РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№2388
Град Пловдив, 21 ноември 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на дванадесет и втори
октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор РОСЕН КАМЕНОВ,
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д. № 2520 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба предявена от Централно управление на НАП чрез юрк. М.К.,
против решение № 1207 от 21.06.2019 г. на Районен съд гр. Пловдив, XXI н.с., постановено по а.н.д. № 1897 по описа на
същия съд за 2019 г., с което е изменено наказателно
постановление № 383049-F437676/27.11.2018 г., издадено от началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за
приходите (НАП), в частта, в която наложената „имуществена санкция“ на „МВМ
2015“ ЕООД, на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение по чл. 3, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (загл. изм. ДВ бр. 80 от 2018 г.) във вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е била намалена на 500 (петстотин)
лева.
Поддържаните
касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния закон досежно размера на определената
санкция. Счита, че са налице отегчаващи вината обстоятелства, които налагат
по-висок размер на санкцията съгласно чл.27 ЗАНН. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното
постановление изцяло.
Ответникът по касационната жалба –
„МВМ 2015“ ЕООД чрез пълномощника си адв. К. намира решението на
районния съд за правилно и моли да бъд оставено в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив предлага решението на ПРС да бъде оставено в
сила.
Административен съд Пловдив, ХХІ касационен състав, намира, че
касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото,
за която решението е неблагоприятно в оспорената част, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради
следните съображения.
За да измени процесното наказателно постановление размера на санкцията
на законовия минимум, състав на районният съд е взел предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, съгласно
изискването на аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Съдът е посочил, че административнонаказващият орган в издаденото НП не
е аргументирал кои отегчаващи обстоятелства са обосновали индивидуализация на
санкцията в такъв размер. В противен случай наказаният е поставен в положение,
при което не може да се защитава адекватно срещу определения размер на
наказанието му, тъй като не е наясно и със самите мотиви за налагане на
наказание с такъв размер. Съдът е приел, че в случая не се установяват
отегчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на санкция в размер над
предвидения от закона минимум. Аргументирал се е и със сравнително ниската стойност
на неотчетената продажба и обосновава индивидуализация на санкцията в по-нисък
размер, но само по себе си не води до маловажност на случая. Съдът е приел, че
в случая налагането на имуществена
санкция в размер над минималния би представлявало нереципрочна ответна мяра от
страна на държавата с оглед конкретно извършеното нарушение и използване на
държавна принуда в повече от необходимите предели за постигане целите на
наказанието, поради което налагането на санкция в размер на 500 лева би съответствала
както на обществената опасност на дееца, така и на тази на деянието.
Решението е правилно.
От страна на административно-наказващият орган не са изложени мотиви
относно наложеният по-висок размер на санкцията спрямо минималния определен в
закона размер.
Като основание за по-високият размер на санкцията от страна на касатора
се посочва, че при процесната проверка освен нарушението, за което
жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП, са констатирани и други
нарушения: по чл. 41, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. - неотпечатване на
съкратен месечен отчет на фискалната памет на фискалното устройство за месец
септември 2018 г.; нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. - издадената след легитимацията фискална касова бележка не е
съдържала задължителни реквизити на съдържанието си; промяна на касовата
наличност на ФУ, която не била регистрирана в устройството чрез операцията
„служебно въведени“ суми - нарушение по чл. 41, ал. 1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г.
Посочените нарушения са различни по вид нарушения, за които се следва и
отделна санкция. Такава е била наложена, като на ответника по касацията са били
издадени съответно още три броя АУАН и НП. Поради това за другите нарушения
лицето носи отделна административно-наказателна отговорност и същите не могат
да бъдат основание за налагането на по-високата санкция на нарушителя по
настоящото НП, още повече че се касае за невлези в сила НП към датата на
издаване на процесното.
Съдът не намира за основателно и възражението на касатора, че
положителната разликата в касовата наличност от 20 лв. е основание за налагането
на по-високата санкция на нарушителя. Касовата наличност е допълнително
доказателство, наред с установения факт на неиздаване на касовата бележка за
категоричното установяване на това нарушение, както сам органът е посочил в
издаденото НП. Освен това е недопустимо едва в касационната жалба да се излагат
мотиви за размера на наложената санкция, което без съмнение нарушава правата на
соченото за нарушител лице.
В обобщение съдът намира атакуваното съдебно решение за
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК,
Административен съд- Пловдив, ХХI състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1207 от 21.06.2019 г. постановено по а.н.д.
№ 1897 по описа за 2019 г. на Районен съд гр. Пловдив, XXI н.с.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.