№ 361
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000502843 по описа за 2021 година
С решение от 13.05.2021 г., постановено по гр. дело № 330/2020 г., Пернишкият
окръжен съд е осъдил на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ответника ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на ищеца К. К. К. 100 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди и 2 000 лева обезщетение за имуществени вреди.
В останалата им част до претендирания размер от 300 000 лева за
неимуществени вреди и до 10 000 лева за имуществени вреди, исковите претенции са
отхвърлени.
Недоволни от решението са останали и двете страни по делото, които са подали
въззивни жалби.
Ищецът К. К. К. обжалва решението в частта, с която претенцията за
обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлена до 300 000 лева, а тази за
имуществени – до 4 300 лева.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди е нарушено изискването за справедливост,
съдържащо се в чл.52 от ЗЗД и не са съобразени тежестта на обвинението,
продължителността на наказателното преследване, негативното отражение на
наказателното производство върху целия живот на ищеца. Относно имуществените
1
вреди се посочва, че необосновано съдът не е уважил претенцията за направени
разходи за защита, направени в наказателното производство в установения размер.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на претенцията
за обезщетяване на неимуществени вреди в пълния предявен размер от 300 000 лева,
а тази за имуществени вреди – за 4 300 лева.
Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ обжалва
решението в осъдителните му части. Във въззивната жалба се твърди, че определеното
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишено, тъй като не са доказани
твърдените от ищеца стрес и притеснение, преживени по време на наказателното
производство. Относно присъдената сума за адвокатско възнаграждение, заплатено за
защита по наказателното дело, се излагат съображения, че същото е прекомерно и се
дължи само за един адвокат, а не за двама. В жалбата се твърди също, че окръжният
съд не се е съобразил с направеното възражение за изтекла погасителна давност за
лихвите, начислявани върху обезщетенията.
Иска се намаляване на обезщетението за неимуществени вреди. В съдебно
заседание пред въззивния съд представителят на прокуратурата изразява становище, че
справедливото обезщетение следва да бъде 10 000 лева.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на
27.04.2011 г. ищецът К.К. – роден през 1985 г., е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.115 от НК – умишлено убийство. На същата дата К. е бил задържан
под стража.
Обвинителен акт е бил внесен в съда през месец февруари 2012 г., като
междувременно обвинението е било изменено в по-тежка квалификация – по чл.116 от
НК.
С присъда от 03.09.2012 г., постановена по НОХД № 76/2012 г., Пернишкият
окръжен съд е оправдал подсъдимия. На същата дата – 03.09.2012 г. съдът е изменил
мярката за неотклонение на ищеца от „задържане под стража“ в „подписка“.
С решение от 19.12.2012 г., постановено по ВНОХД 1170/2012 г., Софийският
апелативен съд е потвърдил оправдателната присъда.
С решение от 14.06.2013 г., постановено по касационно НОХД № 388/2013 г.,
Върховният касационен съд е отменил решението на апелативния съд и е върнал
делото за новото му разглеждане от друг съдебен състав на САС.
С решение от 03.10.2013 г., постановено по ВНОХД № 602/2013 г. следващият
2
състав на Софийския апелативен съд е отменил присъдата на първоинстанционния
Пернишки окръжен съд и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Видно от мотивите към актовете на съдилищата, разследването е било
проведено едностранчиво, не са били събрани достатъчно доказателства, фактическата
обстановка не е била изяснена.
След връщане на делото на прокуратурата производството е било спирано,
частично прекратявано, актовете на прокурора са били обжалвани по съдебен ред. С
постановление от 24.10.2016 г. наказателното производство по отношение на К.К. е
било прекратено. Това постановление е потвърдено от Пернишкия окръжен съд с
определение от 07.03.2017 г., постановено по ЧНД № 75/2017 г. След подадена жалба
от страна на частния обвинител и граждански ищец, с окончателно определение от
05.05.2017 г., постановено по ВНЧД № 392/2012 г., Софийският апелативен съд е
потвърдил определението на окръжния съд.
Общо наказателното производство е продължило 6 години и 8 дни. Задържането
под стража е продължило 1 година, 4 месеца и 7 дни.
От представената справка за съдимост на ищеца е видно, че същият през 2006 г.
е сключил споразумение с прокурора по НОХД № 61/2006 г. на районен съд – Перник,
при което К.К. се е признал за виновен за извършено престъпление по чл.129, ал.2 от
НК /причиняване на средна телесна повреда/, за което му е била наложена мярка
„пробация“ за срок от 6 месеца. Следователно, към датата на привличането му за
престъплението „убийство“ през 2011 г., ищецът се е считал за неосъждан
/реабилитиран по право по силата на чл.86, ал.2 от НК/.
За установяване на преживяното от ищеца в резултат от наказателното
преследване окръжният съд е допуснал до разпит свидетели.
Свидетелката В. С. – майка на К.К., е разказала пред съда, че през 2011 г. синът
й бил задържан за убийството на момче, намерено „зверски“ убито в района на с. ***.
Първоначално бил задържан за 6-7 месеца в следствен отдел, а след това – в затвора в
***. Понеже от дете К. имал астма, положението му се влошило и многократно бил
викан лекар. Налагало се близките да му носят в затвора инхалатори. В затвора
придобил още две заболявания – херния и дискова херния. Когато свидетелката
посещавала сина си, той ѝ казвал, че не му се живее.
Понеже свидетелката работи в пощата в ***, откъдето е убитото момче, хората
шушукали зад гърба и подмятали, че синът е убиец. Роднините на убития я
заплашвали. В местен вестник „Съперник“ било написано, че синът е убиец, пишели
„зловещи неща“. Цялото семейство било опетнено.
3
Преди да го задържат, ищецът работел с баща си, който имал цех за сандвичи,
имал много приятели, имал и приятелка, с която планирали да живеят заедно. След
като бил освободен, никой не искал да го вземе на работа. Започвал за по една-две
седмици, след това седял в къщи. Бил нервен и неспокоен, забравял какво му е
поръчала майка му да свърши. От приятелите му останали един-двама.
Свидетелката К. Й. – приятелка на майката на ищеца, знае от нея, че когато бил
задържан, К. бил много зле, плачел. Като дете бил кротък, услежлив, помагал на
родителите си, работел в цеха на баща си. След като го освободили от ареста бил
сринат, блед и жълт, говорел нервно и възбудено. Трудно преглъщал срама, а хората го
избягвали. Където и да започнел работа, делото му пречело.
Свидетелят В. Г. – приятел на К.К., го познава от дете, израсли са заедно. Бил
нормално, добро дете. Като пораснал бил усмихнат, весел, услужлив. За свидетеля
било шок, когато разбрал в какво го обвиняват, не могъл да повярва. След обвинението
ищецът се затворил в себе си, виждало се, че има психическа травма от цялата история.
Споделил със свидетеля, че когато чул присъдата, имал намерение да сложи край на
живота си. Преди обвинението работел в семеен бизнес, разкарвал сандвичи. След това
хора, които знаят за случая, не го взимали на работа. Преди да го задържат, имал
приятелка, но след това вече не поддържал отношения с нея. Според свидетеля това, че
на К. му е било повдигнато обвинение, му остава белег.
От приетата съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещото лице М. Г.
– клиничен психолог, се установява следното: Престоят на ищеца в пенитенциарното
заведение е изиграл роля на катализатор за обостряне на психотравмената среда и е
предположило волева лабилност. Налице са били затруднена ориентация в
обстановката, изкривено възприемане на протичащите събития поради тревожност.
Това е довело до ситуативна реакция, при която ищецът не и бил в състояние да избере
просоциални алтернативи на поведение. Самооценката му е станала неадекватна и
вътрешно дисбалансирана. Тя стимулира натрупването на психически дискомфорт и
усложнява вътрешните конфликти. Малоценностновата характерова структура
определя и емоционалната неустойчивост на личността. По този начин хипертрофира
всяка проява на недобронамереност от околните и интензивно проектира върху тях
собствената си тревожност. Забелязват се засилени фиксации върху негативните
преживявания.
Според вещото лице, при ищеца е била налице стресогенна ситуация и жизнена
криза, довели до описаните преживявяния на непълноценност, обреченост, социална
отчужденост, обида и несправедливост. Тази ситуация е обусловила невро-вегетативна
дистония, която към периода на изготвяне на експертизата вече е отшумяла.
В съдебно заседание на 26.01.2021 г. психологът е обяснила, че ищецът е
преживял остро стресово разстройство, което по неговите думи е било тежко, но не е
4
съставена медицинска документация. Има нарушения на невро-вегетативната система,
изразяващо се в често главоболие, отпадналост, нежелание за извършване на дадени
дейности, занемареност и депресивност. Пред психолога не е споменал, че е искал да
сложи край на живота си. От преживяното е останало само липсата на перспектива и
възможност за реализация, пониженото самочувствие. Това състояние се поддава на
психологическо лечение – когнитивна психотерапия, която е с необходима
продължителност около една година.
Окръжният съд е назначил и медицински експертизи.
Вещите лица д-р Н. А. и д-р Ж. Т. са посочили в заключенията си, че към
27.04.2011 г. ищецът е страдал от бронхиална астма с алергична компонента, за която
през месец ноември 2012 г. има регистрирано лечение. Налице са данни и за повишено
кръвно налягане. Понастоящем не приема системно поддържащи лекарства, само
ежедневно – инхалатор за дишане. През април 2013 г. е бил във ВМА по повод на
ингвинална херния за планова оперативна интервенция, а от 04 до 11.11.2013 г. е бил
на болнично лечение по повод увреждане на междупрешленни дискове в поясен отдел
с радикулопатия. Към датата на изготвяне на заключението от д-р Т. няма обективни
клинични данни за страдание на гръбначни междупрешленни пространства с
радикулопатия.
В съдебно заседание на 19.02.2021 г. вещите лица са обяснили, че
продължително седене или лежане засилват оплакванията в областта на гръбнака, а
стресовата ситуация може да е отключваща за хипертонията.
Пред настоящата инстанция е представена епикриза, от която е видно, че през
месец юли 2021 г. ищецът е бил опериран от ингвинална херния.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
Относно дължимото обезщетение за неимуществени вреди: При преценка на
тежестта на подлежащите на обезщетяване нематериални вреди въззивният съд взе
предвид следните обстоятелства: тежестта на обвинението – тежко умишлено
престъпление – убийство, извършено по особено мъчителен начин за убития или с
особена жестокост, за което чл.116, ал.1 от НК предвижда лишаване от свобода от
петнадесет до двадесет години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен
затвор без замяна; възрастта на ищеца към датата на привличането му като обвиняем –
26 години; продължителността на задържането му под стража – над 1 година и 4
месеца; общата продължителност на наказателното производство – 6 години и 8 дни.
Относно продължителността на производството съдът отчита и обстоятелството,
5
че прокурорът е постановил прекратяване на наказателното преследване на 24.10.2016
г., а след това производството е продължило още 6 месеца и 11 дни пред две съдебни
инстанции поради подадените жалби от частния обвинител.
Съдът отчете също, какво е било отражението върху физическото здраве на
ищеца – доказано усложнение на заболяването от бронхиална астма с алергична
компонента по време на престоя в ареста. Що се отнася до твърденията за увреждане
на междупрешленни дискове, въпреки че няма доказателства за причината на
появяване на тези страдания, съдът възприема изводите на вещите лица лекари, че
продължителното обездвижване води до засилване на оплакванията в областта на
гръбнака. Съдът взе предвид също, че към датата на изготвяне на експертизите
увреждания на опорно-двигателния апарат не са констатирани от вещите лица. Съдът
не приема за доказано твърдението, че в резултат от задържането му под стража
ищецът е получил ингвинална херния, за която през 2021 г. е бил опериран. За това
обстоятелство няма съставена медицинска документация, а са налице само показанията
на свидетелката В. С..
Относно отражението върху психиката на ищеца съдът приема, че същият е
понесъл тежко обвинението и е преживял съществено притеснение поради
възможността да получи присъда за квалифицирано убийство. От заключението на
вещото лице психолог се установява, че К.К. е преживял остро стресово разстройство и
продължава да страда от понижено самочувствие и усещане за липса на житейска
перспектива.
При съобразяване на всички посочени по-горе обстоятелства, въззивният съд
приема, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 60 000 лева.
Определеното от окръжния съд се явява завишено, поради което решението следва да
бъде отменено в частта, с която е присъдено обезщетение над 60 000 лева.
Относно обезщетението за имуществени вреди: Окръжният съд е присъдил 2 000
лева – заплатено адвокатско възнаграждение за съдебното производство.
Видно от данните, съдържащи се в приложеното наказателно дело, в
досъдебното производство ищецът е бил представляван от трима адвокати. На л.8 от
том 9 от досъдебното производство се намира пълномощно за адв. М. Г., но в договора
за правна защита и съдействие не е посочено договорено и заплатено възнаграждение.
На л. 10 от том 9 се намира пълномощно и договор за правна защита и съдействие,
сключен с адв. К. А., с които адвокат А. е упълномощен за „досъдебно производство“.
Документирано е заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лева. На
л.15 от том 9 се намира трети договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. К.
М.. В него е отразено заплащането на сумата 500 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Въззивният съд намира, че като доказана имуществена вреда, претърпяна от
6
ищеца за защитата му в досъдебното производство, следва да бъде призната сумата
1 800 лева – включително и с оглед приетото в тълкувателното решение на ВКС,
ОСГК, постановено по тълк. дело № 1/2017 г.
В този смисъл следва да бъде изменено решението на окръжния съд в частта за
обезщетението за имуществени вреди като на жлбоподателя ищец следва да се
присъдят още 1 800 лева.
Относно оплакването на ответната прокуратура, че съдът не се е съобразил с
направеното възражение за изтекла погасителна давност за вземането за лихви. Същото
е неоснователно. Окръжният съд е уважил това възражение и не е присъдил лихва с
начална дата 05.05.2017 г. – датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство, а от 29.06.2017 г., тъй като исковата
молба е постъпила в съда на 29.06.2020 г.
В тази му част решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските: За въззивната инстанция жалбоподателят ищец е заплатил
държавна такса в размер на 5 лева. Претендира се и заплащане на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, осъществено при условията на
чл.38 от ЗА. Видно от пълномощните на адв. М. и адв. Д., същите са упълномощени за
представителство пред въззивния съд както за поддържане на жалбата на ищеца, така и
за защита срещу жалбата на ответната прокуратура.
При обжалван от ищеца интерес от 202 300 лева, адвокатското възнаграждение,
изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на 5 576 лв. Съразмерно на уважената част от
жалбата /за 1 800 лева/, за представителство по подадената от ишеца въззивна жалба,
адвокатското възнаграждение възлиза на 49,61 лева.
За изготвяне на отговор на въззивна жалба и защита срещу жалбата на
ответника, при обжалван от прокуратурата интерес от 92 000 лева, адвокатското
възнаграждение възлиза на 3 290 лева. Съразмерно на отхвърлената част от жалбата на
прокуратурата, възнаграждението възлиза на 2 574,78 лева.
Общо на двамата процесуални представители на ищеца се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 2 674,12 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260021/13.05.2021 г., постановено от Пернишкияя
окръжен съд, Гражданска колегия, II състав по гр. дело № 330/2020 г., В ЧАСТТА, с
7
която искът на К. К. К. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен
за разликата над 60 000 /шестдесет хиляди/ лева до 100 000 /сто хиляди/ лева и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. К. К., предявен на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу
ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 60 000 /шестдесет хиляди/ лева
до 100 000 /сто хиляди/ лева.
ОТМЕНЯ решение № 260021/13.05.2021 г., постановено от Пернишкияя
окръжен съд, Гражданска колегия, II състав по гр. дело № 330/2020 г., В ЧАСТТА, с
която искът на К. К. К. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 2 000 /две хиляди/ лева до 3 800 /три хиляди и осемстотин/
лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на К.
К. К. още 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева обезщетение за имуществени вреди на осн.
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва, начислявана от 29.06.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Пернишкия окръжен съд в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати общо
на адв. Г.М. и на адв. С. Д. от Адвокатска колегия – Перник, възнаграждение за
процесуално представителство пред Софийския апелативен съд в размер на 2 674,12
/две хиляди, шестстотин седемдесет и четири лева и 12 ст./.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8