№ 128
гр. П., 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230101671 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Образувано е във връзка с искова молба, подадена от „П.К.Б.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление в /населено място/, ЕИК ***, против П. А. А., с адрес
в /населено място/, ЕГН ********** и В. П. Н., с адрес в /населено място/, ЕГН
**********.
Ищецът твърди, че между него (като кредитодател), първия ответник (като
кредитополучател) и втория ответник (като солидарен длъжник на кредитополучателя)
е бил сключен Договор за потребителски кредит с № 40008821569 от 01.04.2022 г.
Поддържа, че в рамките на така възникналото облигационно отношение е предоставил
на кредитополучателя паричен кредит от 1 500 лв., който е бил изцяло усвоен, а също
и пакет от допълнителни услуги. Сочи, че е било уговорено и заплащането на
възнаградителна лихва. Изтъква, че кредитният дълг не е бил обслужван редовно, а са
били извършени само частични плащания, на обща стойност от 2 023 лв. Заявява, че по
тази причина е била обявена предсрочната изискуемост на кредита, поради което
ответниците солидарно му дължат сумата от 381,49 лв. – неплатен остатък от
главницата. Уточнява, че визираното вземане попада в обхвата на заповед по чл. 410
ГПК, срещу която ответниците са депозирали възражения. Иска дължимостта на
вземането да бъде призната. Претендира и съдебни разноски.
Ответниците оспорват ищцовите претенции и настояват за тяхното отхвърляне,
1
както и за присъждане на възнаграждения на адвокатите, които са им оказали
безплатна правна помощ в настоящото производство и в заповедното такова. Излагат
доводи, че кредитният договор е недействителен по чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, поради което се дължи само чистата стойност от кредита, а тя вече е погасена с
направените доброволни плащания.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
Предмет на разглеждане са субективно (пасивно) съединени установителни
искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД – относно претендираното вземане за неплатена част от
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 30.07.2024 г., до погасяването.
Вземането по тези искови претенции е включено в обсега на Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 769/31.07.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 1183/24 г. на
Районен съд – гр. П. (приложено към сегашното дело).
Ответниците (като длъжници) са възразили срещу цитираната заповед, при
условията на чл. 414 ГПК, поради което ищецът (като заявител в заповедната
процедура) е предявил сега разглежданите установителни искове относно
съществуването в тяхната правна сфера на оспореното вземане.
Ето защо и предметът на настоящото исково производство включва проверка на
предпоставките от фактическия състав, пораждащ търсеното задължение, и
съобразяването им на фона на установените обстоятелства и приложимия закон.
Уважаването на исковете, поставени за решаване, е детерминирано от
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ валидно облигационно
правоотношение, създадено между ищеца и ответниците по силата на твърдения
договор за кредит, по който ищецът има качеството на кредитодател, първият ответник
– на кредитополучател, а вторият ответник – на солидарен длъжник на
кредитополучателя; 2/ реално предоставяне на кредитната сума от кредитодателя на
кредитополучателя; 3/ настъпване на падежа за нейното връщане и 4/ непогасяване на
това задължение.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи положителните
предпоставки по исковите претенции, а на ответниците – погасяването на
задължението.
Сключването на процесната сделка, по която ищцовото дружеството е
кредитодател, първият ответник е кредитополучател, а вторият ответник е солидарен
длъжник на кредитополучателя, се доказва от приложените към исковата молба
документи, обективиращ самия договор, общите му условия и погасителния план към
2
него. Подписите на ответниците върху тези документи не са оспорени, поради което
трябва да се счита, че те обективират техни изявления (по аргумент от чл. 180 ГПК).
От съдържанието на коментираните писмени доказателства стават ясни и
базовите параметри на облигационното отношение, а именно:
- главница (кредитна сума) – 1 500 лв.;
- рефинансиране с част от кредитната сума – 536,13 лв., на друг кредит,
сключен между първия ответник и друг кредитодател – „Сити Кеш“ ООД;
- годишен процент на разходите, посочен в договора – 48,16 %;
- годишен лихвен процент – 41 %;
- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната
лихва – 2 222,29 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е 722,29
лв.;
- срок – 24 месеца;
- погасяване – чрез нарочни погасителни вноски, разписани в погасителния
план;
- предоставяне на пакет от допълнителни услуги, включващ: „приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит“, „възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски“, „възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски“, „възможност за смяна на дата на падеж“ и „улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства“;
- обща цена на допълнителните услуги – 1 425 лв., платима също на
месечни погасителни вноски;
- формиране на годишния процент на разходите (според чл. 5.2 от общите
условия към договора) – „При първоначалното изчисление на годишния процент на
разходите (ГПР) по договора за потребителски кредит (ДПК) кредиторът (КР) отчита
общите положения по Приложение № 1 от ЗПК, като за начална дата приема датата,
следваща сключването на ДПК. КР отчита и следните допълнителни допускания
съгласно ЗПК: ДПК е валиден за срока, за който е сключен, и КР и
кредитополучателят (КЛ) са задължени да изпълняват своите задължения в
съответствие с условията и сроковете по него; първоначалното изчисление на ГПР по
ДПК се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо
техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на ДПК.“.
Съобразно цитирания в исковата молба и неоспорен от ответниците банков
превод от 04.04.2022 г., ищецът е превел в полза на първия ответник (по банкова
сметка) т. нар. „остатък след рефинансирането“, който е 963,87 лв.
Според признанието (чл. 175 ГПК), направено от ищцовото дружество в
исковата молба, общата платена сума по кредитния дълг, в резултат на доброволни
погасявания, е 2 023 лв.
С влязлото в сила Решение № 207/10.06.2024 г., издадено по гр. д. № 353/24 г. на
3
Районен съд – гр. П. (също приложено към сегашното дело), клаузата за
допълнителните услуги по кредитния договор е била прогласена за нищожна, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В този контекст централният дискусионен проблем, от който е детерминиран
изходът от съдебния спор, поставен за решаване, е свързан с това дали процесната
сделка е недействителна по чл. 22 ЗПК.
Сключеният между ищеца и ответниците договор разкрива признаците на такъв
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в
сила от 12.05.2010 г.). Първият ответник (като кредитополучател) е физическо лице, за
което няма данни при встъпването в кредитното отношение да е действало при
упражняването на професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско
дружество, част от чиято базова дейност е кредитиране, включително предоставяне на
потребителски кредити. Следователно, при сключването на договора за кредит,
ищецът е действал в качеството на „кредитор“, според легалната дефиниция, дадена в
чл. 9, ал. 4 ЗПК, а първият ответник е имал качеството на „потребител“, съобразно
легалното определение на чл. 9, ал. 3 от с. з.
Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК въвежда изискването, че договорът за
потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина,
определен в Приложение № 1 към закона. Касае се за ясна императивна разпоредба,
която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма за
действителност на договорите за потребителски кредит.
В коментирания аспект допълнително трябва да се отчете, че годишният
процент на разходите по потребителския кредит изразява общите разходи по него за
потребителя – настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК). Изчисляването му пък се извършва по
специалната формула, която също е разписана в Приложение № 1 към закона (чл. 19,
ал. 2 ЗПК).
Систематичното и телеологическото (смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от с. з. водят до извода, че посочването в договора за
потребителски кредит само на цифрово изражение на годишния процент на разходите
не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на тези разпоредби.
Целта на нормативния текст на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които ще стори
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи. Ето защо е нужно в потребителската кредитна сделка да
4
бъдат ясно упоменати и компонентите, включени в годишния процент на разходите,
както и математическият алгоритъм (методиката), по който (която) тези компоненти
формират самия годишен процент на разходите (вж. в този смисъл Решение №
336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/17 г. на Окръжен съд – гр. П., Решение №
229/18.10.2018 г. по в. гр. д. № 229/18 г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил, Решение №
198/07.11.2019 г. по в. гр. д. № 256/19 г. на Окръжен съд – гр. Разград, Решение №
260121/29.03.2021 г. по в. гр. д. № 110/21 г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик, както и
Определение № 811/01.04.2024 г. по т. д. № 670/23 г., І т. о. на ВКС).
На фона на казаното дотук се налага констатацията, че договорът за кредит, от
който произтичат ищцовите претенции, не съответства на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
доколкото в него отсъства ясно и конкретно визиране как всъщност е бил е бил
формиран годишният процент на разходите, щом като не е уточнен конкретният начин,
по който е била получена крайната му величина. Вместо това са изложени съвсем
общи формулировки, които имат изцяло бланкетен характер.
Както беше изяснено, отклоненията от императива на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
имат за последица недействителността на потребителския кредитен договор по чл. 22
ЗПК.
Когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по него (чл. 23 ЗПК).
От гореизведените предпоставки за уважаване на предявените искове е
очевидно, че в основата на един такъв процесуален резултат стои наличието на
валидно облигационно отношение, част от чието съдържание е търсеното вземане.
Приетата недействителност на договора насочва към обратното, поради което
ищцовите претенции подлежат на цялостно отхвърляне.
По повод на последното е нужно да се отчете, че доброволните плащания по
кредита (2 023 лв.) превишават чистата му стойност (1 500 лв.). Отнасянето на
доброволните плащания към погасяването на главницата не представлява компенсация
(по чл. 103 ЗЗД във вр. с чл. 298, ал. 4 ГПК), която да се извършва служебно от съда, а
е прихващане на изпълнението (по чл. 76, ал. 2 ЗЗД). Логическата конструкция на така
даденото разрешение се опира на обстоятелството, че сумите, които длъжникът по
един договор е платил в полза на кредитора, се отнасят за погасяване на валидните
задължения по него (вж. Решение № 151/15.05.2019 г. по в. гр. д. № 197/19 г. на
Окръжен съд – гр. Враца).
2. По съдебните разноски:
Неоснователността на исковете дава право на съдебни разноски само на
ответниците (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Настоящият съдебен състав дължи диференцирано произнасяне по съдебно-
5
деловодните разходи, сторени както в заповедната процедура, така и в сегашното
исково производство (съобр. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).
Ответниците не са ангажирали доказателства за реалното извършване на
деловодни разноски, но са получила безплатна правна помощ (по чл. 38, ал. 1, т. 2
Задв.) и в исковото, и в заповедното производство. На адвокатите, които са я е
предоставили – Д.В.М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в
/населено място/ (за първия ответник) и М.В.М. от същата адвокатска колегия, с адрес
на кантората в /населено място/ (за втория ответник), трябва да бъде присъдено
възнаграждение (по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.). То трябва да се фиксира на по 60 лв. (с
включен ДДС от 10 лв.) – за заповедното производство, и на по 120 лв. (с включен
ДДС от 20 лв.) – за исковото производство. Определянето на тези възнаграждения е
извършено от настоящия съдебен състав на базата на действителната фактическа и
правна сложност на делото и при зачитане на принципните постановки, приети в
Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Според тълкуването, дадено в
този акт на общностния съд, съдилищата от държавите-членки на Европейския съюз не
са длъжни да прилагат ограничение от националното законодателство за минимален
размер на адвокатските възнаграждения, ако този размер не кореспондира с
действителната фактическа и правна сложност на делото. Преценката на националния
съд в една така ситуация трябва да се концентрира върху характеристиките на
защитата, възложена по конкретното дело, неговия предмет, извършените процесуални
действия в хода на производството, събраните доказателства, броя на проведените
съдебни заседания, като също така не следва да се забравя, че се касае са строго
квалифициран труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което носи
завишена отговорност за своята дейност. Пренасянето на тези критерии в полето на
разглежданата хипотеза показва, че горепосочените адвокатски възнаграждения
кореспондират напълно с проблемите, които делото поставя от фактическа и от правна
страна. В заповедното производство са депозирани единствено възражения, които са
от бланкетно естество. В хода на исковия процес не са изготвени отговори на исковата
молба, а писмени становища, подадени преди откритото заседание, които са подробни,
но все пак са ориентиран към възражение за недействителност на процесния договор.
По исковото дело е проведено само едно открито заседание, в което процесуални
представители на ответниците не са взели лично участие. Събрани са единствено
писмени доказателства в неголям обем. Спорният предмет е имуществено
притезателно право на много ниска материална стойност. Разгледаната правна
проблематика е с невисок интензитет на сложност, включително по нея има
установена съдебна практика.
Тъй като адвокатите, на които се присъждат възнагражденията, са регистрирани
по реда на ЗДДС, съобразно представените копия на удостоверения за регистрация,
6
издадени от органите на Националната агенция по приходите, в тях е включен и
дължимият ДДС (вж. Определение № 280/14.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1704/18 г., IV г. о.
на ВКС, Определение № 216/19.06.2018 г. по т. д. № 1587/17 г., II т. о. на ВКС и
Определение № 429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., II т. о. на ВКС).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ субективно (пасивно) съединените искове на „П.К.Б.“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление в /населено място/, ЕИК ***, предявени срещу
П. А. А., с адрес в /населено място/, ЕГН ********** и В. П. Н., с адрес в /населено
място/, ЕГН **********, с които се претендира да бъде признато за установено, по
реда на чл. 422 ГПК, че последните двама солидарно дължат на първото следната
сума, включена в предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с №
769 от 31.07.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 1183/24 г. на Районен съд – гр. П., а
именно: 381,49 лв. – неплатена главница по Договор за потребителски кредит с
40008821569 от 01.04.2022 г., сключен между „П.К.Б.“ ЕООД (като кредитодател), П.
А. А. (като кредитополучател) и В. П. Н. (като солидарен длъжник на
кредитополучателя), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.07.2024 г., до погасяването.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „П.К.Б.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление в /населено място/, ЕИК ***, да заплати на адвокат Д.В.М. от
Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в /населено място/, следните суми,
представляващи възнаграждение за безплатната правна помощ, която последният е
оказал на ответника П. А. А. по делото, с включен ДДС, а именно:
- 60 лв. – за заповедното производство (ч. гр. д. № 1183/24 г. на Районен
съд – гр. П.), и
- 120 лв. – за първоинстанционното исково производство (гр. д. № 1671/24
г. на Районен съд – гр. П.).
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „П.К.Б.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление в /населено място/, ЕИК ***, да заплати на адвокат М.В.М. от
Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в /населено място/, следните суми,
представляващи възнаграждение за безплатната правна помощ, която последният е
оказал на ответника В. П. Н. по делото, с включен ДДС, а именно:
- 60 лв. – за заповедното производство (ч. гр. д. № 1183/24 г. на Районен
7
съд – гр. П.), и
- 120 лв. – за първоинстанционното исково производство (гр. д. № 1671/24
г. на Районен съд – гр. П.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8