Р Е Ш Е Н И Е
18.12.2019г. ДУПНИЦА
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО - V състав
Районен съд – Дупница
27 Ноември 2019
на Година
СТРАХИЛ
ГОШЕВ
В публично съдебно заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане
докладваното от
А Н 1200 2019
дело № по описа за
година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 30-0000512 от 09.10.2019 г., издадено от Началник на областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и за нарушение на чл. чл. 19, ал. 4, във вр. с чл. 102, ал. 5 от ЗАвтПр, на „РОСЕН ИСКРЕВ 66” ЕООД, представлявано от управителя Р.М.И., с ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00 лева.
Недоволно от НП е останал санкционираният субект. НП се обжалва в срок. В жалбата до съда се твърди, че АУАН е съставен при нарушаване разпоредбите на ЗАНН и издаденото на базата на него наказателно постановление е незаконосъобразно. Иска се отмяна на последното.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Стефанов, който изразява становище по същество, че наказателното постановление следва да се отмени, тъй като събраните доказателства оборвали твърденията на АНО, на базата на които е издадено НП. Сочи подробни съображения срещу законосъобразността на обжалваното постановление.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В придружителното писмо към жалбата моли съда да потвърди процесното постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за
установено следното:
На 17.07.2019г., около 07:50ч., в гр. Дупница, предгаров площад, в района на автогара Дупница, превозвача „Росен Искрев – 66“ ООД, притежаващ лиценз на ЕО -10646 от 12.09.2018 г. за международен авмобилен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение, като лице - превозвач по чл. 2, ал.1 по Наредба 33 на МТИТС и във връзка с изискването на възложените му по Договор IV-2 от 13.04.2019 г., от възложителя Общиан Дупница - автобусни линии и разписания от общинската транспортна схема след проверка в дневника на автогара Дупница се установи, че управителят К.В.Н. не е организирал изпълнението на 17.07.2019 г., в 07:50 часа възложената на дружеството автобусна линия по маршрут автогара Дупница – село Бистрица и обратно.
Всичко това било установено след проверка по документи, на 30.09.2019 г., от актосъставителят – В.С., в присъствието на свидетеля В.Г., във връзка с получено Писмо 50-00650 от 22.07.2019 г. на община Дупница С оглед на направените констатации С. в присъствието на Г. и управителя на дружеството жалбоподател К.Н. съставил АУАН, подписан и връчен на последния без възражения. В АУАН като нарушител е посочено юридическо лице „РОСЕН ИСКРЕВ 66” ООД, с управител К.В.Н. и ЕИК *********.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 30-0000512 от 09.10.2019
г., издадено от Началник на областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.
Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и за нарушение на чл. чл. 19,
ал. 4, във вр. с чл. 102, ал. 5 от ЗАвтПр, на „РОСЕН ИСКРЕВ 66” ЕООД,
представлявано от управителя Р.М.И., с ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели С. и Г., както и въз основа на събраните по делото писмени множество доказателства, част от които жалбоподателят е представил в съдебното заседание и материалите от административнонаказателната преписка, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. Не се разкриват данни за някаква предубеденост на свидетелите спрямо дружеството нарушител или неговия законен представител. Същите добросъвестно споделят от къде са добили информация за отразените в АУАН обстоятелства.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление не съвпадат по признаци, което обосновава незаконосъобразност на същите.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съдът намира, че е нарушен процесуалният закон, като административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател е ангажирана незаконосъобразно.
На първо място налице е неточна индивидуализация на нарушителя по смисъла на чл. 42, т.6 от ЗАНН. В тази връзка в АУАН и НП са посочени дружества с различна правноорганизационна форма – ООД и ЕООД, представлявани от различни лица като за първото в АУАН е записан като законен представител управителя – К.В.Н., който според доказателствата е вписан като такъв в ТР към АВ, докато погрешно в НП е посочено като управител Р.М.И.. Последният според справките от ТР към АВ е вписан единствено като съдружник в дружеството посочено в АУАН като „Росен искрев - 66“ ООД, а не както е посочено в НП – ЕООД. Дори да приемем, че с оглед цитирания идентичен за двете ЕИК посочените несъответствия са отстранени, то проблем се задълбочава от посочения в описанието на самото нарушение в АУАН и НП като управител – К.В.Н.. Налице е една неяснота и двусмислие при посочване на нарушителя и законния му представител, която е недопустима.
На следващо самостоятелно основание АУАН и НП не съдържат точно и ясно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. В посочения от
актосъставителя механизъм за реализиране на деянието определено като административно
нарушение е налице вътрешно противоречие. От една страна е ангажирана
отговорността на дружеството жалбоподател, но като превозвач по смисъл на
цитираната Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията
на Република България са посочени конкретни фактически действия
на физическото лице К.В.Н., който в качеството му на управител на „Росен
Искрев-66“ ООД не е организирал изпълнението на възложена на дружеството
автобусна линия на 17.07.2019 г. в 07:50 часа. След „т.1“ в АУАН и НП не е
споменато изобщо дружеството жалбоподател, а само действия на управителя му,
като нарушението е квалифицирано като такова по чл. 19, ал. 4 ЗАвтП, който
гласи: „Превозвачите са длъжни да
изпълняват възложените им автобусни линии и разписания в съответствие с
изискванията на този закон, Закона за движението по пътищата, подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях, и постигнатите договорености с
възложителя.“ и то във връзка с чл. 102, ал. 5 ЗАвтП, която разпоредба
предвижда: „На превозвач, който не разпореди или не осигури
моторното му превозно средство за обществен превоз по автобусни линии да спира
на определените спирки, се налага имуществена санкция 500 лв.“ Съобразно цитираните
текстове е налице липса на корелация между изложените обстоятелства на
нарушението и приетата за тях правна квалификация, особено в санкционната и
част, във вр. с чл. 102, ал. 5 от ЗАвтП. Наказващият орган не е трябвало да
прилага нормата на чл. 102, ал. 5 от ЗАвП. Тази норма въвежда санкция за
превозвач, който не разпореди или не осигури моторното му превозно средство за
обществен превоз по автобусни линии да спира на определените спирки,
включително в автогарите и автоспирките. Видно е, че посочената разпоредба
касае случаите, при които изпълняваният маршрут не е съобразен с предварително
определените спирки, а не касае хипотезата на неизпълнение на възложено по
договор маршрутно разписание, респ. автобусна линия. Изцяло в този смисъл виж. Решение № 4774 от 14.7.2017 г. по
адм.д. № 4764/2017 г. на Административен съд – София и Решение от 03.04.2017 г. по н. д. №
24 / 2017 г. на Административен съд – Сливен.
Извън гореизложеното нарушението
съобразно събраните гласни и писмени доказателства е и недоказано. От разпита
на свидетелите и цитираното по-горе писмо е видно, че се касае до установена липса
на заверка на пътен лист издаден за конкретния превоз на 17.07.2019 г., 07:50
часа, което принципно е задължение вменено на водача на автобуса – чл. 57, ал.3
от Наредба №33/03.11.1999г. и няма как да ангажира индиректно отговорността на
дружеството жалбоподател за неизпълнение на такова задължение. Наред с това
липсата на заверен пътен лист не е изрично цитирана при описание на нарушението
нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП, което създава пречки пред
оборване констатациите на актосъставителя и АНО. Няма и дума за незаверен пътен
лист. Налице е само препращане към Писмо 50-00650 от 22.07.2019 г. на община
Дупница, приложено по делото в препис, от което се вижда, че оплакването е
именно за фактическо изпълнение /т.е няма соченото неизпълнение/ на курсове от
дружеството жалбоподател, но без заверени пътни листа, поради което по
документи същите се водят при възложителя за неизпълнени. Последното е
основание единствено за някаква договорна отговорност между субектите, която не
е предмет на административнонаказателното производство. Реално
„нарушението” е толкова противоречиво описано в АУАН и НП, че е неясно до
степен, която видимо пречи на жалбоподателя да организира правото си на защита
срещу твърденията на АНО.
Ето защо, като намери, че са налице пороци от процесуална и от материалноправна страна при издаването на АУАН и НП, съдът намира, че оспореното наказателно постановление следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 30-0000512 от 09.10.2019 г., издадено от Началник на областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и за нарушение на чл. чл. 19, ал. 4, във вр. с чл. 102, ал. 5 от ЗАвтПр, на „РОСЕН ИСКРЕВ 66” ЕООД, представлявано от управителя Р.М.И., с ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00 лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд - гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.