РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Сандански, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Иван Й. Филчев
при участието на секретаря Г. Ас. Г.
в присъствието на прокурора ТО-Сандански към РП-Благоевград
като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно
наказателно дело № 20211250200283 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В. ИВ. Б., ЕГН**********, с постоянен адрес в град ***, улица
„***“ №19 против Наказателно постановление /НП/ №21-0339-000342 от 23.03.2021г. на
Началник РУ Сандански, с което за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 10.00 /десет/ лева и за нарушение на чл.186, ал.7 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 /двадесет/ лева.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на НП и за неправилно приложение на
материалния закон. Претендира се приложение на чл.28 от ЗАНН с оглед ниската
обществена опасност на нарушенията.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от
упълномощен защитник. Същия поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В
хода на съдебните прения иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.
Представя писмени бележки, в които посочва незаконосъобразност на НП в частта относно
налагането на наказание за нарушение на чл.186, ал.7 от ЗДвП, твърдейки, че цитираната
разпоредба не съдържа правило на поведение и не подлежи на санкциониране поради
неизпълнение. Алтернативно се претендира маловажност на нарушенията и отмяна на НП
на основание чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски за упълномощаването на защитник,
1
представя списък с разноски.
Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция
не изпраща представител. В писмото към изпратената административно наказателна
преписка се иска потвърждаване на НП и се прави възражение за прекомерност на
разноските.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по
делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение №
GA272728 /10.03.2021 г., че на същата дата, около 20.55 часа, в град ***, по улица „***“, в
района на бензиностанция „***“ в посока на движение към улица „Тодор Каблешков“ ,
жалбоподателя Б. е управлявал собствения си лек автомобил марка и модел „С. Б.“ с рег. №
Е *** МХ, като не носи в себе си СУМПС и КТ. При проверка с ОДЧ Сандански е
установено, че водачът не е изпълнил задължението си по чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Установеното било квалифицирано като нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – относно
не носенето на СУМПС и КТ и на чл.186, ал.7 от ЗДвП – относно управлението на МПС с
незаплатена в законовия срок наложена глоба.
Въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение Началник РУ
Сандански е издал обжалваното наказателно постановление, с което при идентично
изложена с АУАН фактическа обстановка е квалифицирал нарушениета като такива на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗдвП и на чл.186, ал.7 от ЗдвП. На основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от
ЗДвП за нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗдвП наложил административно наказание
„глоба“ в размер на десет лева, и на основание чл.185 от ЗдвП за нарушението на чл.186,
ал.7 от ЗДвП наложил административно наказание глоба в размер на двадесет лева.
НП е връчено на нарушителя на 13.05.2021г., като в предвидения в закона седмодневен срок
– на 20.05.2021г. е депозирана жалба срещу същото от санкционираното лице.
Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските
показания на свидетелите В. и С., както и приобщените на основание чл. 283 от НПК
писмени доказателства. Свидетелските показания са пълни и последователни и установяват
в достатъчна степен изложената н АУАН и НП фактическа обстановка относно времето и
мястото на извършване на проверката, самоличността на водача на МПС и резултата от
извършената проверка.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна
страна:
От приложената по делото Заповед № 8121з - 515 / 14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на
административно наказващия орган.
По отношение на нарушението, описано в пункт първи на наказателното постановление,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство
е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него. От доказателствата по делото – АУАН, показанията
на актосъставителя В. и на свидетеля по установяване на нарушението и съставянето на
АУАн – С. се установява по безспорен начин, че по време на проверката жалбоподателят не
е носил в себе си свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен
талон към СУМПС. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на самия жалбоподател.
Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че
2
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение.
Административно наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1, 2 от ЗДвП,
която предвижда наказание "Глоба" в размер на 10. 00 / десет / лева за водач, който не носи
определените документи и по - конкретно свидетелство за управление и контролен талон
към свидетелство за управление на МПС. Съдът намира, че административно-наказващият
орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и
го е санкционирал съобразно абсолютния размер на предвидената санкция.
По отношение на второто нарушение в НП - това по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, съдът намира,
че НП е незаконосъобразно в тази му част. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП,
посочена като нарушена в АУАН и НП, издаден фиш, глобата по който не е платена
доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила
наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител, а съгласно
разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП наложеното наказание глоба се заплаща в
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или
съдебното решение или определение на съда при обжалване. ЗДвП предвижда, че при не
заплатена доброволно глоба в срок / без значение по какъв вид акт и в кой срок от двата, т. е.
в 7 дневен срок, глоба по фиш или в 30 дн. срок, по постановление или ел. фиш/, може да се
предприеме и наложи ПАМ /съгл. чл. 171, ал. 1, т. 1 б. "д"/, а последицата от не плащането в
срок – предоставя възможност на АНО да потърси правата си чрез публичен изпълнител.
Никъде, както в разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, така и в относимата към влезлите в
сила НП разпоредба на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, законодателят не укорява поведение, изразено
в управление на МПС, след наложена санкция "глоба" по фиш, респ. по влязло в сила НП,
която санкция не е заплатена в съответния срок. В този смисъл е и константната съдебна
практика на съдилищата в Република България. Преди всичко следва да се има предвид
принципа за законоустановеност на административните нарушения и наказания, установен с
чл. 2, ал. 1 ЗАНН, съгласно който деянията, които съставляват административни нарушения,
и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ. В светлината на този
принцип следва да се тълкува нормата на чл. 185 ЗДП, съгласно която за нарушение на този
закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. За да е налице нарушение по чл. 185 ЗДП
следва привлеченото към отговорност лице да не е изпълнило изрично вменено му от ЗДП
задължение или да е извършило нещо, което законът изрично е забранил. В процесния
случай АНО е посочил, че жалбоподателят е управлявал превозното средство при наличие
на неплатена глоба. Това не е нарушение, тъй като нито ЗДвП, нито подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, забраняват правоспособните водачи да управляват
автомобил ако не са си заплатили глобите. Предвид на изложеното, атакуваното НП, в
частта по т. 2 относно деяние по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, санкционирано по чл. 185 от ЗДвП с
глоба от 20. 00 лева, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По искането за отмяна на НП на основание чл.28 от ЗАНН съдът намира следното:
Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК,
чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното
деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а"
ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката
за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида
на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на
обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат
3
същността и целите на административнонаказателната отговорност. Следва да бъдат
отчетени също така личността на дееца и данните за неговото поведение – наличие на други
административни нарушения, резултата от наложени наказания. ВС оглед горните критерии
и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия
случай не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, вр. с чл. 11 ЗАНН. Установява се от
справката за нарушител водач, приложена по делото, че жалбоподателят е многократно
наказван за нарушения по ЗДвП, включително и за същото като квалификация деяние – с
НП №20-0339-000847/10.09.2020г. на Началник РУ Сандански, което е влязло в сила.
Въпреки наложеното наказание по-малко от година след това е установено повторно
извършване на същото нарушение. Макар и самото нарушение да е с ниска степен на
обществена опасност, то явната липса на респект от страна на жалбоподателя към закона и
установените задължения за водачите на МПС налага извода, че нарушението по чл.100,
ла.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП, за което е санкциониране не представлява маловажен случай по
смисъла на закона.
По повод претенциите за разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019г., в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, по
делото са представени доказателства – договор за правна помощ и списък с разноски,
съгласно които жалбоподателят е заплатил за ползването на услугите на защитника си
сумата от 300 лева. Тъй като НП е потвърдено в едната си част, а в друга – отменено -
съдът приема, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени 1/2 от
претендираните разноски за възнаграждението на един адвокат – 150 лева, които следва да
бъдат заплатени на жалбоподателя от ОД на МВР Благоевград.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №21-0339-000342 от 23.03.2021г. на
Началник РУ Сандански, в частта по т.1 - с която за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП на В. ИВ. Б., ЕГН**********, с постоянен
адрес в град ***, улица „***“ №19 е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 10.00 /десет/ лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №21-0339-000342 от 23.03.2021г. на Началник
РУ Сандански, в частта по т.2 - с която за нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, на
основание чл. 185 от ЗДвП на В. ИВ. Б., ЕГН**********, с постоянен адрес в град ***,
улица „****“ № е наложено административно наказание "глоба", в размер на 20.00
/двадесет/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР Благоевград, да заплати на В. ИВ. Б., ЕГН**********, с постоянен
адрес в град ***, улица „***“ №19 сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева, за направени по
делото разноски за възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Благоевград в
14-дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4