Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 22.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на седемнадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ИНА РАЙЧЕВА
ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
при секретаря Мария Станчева и с
участието на прокурора Стилиян Грозев, като разгледа докладваното от съдия Димитрова к.а.н.д № 172 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е касационно по
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от
глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Рубишипс Транспорт”ООД ,чрез пълномощник против решение № 210 от 19.02.2020 г.,
постановено по АНД № 1449/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено
Наказателно
постановление № 18-001394/07.06.2019г., издадено от Директор
на ИТ-Русе , с което за нарушение на чл.37а от Наредба за работното
време,почивките и отпуските на основание чл.414 ал.1 КТ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 1500 лв.
В касационната жалба се излагат
доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Претендира се да се отмени решението и да се постанови
друго, с което да се отмени НП
Ответникът
по касационната жалба – ДИТ –Русе не взема
становище
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218,
ал 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и
отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна.
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и
АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е
приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило
вмененото му нарушение по чл.37а от Наредба за работното време, почивките
и отпуските ,вр. чл.414 ал.1 КТ ЗАвтП , като определената санкция е в предвидения
размер и не са налице основание за преквалифицирането на случая като маловажен.
Съдът е приел от фактическа
страна, че касатора
не е уведомил писмено до 31.01.2019г. работника
Пламен Георгиев Недков на длъжност „ моряк” за размера на платения
годишен отпуск за 2019г., включително отложен или неползван от предходни
години. Отхвърлил като неоснователни възраженията на касатора,
че работника не е бил на работа от началото на 2019г. Позовавайки се, че нарушението не е
отстранено, стигнал до извод за неприложимостта на чл.415в КТ
Решението е неправилно.
Основателни са
възраженията на касатора за липса на произнасяне от въззивния съд по направените възражения и представените доказателства, които са
останали извън обхвата на преценката му.
На касационен
контрол подлежи развитата от въззивния съд процесуална дейност, свързана със събирането,
проверката и оценката на доказателствените източници
и формирането на вътрешното убеждение на инстанцията по същество. Касационната
инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния
съд по фактите, но осъществявайки дължимия контрол за материална и процесуална
законосъобразност на конкретния съдебен акт, е задължен да извърши проверка за
спазването на императивните процесуални правила, гарантиращи законосъобразното
му формиране. Преценките относно относимостта,
допустимостта и достоверността на конкретни доказателствени
източници, респ. поставянето им в основата на един или друг фактически извод,
са конкретната изразна форма на това убеждение и могат да бъдат предмет на
касационна проверка само в процесуалния си аспект - спазването на предвидените
в НПК правила
относно тяхното събиране, проверка и оценка,
изградено в съгласие с принципните норми на чл. 13,
чл. 14,
чл. 18
и чл.
107, ал. 5 НПК, като следва да се отчитат грешките при прилагане на
правилата за логическо мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между
явленията и др.
В случая районния
съд при изпълнявайки задълженията си за събиране и преценка в съвкупност на доказателствения материал, при липсата на оспорване от
страна на касатора на факта, че действително не е
уведомил писмено в срок не по-късно от 31 януари работника за размера на
платения годишен отпуск, който има право да ползва през
календарната година, включително отложен или неизползван от предходни
календарни години, не е отчел писмените доказателства за причините да не връчи
безспорно съставеното съобщение от 07.01.2019г, чиято достоверна дата не е
оспорена.
Наличните обективни
причини водят до невъзможност за изпълнение на задължението по чл.37а ПРВПО,
поради отсъствието на работника от работното му място, където всъщност става
връчването на уведомление, тъй като не е налице нормативно определено
задължение уведомлението да се връчва на адрес за кореспонденция. Представените
още в хода на административното производство и във въззивното
производство неопровергани писмени доказателства, включително и чрез
показанията на св. Пламен Недков/ работника/ , сочат че до края на 2018г. е бил
в болнични, като през януари не е бил на работното си място, а в режим на
изчакване в дома си. Същият изрично в показанията си сочи, че през м.януари и
февруари 2019г не е ходил на работа, като неоспорените графици сочат, че е бил
в самоотлъчка, като от 16.04.2019г е бил в болнични. При тези налични, но
необсъдени от РРС доказателства, нарушението се явава
неосъществено, поради фактическата невъзможност да се осъществи връчване на
уведомлението.
|
|
|
|
|
В обобщение на казаното до
тук настоящата инстанция намира, че в хода на въззивното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушението, за
което е санкционирано дружеството, остава недоказано от фактическа страна,
поради което обжалваното решение, с което е потвърдено издаденото от касационния
ответник е неправилно, а наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна .
Мотивиран така и на основание
чл.221, ал.2 АПК във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН
административният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № решение № 210 от
19.02.2020 г., постановено по АНД № 1449/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-001394/07.06.2019г. ,издадено от Директор на ИТ-Русе , с което за нарушение на чл.37а от Наредба
за работното време,почивките и отпуските на основание чл.414 ал.1 КТ на „Рубишипс Транспорт” ООД е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: