О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 12.04.2019г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Г въззивен състав, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Орешарова ч. гр. д. № 3104 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. №3225 от 11.06.2018 г. на частен съдебен
изпълнител (ЧСИ) И.Ч., сега ЧСИ Р.Г.-Ч., рег.№925 на КЧСИ, с район на действие СГС, подадена от И.Н.Г., длъжник по изп.дело
№№20189250401899, след като е преобразувано във връзка с приемането на съдебния
архив на ЧСИ И.Ч. от ЧСИ Р.Г.-Ч., подадена чрез адв.Д., неин пълномощник срещу възобновяване на производството по изп.дело, съгласно протокол
от 13.04.2018год., което смята, че е
отказ да се прекрати делото и срещу начислените разноски по изп.дело.
В жалбата
излага, че след като с протокол от 11.05.2015год. ЧСИ е зачел прихващане на
задължение на взискателя по настоящото дело „Я.**“ООД към длъжника И.Г. и е
останала непогасена част от задължението на взискателя към И.Г. от 219,60лв.,
три години след това ЧСИ не е зачел настъпилите последици на прихващането и е
възобновил изп.производство за събиране
на сумата по изпълнителния лист. Смята и, че молбата на взискателя, в която е
изразил становище, че няма основание за незачитане на прихващането не е
основание за промяна на настъпилите последици на прихващането. Също така смята,
че има основание да се прекрати изпълнението срещу длъжника И.Г. и на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК след като изпълнението е спирано само спрямо Й.Г.. Моли
да се отмени разпореждането на ЧСИ за въобновяване на производството по
изп.дело срещу И.Г. лично и като наследник на починал длъжник Н.Г.и което
смята, че е отказ за прекратяване спрямо нея на делото по отношение на
задължение, въпреки погасяването му чрез прихващане. Заявява, че оспорва
разноските, които с оглед погасяването
на задължението чрез прихващане следва да са за сметка на взискателя и не
следва да се начислява пропорционална такса върху цялото вземане, без да се
отчете погасяването чрез прихващане. Моли да се отмени и разпореждането за разноските по
изпълнението.
С молба от
02.04.2019год. жалбоподателя И.Н.Г., подадена чрез адв. Д. е поискала да се
постанови спиране на изпълнението по изп.дело до приключване на настоящото
производство по жалбата.
Подадено е
писмено становище-възражение от взискателя по изп.дело „Я.**“ООД, подадена чрез адв. Теодосиева, в
което излага, че жалбата е неоснователна.
В мотивите
си по чл. 436, ал. 3 от ГПК, частният съдебен изпълнител счита жалбата за
неоснователна.
Софийският градски съд, като прецени доказателствата по
приложеното копие от изп.дело и обсъди наведените в жалбата пороци на
обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, приема за установено
следното:
Видно от
приложената молба от взискателя „Я.**“ ООД и въз основа на изпълнителен лист от
01.12.2014год., издаден от СГС , І ГО 9-ти състав въз основа на решение от
04.11.2014год., решение от 11.08.2014год. по т.дело №678/2012год. на ВКС,
решение №27.02.2012год. по гр.дело №1670/2011год. на САС и решение от
08.02.2011год. по гр.дело №1025/2008год. на СГС, с който е осъдена И.Н.Г. и Н.М.Г.на основание чл.55,
ал.3 ЗЗД да заплатят на „Я.**“ООД по 16 000лв. и 1315лв. щатски долара
всеки един от тях, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от
28.02.2008год. до окончателното им изплащане, както и сумата от
1 172,50лв.-разноски по делото всеки един от тях е образувано
изп.дело № 20147830400713/2014год. по описа на ЧСИ И.Ч. със страни:
взискател „Я.**“ ООД и длъжници И.Н.Г. и
Н.М.Г., починал и на негово място конституирани като длъжници И.Н.Г. и Й.Г..
С молба от
20.03.2015год. И.Н.Г. е заявила, че по изп.дело №20087920400019 при ЧСИ Г.К.има
образувано изп.дело по което И.Г. е взискател, а длъжник е „Я.**“ ООД и който е осъден да заплати сума
от 40 418,51лв., със законната лихва, считано от 13.08.2003год. и поради
което са налице две насрещни вземания между страните, които могат да бъдат
прихванати до размера на по-малкото и
прави възражение за прихващане на насрещното си вземане по посоченото изп.дело
с вземането на всикателя „Я.**“ по настоящото изп.дело и да се счита
задължението й за погасено.
В протокол
от 11.05.2015год. ЧСИ /стр. 213 по изп.дело/ е приел, че са настъпили правните
последици и на осн. чл.104, ал.2 ЗЗД двете насрещни, изискуеми и ликвидни
вземания на насрещните страни по изпълнението следва да се считат погасени до
размера на по-малкото от тях, а именно вземането на „Я.**“ООД срещу И.Г. в
размер на 47 285,98лв. се счита за изцяло погасено, а вземането на И.Г.
срещу Я.** ООД в размер на 47 505,60лв. е частично погасено до 219,60лв. и
е посочено, че е останало непогасено от длъжника И.Г. сума от 1669,20лв.такси и
разноски по изпълнението, в които не е включена такса по т.26 ТТР.
С молба от 15.12.2015год.
от Й.И.Г./стр.309/до ЧСИ е поискано спиране на изпълнението след като с
определение №722/14.12.2015год. на ВКС по ч.т.д. №3513/2015год. е спряно
изпълнение на постановените решения, въз основа на които е издаден
изпълнителния лист срещу Н.М.Г..
ЧСИ на
15.12.2015год. е постановил спиране на изп.дело №20147830400713 по описа на ЧСИ
Ч..постановено спиране на изпълнително дело.
С молба от
03.07.2017год. и с молба от 26.10.2017год. от взискателят „Я.**“ООД е поискал възобновяване
на изпълнителното производство след като производството пред ВКС, заради което
е спряно изпълнието е приключило.
С
разпореждане от 13.04.2018год., обективирано в протокол от същата дата ЧСИ е
възобновил производството по изп.дело №20147830400713 по отношение на И.Н.Г.,
лично и като наследник на Н.Г.и Й.И.Г., като наследник на Н.Г.и е посочил, че производството
спрямо длъжниците следва да продължи за дълга посочен изпълнителния лист.
С
разпореждане от 15.05.2018год. след като е починал длъжника Й.И.Г. на основание
чл.429, ал.2 ГПК е конституирана като длъжник на нейно място наследника й И.Н.Г..
На
31.05.2018год. адв.Д., пълномощник на длъжника И.Н.Г. е получила съобщение, че
е конституирана като длъжник на мястото на починалата Й.Г. и за задължението по
изп.дело, както и е връчен препис от протокол от 13.04.2018год.
На
07.06.2018год. е постъпила настоящата жалба от длъжника И.Н.Г. срещу
възобновяване на изп.дело, което счита за отказ да се прекрати поради
постановено от 11.05.2015год. от ЧСИ становище, че са налице последици от
извършено прихващане, както и срещу разноските, които е посочено, че се
претендират от нея.
В конкретния
случай жалбата на длъжника е насочена
срещу разпореждането на ЧСИ от 13.04.2018год., с което е възобновено
изпълнителното дело след като е било спряно, заради висящо съдебно производство
и взскателят е поискал неговото възобновяване.
Правото на
жалба срещу действия на съдебните изпълнители (СИ) е процесуално право и именно
поради това, както предпоставките за възникването му, така и способите и
начините за реализацията му се определят от ГПК. Предвид това право на
обжалване на определено действие на СИ може да възникне само в онези случаи,
когато законът изрично е предвидил възможността за обжалване като последствие
от тези действия. Ако подобна възможност не е предвидена действието е от
категорията на необжалваемите и не подлежи на контрол по пътя на инстанционното
производство. Също така с новия ГПК законодателят е ограничил възможността за
обжалване на действията на съдебния изпълнител, като е изброил лимитативно
актовете, които подлежат на обжалване от определен кръг лица, но също така и на
лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително
тълкуване на разпоредбите относно
обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.
В
разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.6 ГПК изрично е посочено, че длъжникът може да обжалва отказът
на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение, както и с оглед на т.7 от
цитираната разпоредба може да обжалва
разноските по изпълнението.
В конкретния
случай с подадената жалба от длъжника се обжалва разпореждането на ЧСИ,
обективирано в протокол от 13.04.2018год., с което е възобновено изпълнителното
производство по искане на взискателя, след като е било спряно и това действие
не е сред посочените изрично за обжалваеми от длъжника. Неоснователно е
позоваването на жалбоподателката, че възобновяване на производство само по себе
си представлява отказ на ЧСИ за прекратяване
на делото или да приключи принудителното изпълнение и за което следва първо да
е поискано изрично от длъжника прекратяване
и в тази връзка да е постановен акт на съдебния изпълнител или с
който постановява прекратяване или приключване на принудителното изпълнение и което действие
подлежи на обжалване с оглед на чл.435, ал.1, т.3 ГПК от взискателя или че
отказва да прекрати или да приключи принудителното изпълнение или евентуално
въпреки подадена молба и направено искане от длъжника за прекратяване на
изпълнителното дело съдебния изпълнител да не се е произнесъл и да е предприел
фактически действия по принудително
изпълнение, което подлежи на обжалване по чл.435, ал.2, т.6 ГПК от длъжника. В
настоящия случай не е отправено до ЧСИ искане
от длъжника И.Н.Г. за прекратяване на изп. производство изцяло или
частично и едва с подадената жалба се прави оплакване в тази връзка, че не е
постановен отказ от прекратяване на изп.дело спрямо длъжника, а е възобновено
производството по делото след като е било спряно и което действие не подлежи на
самостоятелно обжалване. Поради което жалбата срещу възобновяване на
изпълнителното производство, обективирано в протокол от 13.04.2018год. на ЧСИ
следва да бъде оставена без разглеждане. В тази връзка неоснователно се явява
искането, направено с молба от 02.04.2019год. за спиране на изпълнението по чл.438 ГПК до
произнасяне по жалбата, която в случая се явява недопустима и следва да се
остави без разглеждане.
По жалбата в
частта за разноските по изпълнението, независимо, че с оглед на чл.435,
ал.2,т.7 ГПК подлежат на обжалване от длъжника, след като определянето им, а и оплакванията срещу тях в
жалбата са свързани изцяло с твърдения, че са налице предпоставки за зачитане
на прихващане и прекратяване на изп.дело в тази част, жалбата в тази част се
явява преждевременно изпратена от ЧСИ, който първо следва да се произнесе по искането на длъжника И.Н.Г. за прекратяване на производството във връзка с
отчитане на погасяване чрез прихващане
на сума по изп.дело и с оглед на което да се произнесе и срещу размера на
посочените разноски по изп.дело.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх. №3225 от
11.06.2018 г., подадена от И.Н.Г., длъжник по изп.дело №№20189250401899, преобразувано във връзка с приемането на
съдебния архив на ЧСИ И.Ч. от ЧСИ Р.Г.-Ч., срещу разпореждане за възобновяване
на производството по изп.дело, съгласно
протокол от 13.04.2018год. на ЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено с молба от
02.04.2019год. от И.Н.Г. за спиране на изп.дело до приключване на
производството по жалбата.
ИЗПРАЩА жалбата от И.Н.Г.
срещу разноските по изп.дело на
ЧСИ Ч.а за произнасяне като съобрази
изложеното в мотивите.
Определението
подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на жалбоподателя и
връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.