РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Тутракан, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20243430100755 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна искова молба с вх.№ 6158/17.12.2024 на
С. Б. Р. с ЕГН ********** срещу „С. к.“ ООД с ЕИК ***, с която иска от съда
да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 688874 от
07.06.2022 г., сключен между страните, а в условията на евентуалност – да
прогласи нищожността само на чл. 6.2 от същия договор, предвиждащ
неустойка от 2843,74 лева за непредоставяне на обезпечение.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от
потребителското качество на ищцата и нейния настоящ адрес, служебно
установен, който е в *** – чл. 113 ГПК, и от цената на иска, която е равна на
предмета на договора, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, а именно
4806 лева (1400 лева главница, 562,26 лева лихва, 2843,74 лева неустойка).
Платена е държавната такса от 192,24 лева.
Ищцата Р. твърди, че сключеният договор е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на
осн. чл. 22 от ЗПК поради противоречие на размера на договорената лихва с
добрите нрави; ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена
неустойката за непредоставяне на обезпечение. Ищцата, чрез своя
процесуален представител, моли за уважаване на исковете и за присъждане на
разноски.
Ответникът „С. к." депозира отговор, с който оспорва иска. Излага, че
неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договори и
1
нейната нищожност не влече нищожност на целия договор. Оспорва
договорът да е сключен в противоречие с принципа за добросъвестност и
справедливост, респ. с добрите нрави. Настоява, че са спазени всички
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК при формирането на ГПР, както и
че той не надвхърля ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Признава, че
уговорената неустойка не е включена, но счита, че и не трябва да бъде
включена в общите разходи по заема, тъй като ГПР трябва да отчита разходите
към момента на сключване на договора, докато неустойката се начислява след
това, и то ако се сбъдне хипотезата в неустоечната клауза. Оспорва
твърдението на ищцата, че неустойката представлява „добавка към
договорната лихва“ и за заблуждаваща търговска практика, както и че е
нищожна. Смята, че клаузата за отказ от договора в 14-дневен срок от
сключването му гарантират правата на потребител, ако е решил, че условията
са неизгодни. Позовава се на два други сключени между страните договори,
които също са съдържали неустойка при непредоставяне на обезпечение по
кредитите, с аргумент, че по този начин потребителят е бил достатъчно
информиран за задължението си. Ответникът моли за отхвърляне на двата
иска и за присъждане на разноски.
В съдебното заседание страните не се явяват и не се представляват.
Депозирали са писмени становища по съществото на спора – с вх.№
637/06.02.2025 от ответника и с вх.№ 704/11.02.2025.
След преценка на събраните по делото доказателства, на
становищата на страните и на закона, съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните не оспорват, следователно не се нуждае от доказване, че са
изявили воля за сключване на процесния договор за потребителски кредит №
688874 от 07.06.2022 г. по реда на ЗПФУР.
Ответникът признава, че в общите разходи по заема не е включена
неустойката за недаване на обезпечение.
Спорът е между потребител и търговец. За интересите на потребителя и
за основанията за нищожност на договора, които се съдържат в самия него,
съдът следи служебно – така в ТР-1/2020-ОСГТК. Ето защо, извън
предявените основания за нищожност съдът намира за необходимо да
изследва обстоятелствата по чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.
Исковете са с правна квалификация по чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т.
10 и т. 20 от ЗПК – за главния, а евентуалния – по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Съгласно чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК и чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД, договорът за потребителски заем е недействителен, ако не
съдържа годишния процент на разходите по кредита или размера на лихвения
процент на ден, когато е уговорено право на отказ на потребителя от договора
в определен срок; а що се отнася до общия облигационен закон – договорът е
нищожен, ако накърнява добрите нрави.
В договора за заем се чете, че размерът на кредита е 1400 лева, посочени
2
са погасителните вноски, които са на месечен интервал – общо 18 броя,
фиксиран ГЛП 40,05%, ГПР 48,16%, а обезпечението за кредитодателя, което
следва да е по избор на кредитополучателя, е поръчителство или банкова
гаранция (чл. 6.1).
В договора на е посочен размерът на лихвения процент на ден, както
изисква чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Той е необходим на потребителя за преценка
на правото му да се откаже от договора за кредит. Ответникът не изпълни
указанието да докаже, че в договора е посочил размерът на лихвения процент
на ден, въпреки че в СЕФ е признал правото на потребителя да се откаже в 14-
дневен срок от договора. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2020г. от
27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, „съдът се произнася в
мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи, които са от значение за правния спор, без да е направено възражение,
ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства, независимо от вида на договора и страните по него. В
разяснителната част на тълкувателния акт е посочено, че когато нищожността
е видима от представените с исковата молба или с отговора на исковата молба
доказателства, първоинстанционният съд е длъжен да отрази в доклада по
делото, че ще се произнесе по нищожността и да изпълни задължението си по
чл. 146 т.2 и 5 ГПК. При пропуск или при представяне на доказателства в хода
на производството, от които за пръв път се открива нищожността, съдът е
длъжен да уведоми страните с нарочно определение, като им даде възможност
да изразят становище и посочат доказателства. Налице е и позоваване на
новелата на чл.7, ал.3 ГПК (ДВ, бр.100/2019г.), в която изрично е предвидено
задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146 ал.1 от
Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител.“ Тутраканският районен съд напомня, че с
доклада по делото е уведомил страните, че ще следи служебно за интересите
на ответника потребител и за неравноправност на потребителския договор,
като е дал възможност да изразят становище, вкл. насочвайки ги към
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. И още от цитираното решение на
ВКС по чл. 290 от ГПК: „Посочването в съдържанието на договора на лихвата
по кредита (годишния лихвен процент – пар.1 т.4 ДР на ЗПК), което е
изискване по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, обаче не съставлява изпълнение на чл.11,
ал.1, т.20 ЗПК за посочване на лихвен процент на ден, чиято цел е
обезпечаване на реална възможност за упражняване на потестативното право
на отказ от договора.“
Освен горното, съдът намира, че неустойката за непредоставяне на
обезпечение е недействителна и всъщност прикрива възнаграждение за
кредитодателя, което е следвало да се включи в общите разходи по заема.
Изискването такова обезпечение да се предостави в необосновано краткия
тридневен срок след сключването на договора, към който момент се формира
ГПР, цели именно псевдо-„неустойката“ да не бъде включвана в общите
разходи, оттам и в ГПР. Провежда се изводът, че неустойката не просто е
3
нищожна, в който случай съдът би я игнорирал, но тя всъщност прикрива
допълнително възнаграждение, което е следвало да се добави към общите
разходи по заема.
След като ответникът признава, че това не е сторено, то и посоченият
ГПР в договора няма как да е верен.
На практика длъжникът е бил заблуден за действителния размер на ГПР,
което води до недействителност на договора за заем и на основанието по чл.
22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Исковата молба се явява основателна и следва да се уважи.
Без правно значение за конкретния случай е недоказания довод на
ответника, че между него и ищцата са били сключени два други договора,
които също са съдържали неустойка при непредоставяне на обезпечение по
кредитите, с аргумент, че по този начин тя е била достатъчно информирана за
задължението си по настоящия договор.
Тъй като не се сбъдна вътрешно процесуалното условие да бъде
отхвърлен главният иск, не следва да се разглежда евентуалният.
По разноските
Ищцата е платила 500 лева адвокатски хонорар, който не е прекомерен,
и 192,24 лева държавна такса, които има право да и се присъдят на осн. чл. 78,
̀
ал. 1 от ГПК.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН в отношенията между ищцата С. Б.
Р. с ЕГН ********** и „С. к.“ ООД с ЕИК *** сключения между тях Договор
за потребителски кредит № 688874 от 07.06.2022 г.
ОСЪЖДА „С. к." ООД с ЕИК *** да плати 692,24 лева на С. Б. Р. с ЕГН
********** за разноските гр.д.№ 755/2024 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд
– Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
4