№ 78
гр. С.З., 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АННА Т. ТРИФОНОВА
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от АННА Т. ТРИФОНОВА Търговско дело №
20215500901452 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ и чл. 86
ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба е посочено, че ищецът Х. С. К. е пострадал при ПТП,
състояло се на 30.12.2018г. в гр. С.З., при следната фактическа обстановка:
На 30.12.2018г. в гр.С.З. около 17:00 часа, прибирайки се към дома си,
ищецът управлявал собствения си лек автомобил с марка „ФОЛКСВАГЕН“,
модел „ПАСАТ“ с Д.К.№***, като се движел по ул.“***“ в посока юг-север,
като идвал от магазин „ЛИДЛ“, находящ се в близост до парка с колодрума в
гр.С.З. и се прибирал към дома си. На кръстовището с бул.“С.“, ищецът
минавайки на зелен светофар, след като се огледал в двете посоки на изток и
запад и след като се убедил, че няма автомобили, навлезли в кръстовището,
потеглил. Когато лекият автомобил, управляван от ищеца, достигнал средата
на кръстовището, изведнъж бил ударен от лявата страна от движещия се в
посока запад-изток по бул.“С.“ лек автомобил с марка „ФОЛКСВАГЕН“,
модел „ПАСАТ“ с Д.К.№***, управляван от Г. И. И. с ЕГН:**********, роден
на ***, от гр.С.З., кв.“**“, ***. Автомобилът, управляван от виновния за ПТП
шофьор Г. И., блъснал в задната лява част/предната лява врата, лявата колона,
и задната лявата врата и др./ автомобила на ищеца с голяма скорост, като от
сблъсъка автомобила на ищеца се завъртял в посока, обратна на
1
часовниковата стрелка. Виновният водач Г. И. не спрял на подавания за него
червен сигнал на светофара, дори не намалил скоростта, а буквално спрял в
лекия автомобил на ищеца. При силния сблъсък и завъртането на автомобила,
управляван от Х. К., той получил камшичен удар в областта на шията и
изпитал силни болки, също така изпитал болки и в областта на гърдите и на
кръста. Няколко минути не могъл да се съвземе и да разбере какво се е
случило. Едва след 5 минути, той се съвзел и осъзнал, че е по чудо жив, и че
поставения от него предпазен колан е спасил жИ.та му. Тогава едва видял
водача, причинил ПТП Г. И., че е извън автомобила си и говори по мобилния
си телефон, като чул, че същият разговаря със служител на спешния тел. 112.
Въпреки силните болки в шията, гърдите и кръста, ищецът успял да излезе от
автомобила и да изчака органите на полицията. След като служителите на
служба „КАТ“ Пътна Полиция при ОДМВР гр.С.З. посетили ПТП
установили, че лекият автомобил на ищеца не може да се движи, и че според
тях няма пострадали при ПТП, въпреки оплакванията на Х. К. за болки в
шията. Служителите на КАТ „посъветвали“ участниците в ПТП да изготвят
двустранен протокол за ПТП и си тръгнали, тъй като в този ден имали много
работа. Ищецът Х. К. и водачът, причинил ПТП, изготвили Двустранен
протокол, в който отразили действителната фактическа обстановка, като в
него изрично е отразено, че вината за ПТП е на водача Г. И. И.. Сочи се, че
след това Х. К. бил принуден да извика пътна помощ, за да може да откара
повредения лек автомобил до дома си, тъй като същият не е бил в движение.
Твърди се, че през следващите дни болките в областта на шията,
гърдите и кръста продължили с висок интензитет и ищецът посетил на
03.01.2019г./първия работен ден/ д-р Димитър Арабаджиев, който извършил
ехография/ултразвуково изследване/ на вътрешни органи и установил, че
няма данни за увреди на същите. Тъй като болките в шията били много
интензивни и нетърпими, на 04.01.2019г. Х. К. посетил „ДКЦ Р.“ гр.С.З.,
където му направили рентгенография на шийни прешлени, разчетена от д-р
М.. Но болките в шията не минавали, а се усилвали, поради което на
11.02.2019г. Х. К. посетил специалист неврохирург д-р М. К., който му
изписал медикаментозно лечение и носене на мека шийна яка. Въпреки
лечението, ищецът започнал да изпитва и болки/дърпане/ в дясната ръка и се
наложило да бъде хоспитализиран, като на 18.02.2019г. е приет за лечение в
Клиника по неврохирургия при УМБАЛ “***“АД гр.С.З.. На 21.02.2019г. Х.
2
К. е изписан от болничното заведение с Окончателна диагноза: „Contusio colli
НИ. С4-С5 - дискова протрузия на широка основа. Лекостепенно стенозирани
неврофорамени двустранно. НИ. С5-С6 - дискова протрузия на широка
основа. Лекостепенно стенозирани неврофорамени двустранно, нИ. С6-С7 -
дискова протрузия на широка основа. Лекостепенно стенозирани
неврофорамени двустранно.“/съгласно Епикриза от 21.02.2019г./.
Посочено е, че в следствие на претърпяното ПТП Х. К. е получил:
Contusio colli НИ. С4-С5 - дискова протрузия на широка основа. Лекостепенно
стенозирани неврофорамени двустранно. НИ. С5-С6 - дискова протрузия на
широка основа. Лекостепенно стенозирани неврофорамени двустранно нИ.
С6-С7- дискова протрузия на широка основа. Лекостепенно стенозирани
неврофорамени двустранно.
Наведени са твърдения, че горепосочените травми са причинили трайно
затруднение на движението на врата за срок по-дълъг от 30 дни, по смисъла
на чл.129 от НК.
Сочи се, че гореизложеното е видно и се потвърждава и от извършения
преглед на Х. К. при д-р Е.Н.Б. - специалист по съдебна медицина и
издаденото въз основа на прегледа Съдебно медицинско удостоверение на
жИ. лице № 61/2019г. от 21.03.2019г.
Заявено е, че лекият автомобил предизвикал и причинил настъпилото
ПТП, с марка „Фолксваген“ модел „Пасат“, с Д.К.№***, бил управляван от
виновния за причиняването на ПТП водач Г. И. И. с ЕГН:**********, роден
на ***, с адрес: гр.С.З., кв.“**“, ***, моб.тел.: **. Лекият автомобил е бил
застрахован по Задължителна застраховка “Гражданска отговорност” в
З.Д.Ж.З." АД гр.С., с ЕИК:***, по застрахователна Полица №BG/30/l
18000650146 валидна от 24.02.2018г. до 24.02.2019г.
Посочено е, че за описаното по-горе ПТП против виновния водач Г. И.
И. са образувани Досъдебно производство/ДП №зм 58/2019г. и ДП№зм
72/2019г.по описа на ОДМВР-ПП-С.З. и прокурорска преписка №1443/2019г.
на Районна Прокуратура С.З.. Досъдебното производство е приключило с
обвинителен акт, с който на виновния за ПТП водач Г. И. И. е повдигнато
обвинение за извършеното от него престъпление по чл.343, ал.1, буква „б“,
вр. чл.342 , ал.1 от Наказателния Кодекс на Република България и същият е
предаден на съд. В Районен Съд С.З. е образувано НОХД № 76/2021г. по
3
описа на съда, но наказателното дело е изпратено за разглеждане в Районен
Съд - гр.П., където е образувано НОХД № 59/2021г. по описа на съда. Делото
е приключило с ПРИСЪДА № 260011 от 23.09.2021г., с която присъда
подсъдимият Г. И. И. е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН по така повдигнатото му
обвинение и му е наложено съответното наказание. Присъдата е влязла в
законна сила на 11.10.2021г. Посочено е, че в хода на досъдебното
производство са назначени и изготвени всички необходими експертизи,
събрани са всички доказателства, установяващи по безспорен начин начина и
механизма на извършване на ПТП и е установена по безспорен начин вината
на подсъдимия Г. И. И., като водач на застрахования в Дружеството -
ответник лек автомобил.
Ето защо се сочи, че в настоящия случай, следва по аналогия да се
приложи императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК, според която влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца.
Изложени са доводи, че съобразно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне
задължението за обезщетяване на вреди, респективно правото на
пострадалото лице да търси обезвреда, следва да се установят елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане: наличие на деяние, което да
е протИ.правно, да е извършено виновно, да е причинило вреди и тези вреди
да са в причинно - следствена връзка с извършеното.
Според ищеца, в настоящия случай са налице всички елементи на
фактическия състав, описан по - горе. Предвид наличието на влязла в сила
присъда, с която причинилия процесното ПТП виновен водач Г. И. И. е
признат за виновен в извършено престъпление, фактът на деянието, неговото
авторство, протИ.правността му и виновността на ответника са безспорно
установени по силата на чл.300 от ГПК. Съгласно тази норма влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици на деянието, относно посочените по - горе
обстоятелства. Заявява се, че следователно в конкретния случай е безспорно
установено, че именно виновния/причинилия ПТП водач Г. И. И.
управлявайки застрахования в дружеството - ответник лек автомобил, на
4
30.12.2018г. в гр.С.З., причинил на Х. С. К. гореописаната средна телесна
повреда, изразяваща се в: Contusio colli НИ. С4-С5 - дискова протрузия на
широка основа. Лекостепенно стенозирани неврофорамени двустранно. НИ.
С5-С6 - дискова протрузия на широка основа. Лекостепенно стенозирани
неврофорамени двустранно, нИ. С6-С7 - дискова протрузия на широка основа.
Лекостепенно стенозирани неврофорамени двустранно. Посочено е, че
горепосочените травми са причинили трайно затруднение на движението на
врата за срок по-дълъг от 30 дни, по смисъла на чл.129 от НК.
Изложено е, че като пряка и непосредствена последица и в резултат на
гореописаното ПТП, ищецът Х. С. К. е получил автомобилна травма (травма в
салона на лек автомобил, на предна лява седалка с поставен предпазен колан в
резултат на страничния удар в лявата задна врата до колоната на автомобила
от друг лек автомобил), изразяваща се в следните телесни увреждания:
Contusio colli НИ. С4-С5 - дискова протрузия на широка основа. Лекостепенно
стенозирани неврофорамени двустранно. НИ. С5-С6 - дискова протрузия на
широка основа. Лекостепенно стенозирани неврофорамени двустранно, нИ.
С6-С7 - дискова протрузия на широка основа. Лекостепенно стенозирани
неврофорамени двустранно.
Твърди се, че непосредствено след настъпване на ПТП, Х. С. К. започва
да изпитва силни и остри болки в областта на шията, от които болки не може
да си движи шията. На 11.02.2019г. посещава лекар специалист по
неврохирургия, който лекар му изписва медикаментозна терапия и му поставя
мека шийна яка за обездвижване на шията. За прегледа му е издаден
Амбулаторен лист № 107 от 11.02.2019г. издаден от лекар специалист по
неврохирургия.
На 18.01.2019г. ищецът посещава лекар психиатър, за да потърси
помощ заради задълбочаващото се безпокойство, което изпитва, а също така
силно раздразнение от околните, емоционално бил по-оттеглен и дистанциран
от близките си, и бил много напрегнат като мислил за ПТП. Тия негативни
психически изживявания довели до трайно безсъние и при засилване на
тревогата и напрежението се нарушавала плавността на речта му - заеквал.
Посочва се, че за посещението му е издаден документ - „Психиатрична
консултация“ от 18.01.2019г., като в нея е отразено от лекуващия лекар д-р
Иван Ников, като окончателна диагноза, че ищецът страда от:
5
посттравматично стресово разстройство F 43.1, и ЗАЕКВАНЕ F 98.5. За
лечението на установените от Психиатъра психични травми, лекарят е
преценил, че се налага медикаментозна терапия, като е предписал на ищеца
следните медикаменти: СЕРОКСАТ 20мг.-1тб. Сутрин и Атракс 25мг- 1тб.
Вечер.
Сочи се, че на 18.02.2019г. болките, които изпитва ищеца стават
нетърпими, а движението на шията му е напълно ограничено, при което се
налага да бъде приет за лечение в Клиника по неврохирургия при УМБАЛ
“***“АД гр.С.З.. Посочва се, че за престоя в болницата и за проведеното му
лечение му е издадена Епикриза от 21.02.2019г., издадена от Клиника по
неврохирургия при УМБАЛ “***“АД гр.С.З., като в нея е отразено от
лекуващия лекар д-р К., като окончателна диагноза: Остеохондроза на нива
С4-С5, С5-С6, С6-С7. НИ. С4-С5 – дискова протрузия на широка основа.
Лекостепенно стенозирани неврофорамени двустранно. НИ. С5-С6 - дискова
протрузия на широка основа. Лекостепенно стенозирани неврофорамени
двустранно, нИ. С6-С7 - дискова протрузия на широка основа. Лекостепенно
стенозирани неврофорамени двустранно.
Твърди се, че на 06.06.2019г. половин година след ПТП, Х. С. К.
продължава да изпитва болки в областта на шията и посещава лекар
специалист по неврохирургия, който лекар като терапия му указва да
продължава да носи мека шийна яка за обездвижване на шията. За прегледа
му е издаден Амбулаторен лист №449 от 06.06.2019г., издаден от лекар
специалист по неврохирургия.
Посочено е, че на 24.06.2019г. Х. С. К. продължава да изпитва болки в
областта на шията и отново посещава лекар специалист по неврохирургия,
който лекар като терапия констатира: „Провел физиотерапевтичен курс с
частичен ефект. Има нужда да продължи физиотерапия и рехабилитация в
санаториум“. За Прегледа му е издаден Амбулаторен лист № 571 от
24.06.2019г. издаден от лекар специалист по неврохирургия.
На 12.03.2020г. Х. С. К. продължава да изпитва болки в областта на
шията и отново посещава лекар специалист по неврохирургия, който като
терапия му предписва медикаментозно лечение с няколко силни медикамента
/лекарства/. За прегледа му е издаден Амбулаторен лист № 217 от 12.03.2020г.
от лекар специалист по неврохирургия.
6
На 09.04.2020г. Х. С. К. продължава да изпитва болки в областта на
шията и отново посещава лекар специалист по неврохирургия, който като
терапия му предписва медикаментозно лечение с няколко силни
медикамента/лекарства/, но и да продължава носенето на меката шийна яка.
За прегледа му е издаден Амбулаторен лист №281 от 09.04.2020г. издаден от
лекар специалист по неврохирургия.
На 21.04.2020г. Х. С. К. продължава да изпитва болки в областта на
шията и отново посещава лекар специалист по неврохирургия, който като
терапия му предписва медикаментозно лечение с няколко силни медикамента
/лекарства/, но и да продължава носенето на меката шийна яка. За прегледа
му е издаден Амбулаторен лист № 301 от 21.04.2020г., издаден от лекар
специалист по неврохирургия.
На 18.05.2020г. Х. С. К. посещава за контролен преглед лекар
специалист по неврохирургия. За прегледа му е издаден Амбулаторен лист №
357 от 18.05.2020г. издаден от лекар специалист по неврохирургия.
Отбелязано е в обобщение, че повече от 2/две/ години и 10/десет/
месеца ищецът продължава да изпитва силни болки, които и към настоящия
момент не са отминали. Твърди се, че и към момента Х. С. К. не се е
възстановил от причинените му травми.
Заявено е, че гореизложеното е безспорно установено и видно от
документи, заверени копия, от които прилага към исковата молба.
Наведени са твърдения, че и към настоящия момент Х. К. /пострадал
при ПТП/ не е възстановен и не може да движи свободно шията си в пълен
обем, въпреки продължителния период на лечение и обездвижването на
шията с яка, на което е подложен. Сочи се, че лекарите дават надежди за
евентуалното му пълно възстановяване, но ще трябва да мине още време.
Твърди се, че от ПТП и до настоящия момент, ищецът не може да спи нощем,
и твърди, че сънува кошмари /момента, в който го блъска колата на виновния
водач/, ако евентуално заспи. Пие лекарства, за да може да заспива и все
сънува кошмари, свързани с инцидента, от които се събужда. Посочено е, че
множеството травми, които е понесъл, са не само претърпените физически
болки и страдания, но са и психически, тъй като след инцидента и
проведеното лечение все още не може да се обслужва сам и е в тежест на
своите близки/според самия него/. Все още го боли шията, като болките са
7
толкова силни и остри, че не може да заспива без помощта на приспивателни
и силни болкоуспокояващи. Сочи се, че най-много му тежи, че не може да се
обслужва сам/да ходи до тоалетна, да се къпе/, а преди инцидента се е
чувствал пълноценен и е бил в много добро здраве. Заявено е, че особено
силни са болките, които изпитва Х. К. при рязко застудяване, тогава не може
да движи нито шията си, нито дясната си ръка. Посочено е, че студеното
време сковава буквално К., като той не може да се движи, което води до
допълнително психическо натоварване/чувство на безпомощност/, физически
и психически страдания с изключително висок интензитет, включително и
безсъние, независимо от приеманите болкоуспокояващи.
Изложено е, че след настъпване на ПТП и през периода на
възстановяване, Х. К. е претърпял и търпи и към настоящия момент
значителни по интензитет болки и страдания, съпроводени и с допълнителен
дискомфорт и неудобства при извършване на обичайни, ежедневни дейности,
породени от характера на получените увреждания.
Сочи се, че след катастрофата Х. К. в следствие на преживения силен
стрес и уплаха е започнал да ЗАЕКВА. Твърди се, че това състояние води до
изключително големи трудности за него в ежедневието му и в комуникацията
му с близки, приятели, колеги и т.н., от което той се притеснява и стресира
допълнително.
Заявено е, че при настъпилото ПТП Х. С. К. е преживял най-големия си
кошмар и е изпитал най-големия страх в жИ.та си /силен стрес/, от който едва
ли ще се възстанови някога. В първия миг, виждайки как го блъска виновния
водач и в момента на страшния челен сблъсък, той е мислел само дали ще
оцелее. Посочено е, че го е спасил от сигурна смърт поставения предпазен
колан. Сочи се, че едва пет минути след сблъсъка е усетил силните физически
болки в наранените му шия, корем и гръден кош. Твърди се, че ищецът
продължава и досега да търпи негативни психически изживявания при
спомена за случилото се и при споменаването на думата „катастрофа” или
при възприемането на тежко ПТП, предавано по телевизията или радиото.
Отбелязва се, че е сигурно, че до края на дните си ищецът е загубил съня си и,
че при всяко заспиване ще го преследва кошмарът от катастрофата, и ще
изживява отново, и отново мислите, и болките, и страданията, на които е бил
подложен. За да се справи със заекването, безсънието и кошмарите, които
8
сънува, се е наложило да посещава логопед и лекар психиатър. Сочи се, че
провежданата терапия и срещите с логопеда и психиатъра му помагат
частично, но периода на лечение ще е много продължителен. Твърди се, че
провежданото лечение е много скъпо и е свързано със значителни разходи за
ищеца, освен това не може да се даде гаранция, че ще се повлияе
положително на проблема с говора/заекването/.
Освен горепосочените негативни психически и физически състояния,
представляващи претърпени от Х. К. неимуществени вреди, като пряка и
непосредствена последица в резултат на настъпилото от ПТП, същият е
претърпял и имуществени вреди. Уточнява се, че имуществените вреди се
изразяват в заплащането на адвокатски възнаграждения за изготвяне на жалби
и процесуално представителство по воденото наказателно производство
против виновното за ПТП лице и изготвяне на застрахователна претенция и
процесуално представителство пред Застрахователя - Ответник по
настоящото производство.
Отбелязано е, че при настъпилото ПТП на ищеца са причинени
имуществени и неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.
Изложено е, че за настъпилото на 30.12.2018г. ПТП и претърпените в
следствие на него имуществени и неимуществени вреди от Х. С. К., е
уведомено своевременно ответното дружество. Търсейки възможност да
уреди доброволно и извънсъдебно отношенията помежду страните в
настоящото производство и на основание чл.432 във вр. с чл.380 от Кодекса
за Застраховането на 25.02.2021г. ищецът предявил застрахователна
претенция, която е заведена в ответното дружество с Вх. № 851/25.02.2021г.
Сочи се, че към претенцията са представени на ответника всички необходими
доказателства, установяващи основателността на същата. Посочено е, че на
28.05.2021г. ищецът е получил от ответното дружество „УВЕДОМЛЕНИЕ-
ОТКАЗ“, с което най-учтИ. се отказва изплащане на обезщетение за
претендираните от ищеца неимуществени и имуществени вреди. Твърди се,
че до настоящия момент ответникът не е обезщетил ищеца в качеството му на
пострадал /за всички претърпени вреди в пълен размер/ в съответствие с
изискванията на чл.496, ал.2. т.1 от КЗ, поради което за него е налице правен
интерес от образуване на настоящото производство.
Счита, че за ищеца Х. С. К. с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
9
гр.С.З., ***, възниква правен интерес от завеждане на настоящото
производство против "З.Д.Ж.З. "АД гр.С., с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: БЪЛГАРИЯ, област С. (столица), община ***, за да бъде
обезщетен за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди със
сумата в общ размер на 96300.00 BGN (деветдесет и шест хиляди и триста
лева) – представляващи, както следва:
- 90 000.00 BGN (деветдесет хиляди лева) - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди /болки и страдания - Физически и психически/.
- 6300.00 BGN (шест хиляди и триста лева) - обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от пострадалия Х. С. К.
Адвокатско възнаграждение за ползвана правна помощ по ДП № 58/2019г. по
описа на ОДМВР – ПП - С.З., по НОХД № 59/2021г. по описа на Районен Съд
П., както и за изготвянето на застрахователна претенция и процесуално
представителство пред Застрахователя /ответник по настоящото
производство, с цел постигане на споразумение за доброволно изплащане на
претендираното от пострадалия обезщетение/.
Уточнява се, че всички гореописани неимуществени и имуществени
вреди се явяват пряка и непосредствена последица от състоялото се на
30.12.2018г. в гр.С.З. ПТП, виновно причинено от Г. И. И. с ЕГН:**********.
роден на *** с адрес: гр.С.З.. кв.“**“. бл.№59, ап.68, за което същият е осъден
с ПРИСЪДА № 260011 от 23.09.2021г. по НОХД № 59/2021г. по описа на
Районен съд гр.П., влязла в законна сила на 11.10.2021г., като управлявания
от него автомобил е Застрахован със Застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите в ответното дружество със Застрахователна Полица №
BG/30/l 18000650146 валидна от 24.02.2018г.
Моли, да се осъди ответното дружество "З.Д.Ж.З."АД гр.С., с ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област С. (столица),
община Столична, град С., *** да заплати на Х. С. К. с ЕГН:**********, с
постоянен адрес: гр.С.З., ***, сума в общ размер на 96 300,00 BGN
(деветдесет и шест хиляди и триста лева) – представляващи, както следва:
- 90000,00 BGN (деветдесет хиляди лева) - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди /болки и страдания-Физически и психически/, ВЕДНО
със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта 30.12.2018г.
до окончателното й изплащане:
10
- 6300,00 BGN (шест хиляди и триста лева) - обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от пострадалия Х. С. К.
Адвокатско възнаграждение за ползвана правна помощ по ДП №58/2019г. по
описа на ОДМВР -ПП- С.З., по НОХД№59/2021г. по описа на Районен Съд
П., както и за изготвянето на застрахователна претенция и процесуално
представителство пред Застрахователя/ОТВЕТНИК по настоящото
производство, с цел постигане на споразумение за доброволно изплащане на
претендираното от пострадалия обезщетение, ВЕДНО със законната лихва
върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане:
Моли, да му бъдат присъдени направените по делото съдебни и
деловодни разноски.
Съобразно разпоредбата на чл.127, ал.4 от ГПК посочва банкова сметка.
В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, в
който е заявено от ответника, че оспорва така предявените искове като
неоснователни и недоказани и моли да се постанови решение, с което да се
отхвърлят изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК моли да му се присъдят
разноските в настоящото производство, в това число и
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.
Моли, също да се отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по
съображения за неоснователност и недоказаност на главните искове.
В случай, че съдът намери исковете за основателни, ответникът моли да
се намали размера на обезщетенията, тъй като претендираните с исковата
молба са прекомерно завишени и не съответстват, от една страна, на
практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед
критериите, запълващи със съдържание понятието „справедлИ.ст” по смисъла
на чл. 52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на причинените от
процесното ПТП телесни увреждания и причинно-следствената им връзка със
същото, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и
страдания от ищцата.
Взема следното становище по допустимостта на иска за неимуществени
вреди:
Намира, че предявените искове са допустими, макар и неоснователни и
11
няма пречка да бъдат допуснати до разглеждане от съда.
Становище по основателността на иска за неимуществени вреди:
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на л. а. марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № *** по силата на Застрахователна
полица № BG/30/118000650146, сключена със „З.Д.Ж.З.” АД.
Твърди, че за да възникне отговорността на „З.Д.Ж.З.” АД за заплащане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е необходимо да
съществуват кумулативно следните предпоставки от фактическия състав на
отговорността: 1) валиден застрахователен договор, 2) застрахователно
събитие, 3) протИ.правно поведение, 4) вреда, 5) причинна връзка между
вредите и протИ.правното поведение и 6) вина. В конкретния случай, счита,
че водачът Г. И. И. не е нарушил императивните разпоредби на Закона за
движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е
причинил процесното ПТП, така както е описано в подадената искова молба.
Въз основа на това, ответникът сочи, че липсва основният елемент от
фактическия състав на деликта, а именно протИ.правно поведение. Отбелязва,
че не са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на
застрахователя, поради което не следва да се ангажира отговорността на
същия за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на
ищеца и предявените срещу З.Д.Ж.З. АД искове следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
Твърди, че претендираният от ищеца размер на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди е необосновано
прекомерно завишен. Излага аргументи, че съгласно съдебната практика
понятието „справедлИ.ст”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на
размера на обезщетението и то не може да бъде източник на обогатяване на
пострадалото лице.
Оспорва твърдените телесни наранявания, както и причинно-
следствената им връзка с процесното ПТП. Заявява, че представените с
исковата молба медицински документи са недостатъчни и не обосновават
нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение
12
за тях - липсват медицински документи, обвързани с проследяването на
здравословното състояние на пострадалия, липсват медицински документи
относно възстановителните процеси, липсват контролни прегледи след
изписването от болницата през м. февруари 2019г. амбулаторни листи от
консултации, прегледи, изследвания, които имат отношение към травмите
получени на 30.12.2018 г.
Посочено е, че от представените с исковата молба писмени
доказателства е видно, че по отношение на ищеца са били налице /преди
датата на настъпилия пътен инцидент/ начални дегенеративни изменения в
шийния отдел на гръбначния стълб, които са основната главна причина за
настъпилите и твърдени от ищеца увреди от които същият претендира да
търпи неимуществени вреди, респ. са обусловили в голяма степен тяхното
настъпване, респ. обострянето им. Твърди, че описаните начални
дегенеративни изменения преди произшествието в гръбначния стълб са
съществували поне от няколко години и ищецът е бил с тези заболявания и е
имал оплаквания от променения дегенеративно гръбначен стълб месеци и
години преди пътния инцидент, за доказване, на което твърдение има
доказателствено искане.
Сочи, че в представената по делото Допълнителна разширена
комплексна съдебномедицинска експертиза, в частта й „Обсъждане на
данните“ на лист 43 е отразено, че по отношение на ищецът на 04.01.2019г.
/четвърти ден след злополуката/ е била направена профилна рентгенография
на шийни прешлени, където е констатирано, че не се виждат травматични и
литични промени в изследваните шийни прешлени, както и, че са налице
начални дегенеративни промени в изследваните обекти.
Оспорва твърдението на ищеца в исковата молба, че вследствие на
пътния инцидент е получил посттравматично стресово състояние и заекване.
Твърди, че липсва каквато и да е причинно-следствена връзка, камо ли пряка
такава между процесното произшествие с твърдяното стресово състояние и
особено придобитото у ищеца смущение в говора му, изразяващо се в
заекване.
Твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с твърдените телесни
увреждания от ищеца е и неговото пътно поведение. Твърди, че по време на
ПТП, Х. К. е управлявал МПС без поставен предпазен колан. Посочва, че
13
неизползването на предпазен колан е вид и форма на причиняването като
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което се
свързва и с последиците, предвидени в чл. 51, ал. 2 ЗЗД за разпределяне на
тежестта в размера на дължимото обезщетение. Твърди, че вследствие на
обстоятелството, че ищецът по време на ПТП не е бил с поставен предпазен
колан е довело до увреди, които са оказали негативно влияние върху
придружаващите му дегенеративни изменения на шийните прешлени и с това
са обусловили последващите усложнения, които твърди ищецът да са
настъпили след произшествието.
Оспорва твърдението на ищеца в исковата молба, че вследствие на
пътния инцидент е получил посттравматично стресово състояние и заекване.
Твърди, че липсва каквато и да е причинно-следствена връзка, камо ли пряка
такава между процесното произшествие с твърдяното стресово състояние и
особено придобитото у ищеца смущение в говора му, изразяващо се в
заекване.
Оспорва, че ПТП-то е въздействало в емоционален план на ищеца и че
същият е страдал от психически и емоционални болки, страдания и
неудобства, предизвикани от състоялото се ПТП. Заявява, че не се сочат
медицински документи, удостоверяващи подобно увреждане на психиката на
ищеца. Според ответника, няма данни да са му били изписвани или да е
приемал каквито и да е медикаменти за предизвикания психологически стрес.
Оспорва твърдението на ищеца, че към настоящия момент не се е
възстановил от причинените му травми. Твърди, че обстоятелството, че
същият търпи болки, респ. страдания са вследствие на наличните хронични
увреди на шийните прешлени, а не на травматични такива, вследствие на
произшествието.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират.
Посочва, че когато увреденият не е изпълнил задължението си да уведоми
застрахователя за причинените вреди и не е потърсил по извънсъдебен ред
доброволно уреждане на спора, изпада в забава в качеството си на кредитор,
което от своя страна освобождава длъжника (застрахователя) от последиците
на неговата забава. Сочи, че същото важи и когато претендиращият
застрахователно обезщетение не е предоставил всички необходими
14
документи, въз основа на които застрахователят да може да прецени всички
релевантни за случая обстоятелства. Отбелязва, че в конкретния случай,
ответното дружество е било сезирано с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение с писмена застрахователна претенция с вх. №
851/25.02.2021 г. Тъй като същата не е била придружена от всички документи,
имащи значение за установяване на основателността на претенцията и
нейният размер с уведомление отказ, приложено от ищеца по делото,
дружеството е отказало изплащане на обезщетение за твърдените вреди. Ето
защо счита, че при евентуална основателност на претенциите, лихва би могло
да се претендира от датата на завеждане на исковата молба пред съд.
Счита, така предявения иск за недопустим поради неспазване на
специалното рекламационното производство, изразяващо се в извънсъдебно
писмено уведомяване от страна на увреденото лице до застрахователното
дружество. Посочва, че от приложената Застрахователна претенция, вх. №
851/25.02.2021 г. е видно, че претенцията за имуществени вреди се отнася до
стойността на повредения автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с peг. № ***,
собственост на увреденото лице, а настоящата претенция за имуществени
вреди, касае сторени разходи за правна помощ оказана от адв. М. Е. Т. на
ищеца по делото в рамките на друго съдебно производство.
Сочи, че липсва обективно тъждество по отношение на претенцията за
имуществени вреди по - горе, като счита, че по отношение на претенцията за
имуществени вреди изразяваща се в сторени разходи за правна помощ, не е
спазено специалното рекламационно производство. Счита предявения иск за
имуществени вреди за недопустим и следва производството по него да бъде
прекратено.
Евентуално, ако се приеме, че исковата претенция е допустима, то счита
същата за неоснователна изцяло.
Според ответника исковата претенция е неясна. Посочва, че от
формулировката на същата, следва да се счете, че исковата претенция се
отнася за разходи заплатени на адвокат за процесуално представителство и
защита в рамките на друго съдебно производство - наказателно такова. Счита,
че не е налице никаква причинно - следствена връзка между сторените
разходи и настъпилия пътен инцидент, за да бъде ангажирана отговорността
на дружеството застраховател на сочения за делинквент водач. Счита, че
15
претенцията за имуществени вреди не е конкретизирана и индивидуализирана
и я оспорва изцяло.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която прави
следните уточнения и възражения по отговора:
Счита, че исковете, освен допустими, са и изцяло основателни.
По отношение на направените оспорвания, твърдения и заключения в
отговора, счита същите за неоснователни и бланкетно посочени. Направените
твърдения и оспорвания в отговора счита за необосновани и неотговарящи на
обективната истина, както и на приложените доказателства по делото. Счита,
че със своите „заключения“ ответника интерпретира събитията едностранно и
без да се позовава на разумни доводи се опитва да убеди съда, че едва ли не
ищеца сам си е причинил вредите/имуществени и неимуществени/.
Счита, че са налице всички елементи на фактическия състав, водещи до
отговорността на ответника:
- безспорно е налице валидно сключен застрахователен договор за
Застраховка „Гражданска отговорност“;
- безспорно има настъпило застрахователно събитие;
- безспорно е доказано и протИ.правното поведение на водача,
причинил процесното ПТП;
- безспорни са претърпените от ищеца вреди, както е безспорно и
наличието на причинно-следствената връзка между търпените от пострадалия
Ищец вреди и вината на шофьора, причинил процесното ПТП.
Счита, че механизма на причиняване на процесното ПТП, вината за
настъпване на ПТП и настъпилите в следствие на него вреди са безспорно
доказани на основание чл. 300 от ГПК по НОХД № 59/2021г. по описа на
Районен Съд гр.П., което дело е приключило с присъда № 260011 от
23.09.2021 г., влязла в законна сила на 11.10.2021 г.
Оспорва изцяло твърдението от страна на ответника за наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Х. С. К..
Във връзка с направените оспорвания относно допустимостта и размера
на предявените искове, счита, че същите подлежат на доказване с всички
доказателствени средства в хода на процеса и тепърва ще бъдат установени.
16
По делото е депозиран допълнителен отговор на исковата молба, с
който ответникът поддържа всички изложени фактически твърдения,
направени възражения и искания по доказателствата с отговора на исковата
молба, като прави следните уточнения, допълнения и искания:
Поддържа направеното оспорване на механизма и изключителната вина
на сочения за делинквент водач за настъпване на процесното произшествие,
както и протИ.правността на неговото пътно поведение.
Поддържа възражението си за прекомерност на претендираното
обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и
страдания, от една страна и, от друга страна, като несъответстващо на
съдебната и застрахователна практика по аналогични случай за процесния
период, а, от трета страна, с оглед наличието на принос от страна на
пострадалия, липсата на адекватно и навременно лечение, както и неспазване
на всички дадени от лекарите указания.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 30.12.2018 г. в град С.З. е настъпило ПТП
между лек автомобил с марка „ФОЛКСВАГЕН“, модел „ПАСАТ“ с Д.К.
№***, управляван от Х. С. К., който се движел по ул.“***“ в посока юг-север
и лек автомобил с марка „ФОЛКСВАГЕН“, модел „ПАСАТ“ с Д.К.№***,
управляван от Г. И. И., който се движел по бул.“С.“ в посока запад-изток.
Не е спорно, че към датата на ПТП е налице валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на л. а. марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № *** по силата на Застрахователна
полица № BG/30/118000650146, сключена със „З.Д.Ж.З.” АД.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил
застрахователна претенция, която е заведена в ответното дружество с Вх. №
851/25.02.2021г.
На 28.05.2021г. ищецът е получил от ответното дружество
„УВЕДОМЛЕНИЕ- ОТКАЗ“, с което се отказва изплащане на обезщетение за
претендираните от ищеца неимуществени и имуществени вреди.
Видно от приложеното НОХД № 59/2021 г. по описа на Районен съд - П.
17
е постановена присъда № 260011/23.09.2021 г., с която съдът е признал
подсъдимия Г. И. И. за виновен в това, че на 30.12.2018 г. в град С.З. при
управление по булевард „С.“ на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК ***
нарушава правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за
движението по пътищата: Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност жИ.та и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди, и чл. 6, т. 1 от Закона за движението по
пътищата: Участниците в движението съобразяват своето поведение (…) със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка във връзка с чл.
31 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата: За
регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, (…) се
използват светофари с по 3 светещи полета, с които се подават немигащи
светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на светлината (ал.
1), Светлинните сигнали имат следното значение: червена светлина - означава
„Преминаването е забранено“. Водачите на пътни превозни средства не
трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават
линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в
средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или
на пешеходната пътека (ал. 7, т. 1), като при червена за него светлина на
светофара навлиза в кръстовище с улица „***“, блъска навлезлия от улицата в
кръстовището на зелена светлина на светофара, означаваща „Преминаването е
разрешено“, лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК № *** и по
непредпазлИ.ст причинява на водача му Х. С. К. средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 от НК, изразяваща се в контузия на шията; дискови
протрузии между телата на IV-V, V-VI, VI-VII шийни прешлени с образувани
три дискови хернии с контакт с миелона; сублуксация между V и VI шийни
прешлени, довели до трайно затруднение на движенията на врата за срок по-
дълъг от 30 дни, – престъпление по чл. 343, ал. 1, буква Б, предложение 2 във
връзка чл. 342, ал. 1 от НК, но на основание чл. 78а, ал. 1 от
НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му
налага административно наказание глоба в размер на 1100 (хиляда и сто)
лева.
От заключението на съдебно психолого-психиатрична експертиза се
установява следното:
18
Към момента на изследването не се установяват симптоми касаещи
наличие на стрес, афект или фрустрация.
Към момента на изследването няма симптоми покриващи диагноза
ПТСР. Посттравматичната стресова симптоматика е била изразена първите
около осем месеца и постепенно е претърпяла обратно развитие.
При засилване на напрежението, леко се забелязва заекване, което е
предмет на друга експертиза извършена от логопед.
Осв. Х. К. е направил необходимото за справянето с психичните
проблеми регистрирани скоро след катастрофата. Неврологичните проблеми
свързани с болки във врата продължават да притесняват изследвания. В тази
връзка той провежда продължаващо лечение с физиотерапия и
рехабилитация.
Към момента на изследването не се установяват клинично значими
психични нарушения, които да пречат за нормалното функциониране на ИЛ,
осв. Х. С. К..
Индивидуалната предразположеност или ранимостта на личността имат
висока роля като рисков фактор за появата и оформянето на симптомите, а
всяко събитие, което много надвишава потенциала на индивида за справяне, и
когато околната среда не подпомага процеса на справяне се превръща в
психотравма.
Осв. Х. С. К. има стабилна личностова структура и предиспозиция с:
натрупан житейски опит и ефективни стратегии за справяне спрямо
проблемното събитие, високи нива на устойчИ.ст и издръжлИ.ст.
От заключението на съдебно - логопедична експертиза се
установява следното:
Към момента на изследването е установено леко нарушение на
плавността на речта, изразяваща се в удължаване на звуци и паузи между
думите.
Преживеният стрес от катастрофата е отключил заекване. В настоящият
момент се наблюдава ЛЕКА ФОРМА НА НАРУШЕНИЕ НА ПЛАВНОСТТА
И МЕЛОДИКАТА НА РЕЧТА.
Към момента на изследването не се установяват значими психични
нарушения, които да са се отразили на контактите и на работата на осв.К..
19
Няколко консултации с логопед за подобряване на говорното дишане и
ритмиката на речта ще бъдат полезни.
Индивидуалната предразположеност и ранимост на личността имат
висока роля за преодоляването на заекването. Осв. К. има стабилна
личностова структура и не е фиксиран върху придобития говорен проблем.
Вече са изминали няколко години, през които той показва, че има високи
нива на устойчИ.ст и издръжлИ.ст и сам успешно се справя с възстановяване
на проблема с плавността на речта.
От заключението на автотехническата експертиза се установява
следното:
По направлението на движение на л.а. "Фолксваген" Пасат с peг. № ***
управляван от Г. И. по бул. "С." от запад на изток, има монтирани светофарни
уредби - 2 бр. и срещуположно има брояч /таймер на времето, пътното платно
се състои от три ленти: южна лента за движение направо и завой надясно
обозначена с указателна стрелка, средна лента за завой на ляво /на север/ по
посока на улица "***" и северна пътна лента за движение в посока от изток на
запад, които са разделени с "Двойна непрекъсната линия" - M2.
По направлението на движение на л.а. "Фолксваген" Пасат с peг. № ***
управляван от Х. К. по ул. "***" от юг на север, има монтирани светофарни
уредби - 2 бр. трисекционни и срещуположно има брояч /таймер/ на времето,
пътното платно се състои от две пътни ленти в различните посоки, които са
разделени с "Единична непрекъсната линия" – M1.
Мястото на сблъсъка /удара/ се намира в кръстовището между бул. "С."
и ул. "***", на около 10.00 м. южно и на около 80 м. западно от ориентира / О
/.
Скоростта на движение на л.а. "Фолксваген" Пасат с peг. № *** преди
настъпването на удара / сблъсъка и непосредствено преди удара /в момента на
сблъсъка/ е - 26.60 км/ч.
Скоростта на движение на л.а. "Фолксваген" Пасат с peг. № *** преди
настъпването на удара /сблъсъка и непосредствено преди удара / в момента на
сблъсъка/ е 44.42 км/ч.
Дължината на опасната зона за движение/спиране на лек автомобил
"Фолксваген" Пасат с peг. № *** при движението със скорост равна на 26.60
20
км/ч. е равна на 12.35 м.
Дължината на опасната зона за движение/спиране на лек автомобил
"Фолксваген" Пасат с peг. № *** при движението със скорост равна на 44.42
км/ч. е равна на 24.51 м.
Техническата причина за настъпването на ПТП е неправилното
преминаване през кръстовището на л.а. "Фолксваген" Пасат с peг. № ***
управляван от Г. И., който е навлязъл в кръстовището при червен сигнал на
светофара, като по този начин е отнел предимството на движение на л.а.
"Фолксваген" Пасат с peг. № *** управляван от Х. К., който е навлязъл в
кръстовището на зелен сигнал на светофара.
Водачът на л .а. "Фолксваген" Пасат с peг. № *** - Г. И. е имал
възможност да възприеме своевременно, първо жълтия, а след това и
червения сигнал, да изпълни изискванията за безопасно движение по
пътищата и спре преди да навлезе в кръстовището.
Водачът на л.а. "Фолксваген" Пасат с peг. № *** - Х. К. е навлязъл в
кръстовището на зелен сигнал на светофара и не е очаквал в кръстовището да
навлезе л.а. от запад по бул. "С.".
При спазване на горе описаните изисквания, вещото лице прави извод,
че не би настъпило ПТП на 30.12.2018 г.
Лек автомобил л.а. "Фолксваген" Пасат с peг. № *** е с монтирани
предпазни триточкови колани на предните седалки - на водача и пътника в
дясно, а на задните седалки - на двамата пътника, а за пътника на средната
задна седалка с двуточков обезопасителен колан.
Лек автомобил л.а. "Фолксваген" Пасат с peг. № *** е с монтирани
предпазни триточкови колани инерционен тип, за да прилягат максимално
към тялото.
При сблъсък предпазният колан се разтяга малко при рязко издърпване,
като по този начин поглъща част от кинетичната енергия на водача/пътника,
след което придържа тялото плътно към седалката.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се
установява следното:
В резултат на претърпяното произшествие на 30.12.2018 г. Х. С. К., е
получил следните травматични увреждания: контузия на шията, дискови
21
хернии на нива С4-С5,С5-С6,С6-С7 в шийния отдел на гръбначния стълб,
сублуксация на нИ. 5-6 шиен прешлен.
Проведено е лечение с имобилизираща шийна яка/цел авто екстензия/.
Медикаментозно лечение /амбулаторно / с -Нурофен за 10 дни 2 х 1 т,
Фиброзим 2x1 Нивалин х схема Дексаметазон -1x1 амп 4мг Алмирал -2 х 1 т
Баклофен 2 х 1/2т Уримил -2 х 1 т
Медикаментозно лечение /стационарно/ с Манитол 10% 2x250 мл.; Сол.
натр.хлор. 0,9% 2x500 мл.; Вит. С 2x1 амп.; Аналгин Зх1амп
-Физио-терапевтични процедури от III гр. Общ брой: 20.
Лечение със СЧТ-5 бр.
Лечение с ултразвук- 5 бр.
Лечение с нискочестотно магнитно поле - 5 бр.
Лечение с ЛФК - 5 бр.
Оздравителният процес не е завършен. Оплакванията, обективното
състояние и лечението са с флуктоация. При трайно задържане на
оплакванията и напредване на неврологичната симптоматика се предлага
оперативно лечение след нов ЯМР и съпоставяне с предходният.
Движенията в шията са ограничени до 70 градуса /при норма 90
градуса/ на ляво и до 50 градуса /при норма 90 градуса/ в дясно.
В първите три месеца ограничението в движението на врата е било
сериозно и ищеца е бил нетрудоспособен. Следващите 3 месеца има
флуктоация в оплакванията. Ищецът е отказал издаване на болнични листове,
във връзка с извършване на трудово-социална дейност.
Ръката е с мускулна слабост, сетивни нарушения във вид на парастезии
/хипестезии/ и липсата на възможност за извършване на фини движения, в
трудовия процес - писане, хигиенни дейности, обличане и събличане.
В първите три месеца се е налагало активно участие на чужда помощ
при хигиенното обслужване, обличане и събличане. Следващите 3 месеца е с
допомагане от друг човек.
Рехабилитация е била задължителна след извършената образна
диагностика и е проведена. Описана е подробно какви манипулации са
правени, колко в серия и е посочена в отговора на въпрос № 2.
22
Х. К. е с оплаквания от болки във врата, влияещи се от физическа
дейност, температура, влажност. Ограниченията на движенията на врата - на
ляво до 70 градуса, на дясно - до 50 градуса; напред до невъзможност поради
силно тръпнене и мравучкане в дясната ръка /във вид на парестезии -
снижение на усета/, изпущане на предмети с нея. Невъзможност за
извършване на фини движения с пръстите на същата ръка.
Оплакванията, диагностиката и лечението стартират от момента на
ПТП. Описаният от ищеца травматичен момент говори категорично за
началото на оплакванията. Пострадалият никога не е имал оплаквания от
страна на шията. Същото е доказано и с документите представени от НЗОК.
Оплакванията, тяхната интензивност и история са довели до степените на най
-високо образно- диагностично обследване. Изпълнено по правилата на
добрата медицинска практика:
Рьо графии на шийни прешлени
Консултации със специалист- неврохирург
Хоспитализация в специализирана клиника по неврохирургия
Обследване с Компютърен томограф
Ядрено-магнитно изследване
Електро-миографско изследване
- Предложение за оперативно повлияване на процеса
Описанието на Рьо графията на шийните прешлени и КАТ на шийните
прешлени са както следва:
Рьо графия на шийни прешлени - профил изправена лордоза без видими
остеофити, белези за остеохондроза, травматични проблеми.
КАТ: Изгладена шийна лордоза. Маргинална апофизарна остеофитоза.
Остеохондроза на нива С4-С5,С5-С6,С6-С7 Не се установява значима
фасетна и лигаментарна хипертрофии.
Това, че не се визуализира рентгенографски видими остеофити и
остеохондрозни промени с КАТ данните за липса на значима фасетна и
лигаментарна /връзкова/ хипертрофия, говорят за ранен стадий на
дегенеративни промени с липса на обективни изяви. Причинените
увреждания в шийният отдел на гръбначният стълб категорично са с
23
травматична генеза и са в пряка причинно следствена връзка с претърпяната
автозлополука на 30.12.2018г.
Дисковата херния е резултат от увреда /разкъсване/ на фиброзният
пръстен /анулус фиброзус/ по периферията на диска и навлизане на ядрото на
диска /нуклеус пулпозу/ в полученият дефект. В началото фиброзният
пръстен може да не е напълно разкъсан и за това има различна степен на
проява на дисковата херния.
Bulging/което все още не е дискова херния/,
Protrusion /при което все още фиброзният пръстен не е напълно
разкъсан.
Extrusion/ това е локална херния през дефект на фиброзният пръстен и е
останала във връзка с диска.
Дисков секвестър-с дистална миграция вън от диска.
В случая има клиническа обстановка между 2 и 3 патоанотомичен образ
и за това има прогресия от по-слаба търпима болка към все по силна такава.
По принцип ако патоанатомичните процеси се стопират и се овладее
болковата и обективна неврологична симптоматика, то периода на
възстановяване е до около 3 месеца. В случая развитието на
патоанатомичните процеси е продължило и излиза от тези норми.
Флуктоацията на оплакванията и неврологичният статус показват, че с
традиционните медикаментозни и физиотерапевтични процедури не ще се
достигне до крайно възстановяване. Подлежи на контролно ядрено - магнитно
изследване и предлагане вид оперативно лечение поради наличието на
оформяне на посттравматична киста в зоната на 6-7 шиен прешлен в дясно,
притискащо нервното коренче и предизвикващо остатъчните оплаквания.
Този тип увреда е типичен за шофьор с поставен обезопасителен колан.
Косвенни белези: Първо липсват увреди по главата, гръдният и кръсцов
гръбнак, липсват увреди по крайниците и таза. Всичко това е на базата на
поставеният обезопасителен колан.
„Камшичният удар“: така характерен при поставен обезопасителен
колан е следствие от динамичното натоварване в условията на ПТП и
фиксираното тяло с предпазен колан, най-натоварена област е шията. Главата,
чиято маса е около 6% от тази на тялото извършва голяма и рязка амплитуда
24
на движение /около 30 см/. Силата действа в областта на шията, където се
получава шийна травма с различна тежест, понякога фатална.
Строгото изолиране на травмата в зоната на врата при ПТП е
категоричен белег на правилно поставен обезопасителен колан.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят П.Н.М., който е племенник на ищеца Х. К., посочва, че след
катастрофата той имал остри болки в дясно във врата и странично в ляво. И
до ден днешен дясната му ръка продължавала да изтръпва. Според свидетеля
първоначално, ищецът бил стресиран и не шофирал над година, освен това не
можел да си завърти врата. След това, ищецът започнал да използва по
лекарска препоръка мека яка като шофира. След катастрофата, според
свидетеля се забелязва леко заекване и болките във врата не са отшумели, не
може да си движи свободно шията и изпитва дискомфорт.
Свидетелят П.Н.П. посочва, че познава ищеца от 35 – 36 години, още
от ученици, след това били колеги в Софийския университет. Били близки
приятели, виждали се всяка седмица. Свидетелят знае за катастрофата с
ищеца през 2018 г., при която са пострадали прешлените на врата му. Заради
тази травма, ищецът посещавал невролог, ходел на бани в Карловско. Според
свидетеля вследствие на катастрофата, ищецът получил голям дистрес, имал
леко заекване, оплаквал се от проблеми със съня, бил особено притеснен, че
когато настъпило ПТП- то, децата щели да бъдат с него в колата и в
последния момент се отказали. Свидетелят посочва, че ищецът му се
оплаквал, че не може да стои пред компютъра, заради болката във врата.
Свидетелят К. Х. К., който е син на ищеца, посочва, че ПТП –то, се
случило малко преди Нова година и емоционално помрачило настроението на
семейството. Баща му отишъл до Лидъл да закупи продукти за трапезата, като
преди това попитал дали някой от семейството иска да дойде с него и да му
помогне в избора. Свидетелят посочва, че има брат и сестра, които отказали
да отидат с баща си, а самият свидетел имал друга работа. Свидетелят бил
извън дома си, когато се обадила майка му към осем часа вечерта, че баща му
е претърпял сериозна катастрофа. След това няколко дни, седмици баща му
имал сериозна болка в шията, тъй като от ударът, който е бил страничен,
главата му е отишла настрани и не е имало опора да запази врата стабилен.
Имал болки в гръдния кош в ляво и вследствие на инцидента бил
25
изключително емоционално разстроен първите няколко месеца. Вследствие
на преосмисляне на случката и идеята, че брат му и сестра му, които тогава
били на 11 – 12 години, е можело да тръгнат с него, въздействало много
емоционално на ищеца. След ПТП – то, ищецът започнал да носи яка и
шалове във връзка със студения въздух и да ходи на бани извън С.З.. През
годината поне две - три седмици отивал на рехабилитация, тъй като все още
изпитвал болки във врата. Другото, което се появило след инцидента, била
заекването. Според свидетеля, баща му все още имал болки в шията и
гръдния кош и изгубвал усещане в дясната ръка.
Свидетеля Г. И. И. посочва, че на 30.12.2018г. около 17:00ч. навлязъл на
забранителен сигнал на кръстовището на бул. „С.“ и ул. „***“ в посока
Автогарата, вследствие на което настъпило ПТП с автомобила на ищеца, в
неговата задна лява част. Непосредствено след удара излязъл от колата,
ищецът също излязъл от автомобила. Не може да каже, дали е бил с предпазен
колан, защото и двамата излезли от колата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП – 30.12.2018 г. по силата на което З.Д.Ж.З.” АД е
поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
автомобил л.а. „Фолксваген Пасат", peг. № *** се установява от
Застрахователна полица № BG/30/118000650146.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
26
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил
застрахователна претенция, която е заведена в ответното дружество с вх. №
851/25.02.2021 г. На 28.05.2021г. ищецът е получил от ответното дружество
„УВЕДОМЛЕНИЕ - ОТКАЗ“, с което се отказва изплащане на обезщетение за
претендираните от ищеца неимуществени и имуществени вреди. Поради това
съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че телесните увреждания на Х. С. К.
се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и
протИ.правно поведение на водача на застрахования автомобил Г. И. И.,
което е установено с влязла в сила присъда № 260011/23.09.2021 г.,
постановена по НОХД № 59/2021 г. по описа на Районен съд – П., която
според разпоредбата на чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на л.а. „Фолксваген
Пасат", peг. № *** осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде
ангажирана, като предявения иск за неимуществени вреди се явява доказан по
основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедлИ.ст. СправедлИ.стта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедлИ.ст” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
27
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза,
вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил следните травми: контузия
на шията, дискови хернии на нива С4-С5,С5-С6,С6-С7 в шийния отдел на
гръбначния стълб, сублуксация на нИ. 5-6 шиен прешлен. Според вещите
лица, първите три месеца се е налагало активно участие на чужда помощ при
хигиенното обслужване, обличане и събличане. Следващите 3 месеца е с
допомагане от друг човек. Към настоящия момент, ищецът не е възстановен,
движенията в шията са ограничени до 70 градуса /при норма 90 градуса/ на
ляво и до 50 градуса /при норма 90 градуса/ в дясно. Ръката е с мускулна
слабост, сетивни нарушения във вид на парастезии /хипестезии/ и липсата на
възможност за извършване на фини движения, в трудовия процес - писане,
хигиенни дейности, обличане и събличане. Вследствие на травмата на
шийните прешлени се оформила посттравматична киста в зоната на 6 - 7
шиен прешлен в дясно, притискащо нервното коренче и предизвикващо
остатъчните оплаквания, включително и мускулна слабост на ръката.
Установено е, че вследствие на процесното ПТП и преживеният стрес е
отключил заекване, като към настоящия момент се наблюдава лека форма на
нарушение на плавността и мелодиката на речта. От свидетелските показания,
които съдът изцяло кредитира като убедителни, последователни и
непротИ.речиви също се установява, че лечебният и възстановителен период
на ищеца е бил продължителен, както и че към настоящия момент травмата
на шийните прешлени не е напълно възстановена и му създава неудобства в
трудов и социален аспект.
Ето защо съдът като взе предвид, тежестта на травмите, възрастта на
ищеца към момента на ПТП – 51 години, неудобствата и ограниченията от
личен, битов, трудов и социален характер, които е претърпял и факта, че към
момента травмата на шийните прешлени не е възстановена приема, че
справедлИ. обезщетение за претърпените от Х. С. К. неимуществени вреди би
била сумата от 90 000 лв.
По иска за имуществени вреди.
Ищецът претендира сумата от 6 300 лв., представляваща обезщетение за
28
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за ползвана правна помощ по ДП № 58/2019г. по описа на
ОДМВР – ПП - С.З. в размер на 300 лв., по НОХД № 59/2021г. по описа на
Районен съд – П. в размер на 2 000 лв., както и за изготвянето на
застрахователна претенция и процесуално представителство пред
Застрахователя /ответник по настоящото производство, с цел постигане на
споразумение за доброволно изплащане на претендираното от пострадалия
обезщетение в размер на 4 000 лв./.
Видно от представените по делото доказателства, ищецът е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., за изготвяне на жалба против
Г. И. и осъществяване на процесуално представителство пред Районна
прокуратура и пред разследващите органи /л. 86/. Тези разходи съдът приема,
че са във връзка с настъпилото ПТП, направени са в качеството му на
пострадал в досъдебното производство и следва да бъдат присъдени.
По отношение на адвокатското възнаграждение в размер на 2 000 лв. за
осъществяване на процесуално представителство в качеството на частен
обвинител пред Районен съд – П. /л.88/.
Съдът намира, че следва да се отхвърли претенцията за заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв., заплатено по НОХД №
59/2021г. по описа на Районен съд – П., тъй като производството е протекло
по реда на Глава двадесет и осма от НПК „Освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание“ и съгласно чл. 376, ал.
4 от НПК по тези дела не участва частен обвинител. Поради това съдът
намира, че не е налице причинна връзка между направения разход за
адвокатско възнаграждение като вреда и обхвата на застрахователно
покритие на застрахователната полица по задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите.
За изготвянето на застрахователна претенция и процесуално
представителство пред застрахователя, ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 4 000 лв. /л.87/.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 4 от КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство
по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива:
разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1
- 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования.
Съдът намира, че този направен разход в този му размер не покрива
критерия на чл. 493, ал. 1 от КЗ за разумност на разноските, тъй като към
29
датата на предявяване на претенцията в никакъв случай не е имало нужда от
направата на такива разходи за предявяване на претенцията. Заявяването на
претенция пред застрахователя не е скрепено със задължителна нужда от
ползване на адвокатска защита, дори и при заявяване на претенция за
неимуществени вреди. Действително, възможно е ищецът да ангажира
адвокат за предявяване на застрахователна претенция и съответно да заплати
съответното възнаграждение, но не винаги тези услуги попадат в приложното
поле на разумните разходи за предявяване на претенцията по чл. 493, ал. 1, т.
1 от КЗ.
В настоящия случай с оглед обема на заявената претенция и
приложените към претенцията доказателства съдът намира, че така
направения разход не е разумен в този размер. Съдът следва да приложи по
аналогия чл. 6, т. 8, б. "г" от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения /в редакцията ДВ бр. 68/31.07.2020 г./, където е посочено, че
за съставяне на: писмен договор, нотариални актове за собственост,
продажба, замяна, дарение, ипотека, суперфиция и сервитути, извънсъдебна
спогодба, в това число изготвяне на споразумение, постигнато в процедура
по медиация, без участието на адвоката в нея, както и за извършване и
съставяне на акт по обстоятелствена проверка на база цената на съответния
договор или акт възнаграждението се определя по следния начин: при
интерес от 50 000 до 100 000 лв. - 500 лв. + 0,2 на сто за горницата над 50 000
лв. Поради това в настоящия случай, съдът приема, че извършената работа не
изисква повече труд от обичайната такава за направата на застрахователна
претенция, което налага извод за разумност на разноските за адвокат за
предявяване на претенцията до сумата от 582, 35 лв.
От страна на ответното дружество е направено възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, поради неизползване на предпазен колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
30
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, вещите
лица правят категоричен извод, че травмата в зоната на врата при ПТП е
категоричен белег на правилно поставен обезопасителен колан. Поради това
съдът приема, че при процесното ПТП, ищецът е използвал обезопасителен
колан и в този смисъл възражението е неоснователно.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума. В настоящия случай,
ищецът претендира законна лихва за обезщетението на неимуществени
вреди от датата на ПТП – то - 30.12.2018 г. По делото е представено
доказателство, че Х. С. К. е предявил застрахователната си претенция на
25.01.2021 г. Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и
при липса на други данни следва да приеме, че 25.01.2021 г. е датата, на която
застрахователят е уведомен за претенцията на ищеца, поради това за периода
от 30.12.2018 г. до 24.01.2021 г. искът за законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че З. „Д.Ж.З.“АД следва да
заплати на Х. С. К. сума в размер на 90 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания-физически и
психически/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2021 г.
– датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното й
изплащане, като за периода от 30.12.2018 г. до 24.01.2021 г. искът за
законна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че З. „Д.Ж.З.“ АД следва да
заплати на Х. С. К. сума в размер на 882, 35 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от
пострадалия Х. С. К., адвокатско възнаграждение за ползвана правна помощ
по ДП № 58/2019г. по описа на ОДМВР -ПП- С.З. в размер на 300 лв. и 582,
35 лв. за изготвянето на застрахователна претенция и процесуално
представителство пред Застрахователя по настоящото производство, с цел
постигане на споразумение за доброволно изплащане на претендираното от
пострадалия обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на завеждане на исковата молба - 26.11.2021г. до окончателното й
31
изплащане, като следва да ОТХВЪРЛИ предявеният иск над сумата от 882,
35 лв. до претендирания размер от 6 300 лв.
По отговорността за разноските.
Процесуалният представител на ответното дружество е направило
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 7 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв.
– 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 3 419 лв. Съдът приема, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размера от
3 500 лв.
С оглед изхода на делото З. „Д.Ж.З.“ АД следва да заплати на Х. С. К.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
3 303, 10 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Ответното дружество е направило следните разноски в настоящото
производство: възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинска експертиза
1 050 лв. и възнаграждение за автотехническа експертиза в размер на 690 лв.
или в общ размер на 1 740 лв.
Ответното дружество е направило искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, но видно от данните по делото, З. „Д.Ж.З.“
АД е представлявано само от адвокати, поради което съдът няма основание да
присъди юрисконсултско възнаграждение, а за заплатено адвокатско
възнаграждение не са представени доказателства.
С оглед изхода на делото ищецът Х. С. К. следва да заплати на З.
„Д.Ж.З.“ АД направените по делото разноски в размер на 97, 89 лв.
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Видно от данните по делото от бюджета на съда са изплатени следните
възнаграждения за изготвяне на експертизи: възнаграждение за изготвяне на
съдебно - логопедична експертиза в размер на 350 лв., възнаграждение за
32
изготвяне на съдебно психолого - психиатрична експертиза в общ размер на
1 192, 80 лв., възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинска експертиза
в размер на 1 050 лв. или в общ размер на 2 592, 80 лв.
Съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс по искова молба, насрещна
искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права се събира такса
4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв. Поради това
„З.Д.Ж.З.“ АД следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна
такса в размер на 3 600 лв., представляваща 4% върху уважената част от
иска за неимуществени вреди и държавна такса в размер на 50 лв. върху
уважената част от иска за имуществени вреди.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът З.Д.Ж.З.“ АД следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
държавна такса в размер на 3 650 лв. и сумата от 2 466, 93 лв.,
представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от
бюджета на съдебната власт съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *** да заплати на Х. С. К. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С.З., *** сума в размер на 90 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания-
физически и психически/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
25.01.2021 г. – датата на предявяване на застрахователната претенция до
окончателното й изплащане, като за периода от 30.12.2018 г. до 24.01.2021 г.
искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *** да заплати на Х. С. К. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С.З., *** сума в размер на 882, 35 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от
пострадалия Х. С. К., адвокатско възнаграждение за ползвана правна помощ
по ДП №58/2019г. по описа на ОДМВР -ПП- С.З. в размер на 300 лв. и 582, 35
лв. за изготвянето на застрахователна претенция и процесуално
33
представителство пред Застрахователя по настоящото производство, с цел
постигане на споразумение за доброволно изплащане на претендираното от
пострадалия обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на завеждане на исковата молба - 26.11.2021г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 882, 35 лв. до
претендирания размер от 6 300 лв.
Горепосочените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка: IBAN: ****, BIC: ***, при „***“ АД, с титуляр адв. М. Е. Т..
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *** да заплати на Х. С. К. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С.З., *** направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3 303, 10 лв. съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Х. С. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З., *** да
заплати на З. „Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к. *** направените по делото разноски в размер на 97, 89 лв.
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, държавна такса в размер на 3 650 лв. и сумата от 2 446, 93
лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени
от бюджета на съдебната власт съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
34