Решение по дело №215/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 292
Дата: 9 юли 2021 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20217240700215
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

292                                    09.07.2021 год.                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа год., в състав        

                                                                 

Председател: ГАЛ. ДИНКОВА

                                                          Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                            МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря Пенка Маринова и в присъствието на прокурора Гриша Мавров, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №215  по описа  за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Г.И.А. ***, чрез пълномощника му адв. С.Б. против Решение №260084/02.03.2021 год. и определение №260117/12.03.2021 год., постановени по АНД №1261/2020 год.  по описа на Районен съд Казанлък, с което решение е потвърдено наказателно постановление /НП/ №512887-F533057/19.05.2020 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив към ЦУ на НАП за нарушение на чл.185, ал.3 от ЗДДС, а с определение е осъден жалбоподателят да заплати на НАП разноски в размер на 80.00 лв.. Изложени са оплаквания за постановяване на решението в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Твърди, че наказателното постановление било антидатирано и не било издадено на дата 19.05.2020 година, а през месец септември 2020 година, тоест извън преклузивния шестмесечен срок. Отделно според касатора не било доказано извършване на нарушението поради наличие на противоречия на свидетелските показания и поради невъзможност да се издаде касовата бележка, тъй като цитираният касов апарат му е бил иззет при проверката. Твърди че не е налице съставомерно поведение от страна на наказаното лице. По подробно изложени доводи е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде отменено изцяло. По отношение на оспореното определение не са изложени конкретни касационни оплаквания.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалният си представител юриск. Д. в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и в полза на НАП да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по приложен списък в размер на 200.00 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението  да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и определение и след служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК на решението по АНД №  1261/ 2020г. на Районен съд Казанлък, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Г.И.А. ***, против Наказателно постановление №512887-F533057/19.05.2020 год., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на НАП, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №F533057 от 07.01.2020 год., на Г.И.А. е наложена административна наказание глоба в размер на 100.00 лв., на основание чл.185, ал.3 от ЗДДС, за нарушение на същата разпоредба. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 30.10.2019 год. в 15.15 часа проверка в обект – Пътна помощ с МПС Мерцедес Спинтер с рег. № ***, находящ се в гр. ***, стопанисвано от „Л. 07“ООД е констатирано, че лицето Г.И.А., в качеството си на лице , което фактически е било длъжно да издаде касова бележка преди плащането в брой, без да издаде фискална касова бележка от въведенатв експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел DAISY Compact S 01 и ИН на ФУ DY479068 и ИН на ФП 36637104 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006 год. За контролна покупка – услуга извършен превоз на автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№***за разстоянието от с. Тулово до гр. Казанлък от пътна помощ с МПС Мерцедес Спринтер с рег.№ ***на стойност 70.00 лева, платени в брой на лицето Г.И.А. от Т.Г.Г.– проверяващ. Нарушението е констатирано и документирано с ПИП №0030355/ 30.10.2019 год.

  При осъществения контрол за законосъобразност с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства Районен съд Казанлък счита за безспорно установено, извършеното административно нарушение от страна на наказаното лице. При извършената служебна проверка не са констатирани съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление като е прието, че изложената фактическа обстановка изцяло кореспондира с правната квалификация на деянието. В хода на съдебното следствие не са събрани категорични доказателства, които да оборят констатираното административно нарушение, което го е мотивирало да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Решението на Казанлъшкия районен съд е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон и при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения.

Законосъобразни са изводите на съда за формална и материална незаконосъобразност на процесното наказателно постановление №512887-F533057/19.05.2020 год.  издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив към ЦУ на НАП.

Наказателното постановление отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Настоящият съдебен състав не приема изложените касационни оплаквания за антидатиране на обжалваното наказателно постановление. В производството пред районния съд е представено извлечение от електронни регистри, от които е видно, че процесното наказателно постановление е издадено на 19.05.2020 год. в шестмесечния преклузивен срок. Необсъждането на наведените оплаквания в тази насока от страна на въззивният съд, не представлява съществено процесуално нарушение, което да е накърнило правото на защита на наказаното лице. Административнонаказателната отговорност на А. е ангажирана за нарушение чл.185, ал.3 от ЗДДС, която предвижда, наказание за физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл.118, ал.1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ. Предвиденото наказание е глоба от 100.00 до 500.00 лв. Следователно нормата регламентира не само кръга на задължени лица, но и правилото за поведението им. От фактическа страна наказателното постановление е мотивирано с неиздаване на касова бележка за предоставена услуга на стойност 70.00 лв., платени в брой на касатора от проверяващото лице. Налице е пълно съвпадение между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация.

Неоснователни са касационните оплаквания, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на касатора, тъй като фискалното му устройство е било иззето, той не е напуснал мястото на проверката и е бил във фактическа невъзможност да издаде фискалната касова бележка. Видно от свидетелските показания на свид. Ч., същият е извършил плащането в брой след като автомобила е бил разтоварен на паркинга на магазин Т маркет, след което наказаното лице е потеглило с автомобила, без да издаде касова бележка. Същият е бил спрян от него и е извършена проверката. В нито един момент от съдебното следствие не е събрано каквото и да е било доказателство за фактическа невъзможност да бъде издаден фискален бон след плащането на сумата и преди потеглянето на репатриращият автомобил, респективно преди легитимацията на проверяващите. 

С оглед изложеното Старозагорският административен съд приема за законово обосновани съображенията на районния съд, мотивирали направения извод за законосъобразност на издаденото наказателно постановление  № 512887-F533057/19.05.2020 год., издадено от  Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив към ЦУ на НАП. По съществото на спора съдът обосновано е приел, че административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на Г.И.А. за нарушение на чл.185, ал.3 от ЗДДС. При постановяване на решението правилно е приложен материалният закон, включително при определяне размера на наложеното наказание са съобразени конкретните релевантни обстоятелства по чл.27, ал.2 от ЗАНН.

  С  оглед изхода на делото правилно е определението на районния съд за присъждане на разноски по чл. 63, ал.5 от ЗАНН поради отхвърляне на жалбата против оспореното наказателно постановление в това число и на юрисконсултско възнаграждение. С обжалваното определение е присъдено в полза на НАП гр. София направените разноски в размер на 80.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По силата на чл.63, ал.5 от ЗАНН  в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Поради което съдът приема, че частната касационна жалба се явява неоснователна.

При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019г./ следва да бъде осъдено да заплати на Териториална дирекция на НАП – Пловдив сумата от 80.00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р     Е     Ш     И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260084/02.03.2021 год., постановено по АНД №1261/2020 год.  по описа на Районен съд Казанлък.

ОСТАВЯ В СИЛА  Определение №260117 от 12.03.2021 год., постановено по АНД №1261/2020 год. по описа на Районен съд гр. Казанлък.

ОСЪЖДА Г.И.А.,  ЕГН ********** *** да заплати на Националната агенция за приходите гр. София сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. 

          Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

                                                                                                       2.