Р Е Ш Е Н И Е
№ 2010/10.5.2019г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 11.04.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
ДАНЕВА
при секретаря М.Дончева като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19000 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано по
повод предявен от ищеца В.К.К. ЕГН **********
*** срещу
ответника
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , със седалище: гр. София,
бул. "Витоша" № 2
осъдителен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за осъждането на
ответника да заплати на ищеца, както следва:
- сумата от 5
000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания
и дискомфорт, които са пряка и непосредствена последица от несправедливо водено
и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл.211,
пр.1, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, приключило с прекратяване
на образуваното наказателно производство на осн.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2014г. - датата
на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство до окончателното изплащане на задължението;
Претендират се и
направените съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата
молба: твърди, че с постановление от 17.02.2011г. на прокурор
от ВРП срещу него е образувано ДП №17/2011г., за престъпление по чл.210, ал.1,
т.5 от НК, „за това, че през м.05.2008г. в
гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Н.Н.К.и
с това му причинил имотна вреда, като причинената вреда е в големи
размери", във връзка с пр.№******. на ВРП.
С Постановление на
прокурор от ВРП по пр.№ 1539/2011г. на ВРП му е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.211, пр.1, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и наложена МНО „Парична гаранция", в размер на 10 000 (десет хиляди)
лева.
С Постановление от
28.02.2012г. на прокурор от ВРП по пр.№******. на
ВРП му е наложена мярка за процесуална принуда „Забрана да напускам пределите
на РБългария без разрешение на наблюдаващия прокурор".
С Постановление от
13.06.2013г. на ВРП по ДП №17/2011г. на ОД на
МВР Варна, отново бил привлечен като обвиняем, като към предходното повдигнато
му обвинение се прибавило и, че „В периода от 22.05.2008г. до неустановена
дата и месец през 2009г., включително, в гр.Варна и с.Китка, обл.Варна, в условията
на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у Н.Н.К.чрез сключване на договор за дружество
със съучастие и договор за заем, че представляваното от В.К. „Трансконсул
груп" ЕООД има лиценз за извършване на хазартна дейност и с това му
причинил имотна вреда в размер на 100000,00 (сто хиляди) евро, възлизащи на 195
583,00 (сто деветдесет и пет хиляди петстотин осемдесет и три) лева по фиксинга
на БНБ, представляващи парична вноска за изграждане и опериране на верига от
игрални зали и казина, и за това, че ще му съдейства за снабдяване с документи
за разрешение за строеж на ограда и навес, и за построяването им, и с това му
причинил имотна вреда в размер на 29000 (двадесет и девет хиляди) лева, като
причинената имотна вреда е в общ размер на 224 583,00(двеста двадесет и четири
хиляди петстотин осемдесет и три) лева, като измамата е в особено големи
размери и представлява особено тежък случай." След
поредното му привличане като обвиняем му е взета мярка за неотклонение „Парична
гаранция" в размер на 1000 (хиляда) лева.
С Постановление от
11.12.2013г. на прокурор от ВРП, определен на случаен принцип на
разпределение, след уважаване на искането му за отвод на прокурора от ВРП по ДП
№17/2011г. по описа на ОД на МВР Варна, пр.№
1539/2011г. на ВРП, воденото срещу него наказателно
производство било прекратено , на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, потвърдено
с Определение №36/07.01.2014г. по ЧНД №6854/2013г. на Районен съд Варна и Определение №77/24.02.2014г. по ВЧНД №132/2014г. на Окръжен съд
Варна /влязло в законна сила на 20.02.2014г./.
Вследствие изложеното
ищецът излага, че от 2011 г. до 2014г. разследващите органи и тези на Прокуратурата са го
третирали като обвиняем и в тази връзка са прилагали мерки спрямо него отнемане
на оръжието и боеприпасите му към него, налагали МНО „парична гаранция" и
мярка за административна принуда „забрана да напускам пределите на
РБългария", разпитвали са го като обвиняем, не са го осведомявали защо е
третиран по този начин.
Във връзка с гореизложеното може да се
направи категоричният извод, че Постановлението за прекратяване на
наказателното производство от 11.12.2013г., влязло в законна сила на
20.02.2014г., е единственото законосъобразно действие на Прокуратурата спрямо
него , защото ищецът никога не е извършвал престъплението, в което е бил
несправедливо обвинен.
Поради гореизложеното, в
периода от 2011г. до 20.02.2014г. срещу него били
извършвани незаконосъобразни действия и повдигнато обвинение в извършване на
умишлено престъпление и водено наказателно производство, приключило с
прекратяване на наказателното производство, на осн.чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Фактът, че наказателното производство срещу
него било прекратено доказва, че изначално действията на Прокуратурата и на
процесуално подчинените им разследващи органи по образуване и водене на
наказателното производство срещу него , по повдигане
на обвинение са били произволни и незаконосъобразни.
Поради това счита, че е
налице основанието на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за търсене на отговорност на
държавата, в лицето на Прокуратурата на Република България за причинените му
неимуществени вреди.
В резултат на неоснователно повдигнатото
срещу него обвинение и наказателното му преследване за извършено умишлено
престъпление, са му нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в продължителен
и силен стрес и страх от евентуална осъдителна присъда, която би му отнела
свободата, непрекъснато психическо напрежение, фрустрация, разклащане на професионалния
му и чисто човешки авторитет. Дълбоко уронени и опетнени били
честта и достойнството му. По време на цялото
наказателно производство бил обзет от огорчение от действията на Прокуратурата,
доста често чувствал безсилие, страх, срам и обида от повдигнатото му незаконно
обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер.
Негови близки, лични и
семейни познати го питали вярно ли е, че е обвинен в извършване на голяма
измама, извършил ли у в действителност това престъпление. Бил поставен в ситуация
да обяснява, че е обвинен неоснователно. И въпреки
това имало хора, които се съмнявали в неговите думи и в правотата му и казвали,
че щом има повдигнато обвинение и са му отнели оръжието, значи разследването е
събрало доказателства, че е извършил престъпление. Това
го карало да се чувства безсилен, безнадежден, засрамен и огорчен.
В резултат на
повдигнатото обвинение получил сериозни здравословни проблеми. Диабетик е и стресът довел до това, че
лекарствата, които му били предписани , вече не му
оказвали благотворно влияние, поради което се наложило да м, бъдат предписани
допълнително други.
Бил постоянно под
напрежение и изпитвал тревожност. Не можел да се храни нормално, спокойно и пълноценно,
чувствал „топка в стомаха", а вечер не можел да заспи, а като заспял, се събуждал често.
В хода на наказателното производство му
била наложена МНО „Парична гаранция" в размер на 10 000 (десет хиляди)
лева, а после и такава от 1000 (хиляда) лв.. Това му създало допълнителен дискомфорт.
„Трансконсул груп" ЕООД с ЕИК,
*********, чийто собственик бил и е и към настоящия момент и което управлявал и
представлявал, има
издаден лиценз за охранителна дейност, за който е заплатил 15000лв.(петнадесет
хиляди лева). Т.к. му било отнето оръжието, но можел да развива
охранителна дейност чрез фирмата си.
Вследствие на изложеното
се сезира съда с искане да постанови положително решение по предявената искова
претенция, като се присъдят направените по делото разноски.
Ответната страна ПРОКУРАТУРА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ,
със седалище: гр. София, бул. "Витоша"
№ 2, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на
исковата молба , в който се оспорва исковата претенция
както по основание, така и по размер.
Излага се,
че се претендират неимуществени вреди, за които не може да се приеме дали
представляват пряка и непосредствена последица от увреждане, причинено от
дейност на Прокуратурата, свързана с воденото срещу ищеца ДП№17/2011 г. по
описа на ОД-МВР-Варна. Липсват и всякакви доказателства за датата на привличане
на ищеца в качеството му на обвиняем, от която дата би следвало да бъде
ангажирана отговорността на Прокуратурата. Навеждат се твърдения за наложена
мярка за неотклонение „Парична гаранция" в размер на 10 000 лева, както и
наложена „Забрана за напускане пределите на страната", но такива
доказателства няма приложени. Липсват и доказателства за
отнемане на разрешително за носене на оръжие, още по - малко пък това да е било
сторено по инициатива на ПРБ.
Освен
всичко изброено дотук, ищецът не е приложил и никакви доказателства относно
изложените в исковата молба твърдения за претърпени негативни последици, които
се изразявали в силен стрес, психическо напрежение, уронване на авторитета му ,
както и здравословни проблеми, които да са пряк резултат от обвинението. През периода,
за който се твърди, че ищецът е понесъл тези негативни последици/2011 г. -2014
г./ срещу него са се водили и други наказателни производства и не би могло да
се разграничи вследствие на кое от тях са претърпени вредите. В този смисъл твърденията на ищеца за интензитета на отрицателните
му преживявания са преувеличени.
От друга страна се възразява и срещу размера на претендираното
обезщетение. Размерът от 5000 лева е изключително
завишен и не е в съответствие с чл.52 от ЗЗД. Ищецът
не е приложил никакви доказателства за датата на привличането в качеството му
на обвиняем, както и за взетите мерки на процесуална принуда спрямо него.
Относно
претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, се счита, че това искане е неоснователно, поради
следното: По делото не са представени доказателства за датата на влизане в сила
на определение по в.ч.н. дело №132/2014 г. по описа на ОС - Варна, от която би
могло да се претендира лихва върху евентуално присъденото обезщетение. Дори и
да се приеме за достоверно твърдението му относно факта, че определението е
влязло в сила на посочената от него дата - 20.02.2014 г.,
въпреки непредставянето на надлежни доказателства за това, то към момента е
изтекла погасителната 3-годишна давност за предявяването на такава претенция. Възможността да се иска присъждане на лихва за периода над 3
години, изминал до подаване на исковата молба, е погасена по давност.
Исковата молба е депозирана на 21.12.2018 г., поради
което законна лихва върху присъденото обезщетение би могло да се дължи най-рано
от 21.12.2015 г., а не от по-ранен момент. Претенцията за
законна лихва съставлява акцесорен иск, който се намира в зависимост от главния
иск за вреди. При неоснователност на иска за
присъждане на неимуществени вреди /поради аргументите изложени по-горе/,
неоснователен е и акцесорният иск за присъждане на законната лихва.
Относно
претенцията на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение и всички
съдебно-деловодни разноски, се счита, че това искане също е неоснователно,
поради следното:адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено, само ако са
представени надлежни писмени доказателства за извършено плащане на такова, а
именно надлежен писмен договор за правна защита и съдействие, отговарящ на
изискванията на чл.6, ал.1 от ЗСч, относно реквизитите на първичен счетоводен
документ. Адвокатското възнаграждение е част от
съдебно-деловодните разноски и така, както е формулиран петитума на исковата
молба - „адвокатско възнаграждение и всички съдебно-деловодни разноски",
на практика се иска от съда да присъди два пъти такова възнаграждение.
Вследствие на изложеното се моли предявената искова претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно обстоятелството , че е образувано наказателно
производство по ДП № ** / 2011 г. по описа на ОД на МВР гр. Варна, образувано и
водено срещу ищеца в настоящото производство В.К.К. за престъпление по чл. 211
пр. 1 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Видно от приетата по делото призовка по преписка
№****/2012г. на Първо РУП ОД МВР – Варна , ищецът В.К.К. е призован в
качеството на отговорно лице с ООБ да се яви в Първо РУП.
Представено по делото е Решение за отнемане на
разрешение по пр.№ 3937/2012г. на Първо РУП ОД МВР – Варна, за отнемане на разрешения
за носене и съхраняване на късо нарезно огнестрелно оръжие, оръжието и
боеприпасите , както следва:
1.Разрешение обр.3 сер.В № 0340111 и Разрешение обр.4
№ 171 издадени на 23.07.2008год. от Първо РУП-Варна.
2. Пистолет „Валтер" кал.9х19 № 041865 и 45 броя
боеприпаси за него.
3. Револвер „Холек" кал.22 № ********** и 45
броя боеприпаси за него от В.К.К..
Приети по
делото са призовки до
ищеца В.К.К. за явяване на същия като
обвиняем по досъдебно производство №******. по описа на ОД на МВР-Варна на дати
15.03.2012г., 19.10.2012г., 13.06.2013г., 14.11.2013г., 20.11.2013г.
Приети по делото са молби от 13.03.2012г. и
19.03.2012г. от ищеца В.К.К. по досъдебно производство № **/2011г. по описа на
ОД на МВР-Варна, обективиращи искането му за разпитване на същия първо в
качеството му на свидетел.
Видно от приетото по делото Постановление от
28.02.2012г. за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение ,
постановено по досъдебно производство №******. по описа на ОД на МВР-Варна, ищецът
В.К.К. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 211, пр. 1,
във вр. с чл. 209, ал. 1, във pp. с чл. 26, ал. 1 от НК, като е взета мярка за
неотклонение парична гаранция в размер на 10 000, 00 лева със срок за
внасяне 10 /десет/ дни от връчване на постановлението - до 26.03.2012 г. в СЖ
"Експресбанк", гр. Варна, сметка "Гаранции" на ОД МВР, гр.
Варна.
Видно от приобщеното по делото Постановление
от 28.02.2012г., постановено по пр.№******. на ВРП, на ищеца В.К.К. е наложена „Забрана
за напускане пределите на Р България без разрешение на наблюдаващ
прокурор", за престъпление по чл. 211 пр. 1 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26
ал. 1 от НК.
С Постановление от 21.11.2012г. на Окръжна
прокуратура - Варна по пр. №3463/2012г., е уважена молбата за отвод,
депозирана от адвокат при САК - Л.Й.П.като защитник на В.К.К., срещу
наблюдаващия прокурор по д.п.№**/2011г.
на ОДМВР-Варна - М.Д.при РП-гр.Варна, като основателна
и мотивирана и са изпратени материалите по пр.№ 1539/2011г. по описа на
РП-Варна, на Административния ръководител на същата прокуратура, за определяне
на нов наблюдаващ прокурор от РП-Варна.
С Постановление от 11.12.2013г. , постановено по
преписка № 1539/2011г. по описа на Районна прокуратура - Варна , ДП
№17/2011г. по описа на ОД на МВР - Варна, е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 17/2011 г. по описа на ОД-МВР-Варна,
водено срещу В.К.К. за престъпление по чл.211 пр.1 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК, отменена е взетата по отношение на обв. К. мярка за неотклонение
„Парична гаранция" в размер на 1000 лева и е отменена взетата по отношение
на обв.К. мярка „Забрана за напускане пределите на Р България без разрешение на
наблюдаващ прокурор".
Видно от приобщеното към доказателствения материал Определение №
36/07.01.2014г. , постановено по ЧНД № 6854/2013г. по описа на Районен съд
Варна , е потвърдено Постановление от 11.12.2013 г. на Варненска районна
прокуратура за прекратяване на наказателното производство по ДП №** / 2011 г.
по описа на ОД на МВР гр. Варна.
С Определение № 77/24.02.2014г., постановено по ВЧНД № 132/2014г. по описа
на Окръжен съд Варна , е потвърдено Определение №36/07.01.2014г. по чнд
№6854/13г. на Варненски районен съд.
Представена по делото е Извадка от Рецептурни книжки № 4141501 и № 5861938
на ищеца В.К.К..
Съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото, че
воденото срещу ищеца наказателно производство е
прекратено , на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, потвърдено с
Определение № 36/07.01.2014г. по ЧНД № 6854/2013г. на Районен съд Варна и
Определение № 77/24.02.2014г. по ВЧНД № 132/2014г. на Окръжен съд Варна , на
основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 от ГПК.
По делото са събрани гласни
показания , посредством разпит на водения от ищцовата страна свидетел Д.П.П.,
родена 1976г., без родство и дела със страните по делото. Видно от показанията
на св. Петрова, същата излага, както следва: „Познавам ищеца и семейството му от над десет
години, близки приятели сме, дори 2017 година бяхме канени на сватбата на
най-малкия му син. В периода от 2009 г. до 2013г. работих в Едноличната Фирма
на ищеца като юрисконсулт. По принцип
знам за какво съм извикана като свидетел, за това, че е завел дело срещу ВРП
във връзка с повдигнато дело за измама,
в особено големи размери. Прокуратурата е водила досъдебни производства
с руснака Н.К., и имаше две досъдебни производства и по жалба на „БМФ“.
Настоящето дело е за руснака Н.К., за това, че е измамил руснака с определени
пари, доколкото си спомням със сумата от 100 000 евро. Отделно твърдеше,
че го е излъгал с 29 000 лв. във връзка със строителство на ограда и
някакви други дребни суми. Процесуално следствените действия бяха 2011-2012г.,
като изхода на това производство се прекрати, не мога да кажа със сигурност.
Това продължи може би две, три или четири години. Това производство се отрази
на ищеца, трябва да започна малко от по-рано. Когато започнах работа във
фирмата 2009 г. още от самото начало се запознах с този Николай, тъй като той
винаги като идваше в РБ, се отбиваше в офиса на бул. „Съборни“, дори към онзи
момент бе подал карта за постоянно пребиваващ и също се водеше на този адрес
бул. „Съборни“ № 11, преди да си направи къщата в село Китка и да се регистрира
там. Винаги като е идвал е ползвал личния автомобил на ищеца, ползваше го да си
отиде до село Китка, да си напазарува, и отделно от това когато неговите
роднини дъщеря му и съпругата му са идвали, В. ги е посрещал, карал ги е до
село Китка, помагал им е, и в един момент В. получи призовка, че трябва да си
предаде оръжието и боеприпасите, тъй като фирмата, която е създал преди да
започна в нея, е с охранителна дейност, имаше назначени охранители. В. преди
това 20 години е работил като държавен служител в МВР, и е решил като се
пенсионира да си създаде тази фирма и да защитава хората. След като е извикан в
полицията да си предаде оръжието, това
означава, че не може да развива тази дейност, тъй като за тази дейност трябва
да притежава оръжие, да не е отнет лиценза и да няма образувани досъдебни
производства. Като е отишъл на място, доколкото разбрах, са се разбрали за
друга дата да си предаде боеприпасите и след това е забелязал, че към една
преписка към полицията, изпращат съобщение, че трябва да се отмени това, а ги
отнемат по друго производство. Искал е да му се обясни причината защо се вземат, те са казали, че
имат нареждане от ВРП. Знам, че след това ходи до прокуратурата, но не можа да
намери писмен акт, нито в полицията са му показали писмен акт, че се изпълнява
разпореждане на ВРП. След това разбра, че е по жалба на руснака, за договор за
съвместна дейност, че се дължат тези пари. След това няколко пъти получаваше
съобщения, че го викат като обвиняем, но
все още не разбираше защо. Руснакът заведе и гражданско дело за това, че е дал
на ищеца 100 000 евро, като ищеца се е задължил да ги върне. Руснакът бе
разпитван по наказателно дело, той доста често пътува в чужбина, и затова за да
не го викат бе разпитан като свидетел и той каза, че тези пари се дължат по договор за съвместна дейност. Каза
също, че сумата от 29 000 лв. В. му дължал по договор за строителство на
ограда. Имаше разминавания в
показанията, руснака твърдеше, че не знае български език, че не разбира, но
имаше регистрирана фирма, от където бе видно по всички документи, финансови
отчети, устави, пълномощно, всичко бе написано само на български език, без
преводач. Когато е идвал руснака в офиса на ищеца, той стоеше по цял ден и бе
запознат с всичките бизнес клиенти на ищеца. В. имаше и руско говорящи клиенти,
но руснака явно е разпространил тази информация за него и досъдебните
производства, и оттам нататък В. вече
няма руско говорящи клиенти.
Руснакът е казал, че В. е измамник, че му е взел едни пари и всичките
приятели на В., които знаеха, че ищеца му дава колата, всички го питаха „вярно
ли е това, че си измамил руснака“, и той трябваше да обяснява дали това е така.
По този начин бяха прекратени и трудовите договори със служителите му. В същото
време подаваше молби до ВРП да бъде разпитван като свидетел, но никой не му
уважаваше тези молби и беше винаги разпитван като обвиняем. Тази предистория
казах за руснака, тъй като В. написа молба да се разпита като свидетел и
приложи документи, а но никой не му вярваше, а вярваха на един руснак, въпреки,
че пред съдия каза нещо друго, както и се разбра, че знае много добре български
език. В резултат на това В. си влоши здравословното състояние, за него това бе
стрес, той се чувстваше обиден, тъй като
при всяко съобщение, че го викат,
вдигаше кръвно, той е диабетик, вдигаше кръвна захар, той се
обиждаше на това, че е бил служител над 20 години в МВР, а вярват на един
руснак. Наложи се да отиде на доктор, една част от лекарствата бяха сменени, а
други заменени, тъй като предходните не действаха, те бяха по-силни, психически не се чувстваше
добре. В рамките на пет години работихме
заедно, понякога аз съм го виждала, защото полицията се обажда по телефона и му
казват, че има призовка и трябва да се яви за разпит като обвиняем, след което
ставаше изнервен, изключително изнервен,
психически недобре. Като сме излизали, повечето познати познаваха руснака, той
гледа да мълчи, не искаше да се засяга тази тема, но те непрекъснато го
ръчкаха, не му бе приятно да се споменава тази тема, тъй като не се чувстваше
виновен от това което го обвинява руснака. Той има двама сина, по-големия е
моряк и предвид на това, че руснакът, той знаеше всичките му приятели и бизнес партньори и бе казал, че
ищеца го е измамил, и тъй като фирмите във Варна, които се занимават с
назначаване на капитани са малко, те са две или три, В. се притесняваше, да не отиде и във фирмата на сина му да
говори за сина му тези неща и да му
навлече негативни последици. Малкият му син бе завършил и бе започнал работа в
банка, и тъй също се се притесняваше да не отиде и там, защото руснака си
говореше български език много добре.“
Видно от представените по делото
писмени доказателства срещу ищеца е образувано и досъдебно производство №
56/2009г. по описа на МВР-Варна, по което на ищеца е било повдигнато обвинение
за престъпление по чл. 195, ал. 2 от вр. ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26
ал.1 НК
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето, обвинено в извършване на
престъпление, бъде оправдано.
За да бъде ангажирана
отговорността на държавата, задължително условие е да са причинени вреди, които
да са резултат от незаконното обвинение, като вредите извън неизбежно
следващите се от образуваното наказателно производство, подлежат на доказване,
а не се презюмират. Имайки предвид това и твърдените обстоятелства по делото,
ищецът трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване: кой е
субектът на извършеното деяние като надлежен правозащитен орган и
материалноправно отговорен по предявените искове за обезвреда; фактът на
деянието, което в случая се определя като повдигнато срещу ищеца обвинение в
извършване на престъпление, което е приключило с оправдателна присъда;
претърпените неимуществени и имуществени вреди; причинна връзка между вредите и
неправомерните актове на правозащитните органи. Тъй като отговорността на
държавата е обективна, то и ищецът не трябва да доказва вината при вредоносните
действия на правозащитните органи.
В настоящото производство
безспорно е между страните, че образуваното срещу ищеца досъдебно производство
ДП №******. по описа на ОД на МВР - Варна, водено срещу ищеца В.К.К. за престъпление по чл.211 пр.1 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, е
прекратено , на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, потвърдено с
Определение № 36/07.01.2014г. по ЧНД № 6854/2013г. на Районен съд Варна и
Определение № 77/24.02.2014г. по ВЧНД № 132/2014г. на Окръжен съд Варна.
С оглед изложеното съдът намира,
че е налице основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за ангажиране
отговорността на държавата. Изхождайки от нормата на чл. 7 ЗОДОВ, надлежен
ответник по предявените искове се явява органът, имащ правосубектност, от чиито
незаконни актове и действия са причинени вредите, като с оглед установеното,
именно Прокуратурата на Република България е материалноправно легитимирана да
отговаря по иска, доколкото действията на органите на дознанието се извършват
под ръководството на съответната прокуратура.
Обезщетението за неимуществени
вреди се определя в съответствие с принципа на справедливостта, залегнал в чл.
52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по делото – продължителността на
незаконно предприетото наказателно преследване; характера и тежестта на престъплението,
в извършването на което лицето е било незаконно обвинено; личността на
увредения; данните за психическото състояние и негативните последици,
претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год.,
обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на
конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост.
То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му
с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им
вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди
по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
Безспорно воденото срещу ищеца
наказателно производство, образувано на 28.02.2012 г./ датата на Постановление
за привличане на обвиняем по досъдебно производство ДП №******. по описа на ОД
на МВР – Варна/ до влизане в сила на Постановление от 11.12.2013г. , постановено по
преписка № 1539/2011г. по описа на Районна прокуратура - Варна , с което ДП
№17/2011г. по описа на ОД на МВР – Варна е прекратено -20.02.2014 г. се е
отразило на психиката му, доколкото поддържаното обвинение в извършване на
престъпление неминуемо води до изживяване на негативни емоции и преживян стрес
от страна на ищеца. Видно от показанията на свидетелката Д. П. се установява,
че ищецът е преживял тежко периода, през който срещу него е било повдигнато
горепосоченото обвинение, като същият е станал мълчалив и потиснат, държането му се променило, като започнал да
избягва компанията на своите приятели, затворил се в себе си , т.к.
нееднократно е бил поставян в ситуации, въпреки нежеланието му, да се засяга
темата, да се оправдава пред приятелския си кръг и да обяснява, че не е
виновен, доколкото е имало коментари и въпроси към него във връзка с
повдигнатото му обвинение. Същевременно , видно от показанията на св.П.
образуваното срещу ищеца наказателно производство е дискредитирало и
професионалния авторитет на ищеца, което е станало причина определен кръг
клиенти, предимно руско говорящи, да загубят доверието си към него, което
продължава и към днешна дата. Наред с изложеното съдът отчита, че на ищеца е
било отнето законно
притежаваното от него оръжие и боеприпаси, което го е поставило в невъзможност
да развива дейност чрез охранителната си фирма и да реализира доходи. Всичко това е довело до натрупване на
психическото напрежение и стрес в ищеца, вследствие на воденото срещу него
наказателно производство, което се отразило неблагоприятно и на здравословното
състояние на ищеца - започнал е да вдига кръвно и кръвна захар, което е
наложило корекция на провежданото към онзи момент лечение на заболяването му
„Диабет". Видно от показанията на СВ.П.в чисто човешки план ищецът се е
чувствал обиден от предприетите спрямо него действия, доколкото същият повече
от двадесет години е работил в системата на МВР , което предполага притежание на високи и стабилни
морални и нравствени качества на всеки ангажиран в тази сфера. Вследствие на
изложеното , като служител, работил дълги години в системата на МВР , ищецът още по-тежко преживял
емоционално и психически привличането му към наказателна отговорност.
Изложеното формира извода на съда
за претърпени от ищеца неимуществени вреди от преживяното, които вреди стоят в
причинна връзка с действията на органите на Прокуратурата на Република
България.
Отчитайки доказаните по делото
негативни изживявания и техния интензитет, влиянието им върху здравословното му
състояние, продължителността на наказателното производство , като ищецът е
привлечен като обвиняем на 28.02.2012г., а постановлението за прекратяване на
досъдебното производство е постановено на 11.12.2013г., както и датата на
влизане в сила на същото, броя на извършените процесуални действия с участието
на ищеца, личността на последния, вида на наложените мерки за неотклонение и обстоятелството
, че не е налагана мярка за неотклонение „задържане под стража“, обстоятелството
, че срещу него е било образувано и
друго наказателно производство - досъдебно производство №
56/2009г. по описа на МВР-Варна, което също е повлияло негативно върху
психиката на ищеца, съдът намира, че
парично обезщетение в размер на 2400,00 лева като способ за преодоляване на
вредните последици от незаконните действия на държавните органи би било
адекватно. За
разликата над този размер , исковата претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.
Според дадените задължителни
указания с ТР № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС, т. 4, отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане
в сила на постановлението за прекратяване на образуваното срещу ищеца досъдебно
производство. От този момент държавните органи изпадат в забава, съответно
дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение. В настоящия случай постановлението
за прекратяване на образуваното срещу ищеца досъдебно производство е влязло в
законна сила на 20.02.2014 год. От този момент следва да бъде присъдена законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
На ищцовата страна се дължат
разноски в
съответствие с представените писмени доказателства по делото и списък по чл.80
от ГПК, приложен по делото, като се претендира присъждане на държавна такса в
размер на 10,00 лв. и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 вр. чл.38 ал.1
т.3 от ЗА. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноските за държавна такса в размер на 4,80
лв., съразмерно на уважената част от исковата претенция. Представен е договор
за безплатна правна защита и съдействие от 17.12.2018г. от адв.Йоана Цветанова
Цветанова в качеството й на процесуален представител на ищеца в настоящото
производство. Разпоредбата на чл. 38 ЗА дава възможност на адвоката да
предоставя безплатна правна помощ, и в случай че лицето, на което е била
предоставена така помощ му бъдат уважени претенциите, то насрещната страна,
която се явява задължена за разноски, следва да бъде осъдена да заплати
възнаграждение за процесуално представителство на адвоката предоставил
безплатната правна помощ, като съдът определя размера на възнаграждението
съобразно Наредба №1/09.07.2004г. В посочената хипотеза е и съдебната практика
по приложимостта на чл. 38 ЗА в случая обективирана в определение №
528/20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г. II т. о. ВКС и определение №
148/13.06.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. II т. о. ВКС. Съгласно тази практика
липсата на изрично уговорен размер на адвокатското възнагражедение, когато
оказаната адвокатска помощ е безплатна, не е основание за отхвърляне на
искането за присъждане на възнаграждение. С оглед на това и доколкото в
договора за правна помощ не е посочен изричен размер на адвокатското
възнаграждение, същият следва да бъде определен в съответствие с минимума по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, като
ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение в размер
на 398,00 лв.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със седалище: гр. София,
бул. "Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на В.К.К. ЕГН ********** *** сумата от 2400,00 /две хиляди и четиристотин/лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт, които
са пряка и непосредствена последица от поддържано обвинение в извършване на
престъпление от общ характер по чл.211, пр.1, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1
от НК, приключило с прекратяване на образуваното наказателно производство,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2014г. - датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване
на наказателното производство до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдените 2400,00 лв. до претендирания размер от
5000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със седалище: гр. София, бул. "Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на В.К.К. ЕГН ********** *** сумата от 4,8 /четири 0,80/ лева,
представляваща реализирани от ищцовата страна съдебно деловодни разноски за
заплатена държавна такса, съразмерно на уважената част на исковата претенция,
на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със седалище: гр. София, бул. "Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на АДВ.Й.Ц.Ц.от Адвокатска колегия-гр.Варна, с
адрес : гр.В., ул. Д. № ** ет.* офис ** сумата от 398,00
/триста деветдесет и осем/ лева за осъществено безплатно представителство
на В.К.К. ЕГН ********** ***, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.2
вр. с чл.38 ал.1 т.3 предл. второ от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: