МОТИВИ
към Решение № 135 от 25.06.2020 г. на
Районен съд – Хасково, постановено по АНД № 381 по описа за 2020 година.
С Постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание от 08.04.2020 г. на прокурор
при Районна прокуратура – Хасково е внесено в съда предложение, обвиняемият И.А.А.
*** да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК, за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308,
ал. 1 от Наказателния кодекс - за това, че на 21.05.2019 г., в град Хасково,
пред служител на ТП на НОИ, гр.Хасково, съзнателно се ползвал от неистински
официален документ - „Удостоверение“, образец УП-3, рег. № 042/09.04.2019 г., с
посочен издател РПК „Единство“ БУЛСТАТ: *********, град Ивайловград, като за
самото му съставяне от него не може да се търси наказателна отговорност.
В съдебно заседание пред Районен съд
– Хасково, РП – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител, който да
заяви становище по внесеното предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Защитникът на подсъдимия И.А.А. *** –
адв. Г.З. *** пледира в насока наличието на предпоставките за освобождаване на
неговия подзащитен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК и обосновава тезата си за индивидуализиране
съобразно законоустановения минимум
Подсъдимият И.А.А. ***, редовно призован,
се явява лично и заявява, че разбира обвинението и се признава за виновен по
него. В хода на съдебните прения се придържа към заявеното от неговия защитник.
В дадената му възможност за последна дума заявява, че съжалява за стореното и
моли за наказание в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият И.А.А. е роден на *** ***,
същият е български гражданин, женен, грамотен - със средно образование,
пенсионер, с постоянен и настоящ адрес:***.
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост, рег. № 193, издадена от Районен съд – Димитровград на 27.11.2019
г. подсъдимият И.А.А. *** не е осъждан, към
датата на процесното деяние и няма данни да е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК с налагане на административно наказание. Срещу
него няма регистрирани криминални и противообществени прояви и се ползва с
добро име сред съседите си, няма данни да посещава питейни заведения и да
злоупотребява с алкохол, според събраните в хода на разследването
характеристични данни. Доходи получава в размер на 297 лева, месечно от пенсия,
притежава недвижими имоти – къща в град Ивайловград и регистрирано на негово
име МПС – Лек автомобил марка „**“, модел „**“, според отбелязаното в
попълнената и подписана от него декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние.
Установено в
хода на досъдебното производство е, че в подсъдимият И.А. работил в РПК
„Единство“, гр.Ивайловград като електротехник до 01.05.1995 г., на която дата
бил освободен със Заповед № 14/30.04.1995 г. През месец юни 2019 г. подс. И.А.
достигнал изискуемата от закона възраст да се пенсионира. Изискуемият за пенсия
стаж, който трябвало да има, бил 38 години и 4 месеца. На подс. И.А. не му
достигали 1 година, 7 месеца и 20 дни осигурителен стаж, за да придобие право
на пенсия за стаж и възраст. По тази причина решил да се снабди с неистински
официален документ, който да ползва пред ТП на НОИ - Хасково за удостоверяване
на липсващия стаж. За целта посетил Неделен пазар в град Димитровград, където
бил проучил, че може да се снабди с нужния му документ. На неустановена по
делото дата през пролетта на 2019г. подс. И.А. *** и се срещнал с неустановено
по делото лице, което срещу заплащане му предало Удостоверение Образец УП – 3 с
Изх.№ 42, с дата на издаване 09.04.2019 г., в което бил вписан осигурителен
стаж в РПК „Единство“, гр.Ивайловград като „електротехник“ за периода
15.05.1995 г. до 20.10.1997 година /2 години, 5 месеца и 5 дни/. Цитираното
удостоверение имало поставен мокър печат на Районна потребителска кооперация „Единство“
град И. Въпреки, че бил наясно, че този официален документ е неистински, подс. И.А.
решил да го използва от него и добавил Удостоверение образец УП-3, рег. №
042/09.04.2019 г., с посочен издател РПК „Единство“ БУЛСТАТ *********, град Ивайловград,
към останалите си документи, удостоверяващи осигурителния му стаж, ведно със
заявление за отпускане на пенсия и ги изпратил по пощата на ТП - НОИ, град
Хасково, където били получени на 21.05.2019 г. от свид. В. А. – Г..
Свидетелят В. А. – Г. - Началник
Отдел „Пенсии“ към ТП на НОИ - Хасково отправила запитване към РПК „Единство“
град Ивайловград относно представеното УП-3 рег.№ 042/09.04.2019 г. От
Кооперацията изпратили писмен отговор /л.12/, че подс. И.А.А. е работил към РПК
„Единство“, но е бил освободен от работа на 30.04.1995 г. и за периода, посочен
в УП-3/09.04.2019 г. /15.05.1995 г. до 20.10.1997 г., не фигурирал в
разплащателните им ведомости.
Свид. Х. Д. С. водела счетоводството
на РПК „Единство“, град Ивайловград от 01.01.2017 г. В задълженията й влизало и
изготвянето на документи образец УП-3 на служители на РПК „Единство“, град И.
Свид. С. посочила, че Удостоверение образец УП-3, рег.№ 042/09.04.2019 г., с
посочен издател РПК „Единство“ БУЛСТАТ *********, град Ивайловград, не е
издадено от кооперацията, не съществувало като пореден номер в документацията
на РПК „Единство“, както и че подписът за „Изготвил“ и „Гл.счетоводител“ не са
изпълнени от нея. Свид. М. А. П., Председател на РПК „Единство“ също посочил,
че И.А.А. бил работил в РПК „Единство“
гр. Ивайловград, но до 30.04.1995 г., както и, че подписът в „Удостоверение“
образец УП-3, рег.№ 042/09.04.2019 г., с посочен издател РПК „Единство“ БУЛСТАТ
*********, град Ивайловград, поставен за „Ръководител“, не бил изпълнен от
него.
От заключението на вещото лице по
назначената в хода на досъдебното производство криминалистична експертиза се
установява, че подписите в графи „Изготвил“. „Гл. счетоводител“ и „Ръководител“
в Удостоверение обр. УП - 3 с изх. № 68/10.12.2001 г., в Удостоверение образец
УП-3, рег. № 042/09.04.2019 г., с посочен издател РПК „Единство“ БУЛСТАТ
*********, гр. Ивайловград за периода 15.05.1995 г. до 20.10.1997г., не са
изпълнени от М. А. П., Х. Д. С. и И.А.А..
Изложената дотук фактическа
обстановка е категорично установена от представените по делото писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе и въз основа на
заключението на вещото лице по назначената в хода на производството криминалистична
/почеркова/ експертиза, което се възприема от съда изцяло като компетентно и
безпристрастно изготвено и от обясненията на подсъдимия, респ. показанията на
разпитаните свидетели, приобщени по съответния ред в съдебна фаза.
С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че при така констатираната фактическа обстановка и след
обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на престъпното деяние, представителят на държавното обвинение е
направил законосъобразен извод, че подсъдимата е осъществила деяние, което да
бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от
Наказателния кодекс, поради следните доводи от правна страна:
Престъпният състав по чл. 316 НК е субсидиарен спрямо предходните
нему състави на престъпление, като в случая престъплението е формално и се
счита за осъществено при установяване на извършване на изпълнителното деяние в
предвидената в чл. 316 НК форма – ползване на документ, който можа да се счита
за опорочен от гледна точка автентичност и истинност на изявленията в него.
Разпоредбата от специалната част на НК, с която е криминализирано деянието, за
което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност, систематически се
намира в Глава девета, озаглавена „Документни престъпления“ и има предвид
дейност, при която се засягат обществени отношения, свързани със съставянето,
съхранението и използването на документи, засягащи реда и сигурността на
документирането и по този начин засягащи дейността на държавните органи, както
и отношенията между тях и гражданите. Това престъпление няма имуществен
характер и от него не биха могли да настъпят имуществени вреди. Следователно
престъплението е формално, тъй като реализирането на наказателна отговорност не
е обвързано от обективна страна с настъпването на определени общественоопасни
последици, т.е. в състава на престъпление не се предвижда настъпването на
съставомерни вредни последици, в които да се изразява и конкретния престъпен
резултат, независимо, че в теорията се застъпва и образното становище. А именно,
че престъплението е резултатно и престъпният резултат се състои в узнаването за
документа от лицето, на което се представя, без значение е дали последното е
било заблудено или не относно неговата автентичност и съдържание. В случая със
състава на престъпление по чл. 316 НК се криминализира ползването на самия
опорочен документ, а самото ползване се състои в представяне на документа за
удостоверяване на материализираните в него факти от лице, което не е участвало
по никакъв начин в престъпното съставяне или не може да носи отговорност за
съставянето на инкриминирания документ, което е характеристика на субекта на
престъпление.
При установената по делото фактическа
обстановка, описана по – горе не буди съмнение наличието на деяние. Безспорно
установено от обективна страна е, наличието на
неистински, официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 и т. 6 от НК,
а именно Удостоверение, образец УП-3, рег. № 042/09.04.2019 г., с посочен
издател РПК „Единство“ БУЛСТАТ: *********, град Ивайловград. Следователно,
обективният признак от състава на посочената разпоредба е налице, доколкото по
недвусмислен и категоричен начин е доказано наличието на предмет на
посегателство – документ, за който не буди съмнение, че е такъв, за който да се
приеме, че се явява подправен. Извод, обоснован с установяване на
обстоятелството, че в случая е засегната неговата автентичност, като на
материализираното в него изявление е придаден вид, че изхожда от лицето, което
е посочено в него, а не на подправилия го и по този начин е прикрито,
преиначено авторството. Документът по своята същност от гледна точка автора, от
който му е придаден вид, че изхождат изявленията в него, компетентността и
кръга на факти, засегнати в случая с изявлението дават основание да се
окачестви като официален по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, следователно попадащ
в хипотезата на чл. 308, ал. 1 НК. Освен това, макар да не е определящо за
наказателната отговорност, доколкото се установи, че не е автентичен,
документът е и с невярно съдържание, тъй като за периода, посочен в него подсъдимият
не е работил в РПК „Единство“ БУЛСТАТ: *********, град Ивайловград.
Доказано е наличието на следващата
предпоставка за съставомерност по чл. 316 от НК, а именно осъществяване на
самото изпълнително деяние с ползването от страна подсъдимата на процесната
дата – 21.05.2019 г., в град Хасково на инкриминирания документ, с
представянето му пред съответен служител на ТП на НОИ – Хасково, който е
възприел същия. Същевременно, по отношение на субекта на престъпление не се
твърди, още по – малко доказва съпричастност при самото съставяне на документа,
което се явява от значение за квалификацията на деянието, в случая правилно и
релевантно на установените факти, дадена от държавното обвинение.
След като от безпротиворечивия анализ
на доказателствените източници по делото се установиха всички обективни
признаци от състава на престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК,
следва изрично да се отбележи, че не буди съмнение и въпроса за авторството на
деянието. Установено по безспорен и категоричен начин съпричастността на
подсъдимия И.А.А. в извършване на престъплението, доколкото се доказа факта, че
именно той е представил лично инкриминирания документ, като приложение към
заявлението за отпускане на лична пенсия.
От субективна страна подсъдимият е
извършил деянието виновно при условията на единствено възможната в случая форма
на умисъла - пряк умисъл. В интелектуалното и волевото съдържание на умисъла е
установено съзнаването от страна на подсъдимия относно характера на използвания
документ и неговата опороченост откъм автентичност и достоверност на
съдържанието, като именно това е била и неговата цел, предвид невъзможността да
се снабди със съответния документ по надлежния ред.
За извършеното от подсъдимия И.А.А. ***
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до три години.
С престъплението не са нанесени имуществени вреди. Подсъдимият не е осъждан към
датата на деянието и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава VII от НК. Съдът счита, че са
налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като същевременно не се
установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за това.
При индивидуализацията на
административното наказание, което следва да бъде наложено на дееца, съдът
намира, че определянето на „глоба” в размер, съобразно законовия минимум, а
именно 1000 лева, ще бъде в съответствие с данните за личността на подсъдимия –
същият е с чисто съдебно минало, изцяло положителни характеристични данни и
съобразено с материалното му състояние, като последният получава доходи
единствено от месечна пенсия. Така наложеното административно наказание се
явява и в синхрон с изискванията на закона от гледна точка на доказателствения
материал по делото и житейската справедливост, както и с оглед обществената
опасност на деянието и дееца, във връзка с горепосочените смекчаващи
отговорността обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност. С него в най –
пълна степен биха се постигнали целите на личната и генерална превенция
заложени в закона, а с факта, че същото макар и да е по вид „глоба” по своя
характер е административно наказание, а не санкция по НК и с налагането му
подсъдимия, от гледна точка на въпроса за неговата съдимост, е поставен в по –
благоприятно положение.
С оглед признаването
му за виновен, явяващо се материалноправната предпоставка по чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подс. И.А.А. ***, въпреки, че бе освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК, са възложени и разноските, като същият бе
осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково
направените в хода на досъдебното производство разноски за заплащане
възнаграждение на вещо лице в размер на 133.33 лева, а по сметка на РС –
Хасково – сумата в размер на по 5.00 лева ДТ при всяко служебно издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран
така Хасковският районен съд постанови решението си.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:Г.А.