РЕШЕНИЕ
№ 2280/23.05.2019 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 15821 по описа
на съда за 2018 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Г. Д.К., ЕГН **********,*** срещу „Е.П." АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 2136,51 лв., по влязло в сила решение по гр.д. № * г. на ВРС,
представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури за периода от
31.12.2009 г. до 25.11.2010 г., за обект с абонатен № * и клиент № *, находящ
се в гр. В., "Д-р С." № *, като погасена по давност.
В исковата си молба ищецът Г. Д. К.,
чрез адв. И.И.,
излага, че с решение
по гр.д. № * г. на ВРС влязло в законна сила на 08.04.2013 г., е прието за установено в
отношенията между страните, че дължи на ответника сумата от 2136,51 лв.,
представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури за периода от
31.12.2009 г. до 25.11.2010 г., за обект с абонатен № * и клиентски № *, както
и сумата от 428,94 лв., представляваща мораторната лихва, законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 155,32 лв. разноски в заповедното
производство. Ищецът сочи, че задължението му по съдебното решение е погасено
поради изтичане на пет годишна давност в периода 08.04.2013 г. до 09.04.2018 г.
Поддържа, че така кредиторът е загубил възможността принудително да осъществи
вземането си по съдебен ред или чрез съдия-изпълнител. Сочи, че процесуален
представител на ответника „Е.П." АД е получил изпълнителен лист за вземането на
07.05.2013 г. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Е.П." АД, чрез процесуалния му
представител – юрк. М.К. Искът се оспорва като недопустим поради липса на висящо изпълнително
производство за събиране на вземането. Сочи се също, че изпълнителният лист
издаден по гр.д. № * г. на
ВРС не касае процесното вземане, а направените разноски по делото. На следващо
място се излага, че в исковата молба липсват твърдения за нови факти по смисъла
на чл. 439 от ГПК. В евентуалност оспорва иска и като неоснователен. Сочи, че
ищецът е бил неизправна страна по съществуващо между страните облигационно
правоотношение по доставка на електроенергия. Претендира разноски.
В о.с.з. страните поддържат изразените позиции по спора - ищецът с
писмена молба, чрез адв. И., а ответникът, чрез юрк. К.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита
по исков ред с твърдения за изтекла погасителна давност по отношение на
паричното му задължение към ответника, възникнало с влизането в сила на съдебно
решение постановено по гр.д.
№ *
г. на ВРС. Независимо обаче от позоваването на факти
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание за процесното вземане, доколкото страните не
са въвели твърдения за образувано срещу ищеца изпълнително дело, нито от
събраните доказателства се установява такова да съществува, съдът формално е
препятстван да определи иска като такъв за защита от изпълнението по чл. 439,
ал.1 от ГПК и надлежната правна квалификация в случая е чл.124, ал.1от ГПК.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника
срещу допустимостта на исковата претенция, поради липса на висящо производство
по принудително изпълнение. В случая не е спорно, че ответникът-кредитор не е
предприемал изпълнителни действия въз основа на съдебното решение постановено
по гр.д. № * г. на ВРС,
но видно от становището на ответника изразено в отговора по чл. 131 от ГПК, за
дължимост на процесната сума, между страните е налице латентен извънсъдебен
спор относно възможността за принудително ѝ събиране. Ето защо съдът
намира, че след като съществува угрозата във всеки един момент спорът да
премине в активна фаза и ответникът да образува срещу ищеца изпълнителен процес
за събиране на съдебно установеното си вземане, то тогава за последния
съществува реципрочен правен интерес да установи със съдебно решение, че
правото на принудително изпълнение за задължението му към ответника не
съществува, тъй като е погасено по давност. Само така ищецът би могъл ефективно
да премахне занапред опасността, в избран от ответника момент, да бъде задължен
с разноски за адвокатска защита в изпълнително производство, които действително
би могъл евентуално да репарира в бъдеще, но едва след успешно приключило
съдебно производство, в рамките на което се е позовал на изтеклата в негова
полза давност.
За успешно провеждане на исковата защита по чл. 124, ал.1
от ГПК в тежест
на ищеца е да установи датата на настъпване на изискуемостта на задължението му
към ответника, възникнало с решението по гр.д. № * г. на ВРС и изтичане
на законоустановения давностен срок. В тежест на ответника е да установи
настъпването на юридически факт годен да прекъсне давността за вземането му за
главница по гр.д. № * г. на ВРС - признаване на вземането от длъжника,
предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство, предприемане на действия за принудително изпълнение.
В случая страните по делото не
спорят, а и от приобщеното към доказателствата гр.д. № * г. на ВРС се
установява, че с постановеното по делото Неприсъствено решение № * г. е прието за
установено, че ищцата Г. Д.К. дължи на ответника „Е.П." АД сумата
от 2136,51 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури
за периода от 31.12.2009 г. до 25.11.2010 г., за обект с абонатен № * и клиент
№ *, находящ се в гр. В., "Д-р С." № *, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № * на ВРС. С решението в полза на дружеството са присъдени
и разноски в размер на 244,15 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Видно от
деловодното отразяване върху решението въз основа на него на 09.04.2013 г. е
издаден изпълнителен лист за сумата от 244,15 лв.
Видно от молба от 23.04.2013 г. дружеството е поискало издаване на
изпълнителен лист, който е получен от негов представител на 07.05.2013 г.
От коментираните доказателства следва, че съдебното решение по гр.д. № * г. на ВРС е влязло в
сила в деня на неговото постановяване -
08.04.2013 г., на основание чл. 296, т.1 от ГПК, доколкото е неприсъствено и не
подлежи на обжалване по аргумент от чл. 239, ал.4 от ГПК.
От датата на влизане в
сила на решението до датата на предявяване на настоящия иск 23.10.2018 г. е
изминал период от време, в който ответникът нито твърди, нито от
доказателствата по делото се установи, осъществяването на някои от юридическите
факти предвидени в чл. 116 от ЗЗД, годни да прекъснат теченето на погасителната
давност за задължението на ищеца за сумата от 2136,51 лв. Респективно към датата на завеждане на настоящата исковата претенция вече
е бил изтекъл петгодишния давностен срок приложим спрямо съдебно установеното
вземане на ответника, на основание чл. 117, ал.2 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че
процесното вземане е погасено по давност и предявения отрицателен установителен
иск се явява доказан и основателен и следва да се уважи.
При този изход на
спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските сторени от ищеца за заплатена държавна такса в размер на
90,46 лв.
От страна на процесуалния представител – адв. И. И. е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата – на близък, което основание
буквално е възпроизведено в представения договор за правна защита и съдействие
от 22.03.2019 г. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА при осъществяване на безплатна
адвокатска защита и съдействие, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
В този случай съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2
от ЗА, който в случая съобразно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
възлиза на 379,50 лв. С оглед представения списък с разноски от адв. И. и диспозитивното начало, с решението на процесуалния
представител следва да бъде присъдено поисканото възнаграждение от 300,00 лв.,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Видим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Г. Д.К., ЕГН
**********,***, не дължи на „Е.П."
АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2136,51 лв. (две хиляди сто тридесет
и шест лева и петдесет и една стотинки), по влязло в сила
решение по гр.д. № * г. на ВРС, представляваща главница за незаплатена ел.
енергия по фактури за периода от 31.12.2009 г. до 25.11.2010 г., за обект с
абонатен № * и клиент № *, находящ се в гр. В., "Д-р С." № *, като погасена
по давност, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П." АД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Д.К., ЕГН
**********,***, сумата
от 90,46 лв., представляваща
направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П." АД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. И. И.,
от АК – В., с адрес на упражняване на дейността: гр. В., ул. „С. З.“ № *, сумата
от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказване на правна
защита и съдействие в настоящото производство на ищеца Г. Д. К., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: