. дава показания, че
внучката на ищците е живяла в къщата им в кв. „Овча Купел“ още от самото си раждане,
като след развода на родителите й, когато е била 3-4 годишна, се е отглеждала
преимуществено именно от ищците. Майката и бащата на Н. се развели когато била на 6
години, но бащата ги е напуснал когато била 4 годишна. Св.Д. установява, че бабата и
дядото водели Н. приживе на училище, на извънучилищни занятия на езда, на плуване.
Ищецът карал с внучката си колело. Детето било 10 дни в кома в Старозагоркста болница, а
ищците се пренесли в Стара Загора, за да бъдат по – близо до нея. След смъртта на Н.
ищците рухнали психически и физически.
Св. П. установява, че е участвал в ПТП през 2018 г. Движението било много
натоварено и не спазил дистанция. След като го извадили от буса отишъл да види как е
другата кола и видял детето, което било изкарано от колата и било на земята до нея. Не знае
кой е извадил детето. После ги откарали с линейка. Друго не си спомня.
По делото не е спорно в отношенията между страните, поради което не се нуждае от
нарочно доказване, обстоятелството, че към датата на ПТП от 15.07.2018 г. е налице валидно
застрахователно правоотношение, възникнало по полица № BG/11/117002308560, с период
на покритие от 23.08.2017 г. до 22.08.2018 г., сключена с ответното застрахователно
дружество ЗАД“ А.“ АД, за товарен автомобил марка „Опел“, модел „Мовано“, рег. №
*******
4
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетение пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във
връзка с чл. 45 от ЗЗД, съгласно която разпоредба всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. За да се приеме,
че е налице непозволено увреждане е необходимо да са налице предвидените и изброени в
закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях. На следващо място, за да бъде уважен предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ
следва да се установи и наличието на валидно застрахователно правоотношение между
ответника в качеството му на застраховател и прекия причинител на увреждането.
В процесния случай елементите от фактическия състав на деликта – настъпилото на
15.07.2018 г. ПТП /деянието/, неговата противоправност и вината на делинквента А. Я. П. се
установяват от надлежните писмени доказателства по делото, и в частност – влязлата в сила
Присъда № 39 от 24.10.2019 г. по НОХД № 321/2019 г. на ОС – Стара Загора. По аргумент
от чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от деянието относно осъществяването му, неговата
противоправност, вината и авторството. Когато вредите са съставомерна последица на
деянието, както е и в процесния случай – причинената смърт на малолетната Н.М. К., те
също са обхванати от доказателствената сила на присъдата в наказателното производство.
Ответникът „ЗАД „А.“ АД не оспорва, че е материалноправно легитимиран да отговаря
по така предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ в качеството си на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, възникнала по
полица № BG/11/117002308560, с период на покритие от 23.08.2017 г. до 22.08.2018 г.,
сключена за товарен автомобил марка „Опел“, модел „Мовано“, рег. № ******* управляван
от делинквента А. П..
Спорният между страните въпрос е дали ищците са сред кръга на лицата, имащи право
да претендират обезвреда на болки и страдания, причинени от смъртта на техен близък
родственик, както и дали са налице предпоставките за уважаване на така предявените
искове.
Доколкото се установи в хода на съдебното дирене, че ищците В. Н. и Н. Н. са баба и
дядо на починалата вследствие на ПТП от 15.07.2018 г. Н. К., то те са активно легитимирани
да претендират обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно постановките на задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №
1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС и практиката на ВКС, постановена след
приемането му, възможността за обезщетяване на други лица, извън посочените в ППВС №
4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., се допуска по изключение. Уважаването на иск като
процесния изисква ищците – баба и дядо на починалата вследствие на ПТП тяхна внучка, да
5
установят, че приживе е създадена особено близка,изключителна връзка между тях и
починалата Н. К., че действително са претърпели неимуществени вреди, надхвърлящи по
интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Съдебната
практика, обективирана например в Решение № 60143 от 01.12.2021 г. по т. д. № 1796/2020
г., I Т. О. на ВКС, Решение № 33 от 12.04.2022 г. по т. д. № 377/2021 г., I Т. О. на ВКС и др.,
е изяснила, че за да се приеме, че между роднини като тези в конкретния случай е налице
особено близка връзка, не е достатъчно да се установи формалното родство с произтичащата
от него близост между лицата, а следва да се докаже, че са настъпили конкретни житейски
обстоятелства, обусловили възникване на по-голяма от близостта, считана за нормална и
обичайна за съответната родствена връзка. Като примери за подобни житейски
обстоятелства, относими към връзката между бабите/дядовците и внуците, се сочат
отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини /заболяване или смърт
на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.
Конкретиката на случая, установена посредством доказателствената съвкупност по
делото, в т.ч. и посредством показанията на свидетеля Д., сочи, че между ищците и тяхната
внучка, са били установени традиционните за българския бит отношения баба/дядо и внуци,
които обичайно се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост.
Детето, заедно със своята майка е живяло в едно домакинство с ищците, като същите
са подпомагали своята дъщеря, която е ходела на работа при отглеждането му, водейки го на
училище и на извънкласни занимания. Тези отношения между починалата и нейните баба и
дядо по майчина линия не разкриват изключителен характер,а по-скоро са нормални при
дадената обстановка-става въпрос за баба и дядо по майчина линия,които живеят заедно с
дъщеря си и внучка си. Те са в рамките на обичайното общуване за членовете на едно
домакинство, които са близки родственици и се характеризират с взаимопомощ ,уважение и
обич.
Съобразно с горните мотиви предявените осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр.
с чл. 45 от ЗЗД са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло, включително и относно
заявените акцесорни претенции за законна лихва, считано от 19.09.2019 г.
По разноските:
На ищците при този изход на спора разноски не следва да бъдат присъждани,
предвид на което е неоснователно и искането на адвокат Д. Ш. по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
На ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски в размер на общо
1455 лева – за депозити за вещи лица по САТЕ и СМЕ, призоваване на свидетел, такса СУ и
450 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Г. Н., ЕГН ********** и Н. С. Н., ЕГН **********,
срещу ЗАД “А.“ АД, ЕИК ******* искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45
от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
загубата на внучката им Н.М. К., починала на 25.07.2018 г. в следствие травми при ПТП
настъпило на 15.07.2018 г. в размер на суми от по 80 000 лева за всеки ищец като
неоснователни.
ОСЪЖДА В. Г. Н., ЕГН ********** и Н. С. Н., ЕГН ********** да заплатят на ЗАД
“А.“ АД, ЕИК ******* сумата от общо 1455 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от
съобщението за изготвянето му пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7