МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 451/2020Г.
ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД.
ХХVІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
Съдебното производство е образувано въз
основа на внесен от Прокуратура-Варна
обвинителен акт против К.И.К. за престъпление по чл.183 ал.1 от НК .
В
съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението и по същество пледира за минимално наказание.
В съдебно заседание подс. К.
признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тях, при дадената му последна дума обещава в бъдеще да плаща издръжка на децата си.
Защитникът
му, адв. Ц. пледира за минимално наказание.
Пробационната мярка „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ щяла да му
попречи да изпълнява трудовите си задължения.
Той не виждал децата си тъй като другият родител не му давал тази
възможност.
С
оглед на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Св.П.Й.
Т. и подс. К.И.К. живеели в едно домакинство на съпружески начала в гр. Варна,
кв. Възраждане бл.50, вх.1, ет.1, ап.З до средата на 2014г. От съвместното им
съжителство се родили две деца - З.К.Кръстева, родена на ***г. и Х.К.К.
Георгиев, роден на ***г.
През
м. юни 2014г. Кр. К. и П.Т. се разделили и К. се изнесъл от семейното жилище.
Малолетните син и дъщеря останали да живеят с майка. Докато тя сама отглеждала
и възпитавала децата си, баща им съзнателно и системно не изплащал издръжка за
тях . През м.юни 2015г. свидетелката Т. завела гражданско дело за издръжка.
Същото приключило с Решение № 1413/11.04.2016 г.по гр.дело № 7499/2015 г. по
описа на Районен съд -Варна, с което грижата и отглеждането на децата били
поверени на тяхната майка-П.Т., а подс. К. бил осъден да заплаща всеки месец
сумата от по 170 лв. за дъщеря си З.К.и по 130лв. за сина си Х.К., считано от
датата на фактическата раздяла с падеж първо число на всеки месец до
настъпването на законовото основание за прекратяване на изплащането на
издръжките. Парите трябвало да се изплащат чрез тяхната майка и законна представителка-
П.Т. , но дори и след влизане на горепосоченото решение в сила - 04.05.2016г., К. не изплатил нито една
от дължимите за децата си издръжки.
За периода от м. юни 2016 год. до м.
декември 2019г. включително той дължал издръжка в размер на четиридесет и две
вноски за сина си Х.К.К. и дъщеря си З.К.К..
Горната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните и изготвени по
реда на НПК доказателства и доказателствени средства, при съдебно следствие,
проведено по реда на чл. 371 т. 2 от НПК.
Като
логични и непротиворечиви съдът кредитира и показанията на св.Т. и обясненията
на Кр.К. в качеството му на обвиняем.
Като
събрани по реда на НПК, съдът кредитира писмените доказателства - Решения на
РС-Варна, удостоверения за раждане,
писма и справки от НОИ,сектор ПП, Агенция по заетостта,, Агенция по
вписванията, справка за съдимост и други от ДП, както и приобщените в съдебно заседание трудов
договор и записи за пощенски преводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Неплащането на издръжката е
извършено съзнателно, тъй като не се установяват обективни причини, които да са
възпрепятствали подс. К. да работи и да има доходи. Същият е физически и
психично здрав, а в посоченият период не
е бил регистриран като безработен.
Задължението е носимо, поради което престъплението следва да се счита извършено
на мястото, на което е следвало да бъде изпълнено, а именно в гр.Варна, където
е живеела майката на децата.
Предвид
горното, съдът намира, че подс.К.И.К. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.183 ал.1 от НК, като за
периода от месец юни 2016 г. до месец декември 2019 г. в гр.Варна, след като
бил осъден с решение № 1413/11.04.2016 г.по гр.дело № 7499/2015 г. по описа на
Районен съд - Варна, влязло в сила на 04.05.2016г. да издържа свои низходящи - З.К.К.и
Х.К.К., чрез тяхната майка и законен представител П.Й. Т., съзнателно не
изпълнил задълженията си в размер на повече от две месечни вноски - за З.К.К.42
месечни вноски по 170,00 лв.,на обща стойност 7 140,00 лв. и за Х.К.К. 42
месечни вноски по 130,00 лева, на обща стойност 5460,00 лв., всичко на стойност
12 600,00 лева.
При определяне вида и
размера на наказанието, като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът
отчете осъзнаването на престъплението и
декларираната готовност за бъдещо правомерно поведение, това че деецът е с
добри характеристични данни, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност, не е имал доходи. В съдебно заседание са представени и
доказателства, че работи по трудов договор и вече е започнал да плаща
издръжката на децата си. Отегчаващо отговорността обстоятелство е факта, че
неплатената издръжка е за повече от едно дете и за продължителен период от
време. При предвидени два вида наказания
за извършеното престъпление, съдът прецени, че следва да бъде наложено по-
лекото от двете, тъй като наказанието лишаване от свобода не е съответно на
тежестта на това конкретно обвинение.
Видът и размерът на пробационните мерки следва да се определи при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и да бъде малко над предвидения в
закона минимум. Поради това, като призна подс. Христов за виновен, с присъдата
съдът му наложи наказание "Пробация"
със следните пробационни мерки: по чл.42а ал.2 т.1 от НК - "Задължителна регистрация по настоящ
адрес" за срок от десет месеца, с периодичност два пъти седмично и по
чл.42а ал.2 т.2 от НК - "Задължителни периодични срещи с пробационен
служител" за срок от десет месеца.
За да се постигнат целите на
наказанието, като взе предвид, че задължението за плащане на издръжка не е
изпълнявано преди всичко поради това, че подс. К. не е работил, съдът намира,
че за да се постигне превъзпитателен ефект, следва да наложи, макар и в
минимален размер и мярката по чл.42а ал.2 т. 6 от НК –„Безвъзмезден труд в
полза на обществото“ - 100 часа годишно
за срок от една година. Такова по вид и размер наказание е съответно на
тежестта на престъплението и е достатъчно за да се постигнат предвидените от закона
цели, да се въздейства предупредително, превъзпитателно и възпиращо на дееца и
на останалите членове на обществото.
По горните
съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: