Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 09.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд първи наказателен
състав,
на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита
Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 332 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 20-0281-000362 от 24.04.2020 г. на Началник група към
ОД на МВР- П., РУ- К., на З.Д.Г., ЕГН **********,***, П. обл., ул. „И.В.“ № **,
**** е наложено административно наказание на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП-
глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Със същото наказателно
постановление са отнети и 12 контролни точки на жалбоподателя на основание
Наредба № Із-2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез
упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата прави искане за
отмяната като незаконосъобразно и неправилно. Оспорва извършване на твърдяното
нарушение, като представя доказателства в подкрепа на становището си.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуалния си
представител- адв. Б.- упълномощен, който поддържа жалбата и пледира за отмяна
на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител.
Представено е писмено становище, в което се излагат доводи за законосъобразност
и правилност на атакуваното наказателно постановление и се прави искане за
оставянето му в сила.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок и от лице, притежаващо правен интерес да го стори, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана
от съда е основателна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители Ж. като
актосъставител и К. като свидетел по акта, както и доведените по почин на
жалбоподателя свидетели Г. и Х., както и приобщените писмени доказателства-
наказателно постановление № 20-0281-000362 от 24.04.2020 г., АУАН серия АA № 629153 от 23.03.2020 г., удостоверение от „Б.“ ООД, заповед №
482/30.10.2019 г. на управителя на „Б.“ ООД, снимков материал от клип № 4554 от
21.12.2019 г., справка за собственост от ЦБ КАТ, за нарушител/водач, протокол
за използване на АТСС рег. № 281р-70/02.01.2020 г., фотоснимка на служебен
полицейски автомобил, протокол № 2-33-19 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол, заповед № 8121-515/14.05.2018 г., заповед № 8121К-14578/31.12.2019
г., заповед № 8121К-14581/31.12.2019 г., преглед на одобрен тип средство за
измерване, свидетелства за регистрация на МПС, част І, декларация, съдът намира
за установено следното:
С АУАН серия
АA № 629153 от 23.03.2020 г. било прието, че жалбоподателят Г. и осъществил
нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като на 21.12.2020 г.,
около 14,07 часа, в гр. К., на ул. „Т.Р.“ срещу № *, с посока на движение
запад- изток управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *****,
с наказуема скорост 114 км/ч. при максимално разрешена скорост за движение в
населено място от 50 км/ч., установена с техническо средство TRF1-М № 612. На водача била показана снимка от клип № 4554 от същото
техническо средство.
Така
съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя, който вписал собственоръчно
възражения, че на посочената дата не той е управлявал автомобила.
На
23.01.2020 г. от оправомощено длъжностно лице било издадено атакуваното
наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по
нарушението, дата и място на извършването му и индивидуализация на нарушителя,
на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.182 ал.1
т.6 от ЗДвП- глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, както и били отнети 12
контролни точки на жалбоподателя на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Наказателното
постановление било връчено на 08.05.2020 г., а жалбата срещу него депозирана на
14.05.2020 г.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства съдът кредитира изцяло при
постановяване на решението си, тъй като същите установят безпротиворечиво и
последователно всички обстоятелства, касаещи предмета на доказване по делото.
Като
въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага
неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение съдържа
всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление-
тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от
оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Дадено е ясно,
точно, обстойно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата около
неговото извършване, налице е посочване на датата и мястото на извършване на
нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма,
размера на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят. Посочено е, че
същият е собственик на процесното МПС.
Събраните по
делото писмени и гласни доказателства обаче установяват по безспорен и
категоричен начин, че жалбоподателят не е автор на процесното административно
нарушение. Свидетелите Г. и Х., а и представената по делото декларация от Д.Г.-
син на З.Г., установяват по безспорно, че на процесната дата и час заснетия от
АТСС лек автомобил с превишена скорост е бил управляван от сина на
жалбоподателя. Това обстоятелство е съобщено от жалбоподателя на
актосъставителя още преди съставяне на процесния акт. При това положение за
контролния орган е била налице възможността, предоставена му по силата на чл.40
ал.2 от ЗАНН, а именно да състави АУАН в отсъствие на нарушителя, за който е било
ясно още към онзи момент, че е напуснал територията на РБългария. Това обаче не
е сторено. Доколкото от доказателствата по делото се установи противно на констатациите
в процесния АУАН досежно авторството на деянието, то и процесния АУАН не следва
да се ползва с презумптивната доказателствена сила по чл.189 ал.2 от ЗДвП. Като
е съставил АУАН срещу лице, което не е извършител на твърдяното в него
нарушение, контролният орган е издал един незаконосъобразен акт.
От друга
страна, административно- наказващият орган е издал обжалваното наказателно
постановление при липсата на извършена проверка и произнасяне във връзка с
направените възражения от страна на наказаното лице досежно неговата
съпричастност към твърдяното нарушение. При безспорно установените по делото
обстоятелства, че не жалбоподателят е лицето, извършило процесното нарушение по
чл.21 ал.1 от ЗДвП, то съдът намира атакуваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, поради което следва същото да бъда отменено.
Ето защо и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 20-0281-000362 от 24.04.2020 г. на Началник група към ОД на
МВР- П., РУ- К., с което на З.Д.Г., ЕГН **********,***, П. обл., ул. „И.В.“ № **,
ет.*, ап.* е наложено административно наказание на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП- глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
3 месеца, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 12 контролни
точки на жалбоподателя на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ