Решение по дело №2520/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2388
Дата: 21 ноември 2019 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20197180702520
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 август 2019 г.

Съдържание на акта

                                       РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№2388

 

 

Град Пловдив, 21 ноември 2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на дванадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЯВОР КОЛЕВ

   ЧЛЕНОВЕ:   ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА  к.а.н.д. № 2520 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба предявена от Централно управление на НАП чрез юрк. М.К., против решение № 1207 от 21.06.2019 г. на Районен съд гр. Пловдив, XXI н.с., постановено по а.н.д. № 1897 по описа на същия съд за 2019 г., с което е изменено наказателно постановление № 383049-F437676/27.11.2018 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), в частта, в която наложената „имуществена санкция“ на „МВМ 2015“ ЕООД, на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (загл. изм. ДВ бр. 80 от 2018 г.) във вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е била намалена на 500 (петстотин) лева.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон досежно размера на определената санкция. Счита, че са налице отегчаващи вината обстоятелства, които налагат по-висок размер на санкцията съгласно чл.27 ЗАНН.        Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление изцяло.

Ответникът по касационната жалба –  „МВМ 2015“ ЕООД чрез пълномощника си адв. К. намира решението на районния съд за правилно и моли да бъд оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила.

Административен съд Пловдив, ХХІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно в оспорената част, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения.

За да измени процесното наказателно постановление размера на санкцията на законовия минимум, състав на районният съд е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, съгласно изискването на аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Съдът е посочил, че административнонаказващият орган в издаденото НП не е аргументирал кои отегчаващи обстоятелства са обосновали индивидуализация на санкцията в такъв размер. В противен случай наказаният е поставен в положение, при което не може да се защитава адекватно срещу определения размер на наказанието му, тъй като не е наясно и със самите мотиви за налагане на наказание с такъв размер. Съдът е приел, че в случая не се установяват отегчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на санкция в размер над предвидения от закона минимум. Аргументирал се е и със сравнително ниската стойност на неотчетената продажба и обосновава индивидуализация на санкцията в по-нисък размер, но само по себе си не води до маловажност на случая. Съдът е приел, че в случая  налагането на имуществена санкция в размер над минималния би представлявало нереципрочна ответна мяра от страна на държавата с оглед конкретно извършеното нарушение и използване на държавна принуда в повече от необходимите предели за постигане целите на наказанието, поради което налагането на санкция в размер на 500 лева би съответствала както на обществената опасност на дееца, така и на тази на деянието.

Решението е правилно.

От страна на административно-наказващият орган не са изложени мотиви относно наложеният по-висок размер на санкцията спрямо минималния определен в закона размер.

Като основание за по-високият размер на санкцията от страна на касатора се посочва, че при процесната проверка освен нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП, са констатирани и други нарушения: по чл. 41, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. - неотпечатване на съкратен месечен отчет на фискалната памет на фискалното устройство за месец септември 2018 г.; нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. - издадената след легитимацията фискална касова бележка не е съдържала задължителни реквизити на съдържанието си; промяна на касовата наличност на ФУ, която не била регистрирана в устройството чрез операцията „служебно въведени“ суми - нарушение по чл. 41, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.

Посочените нарушения са различни по вид нарушения, за които се следва и отделна санкция. Такава е била наложена, като на ответника по касацията са били издадени съответно още три броя АУАН и НП. Поради това за другите нарушения лицето носи отделна административно-наказателна отговорност и същите не могат да бъдат основание за налагането на по-високата санкция на нарушителя по настоящото НП, още повече че се касае за невлези в сила НП към датата на издаване на процесното.

Съдът не намира за основателно и възражението на касатора, че положителната разликата в касовата наличност от 20 лв. е основание за налагането на по-високата санкция на нарушителя. Касовата наличност е допълнително доказателство, наред с установения факт на неиздаване на касовата бележка за категоричното установяване на това нарушение, както сам органът е посочил в издаденото НП. Освен това е недопустимо едва в касационната жалба да се излагат мотиви за размера на наложената санкция, което без съмнение нарушава правата на соченото за нарушител лице.

В обобщение съдът намира атакуваното съдебно решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд- Пловдив, ХХI състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1207 от 21.06.2019 г. постановено по а.н.д. № 1897 по описа за 2019 г. на Районен съд гр. Пловдив, XXI н.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

            2.