РЕШЕНИЕ
№ 260001
гр. Троян, 04.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен
съд първи състав
на четвърти декември две хиляди и двадесета година
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка
Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията Симеонова
гражданско дело №
665 по описа на съда за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.224, ал.1 и чл.215 от Кодекса на труда /КТ/
Съдът е сезиран с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.224, ал.1 КТ с цена на иска 195.45 лв. и по чл.215 КТ с цена на иска 10 378.64
лв. по молба от Т.М.Г. *** против „Хит Сървис“
ООД, ЕИК със седалище и адрес на
управление: , представлявано от Г. М.Г.
Първоначално ищецът е
предявил при условията на обективно съединяване и искови претенции с правно
основание чл.226, ал.2 КТ, чл.128, т.2 от КТ и чл.262 вр. чл.143 КТ, но
производството по гр.д. № 665/2019
г. е прекратено в частта на предявените
искове с правно основание чл.224 КТ, както
и в частта на
иска с правно основание чл.226, ал.2 КТ, с изключение на претенцията с правно
основание чл.224, ал.1 от КТ за 8 дни отпуск в периода 10.05.2018г. –
04.06.2019г. , с цена на иска 195.45 лева, поради оттегляне
на исковете, а исковата молба, подадена от
Т.М.Г. *** против „Хит Сървис“ ООД, ЕИК ***** в частта на предявените обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ и чл.262 вр.
чл.143 КТ, е върната на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
По отношение на иска с
правно основание чл.215 от КТ е направено изменение на размера на иска от
10 378.64 лв. на 10 087.25 лв.
Ищецът твърди в ИМ, че
работел по трудово правоотношение в ответното дружество от
10.05.2018г., като
заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил“ с основно трудово възнаграждение в размер на
510.00 лева. Трудовото правоотношение
било прекратено, считано от 04.06.2019г., като в заповедта за прекратяване било
отразено дължимо обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за неизползван отпуск за осем дни, които твърди, че не са му
заплатени в размер на 195.45 лева.
Ищецът твърди, че за
периода от 14.07.2018 г. до 04.06.2019г. е извършил 6 /шест / международни
превоза с маршрут през Германия, Австрия, Италия, съответно с товарни
автомобили с peг. № ***** ВН, с
peг. № **** собственост на
превозвача-ответник, предназначени за извършване на обществен превоз на товари,
в условията на единична езда. На същия е била издадена карта на водача от ИА -
АА.
Изплащането на
командировъчните суми ставало в хипотезата на чл.270, ал.3 от КТ на близък на
работника, с титуляр В.И.К., ЕГН **********. За извършването на всеки
международен превоз от работодателя били подписвани заповеди за съответната
командировка, от които не били давани екземпляри на ищеца. Поради това същият
разполагал само с едно преснимано копие от заповед № 16/16.02.2019 г., от което той излага, че страните са уговорили
заплащане на командировъчни пари за всички командировки по единна ставка,
обвързана с пропътуваните километри, като
била определена единична цена от 0,18 евро на километър изминат пробег,
но не повече от 54,00 евро на ден за командировка, с посочено основание
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/. След
всяка командировка бил изготвян и предаван от работника отчет на работодателя,
въз основа на който отчет работодателят
издавал ОТЧЕТ ЗА ЗАДРАНИЧНА КОМАНДИРОВКА. Твърди се, че ответникът е
заплащал командировъчните в минималния размер от 0,18 евро на километър изминат
пробег, без да има реални основания за това. Твърди се, че в начислените
командировъчни за всеки отделен месец, освен дължимите такива на база километър
пробег по посочената ставка, е включено и трудовото възнаграждение за
съответните месеци, като същото е било групирано съответно за два или три
месеца. Така в начислените от работодателя суми били включени суми, равняващи
се по размер на трудовото възнаграждение на ищеца за съответните месеци от 2018
г. и 2019 г., както следва:
Ищецът твърди, че не
разполага с първия отчет за задгранична
командировка със заповед №
16/16.02.2019 г. за командирован период от 20.04.2019 г. до 02.06.2018 г. От
Извлечение за период от 01.07.2018 г. - 30.09.2018 г. от Банка „ДСК" със
счетоводна дата 10.07.2018 г. е била получена сума за командировката в размер
на 4 811,34 лева; По отношение на тази командировка ищецът няма претенции и същата
е изключена от исковата претенция на иска по чл.215 КТ.
За командировката за периода от 14.07.2018
г. - 26.08.2018 г. ищецът сочи, че
със Заповед № 41/14.7.2018 г., съгласно определената
единична цена от 0,18 евро на
километър, била определена дължима за командировката сума в размер 3 155,22
евро. Твърди се, че сумата от 500 евро аванс правилно била приспадната от
ответника, но не и удържаните 405,28 евро /равняващи се в левовата
равностойност на две работни заплати/ от дължимите му командировъчни средства,
включени като трудово възнаграждение за съответните месеци 06. и 07.2018 г. Твърди
се, че неправомерно била удържана от ищеца
сума за гума в общ размер 150 евро, без да е спазена процедурата за
имуществена отговорност по КТ. За тази командировка дължимата от ответника сума
е следвало да бъде в размер на 2 655,22 евро. или 5 193,16 лв. При съображения,
че ищецът е получил за период от 01.07.2018 г. - 30.09.2018 г. на два пъти,
съответно на 10.09.2018 г. сума в размер на 2 132,50 лева и на 19.09.2018 г. -
1 974,63 лева, която обща сума е в размер на 4 107, 13 лева, твърденията са, че
ответникът
му дължал за командировката сума в размер на 1 085,94 лв.
За командировката за периода от 15.09.2018
г. - 07.11.2018 г. ищецът сочи, че съгласно
Заповед № 50/15.09.2018 г. по единична цена от 0,18 евро на километър била
определената сума, дължима за командировката от 3 485,70 евро. От
ответника била върната на ищеца сума в
размер на 59,45 евро /115,93 лева/, за заплатена от същия сума за винетка,
затова в отчета била посочена сума в размер на 3 545,15 евро /6 913,04 лева/.
Ищецът твърди, че е получил сума за командировката в размер на 5 062,43 лева.
Описаната като сума аванс в размер на 956,77 евро не била изплатена на ищеца. Получена била сума в
брой от 550,00 евро. След приспадане на тази авансова сума ищецът твърди, че
дължимата сума за командировката е 2 995,15 евро или 5 858, 00 лв., от която
неправомерно ответникът удържал 406,77 евро /равняващи се в левовата
равностойност на две работни заплати/ от дължимите му командировъчни средства,
включени като трудово възнаграждение за съответните месеци 08. и 09.2018 г.
Ищецът твърди, че ответникът му дължи сума в размер
на 777,07 лв. за тази командировка.
За командировката за периода от 24.11.2018
г. - 21.12.2018 г. ищецът сочи, че
била определена дължима сума за изминати километри пробег по 0,18 евро, общо 1 890 евро / 3 685,50 лева/. Ищецът твърди, че
получил сума за командировката в размер на 1 955, 83 лева или 1000 евро, като
твърди, че ответникът му дължи сума в размер
на 890 евро / 1740, 66 лева/, тъй
като неправилно била приспадната от последния от дължимата командировъчна сума
сумата от 410,00 евро, равняваща се на две работни заплати от дължимите му
командировъчни средства, включени като трудово възнаграждение за съответните
месеци 10. и 11.2018 г.
За командировката за периода от 05.01.2019
г. - 26.01.2019 г. ищецът твърди, че била определена дължима сума
за изминати километри пробег по 0,18 евро в размер на 1 358,46 евро /в левова
равностойност 2 649,00 лв./ Била възстановена от ответника заплатената сума от
40 евро /78 лева/, за да се качи тежкотоварния камион с товара на влак. От
общата сума от 1 398,46 евро ищецът твърди, че неправомерно била удържана „глоба" а в размер на 500
евро / 975,00 лв./ за палетоносач и поради това бил определен неправилно
остатък за плащане на ищеца от 898,46 евро. Аванс в размер на 205,00 евро не е
бил изплащан на ищеца. Твърди се, че неправилно била приспадната от ответника
от дължимата командировъчна сума сумата от 205,00 евро, равняваща се на една
работна заплата, включена като трудово възнаграждение за месец декември 2018 г.
Ищецът получил сума за командировката в размер на 2 295,09 лева., вместо
дължимата сума, според твърденията му, от 1 358,46 евро /в левова равностойност
- 2 649,00 лв./, поради което се твърди, че ответникът му дължи за посочената командировка сума в размер на 440,05
лв.
За командировката за периода от 16.02.2019 г. -
30.03.2019 г. ищецът твърди, че е била определена дължима
сума за изминати километри пробег по 0,18 евро, общо 2 900,88 евро / 5 656,52
лева/. Твърди се, че неправомерно е била удържана от ищеца сума за гума в общ
размер 180 евро лв. и за останалата част от палетоносача в размер на 1500 евро,
или общо 1 680 евро, без да е спазена процедурата за имуществена отговорност по
КТ. Така била определена дължима командировъчна сума в размер на 1 680 евро, от
която твърди, че неправилно е бил определена като остатък за плащане сума в
размер на 1 220, 88 евро. Ответникът твърди, че не е получавал аванс в размер
на 675,00 евро, а тази сума е била посочена още веднъж, като неправилно била
приспадната от ответника от дължимата командировъчна сума като 675,00 евро,
равняваща се на три работна заплата от дължимите му командировъчни средства,
включени като трудово възнаграждение за месец 01.,02.,03.2019 г. Ищецът твърди,
че ответникът
му дължал за посочената командировка сума в размер на 4 605,91 лева.
За последната командировка на
претенцията по чл.215 от КТ за периода от 20.04.2019
г. - 02.06.2019 г. ищецът твърди, че била
определена дължима сума за изминати километри пробег по 0,18 евро, общо 2 702,16
евро / 5 284,96 лева/. Твърди се, че неправомерно е била удържана от ищеца сума за глоба в размер 67 евро и така е била
определена като дължима сума в размер на 2 635 евро. На ищеца била изплатена
сума в размер или 3 432,48 лева или равняваща се на 1 755 евро, която е с 20.00
лв. по - малко от посочената в работодателския отчет – 1 775,00 евро. Освен
това, неправилно били посочени като приспадната от ответника от дължимата
командировъчна сума, общо 650,00 евро, равняваща се на три работна заплата от
дължимите му командировъчни средства, включени като трудово възнаграждение за
месеците 04., 05. и 06.2019 г., неоснователно начислени и неизплатени. Ищецът
твърди, че ответникът му дължи за тази командировка сума
в размер на 927,16 евро /1441,74 лева/.
След
изменение на размера на иска с правно основание чл.215 КТ по реда на чл.214 от ГПК ищецът е направил искане съдът да постанови решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сума в общ размер 10 087.25 лв. /5 159.72 евро/,
представляващи неизплатени командировъчни за осъществен международен превоз за
6 /шест/ командировки в периодите 14.07.2018 г. - 26.08.2018 г. ;
15.09.2018 г. - 07.11.2018 г.; от 24.11.2018 г. - 21.12.2018 г.; 05.01.2019 г.
- 26.01.2019 г. ; 16.02.2019 г. - 30.03.2019 г. и
20.04.2019 г. - 02.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на иска- 26.07.2019г. до окончателно изплащане на сумата
Направил
е искане съдът да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван отпуск
за осем дни в периода 10.05.2018г.
– 04.06.2019г. в
размер на 195.45 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска- 26.07.2019г. до
окончателно изплащане на сумата .
При
предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК, в срока за отговор на исковата молба
ответникът е представил писмен отговор,
като е взел становище за неоснователност на исковете и е направил искане същите
да бъдат отхвърлени като неоснователени и недоказани. Ответникът е релевирал
възражение за прихващане на сумата 4 557.08 лв. / 2330 евро/ за причинени
от ищеца на ответника вреди за унищожаване на нова гума на стойност 330 евро и
унищожен палетоносач на стойност 2000.00 евро, за които вреди ответникът
твърди, че не са били обезщетявани от застраховател.
В съдебно заседание ищецът се
явява лично и с пълномощника си адв.Р.Н.
от ВТАК, която поддържа предявените искове и прави
искане същите да бъдат уважени, като на ищеца бъдат присъдени разноските
съгласно списък по чл.80 ГПК.
За ответното дружество не се явява законен
представител в съдебно заседание, представлява се от пълномощника си адв. Г.И. от САК, който
оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани. Поддържа направеното възражение за прихващане. В представена по
делото писмена защита адв.И. е изложил
подробни доводи и правни аргументи. Направил е искане за присъждане на
направените разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с
чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
По делото не се спори,
че в процесния период страните са били в трудовоправни отношения, като ищецът е
извършил шест международни превоза за посочените в ИМ периоди, като общо е
извършил 7 превоза, но първият не е включен в исковата претенция.
Спорни между страните
са обстоятелствата за реда, по който са начислени командировъчните средства на
ищеца за процесните шест командировки, както и относно реализирането на
имуществената отговорност на ищеца за причинени вреди на ответника по време на
командировките.
По делото са
представени и приети заповедите, въз основа на които ищецът е извършил шестте
командировки в процесния период - Заповед
№ 30 / 12.05.2018 г.; Заповед № 41 / 14.07.2018 г.; Заповед № 50 / 15.09.2018
г.; Заповед № 57 / 24.11.2018 г.; Заповед № 06 / 05.01.2019 г.; Заповед № 16 /
16.02.2019 г. и Заповед № 16 / 20.04.2019 г.; Представени са и шест отчета от
ищеца относно задгранични командировки, извършени въз основа на посочените
заповеди. В отчетите са отразени изминатите километри за съответния период, в
който е извършена всяка една от командировките, като са направени изчисления на
база 0.18 евро. В отчетите са отразени направените авансови плащания, както и
разходи по вина на водача. Видно е, че в отчета за засграничната командировка,
извършена на основание Заповед № 41 / 14.07.2018 г. е отразен разход по вина на
водача - гума 150, а в отчета, извършен след командировката на база заповед №
06 / 05.01.2019 г. е отразен разход 500 евро –палетоносач.
Видно
е от шестте отчета, подписани от ищеца и неоспорени от страните, че общо
изминатите километри по всички задгранични командировки е 86 069 км.
По
искане на ищеца съдът е допуснал съдебно-икономическа експертиза, чието
заключение кредитира като обосновано. От него се установява, че размерът на
командировъчните пари, за извършени от ищеца 6 командировки, изчислени съгласно
чл.31, ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, са
общо в размер на 11 827.20 лв.
Вещото
лице е изчислило, че по тези шест командировки ищецът е бил общо 234 календарни
дни в чужбина х 27 евро на ден, за които общо са изчислени 6 318 евро /12 356.93 лв.
Удържаните
суми от работодателя от командировъчните са в общ размер 2 397 евро /
4 688.12 лв./
В
заключението е посочено, че по банкова сметка *** са изплатени общо 18 331.33 лв., а с РКО - 1 955.84 лв. По друга банкова сметка ***-91
лв., които са с основание осн.заплата за м.05.2018г.-м.06.2019г.
Допуснати
са допълнителни задачи към експертизата, поискани от страните. От
допълнителното заключение се установява, че вещото лице е извършило изчисления
на дължими суми за доплащане по процесните шест командировки, при
командировъчни пари в размер не по-голям от 54 евро на ден, като при варианта,
при който са начислени съответните удръжки, няма дължима сума като остатък.
Размерът
на командировъчните пари за извършени от ищеца 6 командировки, изчислени в
хипотеза на максимален размер от 54 евро на ден, са общо в размер на
12 636.00 лв.
По
искане на ответника е разпитан свидетеля А.К.А.., който е работил в ответното
дружество като шофьор на тежкотоварен автомобил. Същият твърди в своите
показания, че познава ищеца, като с него са работили като колеги в процесния
период. А. сочи, че през месец ноември 2018г. приел от ищеца камиона, тъй като
неговата смяна приключвала. Тогава ищецът бил повредил /смачкал/ палетоносача,
като обяснил на свидетеля, че го бил ударил в един камък на влизане в паркинг.
В резултат на този удар свидетелят сочи, че палетоносачът бил силно смачкан и
той го закарал на ремонт. А. твърди, че мястото, където бил ударен палетоносача,
при внимателно преминаване, не би довело до удар и причиняване на вредата.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:
По допустимостта: Исковете са допустими, предявени са в 3-годишния срок по чл.358, ал.1,
т.3 и ал.2, т.2 от КТ.
По иска с правно
основание чл.224, ал.1 от КТ с цена на
иска 195.45 лв.
При прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят дължи на работника парично обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за
неизползвания годишен отпуск. Компенсирането на платения годишен отпуск е
допустимо само при прекратяване на трудовото правоотношение /чл. 178 КТ/, без
значение на какво основание се
прекратява то. При прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176,
правото за който
не е погасено по давност.
Обезщетението се изчислява по реда на чл.177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 177 от КТ, "за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща
на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото
при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ
ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил
най-малко 10 работни дни." Сумата, която се изплаща
на основание чл. 224, ал. 1 от КТ е обезщетение, което се изплаща еднократно, а
размерът му зависи от броя на работните дни неизползван платен годишен отпуск.
От
заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че ответното
дружество е начислило на ищеца обезщетение за неизползван отпуск във фиша за работна заплата за месец юни
2019г. в размер на 224.90 лв., която сума е платена на ищеца на 24.07.2019г. по
банков път.
Изплащането
на посочената сума се признава от пълномощника на ищеца, който предвид това е
взел становище за неоснователност на тази претенция, както в хода на устните
състезания, така и в представената по делото писмена защита.
Предвид
изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.224 КТ се явява неснователен,
поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно
основание чл.224, ал.1 от КТ с цена на
иска 10 087.25 лв.
При командироване работникът или служителят има право да получи
освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари
при условия и в размери, определени от Министерския съвет.
Съгл. чл. 15, ал. 1 от НСКСЧ, за покриване разходите на
командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и
валути съгласно приложение № 2 /по 35 евро на ден/.
Съгл. чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ, персоналът на сухоземните
транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на
изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в
приложение № 3 /дневно по 27 евро при единична езда и 21 по
евро при двойна езда, включително квартирни пари за шофьори при автомобилни
превози/.
В случая следва да намери приложение правилото на чл. 31, която
норма е специална, а не това на чл. 15 от Наредбата.
Не е спорно между страните, че ответникът като
работодател е командировал ищеца, в изпълнение на задълженията му
като шофьор да извършва международни превози. Ищецът претендира командировъчни
за 6 международни курса, за които твърди, че ответникът му е заплащал по-малко
от действително дължимото.
От
доказателствата по делото се установява по безспорен начин, а и не се спори
между страните, че ищецът е извършил шест международни превоза, като е бил командирован
от ответника със заповеди да извърши командировки в периодите 14.07.2018 г. - 26.08.2018 г. ;
15.09.2018 г. - 07.11.2018 г.; от 24.11.2018 г. - 21.12.2018 г.; 05.01.2019 г.
- 26.01.2019 г. ; 16.02.2019 г. - 30.03.2019 г. и
20.04.2019 г. - 02.06.2019 г.
По своята правна същност заплащането на пътни, дневни и квартирни
пари при командировките не е обезщетение, а представлява елемент от
задължението на работодателя да осигури условия за изпълнението на уговорената
работа /чл. 124 и чл. 127 КТ/. Размерът на пътните, дневните и квартирните пари
при командировка се определят от Министерски съвет със специални наредби. По арг.
от чл. 228, ал. 2 КТ, в тези наредби се определя минималният, но не и
максималният размер на командировъчните.
В случая, по силата на специалната норма на чл. 31, ал. 6 от НСКСЧ
ръководителите на предприятия могат да определят размери на командировъчните пари,
различни /в смисъл по-високи/ от определените в приложения № 3, 3а, 3б и 3в, в
зависимост от експлоатационните и технологични условия на работа и организация
на международните рейсове. Но не съществува законова възможност за определяне
на по-ниски по размер суми, а още по-малко – за спирането на заплащането им
изобщо, което би довело работника до положение да извършва за своя сметка
работата, за която е нает.
В
цитираната разпоредба на практика е предвидена правната възможност
командировъчните пари да се определят от работодателя по начин, различен от
уредената в Приложение № 3, т. 1 от Наредбата методика, а именно чрез въвеждане
на единна ставка. В случая ищецът твърди, че за
извършените от него курсове от работодателя
е установена именно такава единна ставка за определяне на дължимите
командировъчните пари- 0.18 евро за всеки изминат километър. Наличието на
такава ставка се установява само от представените заповеди, в които е
предвидено определяне на
командировъчните пари съобразно изминатите километри, но при установен праг на
общата сума за деня. Във всички заповеди
е посочено, че сумата е не повече от 54 евро на ден.
Поради
което съдът счита за неоснователни твърденията на ищеца и неговия пълномощник,
че ответникът дължи сума от 15 492.45 евро / 30 365.20 лв./ за общо
изминатите километри.
С оглед ограничението
от 54 евро на ден при въведена от ответното дружество методика за изчисляване
на командировъчни пари по правилата на чл. 31, ал. 6 във
вр. счл.32, ал.1 НСКСЧ, размерът им в случая се приема по изчисления от СИЕ размер на 12 636.00 лв.
Размерът
на командировъчните пари, за извършени от ищеца 6 командировки, изчислени
съгласно чл.31, ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в
чужбина, са общо в размер на 11 827.20
лв., а изчислени съгласно уговореното от страните в заповедите за
командироване - изчислени в хипотеза на максимален размер от 54 евро на ден, са
общо в размер на 12 636.00 лв.
Видно е от
представените от работодателя писмени заповеди, че са уговорени финансовите
условия на командировките като 0.18 евро на километър, но не повече от 54 евро на ден за периода на
командировката, поради което съдът приема, че командировъчните са изплатени така,
както са уговорени, т.е. в по-висок от нормативно установения минимален размер.
От
заключението на приетата по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че ответникът няма задължения към ищеца за командировъчни за
извършените шест международни превози на товари при варианта, в който
ответникът е направил удръжки за причинени вреди. Видно е, че вещото
лице е извършило изчисления за наличието на дължими суми за доплащане по
процесните шест командировки, при командировъчни пари в размер не по-голям от
54 евро на ден, като при варианта, при който са начислени съответните удръжки,
няма дължима сума като дължим от ответника остатък. Общата сума за получаване е
12 636 евро /24 713.87 лв./, от които са платени по банков път 15 945.98
лв.+2 385.35 лв., както и изплатени на
каса 1 955.84 лв. Удръжките за причинени вреди са общо 4 688.12 лв.
Като
взе предвид твърденията на ищеца, че тези суми са удържани без да е спазена
процедурата за имуществена отговорност, съдът счита това възражение за основателно.
Имуществената отговорност на работника или
служителя се прилага независимо от дисциплинарната,
административнонаказателната и наказателната отговорност за същото деяние.
Работникът или служителят отговаря имуществено за вредите, причинени на работодателя
по небрежност (непредпазливост) при или по повод изпълнението на трудовите си
задължения. В
случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с
която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя.
Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредата или от плащане
на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й. Ако в
едномесечен срок служителят не оспори основанието или размера на отговорността,
работодателят удържа дължимата сума по трудовото възнаграждение на работника
или служителя в размерите, посочени в ГПК. Ако обаче оспори писмено основанието
или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред
съда.
В случая не са представени
доказателства, че за причинените от ищеца вреди за гума и палетоносач
ответникът е предприел процедура по ангажиране на имуществената отговорност на
работника. Предвид което съдът приема, че неправомерно са удържани средствата в
общ размер на 4 688.12 лв.
Съгласно
заключението на съдебно-икономическата експертиза стойността на гумата и
палетоносоча по представени фактури са съответно 638.29 лв. за гума
и 3 711.58 лв. за палетоносач, общо
4 349.87 лв.
По възражението за прихващане:
Видно е от представените
и приети отчети за задгранични командировки, че направените удръжки за гума и
палетоносач са отразени там, като отчетите са подписани от ищеца. Същите не са
оспорени в настоящето производство.
От друга страна, от
показанията на разпитания свидетел А.А., който е
възприел повредата на палетоносача и мястото, където е била причинена вредата,
се установява, че поведението на ищеца, който не е проявил необходимото
внимание при преминаване покрай препятствието / ограничителен камък на
паркинг/, е довело до вредоносния резултат.
С оглед събраните
доказателства съдът намира, че вредата на палетоносача виновно е причинена от
ищеца.
По отношение на
повредената гума не са ангажирани доказателства, установяващи противоправно
виновно поведение на ищеца, поради което съдът счита, че следва да уважи
възражението сза прихващане единствено по отношение на палетоносача и до
размера на 3 711.58 лв., а за разликата до 4557.08 лв. следва да се
отхвърли като неоснователно.
Ответникът
е напрвил възражение при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че има
дължими сума за командировки, същите да бъдат прихванти от сумата 9000.00 лв.,
която по погрешка е била приведена на ищеца.
Ответникът
твърди, че общо са били заплатени на ищеца суми в размер на 23 142.67лв.,
от които 20 287.17лв. са заплатени
за командировъчни. Видно е от допълнителното заключение по СИЕ, че за
процесните 6 командировки са платени от ответника на ищеца 18 331.33 лв.
по банков път и отделно 1 955.84 лв. с РКО .
Предвид,
че се доказаха дължими 12 636.00 лв. за извършените 6 курса и неправомерно удържани 976.54 лв., извън
стойността на палетоносача, а заплатени общо 20 287.17 лв., съдът приема,
че ищецът е получил по-голяма сума пари от действително дължимата. Поради което
предявеното при условията на евентуалност възражение за прихващане следва да се
уважи, а искът с правно основание чл.215 от КТ следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
Тъй
като настоящето производство е трудов спор, ищецът не следва да заплаща
държавни такси за отхвърленете искове.
С оглед изхода от
спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски в
производството.
Ответникът претендира
разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1010.00 лева и
разноски за вещо лице в общ размер 400.00 лв. съгласно представен списък по
чл.80 ГПК.
Представено е
адвокатско пълномощно с отразяване за плащане по банков път на сумата 1650.00лв. , както и платежно
нареждане за извършен превод на сумата 1560.00 лв. / сумата от 550 лв. е
присъдена на ответника с определение № 144 от 12.03.2020г./.
Съдът, като съобрази,
че договорът за правна защита и съдействие е сключен с адвокатско дружество
“ГРУЙКИН И СЪДРУЖНИЦИ“, като уговореното адвокатско възнаграждение в размер на
1560.00 лв. е с вкл.ДДС, намира, че не следва да присъжда разноските за
адвокатско възнаграждение, тъй като не е представен първичен счетоводен
документ съгласно ЗДДС. Регистрираният по ЗДДС адвокат / в случая адвокатско
дружество/ следва да документира извършената от него доставка на стока или
услуга съгласно изискванията на закона за счетоводството, като представеният
договор за правна защита и съдействие няма характеристика на първичен
счетоводен документ.
Следва да се присъдат разноските за експертиза в размер на 400.00 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ , предявен от Т.М.Г. *** против „Хит Сървис“
ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление******, представлявано от Г.М.Г.с
искане да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за
неизползван отпуск за осем дни в периода 10.05.2018г. – 04.06.2019г. в размер на 195.45 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на иска- 26.07.2019г. до окончателно изплащане на сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.215 от КТ , предявен от Т.М.Г. *** против „Хит Сървис“
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.****, представлявано от Г.М.Г.с
искане да бъде осъден ответника да му заплати сума в общ размер
10 087.25 лв. /5 159.72 евро/, представляващи неизплатени командировъчни
за осъществен международен превоз за 6 /шест/
командировки в периодите 14.07.2018 г. - 26.08.2018 г. ;
15.09.2018 г. - 07.11.2018 г.; от 24.11.2018 г. - 21.12.2018 г.; 05.01.2019 г.
- 26.01.2019 г. ; 16.02.2019 г. - 30.03.2019 г. и 20.04.2019 г. - 02.06.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска- 26.07.2019г.
до окончателно изплащане на сумата, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 от ГПК Т.М.Г. ***
ДА ЗАПЛАТИ
на „Хит Сървис“ ООД, ***** със седалище и
адрес на управление: гр.******, представлявано от Г. М.Г., сумата 400.00 / четиристотин/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: