№ 493
гр. София , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20201000504168 по описа за 2020 година
при участието на секретар Диана Аначкова, за да се произнесе, взе предвид следното :
С решение 5124 от 25.08.2020 г. по гр.д. 4811/2017 г., СГС ГО, 4 състав е осъдил
„БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД да заплати на Р. К. М. при участието на
ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ „ЖЕЛЕЗОПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, и „Дженерали застраховане“ АД, като трети лица помагачи на
страната на ответника сумата 130800 /сто и тридесет хиляди и осемстотин/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 5098.00 /пет хиляди
деветдесет и осем/лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – медицински
разходи и разходи за възстановяване, претърпени в резултат на бездействието на служители
на ответника да осигурят сигурен и безопасен транспорт, поради което на 14.01.2014 г.,
около 04.40 ч, в района на железопътна стрелка № 32 – западна страна на ЖП Гара Мездра,
при управление на подвижен железопътен състав – бърз влак № 2626 от гр. Варна за
гр.София, настъпила транспортна злополука, при която ищцата изпаднала от вагона по
време на движение на влака поради наличие на отворена врата, като е попаднала под него, в
резултат на което получила тежки травматични увреждания: травматичен и хеморагичен
шок; травматична ампутация на левия долен крайник на нивото на бедрото; счупване на
дясната теменна кост на черепа; счупване на дясната лопатка; мозъчна контузия;
травматична спондилолистеза /изместване/ и травматична дискова херния на 3-ти и 4-ти
шийни прешлени с компресия на гръбначния мозък и временна частична пареза на горните
крайници; счупване на дясната срамна кост на таза; травматична ампутация на 3-ти, 4-ти и
1
5-ти пръсти на дясната ръка; деколман /отлепване на кожата от подлежащите мускули/ и
разкъсно-контузна рана на поясната област; разкъсно-контузна рана на дясното ухо;
охлузвания по тялото; контузия на белите дробове, като е отхвърлил иска за неимуществени
вреди за сумата 49200,00 /четиридесет и девет хиляди и двеста/ лв. до претендираните
180000 /сто и осемдесет хиляди/лв., на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Срещу решението са подадени:
- въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство Р. К. М. в частта, в
която искът е отхвърлен
- въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство БДЖ-
ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД в осъдителната част.
Във въззивната си жалба адв. Т. от името на ищцата посочва, че обезщетението за
неимуществени вреди е занижено предвид тежките травми и загубата на работоспособност
от 96 %. При претенцията от 180 000 лева е съобразено изплатеното от „Дженерали
застраховане“ АД обезщетение от 19 200 лева. Твърди се още, че неправилно е присъдено
обезщетение за имуществени вреди в размер на 5098 лева, без да е съобразена
допълнителната молба от 01.06.017 г., в която е уточнено, че претенцията е 5190 лева.
Във въззивната си жалба ответното дружество иска отмяна на решението в
осъдителната му част. Поддържа се, че решението е неправилно, тъй като не е доказана
причината за падането на ищцата и дали вратата на влака е била отворена. Посочва се, че
съдът е следвало да изясни дали не е налице съпричиняване или още нещо при настъпване
на инцидента.
В подадения отговор от името на ответника са изложени съображения, че жалбата на
ищеца е неоснователна. Не следва да се вземат предвид бъдещи здравословни усложнения
при определяне на обезщетението. В подадения отговор от името на ищеца са изложени
съображения, че жалбата на ответника е неоснователна. Поддържа се, че навеждането на
твърдения за психическото здраве на пострадалата едва с въззивната жалба освен
процесуално недопустимо, е некоректно и неморално.
Постъпили са отговори на двете жалби от ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ
НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ „ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, в които се излага,
че жалбата на ищцата е неоснователна, а на ответника – основателна.
Не са постъпили отговори от третото лице-помагач на страната на ответника
„Дженерали Застраховане“ АД.
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Страните не са направили
доказателствени искания и от въззивната инстанция не са събирани доказателства.
2
По повод обезщетението за имуществени вреди няма отхвърлителен диспозитив,
поради което въззивният съд не може да разглежда за пръв път искането за обезщетение за
разликата от 5098 лева до 5190 лева. Ето защо, въззивната жалба в тази си част тълкувана
като искане за допълване на решението, по което компетентен е да се произнесе СГС.
Делото е върнато на СГС и с решение № 260617 от 27.01.2021 г. съдът е допълнил
решението си, като е осъдил ответника да заплати на ищеца допълнително обезщетение за
имуществени вреди от 92 лева, като е уважил пълния размер на претенцията от 5190 лева.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни. Правната квалификация на иска е чл. 74 от ЗЖПТ, съгласно който
превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника,
причинено по време на превоза, когато пътникът се е намирал в превозното средство или се
е качвал, или е слизал от него, както и при товаренето и разтоварването на багажите.
Ответникът не би отговарял само ако се докаже някоя от изброените в чл. 75 на същия закон
хипотези: 1. непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер,
възникнало след сключването на договора, което превозвачът, въпреки проявената грижа
според особеностите на случая, не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да
предотврати; 2. грешка или поведение на пътника, които не отговарят на обичайното
поведение на пътниците; 3. поведението на трето лице, което превозвачът, въпреки
проявената грижа според особеностите на случая, не е могъл да избегне и чиито последици
не е могъл да предотврати; не се счита за трето лице всяко друго предприятие, което
използва железопътната инфраструктура, както и управителят на железопътната
инфраструктура, по която се извършва превозът. В този случай правото на обратен
(регресен) иск не се накърнява.
В тежест на ответника е да докаже наличието на такива обстоятелства, за което същият
е предупреден с доклада по делото. Възраженията в отговора на исковата молба, които се
поддържат и във въззивната жалба, се свеждат до това, че липсва вина на служителите и
няма неизпълнение на служебните задължения.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че на 14.01.2014 г., че ищцата е била пътник с
редовно закупен билет в бърз влак № 2626 от гр. Варна за гр.София и около 04.40 ч. в
района на железопътна стрелка № 32 – западна страна на ЖП Гара Мездра е паднала от
влака, че е претърпяла тежки травматични увреждания, както и наличието на причинна
връзка между травматичните увреждания и изпадането на ищцата от влака. Спорно е дали
ответникът носи отговорност за вредите, причинени на пътника. Спорно е и какво е
справедливото обезщетение за причинените вреди.
По повод спорния въпрос за основанието за отговорността на ответника настоящият
съд излага следните съображения. От заключението по приетата САТЕ се установява, че
3
влакът на тръгване от гара Мездра се е ускорявал и локомотивът му е достигнал 30 км/ч,
когато е бил на около 10 м преди стрелка 32. С тази постоянна скорост целият влак е
преминал през стрелка 32. При потеглянето вероятно задните врати на вагон – 9 са били
притворени, но незаключени и в движение са се отворили.Когато вагон – 9 е преминавал
през стрелката, от задната му тоалетна е излязла пострадалата ищца. При опит да затвори
вратата на тоалетната, вероятно от странично залюляване на вагона поради неравности в
зоната на стрелката, тя е изпуснала дръжката на вратата и е изпаднала през отворената задна
дясна врата на вагон – 9, върху трасето. При падането вдясно от вагона от скоростта тялото
й се е превъртяло, като единият й крак се оказал върху дясната релса на коловоз № 2 и дясно
колело на следващия вагон № 10 е отрязал долната част на този крак. Съгласно
заключението от техническа гледна точка вероятната обективна причина за произшествието
е наличие на отворената задна дясна врата на вагон – 9, при движението на влака.
От изслушаните свидетели, служители на „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД и на
НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ „ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, всеки от тях на
работа в деня на инцидента, се установява следното. С. М. С., служител на ответника,
ръководител движение, разказва, че в деня на инцидента обслужвал поста да прекарат
машините, при заминаването на влака установил, че заминава цял от гарата, но не видял
дали вратите са затворени, тъй като нямал такова задължение, а само да следи за целостта на
влака. Д. Л. Т. и В. Е. М. били на работа и патрулирали във влака, като работата им се
състояла в това да се качат на влака най-отпред, да се запишат при началник влака и да
тръгнат от първи вагон назад. Качили се от гара Мездра. Нямали задължение да следят за
отворени врати във влака преди тръгване, но гледали и ако видели отворени врати, ги
затваряли. Преди да се качат във влака, не видели отворени врати на гара Мездра. Около 15-
20 минути след тръгване на влака забелязали, че има отворени две срещуположни врати към
девети вагон. От гара Мездра до стрелка 32 се стигало за 2 минути. Към момента на
проверката, при отворените врати на 9-ти вагон нямало хора на площадката. Ставало голямо
течение и не можело да се стои и да се мине по коридора. Двамата затворили всеки по една
врата. Тези врати, които затворили, били срещу вятъра и според свидетелите, от въздушното
течение вратата може да се отвори, ако не е затворена плътно, а само е притворена. Н. Д. Д.,
влаков кондуктор, имала задължения да слезе на перона, да се огледа дали са се качили и
слезли пътниците, дали са затворени вратите на влака, да подаде бутон на началника на
влака, след което влакът тръгвал.От гара Мездра винаги имало слизащи и качващи се хора.
Когато перонът е осветен, вратите се виждали добре, но дали е прищракнато или не нямало
как да се види. Виждало се само дали вратите са затворени. Физическа възможност да се
проверява всяка врата дали е затворена нямало. По принцип вратите на влака се затваряли
със силно дръпване и те прищраквали, но за конкретния влак не знаела как са вратите.
Тогава на Гара Мездра била в предната част на влака, на първите вагони. Извършила
проверка за затворените врати и лично затворила вратите. Даже една врата останала
отворена и тръгнала да я затваря, но постовият я затворил и тя му благодарила. Не била
виждала по време на движение как се отварят вратите на влака, но като тръгне на проверка,
4
виждала отворена врата и я затваряла. К. П. К., на длъжност началник влак, разказва, че
преди тръгването на влака проверка дали вратите са затворени извършвал кондукторът.
Тогава бил в първия вагон. По време на пътуването той обхождал влака. Не помни тогава да
е имало влага пред тоалетните. Когато влакът преминава през стрелката, има потръсващи, не
плавни движения. Само като се стигне до вратата, можело да се разбере дали е затворена.
Вратите са механични и ако е по-слаб човек е по-трудно за затваряне. Според Г. Д. П.,
ръководител движение - първо лице на гара Мездра, когато изпращал влака, вратите му били
затворени. Началник влак се показал и подал сигнал. Задълженията на свидетеля били да
наблюдава влака от перона, на който заминава и да следи за слизащи и качващи се пътници,
да посрещне и изпрати влака. Кондукторът подавал сигнал на началник влака, а той давал
готовност на него, като ръководител движение, и той пускал влака. На Гара Мездра винаги
имало много хора. Тогава било студено, имало сняг. Началник влак бил отпред на вагоните,
а кондукторите по-назад, както обикновено.
Безпротиворечиво се установява от свидетелските показания, че вратите на вагоните се
затварят трудно, както и че е възможно да са притворени, а да изглеждат затворени, като в
този случай могат да се отворят от въздушното течение, както и че кондукторите не са
проверили дали вратата е затворена чрез физически допир, а само визуално. Факт е също
така, че няма как кондукторите да проверяват по време на движение на влака дали всяка от
вратите е затворена, защото би се стигнало до нуждата от служител на всяка врата, какъвто е
известно, че няма. Установява се още, че при потръсващите движения на влака при
преминаването му през стрелката, е възможно човек да залитне. Ето защо, съдът възприема
механизма на инцидента, приет от първата инстанция: след тръгването от гара Мездра и в
резултат на ускорението и въздушното течение двете незатворени плътно врати в задната
част на вагон № 9 са се отворили. Локомотивът е достигнал 30км/ч, когато е бил на около 10
м преди стрелка 32, с каквато е преминал през стрелка 32. Движението през коловоза при
стрелка 32 е предизвикало разтърсващи движения на влаковата композиция, включително на
вагон № 9, от тоалетната в задната част на който е излизала ищцата, в резултат на което тя е
загубила равновесие, изпуснала е дръжката на вратата на тоалетната и е изпаднала от влака.
За да се реализира отговорността по чл. 74 ЗЖПТ не се изисква наличието на вина,
разбирана като неполагане на дължимата грижа. Ето защо, възражението за липса на вина у
служителите на ответника е неотносимо. Превозвачът носи отговорност за телесните
увреждания на ищцата, доколкото те са получени по време на превоза и не се доказва някое
от изключващите отговорността обстоятелства.
Неоснователни са доводите в жалбата на ответника, че решението е неправилно, тъй
като не е доказана причината за падането на ищцата и дали вратата на влака е била
отворена. След като ищцата е паднала, очевидно вратата е била отворена, защото при
затворена врата нямаше да падне. Липсват каквито и да е доказателства, че ищцата сама е
отворила вратата. Причината за падането й следва да се приеме според житейската логика и
законите на физиката – отворена врата и невъзможността да се хване за някоя дръжка. Няма
5
наведени твърдения или събрани доказателства, че е скочила или че някой я е бутнал.
Обстоятелства от такова естество е следвало да бъдат надлежно въведени в процеса от
ответника и съответно доказани, което не е сторено.
Неоснователни са доводите, че ответникът не отговаря, тъй като дежурният
ръководител движение жп гара Мездра, от когото е зависело потеглянето на влака, е
служител на НКЖИ. Дори и служители на НКЖИ също да са проявили небрежност или да е
налице основание за обективна отговорност на компанията, пострадалият може да търси
обезщетение от всеки от отговорните за вредата.
По повод размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди въззивният
съд излага следното. Видно от приетите медицински документи и заключението на СМЕ,
изготвено от д-р Б. Б., ищцата е получила типични за железопътен инцидент тежки
травматични увреждания: травматичен и хеморагичен шок, довели до опасност за живота;
травматична ампутация на левия долен крайник на нивото на бедрото; счупване на дясната
теменна кост на черепа, довело до опасност за живота; счупване на дясната лопатка;
мозъчна контузия; травматична спондилолистеза /изместване/ и травматична дискова херния
на 3-ти и 4-ти шийни прешлени с компресия на гръбначния мозък и временна частична
пареза на горните крайници; счупване на дясната срамна кост на таза; травматична
ампутация на 3-ти, 4-ти и 5-ти пръсти на дясната ръка; деколман /отлепване на кожата от
подлежащите мускули/ и разкъсно-контузна рана на поясната област; разкъсно-контузна
рана на дясното ухо; охлузвания по тялото; контузия на белите дробове. Уврежданията са
пръснати по цялото тяло, трудни за лечение и най-често въпреки проведеното навременно
оперативно лечение водят до тежки усложнения или трайна инвалидност.
При постъпване в спешния център пострадалата е била в тежко състояние. Извършени
са изследвания, консултации и операция по спешност, като е извършена реампутация на
ампутираните травматично части на тялото, а по късно на 25.02.2014 г. следваща
оперативна намеса по повод получената увреда на прешлени. По-късно в периода от 07.03.
до 14.03.2014 г. е провела болнично лечение по повод ампутация на нивото на ляво бедро,
шийни прешлени и декубитални рани на лява седалищна област. Започнала е ранна
рехабилитация. Общо лечебният и възстановителен период е продължил една година. По
време на този период е търпяла болки и страдания, като най интензивни те са били през
първите два месеца непосредствено след злополуката, както и около два месеца по време на
тренирането на ампутационния чукан преди и след протезирането на ампутирания крайник.
През останалите периоди е търпяла само периодично явяващи се болки, т.нар. фантомни
болки, придружени с лъжливото чувство, че крайникът е цял и не е ампутиран, особено при
обща преумора и при рязка промяна на времето, когато е била принудена да ползва
седативни и обезболяващи средства. Към момента на прегледа от вещото лице повече от
четири години след злополуката продължава да търпи спорадични болки при рязка промяна
на времето, които отшумяват бързо при прием на аналгетици.
6
Наред с претърпените болки и страдания по време на лечебния и възстановителен
период пострадалата се е придвижвала извънредно трудно, а през първите три месеца
лечението й е било повече на постелен режим, поради което е получила и декубитални рани,
т.к. не е можела да се движи с патерици от една страна заради ампутираните пръсти на
дясната ръка, а от друга увредата на таза и левия долен крайник. ТЕЛК е определила 96%
трайна загуба на работоспособност с право на чужда помощ, пожизнено. Съгласно
заключението на СМЕ ранните негативни последици при ампутиран долен крайник са:
фантомни болки, оток, подуване, кървене от ампутирания чукан, изтръпване на кожата в
горната част на бедрото, локално увреждане на кожата, хематом и др. Късните негативни
последици са: локална или костна инфекция, скованост на ставите, ограничен обем на
движение, неврома, компартмънт синдром /синдром на притискане/ и др. Към настоящия
момент ищцата се придвижва с протезиран крайник, с накуцваща походка. Има трайно
нарушение на захвата с дясната ръка поради ампутираните 3 пръста на ръката. Периодично
получава наранявания на ампутационния чукан, което налага периодични превръзки. В
бъдеще не са изключени посттравматични негативни последици или усложнения.
На обезщетение подлежат установените травми – изключително тежки по своя
характер, реалната опасност за живота в резултат на черепно-мозъчната травма и
травматичен и хеморагичен шок, неколкократен болничен престой и медицински
интервенции, проведената рехабилитация, постелния режим и декубиталните рани, нуждата
от чужда помощ, възстановителен период от една година с интензивни болки през първите
два месеца, 96% пожизнена загуба на работоспособност, спорадични болки и към момента,
невъзвратима загуба на десния крак и три пръста на лявата ръка, отнесени към възрастта на
ищцата – 27 години към деня на инцидента.
Частично основателни са оплакванията за занижен размер на обезщетението.
Неоснователно е оплакването в жалбата на ищцата относно зависимостта на обезщетението
за неимуществени вреди с нуждата от издръжка за нея и детето й. Тези аргументи са
относими към иск за обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучени
трудови възнаграждения за периода от датата на инвалидизиране до възрастта за
пенсиониране, какъвто в случая не е предявен. Обезщетението за неимуществени вреди
обхваща нуждата от чужда помощ и трайните последици от ампутацията на долен крайник и
три пръста на ръката, но не и нуждата от издръжка.
Неоснователни са и оплакванията за завишен размер на обезщетението. Размерът
отразява факта, че травмите са изключително тежки и са довели до 96 процента намалена
работоспособност на млада жена на 27 години. Този размер не включва описаните в
заключението на СМЕ възможни негативни последици, които все още не са проявени, а само
тези, които вече са се проявили.
От значение са и конкретните икономически условия към деня на настъпване на
произшествието - 14.01.2014 г. При определяне на обезщетението следва да се вземе
7
предвид и съдебната практика по сходни случаи, като размерът му се определи на 180 000
(сто и осемдесет хиляди) лева. Като се извади сумата 19200 лв., изплатена от застрахователя
на ответника доброволно, ответникът дължи 160800 лв. Решението следва да бъде отменено
в отхвърлителната част от 130 800 до 160 800 и да се присъдят допълнително 30 000
(тридесет хиляди) лева. В останалата част относно неимуществените вреди решението
следва да бъде потвърдено. Законна лихва не е искана, поради което върху допълнително
присъденото обезщетение за неимуществени вреди не следва да се присъжда.
По повод довода във въззивната жалба на ответника, че съдът е следвало да изясни
дали не е налице съпричиняване или още нещо при настъпване на инцидента, въззивният
съд съобразява, че подобен довод се поддържа за пръв път пред настоящата инстанция,
поради което няма как възражението за принос да се разгледа. Наред с това, съдът в
гражданското производство не изследва обективната истина, а само фактите, наведени от
страните, поради което е правно неприемливо той да изследва „дали е налице още нещо при
настъпване на инцидента“. Всички документи във връзка със злополуката, включително и
Актът за злополука, съставен от „БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, са били на
разположение на ответника в рамките на първоинстанционното производство, а дори и
преди завеждане на делото.
Решението в частта относно имуществените вреди така, както е допълнено с решението
по чл. 250 ГПК е бланкетно обжалвано, като изложените съображения са само във връзка с
довода, че ответникът не следва да носи отговорност. Ето защо, решението в частта, в която
е уважен искът за имуществени вреди в размер на 5190 лева, следва да бъде потвърдено.
Предвид променения изход на спора, разноските за първата инстанция следва да се
променят. Разноски в полза на третото лице-помагач НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ
„ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ не се дължат от ищцата, поради което решението
следва да бъде отменено в тази част. Ответникът следва да заплати допълнително държавна
такса по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в размер на 1200 (хиляда и двеста)
лева.
Предвид частичното уважаване на въззивната жалба на ищцата, ответникът дължи
разноски за адвокатско възнаграждение, като за разлика от договора за правна защита и
съдействие пред СГС, договорът за настоящата инстанция съдържа отбелязване, че
договореното възнаграждение е платено. Възражението за прекомерност е неоснователно,
тъй като хонорар от 2000 лева е съобразен с материалния интерес и предмета на спора.
Разноските, за които следва да бъде осъден ответникът съобразно уважената част от
жалбата, съпоставена с обжалваемия интерес, са 1219 (хиляда двеста и деветнадесет) лева –
2000х30000/49200. В полза на бюджета на съдебната власт по сметка на САС ответникът
следва да заплати държавна такса от 600 (шестстотин) лева.
Предвид горното, съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5124 от 25.08.2020 г. по гр.д. 4811/2017 г. СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, 4 състав в частта, в която е отхвърлен искът на Р. К. М. срещу „БДЖ-
ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД за разликата от 130800 /сто и тридесет хиляди и
осемстотин/ лева до 160800 /сто и шестдесет хиляди и осемстотин/ лева обезщетение за
неимуществени вреди, както и в частта, в която Р. К. М. е осъдена да заплати на
НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ „ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ разноски за
защита от юрисконсулт в размер на 93 лева и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.
74 ЗЖПТ да заплати на Р. К. М., ЕГН ********** допълнително обезщетение от 30000
(тридесет хиляди) лева за неимуществени вреди в резултат на транспортна злополука на
14.01.2014 г., около 04.40 ч, в района на железопътна стрелка № 32 – западна страна на ЖП
Гара Мездра, при която ищцата изпаднала от вагон на бърз влак № 2626 от гр. Варна за гр.
София по време на движение на влака поради наличие на отворена врата, в резултат на
което получила тежки травматични увреждания: травматичен и хеморагичен шок;
травматична ампутация на левия долен крайник на нивото на бедрото; счупване на дясната
теменна кост на черепа; счупване на дясната лопатка; мозъчна контузия; травматична
спондилолистеза /изместване/ и травматична дискова херния на 3-ти и 4-ти шийни
прешлени с компресия на гръбначния мозък и временна частична пареза на горните
крайници; счупване на дясната срамна кост на таза; травматична ампутация на 3-ти, 4-ти и
5-ти пръсти на дясната ръка; деколман /отлепване на кожата от подлежащите мускули/ и
разкъсно-контузна рана на поясната област; разкъсно-контузна рана на дясното ухо;
охлузвания по тялото; контузия на белите дробове.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5124 от 25.08.2020 г. по гр.д. 4811/2017 г. СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, 4 състав в останалата му част и решение № 260617 от 27.01.2021 г. по
гр.д. 4811/2017 г. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, 4 състав.
ОСЪЖДА „БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД да заплати на основание чл.78,
ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД държавна такса в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.
ОСЪЖДА „БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД да заплати на основание чл.78,
ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД държавна такса в размер на 600 (шестстотин) лева.
ОСЪЖДА „БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД на основание чл.78, ал.1 от ГПК
да заплати на Р. К. М. разноски за въззивната инстанция в размер на 1219 (хиляда двеста и
деветнадесет) лева.
9
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ
НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ „ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ и „Дженерали
застраховане“ АД като трети лица помагачи на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10