Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
01.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор
П.Вълчев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от
административен съдия Х.Димитрова КАНД № 258
по описа за 2020г. на
Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Х.А.Х. ***, депозирана чрез адвокат С.Б.от
Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 260030/25.09.2020г. на Районен съд
– Шумен, постановено по ВАНД № 938/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен
акт е потвърдено Наказателно постановление № 20-1729-000166/30.03.2020г.,
издадено от началник РУ към ОДМВР - Шумен, РУ Шумен, с което на основание
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на Х.А.Х. са наложени административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца.
Касаторът твърди, че
решението е непълно, неправилно и необосновано, поради което моли за неговата
отмяна. Сочи, че съдът не се е произнесъл по наложеното на основание Наредба № Iз-2539 на МВР наказание (относно
отнетите общо 10 точки), за което е сезиран с жалбата. Аргументира становище за
недоказаност на административното нарушение, за което е санкциониран. Според
изложеното в жалбата, съдът не е преценил, че в случая не се касае до
техническа регистрация, тъй като превозното средство е било с регистрационни
табели и документи. Дерегистрацията на МПС-то е извършена служебно, като
водачът нито е знаел, нито е допускал, че в автоматизираната система на ОДМВР
регистрацията е автоматично прекратена. Счита, че вмененото му нарушение не е
осъществено виновно, респективно липсва субективният елемент на деянието. Като
самостоятелно основание за порочност на издаденото наказателно постановление и
на потвърждаващото го съдебно решение се изтъква аргумента, че при преценката
на конкретното деяние не е отчетена цялата съвкупност на смегчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, липсата на вредни последици, времетраенето на
нарушението, значимостта на конкретно уведените обществени отношения. По
изложените доводи се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото
с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът се представлява
от упълномощен процесуален представител адвокат С.Б., която от името на своя
доверител заявява, че поддържа жалбата и по аргументи, аналогични на изложените
в нея, моли за отмяна на въззивното решение и на наказателното постановление.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, не изразява становище по оспорването, а в съдебно заседание,
редовно и своевременно призована, не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е допустима, но неоснователна
и предлага решението да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 05.02.2020г. в 10.00
часа свидетелите Б.Б.Би Я.Г.А.- служители в охранителна полиция при РУ - гр.Шумен
към ОДМВР – Шумен, работили по контрол на пътното движение. На ул.Алеко
Константинов в гр.Шумен полицейските служители установили лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. №*******, спрян обратно на посоката на движение. Отишли до
неправилно паркирания лек автомобил и поискали документите за него и на водача
му. Установили, че водач на автомобила е Х.А.Х., който предоставил на
контролните органи исканите документи. От талона за технически преглед полицаите
констатирали, че автомобилът не е представен в срок на годишен технически
преглед, както и че водачът има неплатена глоба по фиш. За това, че водачът е
паркирал неправилно и не бил представил автомобила на годишен технически
преглед, срещу него е съставен АУАН. Впоследствие, при въвеждане данните
за съставения АУАН, от предоставения талон за регистрация, част втора, било
установено, че собственик на въпросния лек автомобил е друго лице, различно от Х.А.Х..
Било установено още, че е налице сключен договор за покупко-продажба на
автомобила от 22.12.2016г. Автомобилът бил с прекратена регистрация по
чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като в двуседмичен срок от придобиването (по тогава
действащата редакция на чл.145, ал.2 от ЗДвП) не е изпълнил задължението си да
го регистрира. Регистрацията на управлявания от жалбоподателя лек автомобил
била прекратена на 15.01.2020г., тъй като договора за покупко - продажба от
22.12.2016г. бил представен в сектор „ПП“ на 16.12.2019г. За констатираното
административно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП против Х.А.Х.
бил съставен АУАН бл.№ 164109/18.02.2020г., който го подписал без възражения.
Във връзка с
констатираното управление на МПС с прекратена регистрация била образувана
преписка вх. №848/2020г. по описа на РП – Шумен, с оглед евентуално извършено
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление от 02.03.2020г. прокурор
при Районна прокуратура - гр.Шумен отказал да образува досъдебно
производство и прекратил преписката, като приел, че е приложима разпоредбата на
чл.9, ал.2 от НК. След постановения отказ на Районна прокуратура - гр.Шумен,
административно наказващият орган издал обжалваното НП
като възприел изцяло констатациите, съдържащи се в АУАН. На основание чл.175,
ал.3 пр.1 от ЗДвП на Х.А.Х. били наложени административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца
за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административно
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. В
съдебното решение са изложени подробни аргументи досежно установеност на
вмененото на водача нарушение както от обективна, така и от субективна страна,
обуславящи направения от въззивния съд извод за правилност на обжалваното
наказателно постановление.
В пределите на
касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата
касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма
по допустима въззивна жалба.
Настоящата касационна
инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. Въз
основа на приобщените по делото доказателства касационната инстанция приема, че
релевираното административно нарушение е извършено виновно от касационния
жалбоподател и правилно квалифицирано като нарушение по чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП. Налице са обективните и субективни признаци на деянието - нарушителят е
водач на автомобил със служебно прекратена регистрация, респ. на МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред. Последното обстоятелство е безспорно доказано
от данните, съдържащи се в приобщените по делото доказателства. Видно от същите,
на 22.12.2016г. Х.А.Х. е закупил лек автомобил „Опел Астра“, като на
03.01.2017г. се е явил в сектор „ПП“ с намерение да го пререгистрира. Тъй като
автомобилът имал сериозна повреда и е било невъзможно да бъде представен в КАТ,
Х. решил да отложи пререгистрацията за по-късно. Договорът за покупко –
продажба бил представен в сектор „ПП“ на 16.12.2019г. и след месец - на
15.01.2020г., регистрацията на процесния автомобил е прекратена служебно. При
тези безспорни факти, правилен е изводът на въззивния съд за установеност на
нарушението, описано в АУАН и в НП. Според разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.18б, т.10
относно прекратяване регистрацията на моторни превозни средства, съдържаща се в
Наредба №I-45, издадена на основание нормата на чл.140, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
МПС се определя с Наредба на Министъра на вътрешните работи. В настоящия казус
автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред в законоустановения срок от
собственика му, след изтичането на който е настъпила законовата последица на
служебно прекратяване на регистрацията. Независимо от това, касаторът в
условията на непредпазливост е допуснал управление на превозното средство.
Касационният състав намира за неоснователни твърденията на касатора за
несъставомерност на деянието, поради липса на виновно поведение. Съгласно
правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост.
Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността
се нарича още „несъзнавана непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не
е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл
да го предвиди. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не
се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е
предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо
деяние – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, водачът следва да носи административно
наказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Всеки гражданин е
длъжен да познава закона, като още от римското право действа принципът, че
незнанието на закона не оправдава никого. Х.А.Х. като собственик и водач на
автомобила, е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последици при бездействие
да се регистрира новият собственик. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да
предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е
длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т.ч.
дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало
технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и т. н. В случая е имало
достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат касатора да прояви
активност, като изцяло в неговите правомощия е било да предприеме необходимите
действия за пререгистрация на автомобила, а в случай на пречки за това – да не
управлява същия.
Ирелевантно за
отговорността на водача е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или
не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация.
На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само
МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на
автомобила не са били свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е, че с
оглед разпоредбата на чл.14, ал.2, вр. ал.1 от НК незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината
и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай,
както се каза и по-горе, незнанието на факта, че управляваният от касатора
автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него
непредпазливост под формата на небрежност.
Касационният състав не
споделя залегналите в представената касационна жалба твърдения за липса на
доказателства за това, че санкционираното лице е управлявало превозното
средство. Действително, то е било в покой, но на мястото на водача е бил именно
касаторът, който е предоставил исканите документи, в това число СУМПС и не е
отрекъл, че той, в качеството си на собственик на превозното средство, го
управлява. Освен това, както е отбелязал и районният съд, в присъствие на
полицейските служители Х.А.Х. е потеглил с автомобила към кв.Тракия и
впоследствие е пристигнал пред Математическа гимназия в гр.Шумен, след което
отново се е отправил в посока към кв.Тракия.
Като неоснователни се
преценява и твърдението на касатора, че санкционираното деяние съставлява
„маловажен случай“ на административно нарушение. Съгласно цитираната
разпоредба, административният орган може да не наложи административно
наказание, а да предупреди нарушителя, че такова ще му бъде наложено при
повторно нарушение. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на
административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, наличието
на вредни последици, от кръга на засегнатите интереси, времетраенето на
нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.
Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното
нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни последици или с оглед на
други обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случай на административни нарушения от съответния вид.
При тълкуване на обективираната в термина „маловажен случай“ законодателна воля
следва да се преценяват както обстоятелствата относно обществената опасност на
административното нарушение, в контекста на неговите времеви и пространствени
измерения, реализирания механизъм, характеризиращите предмета на нарушението
особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици,
мотивите и подбудите за извършване на нарушението, социалното отражение на
нарушението, така и фактическите данни по отношение на нарушителя. Съдът
приема, че „маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната преценка на
посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид.
В конкретния случай Х.А.Х.
е закупил лекия автомобил на 22.12.2016г., като поради неговата техническа
неизправност, същият не е бил пререгистриран своевременно. В дадените от касатора
обяснения, обективирани в сведение от 18.02.2020г. - л.44 от делото, същият
сочи, че автомобилът е бил със сериозна повреда, поради което не е бил във
възможност да бъде представен в КАТ за пререгистрация. След два месеца колата е
отремонтирана, но все още е имала технически проблеми, поради което
собственикът е решил да не я регистрира. Сочи, че е карал рядко и не е имал
проблеми с полицията. От дадените обяснения се налага извод, че собственикът е
бил наясно с техническите проблеми на притежаваното от него МПС, както и с
факта, че не е надлежно регистрирано в сектор „ПП“, но въпреки това е
продължавал да управлява лекия автомобил, макар и по неговите думи това да е
било по-рядко. Не се установяват, а и не се твърди наличието на каквито и да е
внезапно възникнали обстоятелства, наложили използването на въпросния автомобил
по времето, предхождащо проверката. Напротив касае се за управляние на
технически неизправно МПС, без надлежна регистрация по ЗДвП. Самото нарушение
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. Изтъкнатите
твърдения за затруднения у касатора, произтичащи от административните наказания
„глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ са в резултат от неговото
неправомерно поведение и са присъща последица от изпълнението на наложените
санкции. Поради това съдът не споделя доводите относно наличието на основания
за приложението на чл.28 от ЗАНН.
В касационната жалба се
твърди, че решението е непълно, тъй като съдът не се е произнесъл по наложеното
на основание Наредба № Iз-2539 на МВР наказание (относно отнетите общо 10 точки), за
което е сезиран с жалбата. Касационният състав намира възражението за
неоснователно, тъй като контролните точки не представляват административно
наказание. Същите се налагат при наличие на влязло в сила наказателно
постановление за определени нарушения на ЗДвП и не са предмет на съдебен
контрол при оспорване на наказателното постановление по реда на ЗАНН.
По гореизложените съображения настоящият
съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на
допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила
по смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, приложим съгласно чл.63,
ал.1 от ЗАНН.
Ограничена в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението,
касационната инстанция не намира основания за неговата отмяна. Служебната
проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението
като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260030/25.09.2020г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВАНД № 938/2020г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 01.02.2021 г.