№ 170
гр. Ихтиман, 26.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200058 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК *** против Наказателно
постановление № 23-2100138/17.12.2021 г. на директор на дирекция
„Инспекция по труда – Софийска област“ към Главна дирекция
„Инспектиране на труда“, с което за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ на
основание чл. 414, ал. 3 КТ на жалбоподателя, в качеството на работодател, е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно или алтернативно да бъде намален размерът
на наложената имуществена санкция до минималния, при подробно изложени
съображения.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата.
Процесуалният представител на административнонаказващия орган
директор на дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към Главна
дирекция „Инспектиране на труда“ оспорва жалбата при подробно изложени
съображения.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на
въззивно обжалване.
Разгледана по същество е частично основателна.
От фактическа страна:
1
На 03.11.2021 г. свидетелите В. П., Ж. П. и Т. К., в качеството им на
служители в дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“,
осъществили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект за
търговия на резервни части и принадлежности за автомобили, техническо
обслужване и ремонт на автомобили, стопанисван от въззивника „****“
ЕООД, ЕИК:***, находящ се в гр. ***, ул. „****“ № 3А.
В хода на проверката контролните органи установили свид. А. Н. в
обекта. На проверяващите той казал, че се учи да ремонтира коли.
Проверяващият екип от трудовата инспекция, констатирал, че няма сключен
трудов договор между работодателя и работника, макар последният да е
започнал работа. Предоставили декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ по
образец на свид. Н.. В своята декларация свид. Н. попълнил личните си данни,
фирмата, че работи в дружеството от 28.10.2021г., заемана длъжност
„работник“, работното време от 08:00 часа до 17:00 часа, почивни дни –
събота и неделя, почивките в работния ден - 1 час, трудовото възнаграждение
в размер на 35-40 лв. на ден, както и че не е получил копие от сключен трудов
договор или от уведомление регистрирано в ТД на НАП. Свид. Н. подписал
така попълнената декларация. Декларацията била попълнена на 03.11.2021 г.
в 14:40 часа.
Към датата на проверката в обекта, стопанисван от въззивника „****“
ЕООД, свид. Н. бил в трудово правоотношение с „Р.С. **“ ООД.
На 26.11.2021 г., проверката продължила в сградата на трудовата
инспекция, в присъствието на упълномощено лице от дружеството –*** –
счетоводител, като на основание представените документи и проверката на
място бил съставен и протокол за извършена проверка от 26.11.2021 г. При
извършената проверка представителят на жалбоподателя представил Договор
за изработка от 02.11.2021 г., сключен между „****“ ЕООД и А. С. Н.,
Споразумение към договор за изработка от 02.11.2021г., Лабораторно
изследване – PCR тест за КОВИД 19, Болничен лист от дата 22.11.2021г. за
лицето **, Заповед № 887/04.11.2021г. за прекратяване на ТД между Р.С. **
ООД, ЕИК *** и А. С. Н., оформена трудова книжка на А. Н., Заповед от
08.11.2021г. и от 16.11.2021г.
На 26.11.2021 г. в гр. София, в сградата на ДИТСО, свид. В. П. на
длъжност „главен инспектор“ при ДИТСО, съставила в присъствието на свид.
Ж. П. – свидетел по съставянето и на проверката, както и на *** –
упълномощено лице и счетоводител на дружеството, Акт № 23-2100138 за
установяване на административно нарушение по чл. 61, ал. 1 КТ, за това че
„*** РТ“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е уредило отношенията по
предоставяне на работна сила като трудови правоотношение, като не е
сключило трудов договор с лицето А. С. Н., ЕГН **********, преди
постъпването му на работа.
Срещу така съставения АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 92
от 1969 г.) ЗАНН е постъпило писмено възражение, което не е уважено. Въз
основа на горепосочения акт от АНО директора на дирекция „Инспекция по
труда – Софийска област“ е издадено обжалваното в настоящото
производство Наказателно постановление № 23-2100138/17.12.2021 г., с което
за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ на основание чл. 414, ал. 3 КТ, на
жалбоподателя, в качеството на работодател, е наложено наказание
2
имуществена санкция в размер на 2 500 лв.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства обективирани в показанията на свидетелите В. П., включително
приобщените на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК, Ж. П., Т. К., А. Н., **,
писмените доказателства - протокол за извършена проверка, Заповед №
887/04.11.2021г. за прекратяване на ТД между Р.С. ** ООД, ЕИК *** и А. С.
Н., оформена трудова книжка на А. Н., Заповед от 08.11.2021г. и от
16.11.2021г., декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, книга за инструктаж по
безопасност и здраве при работа, трудов договор № 12/17.11.2021г. сключен
между „****“ ЕООД и А. С. Н., служебна бележка за проведен инструктаж,
идентификационна карта, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.
62, ал. 4 КТ, длъжностна характеристика, разписка към договор за
консултантски услуги и изработка по чл. 258 ЗЗД.
От показанията на свидетелите П., П., К. и Н. се установяват
непротиворечиво обстоятелствата около процесната проверка – време, място,
начин на извършване, включително, че А. Н. на 03.11.2021г. е престирал труд
в обекта, стопанисван от въззивника преди да има сключен трудов договор.
Изводът може да се направи от обстоятелството, че свид. Н. ремонтирал
автомобил, когато проверяващите влезли и заявил, че се учи да поправя коли,
както и от доказателствата за условията, про които извършва тази дейност,
обективирани в собственоръчно попълнената от него декларация.
Показанията на проверяващите инспектори намират подкрепа в протокола за
извършена проверка, декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ и АУАН, който на
основание чл. 416, ал. 1 КТ има доказателствена сила, която не е оборена, тъй
като съдържанието му хармонира с останалите доказателствени източници.
От показанията на разпитаните свидетели следва несъмнен извод, че Н.
собственоръчно е попълнил декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, като никой
измежду проверяващите не му е указвал, какво съдържание да бъде
попълвано. Твърденията на процесуалния представител на въззивника, че
проверяващият екип е указал естеството на попълнената информация, е
недоказано. Действително декларацията е по предварително утвърден
образец, но има обективна възможност в същата да се декларира
действителното фактическо положение, а дали правоотношенията са по
предоставяне на работна сила е правен извод, който се прави въз основа на
всички доказателства по делото, не само въз основа на декларираното. В
конкретния случай съдържанието на декларация не е оборено с други
доказателства, добре хармонира с останалите и липсва причина същата да не
бъде кредитирана, доколкото е попълнена собственоръчно от свид. А. Н., без
да му е указвано въздействие. Впрочем нужно е да се отбележи, че самият
свид. Н. признава при разпита си, че това, което е декларирал, е истина, а
последното категорично изключва версията информацията да му е била
продиктувана. Показанията на този свидетел, макар колебливи, което може да
се обясни с опита му балансира между истината и лоялността към въззивника
„****“ ЕООД негов работодател, добре кореспондират с показанията на
свидетелите П., П. и К.. Той излага, че е бил в автосервиза, стопанисван от
въззивника, за да види какво е естеството на работата, показвали му
първоначални стъпки как се ремонтират коли, а това още веднъж подкрепя
3
извода за престиране на работна сила, а не за наличие на договор за
изработка, който освен всичко друго е с различен предмет никак несвързан с
обучение на свидетеля.
От представения договор за консултантски услуги и изработка може да
се направи извод, че страните уредили правоотношението си, като договор за
изработка в разновидността му за услуга с предмет отстраняване повреда на
лек автомобил „***“, като възложителят /въззивникът/ предоставя на
изпълнителя А. Н. помещение и необходими инструменти намиращи се на
територията на обекта за срок от 08.11.2021 г. до 12.11.2021 г. срещу
възнаграждение от 100 лв.
От декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ се установява, че между тях
имало допълнителни уговорки, които не били обективирани в гражданския
договор, а именно работното време на Н. да бъде от 08:00 часа до 17:00 часа,
почивни дни събота и неделя. Почивки в работния ден 1 час, при трудово
възнаграждение от 35 - 40 лв. на ден.
Представените договор за консултантски услуги и изработка по чл. 258
ЗЗД, споразумение към същия договор и сключен трудов договор № 12 от
17.11.2021г., не разколебават горните изводи за правоотношения по
предоставяне на работна сила. Както беше посочено самият свид. Н. при
разпита си потвърждава, че декларираното от него истина. Т.е. че се намира в
обекта срещу 35-40 лв. на ден, всеки ден от понеделник до петък, има работно
време от 8 до 17 часа, един час почивка в работния ден, междудневна
почивка, седмична почивка събота и неделя. Тези белези на
правоотношението между страните сочат, че е налице престиране на работна,
т.е., че е налице положен труд по трудово правоотношение. Това категорично
оборва достоверността на представените договор за консултантски услуги и
изработка от 02.11.2021 г., сключен между „****” ЕООД и А. С. Н.,
споразумение към договор за консултантски услуги и изработка от 02.11.2021
г. Дори същите да не е създадени за целите на производството, то чрез тях са
облечени в неправилна юридическа форма действителните правоотношения
между страните. Производството е наказателно по отношение на предмета на
доказване (чл. 84 ЗАНН), НПК не познава формални ограничения относно
способите за доказване на обективната истина, поради което няма пречка
съдържанието на писмен докуемент, като представения договор, да бъде
опровергано със свидетелски показания. В случая опровергаването на
достоверността се осъществява не само посредством гласните
доказателствени средства, посочени по-горе, но и посредством писмените
доказателства – протокол за извършена проверка и декларация от А. Н. и
служебна бележка за проведен инструктаж, които поотделно и в
съвпкупността си потвърждават, че свид. Н. е предоставял работна сила в
деня на проверката без да има сключен трудов договор.
Показанията на свид. ** са малко полезни за разкриване на обективната
истина. От тях се установява единствено, че е извършвал техническа
поддръжка на системата за видеонаблюдение в деня на проверката в
автосервиза, както и че е видял проверяващите инспектори. Тези
обстоятелства не са спорни по делото и се установяват от всички относими
доказателства.
Веществените доказателства снимки установяват вида на обекта,
4
оборудването в обекта, лек автомобил, по който се извършват ремонтни
дейност, както и присъствието на свидетелите К. и Н..
Декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО, сметка за
изплатени суми по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ са неотносими към предмета на
доказване, тъй като касаят данъчни правоотношения.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК
в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42,
съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени
са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на
нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на
извършеното деяние. Компетентността на актосъставителя и АНО се доказва
от приложените заповеди, издадени на осн. чл. 416, ал. 5 КТ. При съставянето
на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил
задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като изводите му от фактическа
страна напълно се потвърждават и споделят от настоящия състав. По делото
не са установени изключващи отговорността и/или вината обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ, отношенията по предоставяне
на работна сила се уреждат само като трудови. Съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ,
трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа, а по силата на чл. 62, ал. 1 от КТ
трудовият договор се сключва в писмена форма.
От събраните пред въззивната инстанция доказателства безспорно се
доказва, че при проверка, извършена на 03.11.2021 г. в обект за търговия на
резервни части и принадлежности за автомобили, техническо обслужване и
ремонт на автомобили, стопанисван от „****“ ЕООД, ЕИК ***, находящ се в
гр. ***, ул. „****“ № 3А, свид. А. Н. е престирал труд по трудово
правоотношение, преди между работника и работодателя да има сключен
трудов договор. Съществените договорки между страните разкриват всички
белези на трудово правоотношение. Свид. Н. имал повтарящо се работно
време от 8 до 17 часа всеки ден от понеделник до петък, почивка в работния
ден 1 час, седмична почивка всяка събота и неделя и договорено
възнаграждение. В правната доктрина и съдебната практика е трайно и
непротиворечиво са откроени различията между трудовия договор и
гражданския договор (вж. например Решение № 139/21.09.2017 г. по ТД №
555/2017 г. на ВКС, II т.о.). За целите на настоящото производство не е
необходимо те да бъдат детайлно разграничавани в теоретичен план. Най-
значимите отлики са, че трудовият договор представлява постигнато между
страните взаимно съгласие, по силата на което едната страна – работник или
служител, се задължава да предоставя работната си сила за ползването й от
другата страна – работодател като изпълнява определена работа и се
подчинява на установените от работодателя ред и условия за това, а
5
работодателят се задължава да създаде необходимите нормални условия за
използване на работната сила и да заплаща на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение. В случаите, при които страните са
договорили извършване на определена работа и постигане на определен
резултат срещу получаване от изпълнителя, съответно довереника на
определено и предварително договорено възнаграждение, се касае за
граждански правоотношения, оформени като граждански договори за
изработка, поръчка или услуга и други. При договора за изработка
изпълнителят сам организира работата си без да е поставен в подчинение на
възложителя относно средствата за постигането й, тъй като дължи определен
резултат.
Доколкото са установени всички изброени по-горе елементи на трудов
договор, т.е. по предоставяне на работна сила, правоотношението, правилно е
направен извод от АНО, че е налице прикрито трудово правоотношение, а не
твърдения от въззивника договор за изработка. Изброените елементи са част
от задължителното съдържание на трудовия договор, установено в чл. 66, ал.
1, т. 7 и т. 8 КТ. Характерни са за правоотношението по предоставяне на
работна сила, тъй като в рамките на гражданско правоотношение
изпълнителят сам, в избрано от него време, и при предварително определено
възнаграждение, осъществява дължимия резултат. В процесното
правоотношение А. Н. не е имал възможност да избира време за изпълнението
на услугата, то е било от 08:00 часа до 17:00 часа с почивка в работния ден от
1 час и седмична почивка през събота и неделя. Имал е определено
възнаграждение от 35-40 лв. на ден, без то да е обвързано с конкретен
резултат. Всичко това сочи на задължение за престиране на работна сила и
наличието на трудово правоотношение между страните по договора, което не
е сключено в установената от чл. 62, ал. 1 КТ писмена форма, а не
задължение за постигане на определен резултат, по избран от изпълнителя
начин.
Обстоятелството, че свид. Н. е имал действащо трудово
правоотношение с друг работодател не сочи на различен извод. С оглед
императивната разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ за въззивника е съществувала
възможност да сключи допълнителен трудов договор по реда на чл. 111 КТ
със свид. Н., до прекратяване на правоотношението с „Р.С. **“, но не и да
допуска работника Н. на работа преди сключване на трудов договор.
Дружеството жалбоподател има качеството работодател, предвид
разпоредбата на § 1, т. 1 КТ, тъй като е юридическо лице, което е наело
работници по трудово правоотношение за извършване на работа.
При това положение законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност на основание чл. 414, ал. 3 от
КТ за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ.
Не е налице маловежен случай. Съществува законодателно ограничение
деяние, осъществяващо признаците на нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, да бъде
преценявано, като маловажен случай. Без значение е дали настоящият състав
възприема подобен законодателен подход като удачен, тъй като според
разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.
1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ, поради което не се извършва такава
преценка. Специалният състав по глава XIX, раздел II от КТ на „маловажно“
6
административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Разпоредбата на чл. 415в КТ представлява привилегирован състав, приложим
в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл.
414, ал. 3 от същия кодекс (виж още и съдебната практика: Тълкувателно
решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., Решение №
1471 от 6.12.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 1308/2019 г.,
Решение № 1493 от 9.12.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. №
1196/2019 г., Решение № 1172 от 11.11.2020 г. на АдмС - София област по к.
а. н. д. № 691/2020 г.).
Жалбоподателят е наказан с наказанието, предвидено в разпоредбата на
чл. 414, ал. 3 КТ – имуществена санкция.
Въззивният съд намира за основателна жалбата в частта относно
размера на наложеното наказание. Касае се типично нарушение на съответния
вид. Действително, както е посочил АНО, то не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от нарушенията от този вид, но и не разкрива по-висока
степен на такава опасност. Като смекчаващо отговорността обстоятелство
следва да се приеме, че няма данни въззивникът да е санкциониран за други
нарушения на трудовото законодателство, както и че непосредствено след
проверката е оформил правоотношенията с работника, като трудови
посредством трудов договор. Това сочи, че няма трайна склонност към
осъществяване на нарушения. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се
констатират. Ето защо, като е определил имуществената санкция в размер от
2500 лв., АНО е наложил явно несправедливо наказание. Наказанието следва
да бъде определено в законоустановения минимум от 1500 лв., като
наказателното постановление следва да бъде изменено в тази част.
Нужно е в теоретичен план да се отбележи, че с изменението на ЗАНН
ДВ, бр. 109 от 2020, с оглед въведените в § 1. т. 4 и т. 5 ЗАНН дефиниции, по
законодателен път е изоставено непротиворечивото разбиране, изразено в
правната доктрина и в преобладаващата съдебната практика, че обществената
опасност е присъща единствено на престъпленията, като наличието й прави
деянието престъпление, а не административно нарушение, тъй като
обществената опасност представлява обективно неюридическо качество
характерно само за престъплението, който извод следва при сравнение на
дефинициите, дадени в чл. 9, ал. 1 НК и чл. 6 ЗАНН. С цитираните изменения
това разбиране е загърбено, като очевидно законодателят приема, че и
административните нарушения притежават обществена опасност, макар тя да
не е предвидена като признак от обективна страна на административното
нарушение (чл. 6 ЗАНН). Ето защо това мотивира настоящия състав при
преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства да
държи сметка за степента на обществена опасност на деянието.
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН
искането на процесуалния представител на АНО следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер 80,00 лева.
Въззивникът няма право на присъждане на разноски предвид изхода на
7
производството. Разпоредбата на чл. 63д ЗАНН урежда само процесуалния
ред за присъждане на разноски. Основанието за присъждането им е уредено в
чл. 84 ЗАНН вр. 189, ал. 3 НПК. В този смисъл е т. 2, б. „а“ от Тълкувателно
решение № 3 от 08.04.1985 г. по н.д. № 98/1984 г. на ОСНК на ВС, което не е
загубило своето значение, в което е възприето, че за призоваването и
разноските в производството по обжалване на наказателни постановления
важат правилата по делата от общ характер, защото с престъпленията и с
административните нарушения се засягат определени обществени, а не лични
отношения, още повече, че както при наказателните от общ характер дела,
така и при административнонаказателните дела преследването и доказването
се осъществяват от държавните органи. Направен е още извод, че с решението
си по делото съдът е длъжен да се произнесе на коя от страните възлага
разноските по делото, като това възлагане зависи от това дали наказателното
постановление е потвърдено, изменено или отменено, като в случай на отмяна
на наказателното постановление разноските остават за сметка на държавата,
защото жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал причина да
се направят разноски.
В случая въззивникът е признат за виновен в извършеното нарушение,
поради което няма основание за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал.2 НПК нарушителят следва да се
осъди да заплати и сумата от 5,00 лева, представляваща държавна такса за
издаване на изпълнителен съд за събиране на присъдените парични средства.
Мотивиран от изложеното, съдът, основание чл. 63, ал. 7, т. 2, пр. 1 вр.
ал. 2, т. 4 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2100138/17.12.2021 г. на
директор на дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към Главна
дирекция „Инспектиране на труда“ в частта относно наложено на основание
чл. 414, ал. 3 „****“ ЕООД, ЕИК *** наказание имуществена санкция за
нарушение на чл. 61, ал. ал. 1 КТ, като НАМАЛЯВА размера от 2 500 лв. на
1 500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-
2100138/17.12.2021 г. на директор на дирекция „Инспекция по труда –
Софийска област“ към Главна дирекция „Инспектиране на труда“ в
останалата част.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на дирекция
„Инспекция по труда – Софийска област“ към Главна дирекция
„Инспектиране на труда“ разноски по делото в размер на 80 лева.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС –
Ихтиман сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
8
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
9