Решение по дело №1029/2019 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 417
Дата: 19 декември 2019 г. (в сила от 21 януари 2020 г.)
Съдия: Вергиния Събева Еланчева
Дело: 20195140201029
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

        Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

19.12.2019

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                      

 

състав

 

На

03.12.

                                                Година

2019

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                  Председател

Вергиния Еланчева

 

                                                           Членове

 

 

                                                Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Красимира Дякова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АН

дело номер

1029

по описа за

2019

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002260 от 27.09.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Адо 86” ЕООД с.Три могили, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Жалбоподателят „Адо 86” ЕООД с.Три могили счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил описаното в постановлението административно нарушение. В тази връзка неправилни били констатациите на актосъставителя и на наказващия орган. В производството по установяване на административното нарушение и издаване на АУАН и наказателното постановление били допуснати съществени процесуални нарушения. В двата акта не се съдържали задължителните законови реквизити по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно дата и място на извършване. Посочена била само датата на проверката, която не била равнозначна с датата на нарушението. В обжалваното постановление липсвала въобще индивидуализация на нарушението. Това създавало неяснота и невъзможност на жалбоподателя да организира защитата си. Нарушена била и разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, като АУАН не бил съставен в присъствие на нарушителя. Нарушение не било извършено, тъй като посоченото лице не осъществявало трудова дейност по смисъла на КТ, а предоставяло услуга в хипотеза на ЗЗД, за което на проверяващия инспектор бил представен договор. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.   

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата. Моли атакуваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по съображения, които излага в представена по делото писмена защита.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:   

На 06.08.2019 г. около 16.30 часа свидетелите Х.Ч. и И.С. ***, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места в обект – бистро „Кианти“, намиращо се в гр.Кърджали, ***, стопанисвано от „Адо 86” ЕООД с.Три могили. В хода на проверката свидетелите установили в обекта да работи като миячка лицето Н. М. А. с ЕГН **********. Тя миела чинии на мивка в кухнята на посочения обект. В декларация, която контролните органи й предоставили да попълни на място, Н. А. декларирала писмено, че работи в бистро „Кианти“, за фирма „Адо 86” ЕООД, с работно време от 14.00 до 23.00 часа, почивни дни-по график, при месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лв., което още не била получила, като нямала сключен трудов или граждански договор. Проверката продължила и на 08.08.2019 г. по документи в Д„ИТ” гр.Кърджали, където бил представен Граждански договор № 1/02.08.2019 г., сключен между Н. М. А., като изпълнител и „Адо 86” ЕООД с.Три могили, като възложител. В същия било договорено, че Н. А. срещу възнаграждение от 50 лв. приема да извърши почистване на мивки и сифони, тенджери, тави, фритюрници и фурни с дезинфекциращи препарати с цел подобряване хигиенното състояние на обекта. Контролните органи приели, че установените при проверката обстоятелства характеризирали съществуващото между страните правоотношение като трудово. Затова на 05.09.2019 г. срещу „Адо 86” ЕООД с.Три могили бил съставен АУАН за извършено административно нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Актът бил връчен на надлежно упълномощено от дружеството лице, което го подписало с възражение. На 10.09.2019 г. жалбоподателят депозирал писмено възражение против съставения АУАН. Същото не било уважено и на 27.09.2019 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ наложил на „Адо 86” ЕООД с.Три могили административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева за извършено нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Х.Ч. и И.С., на които съдът дава вяра изцяло; от писмените доказателства - Акт за установяване на административно нарушение № 09-002260 от 05.09.2019 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 06.08.2019 г. в 16.30ч. от Н. М. А.; Обяснение от А.А.Ю. от 06.08.2019 г.; Пълномощно с нотариална заверка на подписа от 05.09.2019 г.; Справка от ТР за актуално състояние на „Адо 86” ЕООД; Възражение от 10.09.2019 г. срещу АУАН; Призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК от 06.08.2019 г.; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР1929125/05.09.2019 г. При анализа на гласните доказателства съдът изцяло възприема свидетелските показания на Х.Ч. и И.С., тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, кореспондират и с писмените доказателства по делото. Двамата са свидетели очевидци, извършили проверката по работни места и установили Н. М. А. да извършва трудова дейност в обекта, стопанисван от жалбоподателя. Те не само са възприели непосредствено лицето да работи за дружеството, но и са събрали писмени данни в тази насока от работника на място. Затова настоящият състав прие за установено, че отношенията между Н. А. и санкционираното дружество са били трудовоправни, респ. е трябвало да бъдат уредени като такива със сключен в писмена форма трудов договор.  

Настоящият състав не кредитира приложения по делото Граждански договор № 1/02.08.2019 г., тъй като противоречи на всички други събрани по делото доказателства, установяващи, че отношенията между Н. А. и жалбоподателя не са били гражданскоправни, а трудовоправни.               

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма – чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими нормите на КТ. За да възникне задължение работодателят да уреди отношенията като трудови, като сключи с лицето писмен трудов договор, следва да е установено, че това лице му предоставя работна сила. Според настоящата инстанция, в случая от анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че към момента на проверката Н. А. е престирала труд за жалбоподателя. Тя е осъществявала трудова дейност в бистро, стопанисвано от търговското дружество, с всички елементи на трудовото правоотношение като място на работа, длъжност, работно време, почивни дни и трудово възнаграждение. В тази връзка следва да се приеме, че нарушението е доказано - не е сключен трудов договор в писмена форма, с което не е спазено правилото на чл.62, ал.1 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши  разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Административнонаказващият орган е съобразил в пълнота критериите за индивидуализация на наказанието, предвидени в чл.27 от ЗАНН. Определената по вид и размер санкция е към минимума и е справедлива, съответства на степента на обществена опасност на деянието и на нарушителя, за който няма доказателства да е бил наказван друг път за подобно нарушение.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Неоснователни са оплакванията за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като такова не е налице. Няма спор в случая, че акта е бил съставен в присъствие на лице, изрично упълномощено от жалбоподателя за това действие. Именно то е подписало и получило АУАН в деня на съставянето му, поради което и правото на защита на нарушителя не е било нарушено. Не се споделя и доводът, че не било доказано да е осъществен състава на процесното нарушение на трудовото законодателство. Изводът за извършеното административно нарушение следва от съвкупния анализ на всички приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и показанията на свидетелите очевидци Ч. и С., които са установили на място лицето да полага труд за жалбоподателя. Друго не следва и от представения Граждански договор № 1/02.08.2019 г., сключен между Н. М. А., като изпълнител и „Адо 86” ЕООД с.Три могили, като възложител. По силата на същия договор, изпълнителят е приел да извърши почистване на мивки и сифони, тенджери, тави, фритюрници и фурни с дезинфекциращи препарати срещу възнаграждение в размер на 50 лв. При гражданския договор предметът е постигането на определен трудов резултат и взаимоотношенията между страните се отнасят до извършване на една услуга. Особеният характер на трудовия договор за разлика от договора по ЗЗД е, че предпоставя нееднократност на насрещната престация и необвързаност с постигане на конкретно осъществен резултат, а се престира работната сила при упражняване на конкретна трудова функция. От съдържанието на договора от 02.08.2019 г. става ясно, че там не е уговорено постигане на определен резултат, а изобщо извършване на дейност по почистване на обект от страна на изпълнителя. Ето защо съдът стигна до извод, че отношението между жалбоподателя и лицето съдържа основните елементи на трудовоправно отношение като място на работа, характер на работата, трудово възнаграждение, продължителност на работния ден и седмица. При това положение наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на сключен трудов договор между работодателя „Адо 86” ЕООД с.Три могили и работника Н. М. А., след като последния реално е изпълнявал трудови задължения, представлява нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, подлежащо на административно наказание. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Съдът

                                               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002260 от 27.09.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Адо 86” ЕООД с.Три могили, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.  

 

                                 

                                                    Районен съдия: