Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260576
гр. Русе, 16.09.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенският
районен съд X–ти граждански
състав
на 08-ми септември 2021 г.
в публично съдебно заседание в състав :
Районен
съдия: Дарин Йорданов
при секретаря Ширин Сефер,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело
№ 4709 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1
от ГПК.
Претенцията на ищцата се основава на
твърдения, че по повод образувано изп. д. №***на ЧСИ В. Маринов е получила
покана за доброволно изпълнение на свое задължение към ответника. Същото било
присъдено с определение от 16.10.2014 г. по ЧНД № ***/2013 г. по описа на
Окръжен съд – Русе като била осъдена да заплати на ответника 120 лв. - разноски
за правна помощ и 5 лв. такса за издаване на изпълнителен лист, който бил
издаден на 08.09.2015 г. Вземането по горепосоченото изп. дело обаче било погасено
поради изтекла погасителна давност. Ищцата се позовава на разпоредбата на чл.
439 от ГПК, съгласно която може да оспорва изпълнението, като се позовава на
настъпили факти след приключване на съдебното производство, в което е издаден
изпълнителният лист. В случая ищцата твърди, че не са извършвани каквито и да
било действия по изпълнение и е налице изтекла погасителната давност. Излага
правни доводи в тази насока, предвид което счита, че от датата, на която е била
осъдена, а имено 24.10.2014 г. до датата на образуване на изпълнителното
производство - 21.09.2020 г., е изтекъл предвидения в закона 5-годишен
давностен срок. С оглед на това моли да се признае за установено по отношение
на ответника, че не му дължи сумата в размер на 125 лв. присъдени разноски за
правна помощ и за издаване на изпълнителен лист в полза на ответника по ЧНД № ***/2013
г. по описа на Окръжен съд - Русе. Претендира направените в настоящото
производство разноски, като уточнява, че претендира адвокатски хонорар, който е
заплатен от ищцата, а не присъждане на такъв поради предоставена безплатна
адвокатска помощ на затруднено лице.
Ответникът Националното бюро за правна помощ София
/НБПП/ е подал такъв, с който оспорва иска. Счита, че предявеният иск е
недопустим. Позовава се на чл. 27 б от Закона за правната помощ. Счита, че
ищцата е имала правен интерес да подаде отрицателния установителен иск срещу
Национална агенция за приходите, за да отрече правото на агенцията да събира
вземането срещу нея. За Националното бюро за правна помощ не съществува правна
възможност да предприеме каквито и да е действия за събиране на вземането.
Оспорва и основателността на иска. Счита, че не е изтекла давност. Счита, че
първото действие за принудително изпълнение е издаването на изпълнителния лист
на 08.09.2015 г., с което е прекъсната давността и тече нова, която не е била
изтекла към момента на образуване на изпълнителното производство при ЧСИ.
За
да се произнесе съдът съобрази следното:
От приетите по делото преписи от документи по изп. д.
№***на ЧСИ В. Маринов и ЧНД № ***/2013 г. по описа на Окръжен съд – Русе е
видно, че с определение №***/16.10.2014 г. ищцата е осъдена да заплати на
ответника 120 лв. - разноски за правна помощ и 5 лв. такса за издаване на
изпълнителен лист, който е издаден на 08.09.2015 г. Впоследствие по
искане на НАП-Централно управление на 21.09.2020 г. е образувано изп. д.
№***на ЧСИ В. Маринов за събиране на вземането по изпълнителния лист. Видно е
че става въпрос за съдебно признато вземане, по отношение на което се прилага общата
погасителната давност по чл.110 от ЗЗД – „С
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок“. При това положение е видно, че от датата на
издаването на изпълнителния лист за вземането /08.09.2015 г./ до датата на
образуване на самото изпълнително дело /21.09.2020 г./ са изминали пет години и
дванадесет дни. Самият ответник не твърди наличието на обстоятелства, които да
спират или прекъсват давността за периода след издаване на изпълнителния лист
до подаването на молбата за образуване на изпълнително дело. При липсата на
такива следва извода, че вземането се е погасило по давност към 09.09.2020 г.,
поради което предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва
да се уважи изцяло.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на ответника Националното бюро за правна помощ София със седалище
– гр.София, ул. Развигор №1, представлявано от председателя, че ищцата П.Г.П.,
ЕГН:**********, не му дължи сумата в размер 125 лв. – разноски за правна помощ и такса за издаване на
изпълнителен лист по ЧНД №***/13
г. по описа на РРС, за която на 08.09.2015 г. е издаден изпълнителен лист и за
събирането на която е образувано изп.
дело №***на ЧСИ В.Маринов.
ОСЪЖДА Националното бюро за правна помощ София със седалище –
гр.София, ул. Развигор №1, представлявано от председателя да заплати на П.Г.П.,
ЕГН:********** сумата в размер на 694 лв.
– разноски по делото.