Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен,13.07.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание на седми юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №3122 по описа за 2019год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно съединени
искове с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба
от “А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***-***, чрез
юрк.***, против*** А.В., в която се твърди, че между „БНП Париба Пърсънъл
файненс“ ЕАД като кредитор и ответницата - като кредитополучател, е сключен
договор за кредит №***от 02.03.2017г. за сумата от 1249 лева, като страните са
постигнали съгласие за сключването и на застраховка на плащанията със
застрахователна премия 279,78лева, разделена на равен брой вноски. Сочи се, че
договорът е сключен за 32 месечни вноски. Твърди се, че между заемодателя „БНП
Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД и ищеца в настоящото производство, е сключен 27,07,2017г.,
с предмет - вземания по договори за кредит. По делото е представена извадка от
Приложение №1 от 15,09,2017г. към рамковия договор за цесия, от което се
установява, че процесния договор за кредит, е включен в предмета на цесията под
№392. По делото е представено и потвърждение за станалата цесия. По делото се
установява също, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
станалата цесия. В тази връзка, по делото е представено уведомително писмо, до
ответника от 19,09,2017г., за което няма данни да е получено. Моли и съда да
връчи уведомлението за станалата цесия с преписите от ИМ и приложенията й.
Твърди се, че от страна на ответника не е погасена никаква сума. Твърди се, че
ищецът е депозирал заявление по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№648/2019
г. на ПлРС, като ЗИ е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника,
че дължи на ищеца сумата от до окончателното изплащане на сумите. При условията
на евентуалност са предявяни осъдителни искове.Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
депозира писмен отговор чрез назначения му особен представител, в който сочи,
че оспорва предявения иск по основание и размер.
Съдът, като съобрази становищата на
страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№648/2019г.
по описа на ПлРС се установява, че е издадена
е заповед за изпълнение за сумите:
1528,78лв. – главница за периода от 05.04.2017г. до 05.11.2019г., по отношение
на която на основание чл.5 от Договор за кредит за покупка на стоки или услуги
№***, сключен на 02.03.2017г., е обявена предсрочна изискуемост, считано от
дата 05.05.2017г.; 586,74лв. – договорна лихва за периода от 05.04.2017г. до
05.11.2019г.; 330,32лв. – обезщетение за забава за периода от 06.05.2017г. до
01.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 01.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направени деловодни разноски: 48,92лв. – внесена държавна такса и 50лв.
– юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства:
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги №***, сключен на 02.03.2017г.
между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и длъжника; подписано на 15.09.2017г.
Приложение 1 към Договор за цесия, сключен на 27.07.2017г. между “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и „А.з.с.н.в.” ЕАД; Уведомително писмо за станалата
продажба на вземането, изпратено на длъжника с известие за доставяне, връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
По делото, с ИМ е представен, в
заверено копие, договор за потребителски паричен кредит №*** от 02.03.2017 г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл файненсинг“ ЕАД - като кредитор и ответницата,
за сумата от 1249лв. лева чиста стойност на кредита и 1528,78лева обща стойност
на плащанията с първоначалната вноска от 250лева. В договора е посочено, че се
сключва при фиксиран лихвен процент от 25,05 %, и ГПР от 28,14%. В договора е
посочено също, че общата дължима сума от кредитополучателя е платима на 32 броя
месечни вноски, всяка от 66,11 лева, с падеж - 5-то число на месеца и падеж на
първата вноска – 05,04,2017 г. и на последната – 05,09,2019г. В договора е
посочено също, че се сключва при Общи условия. Неразделна част от Договора за
кредит е погасителен план към него, представен с ИМ.
По делото се установява също,
видно от представеният Сертификат за застраховка №***, факта на сключването на
застраховка със застрахователя Кардиф Животозастраховане. В случая, размерът на
застрахователната премия е сумата от 279,78лева - посочена в процесния договор
за кредит. По делото са представени и ОУ на застрахователна програма.
По делото се установява също и
факта на сключване на рамков договор за цесия от 27,07,2017 г. между
кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл файненсинг“ ЕАД и ищеца „Агенция за събиране
на вземанията” ЕАД, с предмет - вземания по договори за кредит. По делото е
представена извадка от Приложение №1 от 15,09,2017г. към рамковия договор за
цесия, от което се установява, че процесния договор за кредит, е включен в
предмета на цесията под №392. По делото е представено и потвърждение за
станалата цесия. По делото се установява също, че цедентът е упълномощил
цесионера да уведоми длъжниците за станалата цесия. В тази връзка, по делото е
представено уведомително писмо, до ответника от 19,09,2017г., с което същата се
уведомява, че вземането по договора е цедирано и кой е новият кредитор, но няма
данни същото да е изпратено до ответницата. Тъй като е налице обаче изрично
изявление от страна на ищеца, съдът приема, че ответникът е редовно уведомен за
станалата цесия с връчването на преписите от ИМ и приложенията на особеният
представител на ответника. Съдът намира, че няма пречка уведомяването за
станалата цесия, да бъде извършено с връчването на съдебните книжа, на особения
представител на длъжника, в рамките на предявеният установителен иск, предявен
след указания на съда по реда на чл.
415, ал.1, т.2 от ГПК - след уведомяване на длъжника чрез залепяне на
уведомление. Съобразно нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, целта на уведомяването на
длъжника за цесията, е той да бъде защитен при изпълнение на неговото
задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Съдът приема, че връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител, назначен от съда при спазване на установената в ГПК процедура и
от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, в
т.ч. и за цесията. По същите съображения няма пречка уведомление за предсрочна
изискуемост да бъде връчено на особения представител на ответника /в т. см.
решение № 198/18.01.2019г. по т.д.№ 193/2018г. постановено по чл.290 от ГПК/.
Представеният договор за кредит, отговоря на изискванията на закона,
получен е погасителен план, който е част от договора, т.е. кредитополучателят е
бил наясно с клаузите при подписване на договора, които са уговорени
индивидуално в същия.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установен факта, че
ищецът има качеството на кредитор спрямо ответника, въз основа на
валиден договор за кредит и въз основа на валиден договор за цесия, въз основа
на който е придобил вземането по процесния договор за кредит. Както бе посочено
по-горе, съдът приема за валидно уведомяването на длъжника – ответник за
станалата цесия, извършено на особения представител, назначен от съда по
съответни ред, по съображенията, изложени в мотивите на настоящото решение.
Представеният договор съдържа всички
реквизити, не е оспорено авторството на същия поради и което съдът приема, че е
налице валиден договор.Представени са и
доказателства, че сумата е приведена на трето лице за закупуване на съответна
стока, за който е отпусната заемната сума-л.12-13 и ответницата е уведомена.Представени
са доказателства, че е заплатена и сумата 250лв. първоначална вноска-л.14.Относно
възражението за нищожност, поради неспазване на нормативното изискване на
шрифта, следва да се отбележи, че Законодателят, с нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, изисква договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички
негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не
по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В настоящият
случай и допусната СТЕ, като ВЛ е посочило в с.з., че представеният от ищеца
оригинал на договора е с шрифт 12. Приложеният застрахователен сертификат,
включващ условия на застраховката по договора за кредит с видимо око е с
различен шрифт, но е четим, и не е бил
предмет на СТЕ.Освен това в договора е посочено, застраховаталната сума е включена в
главницата. Представени са и доказателства, че е заплатена застрахователната
сума- л.135 от делото.
ВЛ по СИЕ е посочило, че
претендираните суми по ИМ отговарят на счетоводните записвания на ищеца.
Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК,следва
да се вземат придвид и всички настъпили факти, в това число изтекли лихви, тъй
като няма данни и към настоящия момент да е погасяван заема.
На следващо място относно
валидността на клаузата за
възнаградителната лихва и правомощието на съда сам да преценява дали е
налице неравноправна е клауза в договор, сключен потребител:Същата не се
прилага в случаите, когато доставчикът на финансови услуги, какъвто несъмнено е
банката, си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без
предизвестие БЛП, като уведоми потребителя. Видно от представения договор е
видно, че е уговорена индивидуално. Към датата на сключване на договора действа
редакцията на чл.19, ал.4 от ЗПК/23.07.2014г./, където е посочено, че не следва
да надвишава петкратния размер на законовата лихва.ВЛ посочва, че е спазено
това изискване.По отношение на възнаградителната лихва, е прието, че същата
следва да се възприеме, като единно фиксирано или определяемо задължение
представляващо възнаграждението на Банката по предоставената услуга- паричен
ресурс, което е разсрочено е включено, заедно с главницата към общото
задължение по кредита чрез разпределянето му на отделни анюитетни
вноски.Възнаградителната лихва, не е типичната законна лихва или уговорена
лихва за забавено плащане/наказателна, неустойка/ и се включва в анюитетната
вноска, поради и което се дължи лихва за забава върху нея.
Ищецът твърди,
че до настоящият
момент ответника не е му е
изплатил сумите по цитирания по-горе договор за кредит, респективно по договора
за цесия. По правната си същност това е твърдение за отрицателен факт и
освобождава ищеца от тежестта на доказването му.
В хода на съдебното дирене
ответникът не е ангажирал никакви писмени или гласни доказателства, от които да
се установява, че основното задължение на кредитополучателя по процесния
договор - да върне получения кредит, е било изпълнено.
Ето защо следва да се приеме, че
съществува вземане на ищеца срещу ответника в претендираните размери за главница, договорна
лихва и мораторна лихва. С оглед всичко гореизложено
съдът счита, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени за тези суми.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по
Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от
юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г.
относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив и се осъди ответника да заплати разноските в размер на 98,92лв.
общо.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето
дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва
да се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето
производство: 989,70лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА
ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че Н.А.В., ЕГН**********, ДЪЛЖИ н. “А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***-***, сумата 1528,78лв. –
главница за периода от 05.04.2017г. до 05.11.2019г., по отношение на която на
основание чл.5 от Договор за кредит за покупка на стоки или услуги №***,
сключен на 02.03.2017г., 586,74лв. – договорна лихва за периода от 05.04.2017г.
до 05.11.2019г.; 330,32лв. – обезщетение за забава за периода от 06.05.2017г.
до 01.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението - 01.02.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 -№394/04.02.2019г.
по ч.гр.д.№648/2019г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.А.В., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***-***, направените разноски в исковото
производство в общ размер на 989,70лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.А.В.,
ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***-***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение/ в общ размер на 98,92 лева.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: