РЕШЕНИЕ
№ 1609
гр. Варна, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Петя Хр. Великова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110201709 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на А. Ц. Ц. ЕГН **********, от гр.Варна, против НП № 22-0819-
000983/14.04.2022год. на началника на група към ОД МВР Варна, Сектор ПП,
с което са му били наложени следните адм. наказания: 1. глоба в размер на
200лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл.
20 ал.2, от ЗДП; 2. глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП за
нарушаване нормата на чл. 123, ал.1, т.3, б. „В“.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно в частта с
която му е наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 123, ал.1, т.3, б.
„в“ от ЗДП, сочи, че фактическата обстановка в НП досежно това нарушение
не отговаряла на действителната и моли НП в тази му част да бъде отменено.
В съдебно производство въззивникът, се явява лично. Същият заявява,
че поддържа жалбата си, оспорва НП само в частта на т.2, както и
фактическите констатации отразени в него, а във фазата по същество моли
НП да бъде отменено.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л., в които същата изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно,
в случай че жалбата бъде уважена и се претендира присъждане на разноски от
ответната страна, отправя искане за присъждане на адвокатско
1
възнаграждение в минимален размер.
ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства като, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 08.02.2022год. св. К. С. управлявайки л.а. „Рено“ с рег.№ В9613НР
се движела по ул. „Марин Дринов“ в гр.Варна в посока към бул.“Сливница“.
В същия момент въззивникът управлявайки л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№
ВН8484АА се движел по ул. „Г.Раковски“ в посока към ул. „Марин Дринов“.
На кръстовището между двете улици, след преминаването на св. С.
въззивника предприел извършването на маневра десен завой в посока към
бул. „Сливница“. Веднага след подминаване на пресечката обаче (ул.
„Г.Раковски“) св. С. спряла и при извършване на маневрата въззивникът с
предната дясна част на автомобила си (преден десен фар и калник) ударил
автомобила на С. в областта на задната броня в дясната част.
След произшествието двамата водачи слезли от автомобилите си,
разбрали се относно обстоятелствата при които то е настъпило и попълнили
двустранен протокол съгласно чл. 5, ал.1 от Наредба № Із-41 от 2.01.2009г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В протокола всеки от
участниците попълнил обстоятелствата при които е настъпило
произшествието, а св. С. вписала в протокола, че тя е виновна след което и
двамата подписали протокола и напуснали местопроизшествието.
След като се прибрала в дома си св. С. разказала какво се е случило
показала двустранния протокол на родителите си. Те преценили, че протокола
не е попълнен както трябва и решили, че трябвало да го обжалват.
На 10.02.2022год. св. С. подала жалба в Сектор ПП заведена с вх.№
УРИ 819000-6406/10.02.2022год. В жалбата същата посочила „На
08.02.2022год. в 14:50ч. в гр.Варна на ул. „Проф Марин Дринов“,
непосредствено след кръстовището с ул. „Г.Раковски“, по посока на
движението, спрях за да се огледам къде да паркирам с включени аварийни
мигачи. В момента в който спрях усетих удар в задната част на автомобила.
Когато слязох установих, че ме е ударил автомобил в дясната част на задната
броня. С водача на другия автомобил съставихме двустранен протокол за
ПТП“. В жалбата посочила също така, че в протокола тя написала, че е тя
виновна, въпреки че според нея не била виновна, но се била притеснила.
Поискала разглеждане на протокола.
Жалбата на С. била разпределена за отработване на св. Г..Същият снел
писмени обяснения от С. както и такива от въззивника и преценил, че вина за
ПТП-то има последния.
На 25.02.2022год. св. Г. съставил срещу въззивника АУАН бл.№ 090168
в който посочил, че същият е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал.2 и чл. 123,
2
ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДП, тъй като „на 08.02.2022год. около 14:50ч. в гр.Варна,
по ул. „Г.Раковски“ на кръстовището с ул. „Марин Дринов“ при извършване
на маневра завой надясно по посока бул. „Сливница“, поради движение с
несъобразена скорост с характера и интензивността на движението блъска
спрелия пред него л.а.“ Рено“ с рег.№ В9613НР. ПТП с материални щети.
Като участник в ПТП, в което има разногласия между участниците не
уведомил контролните органи на МВР и да изпълнят дадените им указания“.
Актът бил надлежно предявен и подписан от въззивника, който получил
и екземпляр от него.
На 14.04.2022год., въз основа на акта, началник група в ОДМВР Варан,
Сектор „ПП“, издал ревизираното НП, като приел изцяло фактическите
констатации отразени в него, приел е, че въззивникът е нарушил
разпоредбите на чл. 20, ал.2 и чл. 123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДП и му наложил
съответните адм. наказания – глоба в размер на 200лв. на основание чл. 179,
ал.2, пр.1 от ЗДП за първото нарушение; глоба в размер на 100лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 175, ал.1,
т.5 от ЗДП за второто нарушение.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали Х. Г.
(актосъставител) и К. С..
В показанията си пред съда св. Г. сочи, че е съставил АУАН въз основа
на подадено искане за съставяне на протокол за ПТП от другия водач, като
първоначално двамата водачи били обслужили ПТП-то с протокол, но си
били разменили вината. Заявява, че бил свалил сведения и от двамата водачи
при които установил, че ПТП-то възниква при извършване на завой надясно,
при излизане от завоя. Сочи също така, че и двамата водачи не били
уведомили Сектор ПП за настъпилото ПТП.
В показанията си пред съда св. С. сочи, че се движила по ул. „Марин
Дринов“ в гр.Варна, че въззивникът излизал от ул. „Георги Раковски“ за
десен завой, че не спряла в средата на кръстовището, а малко по-напред за да
търси място да паркира когато усетила удар отзад. Не видяла как станало
ПТП-то, но удара бил с предната дясна броня на автомобила на въззивника, в
задната броня на нейния автомобил. Уточнява, че щетите по автомобила на
въззивника били в предната дясна броня където е фара, а щетите по нейния
били пукната задна броня. Сочи, че двамата съставили двустранен протокол,
който тя извадила от собствената си кола. Заявява, че вписала в протокола, че
е виновна защото била панирана, но когато се прибрала в къщи и показала
протокола на родителите си решили да го обжалват.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи, жалба от К. Ц. С. до
началника на сектор ПП заведена с вх. № УРИ 819000-6406/10.02.2022год.;
двустранен констативен протокол за ПТП; декларация по чл. 188 от ЗДП
изходяща от въззивника; обяснения от въззивника и от св. С., констативен
протокол за ПТП; справка за нарушител.
3
Допълнително в хода на съдебното следствие като писмен
доказателства са приобщени от двустранен констативен протокол за ПТП
представен от въззивника, както и писмо от началник сектор ПП видно от
което Силвия Съботинова заема длъжността началник група „АНД, отчет на
ПТП и водачи на МПС“ в сектор ПП към отдел „ОП“ при ОД МВР Варна.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на
различни правни изводи.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно
наказателното производство установи, че акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете
по чл.34 от ЗАНН.
В същото време обаче констатира, че в хода на адм. наказателното
производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, а именно
както в АУАН така и в НП липсва описание на извършеното нарушение по т.1
от НП – нарушение са разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Съгласно константната съдебна практика за да е описано нарушението
следва в обстоятелствената част на АУАН и НП да се съдържат обстоятелства
и факти, които описват нарушението с неговите обективни и субективни
признаци, както и участието на привлеченото към адм. наказателна
отговорност лице в неговото извършване.
В случая с НП на въззивника е наложено наказание за нарушение
наказуемо по чл.179, ал.2 от ЗДП.
От обективна страна състав на това нарушение изисква да деецът да
управлява МПС с несъобразена с определени фактори скорост, в следствие на
което да причини ПТП.
В случая в обстоятелствените части както на АУАН така и на НП
издателите са се задоволи да посочат само, че при извършване на маневра
десен завой въззивникът се е движел с несъобразена скорост с характера и
интензивността на движението при което блъснал спрелия пред него
автомобил. Каква е била обаче скоростта с която се е движел въззивника,
какви са били характера и интензивността на движението, къде се е намирал
другия (кога и къде е спрял, в района на кръстовището или извън него, къде
се е движел по същата улица или по друга) не е посочено. Липсват и каквито
и да било обстоятелства и факти свързани със субективната съставомерност
на нарушението, както и въобще такива свързани с обстоятелствата, при
които е било извършено нарушението. Следва да бъде посочено още и това,
че няма спор в съдебната практика, напротив налице е константна такава, че
под „характер на движението“ най-общо се имат предвид всички
обстоятелства, които имат значение за фактори, които влияят върху
4
безопасността, или не, на движението. Тези обстоятелства винаги следва да се
свързват с величината на избраната от водачите на МПС скорост, която
трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на факторите, описани
в чл. 20, ал. 2 от ЗДП, един от които е и характерът на движението. Колкото
повече и по-неблагоприятни са тези фактори в пътната обстановка, толкова
по-малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално
предвидените такива.
Съдът намира за нужно да отбележи, че несъобразената скорост, както е
посочено в АУАН и НП, не е факт, а правен извод, до който се достига след
преценка на събраните по делото доказателства. Основният факт, който е от
съществено значение за обективната съставомерност на нарушението, и който
задължително следва да бъде установен и посочен е размера на скоростта на
движение на водача към момента на възникване на ПТП-то, за да може оттам
да се прецени съобразена ли е била скоростта или не със съответните
фактори, за които в случая също няма никакви факти. Досежно това
нарушение на практика в НП описанието се състои в дословен препис на част
от нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДП „несъобразена скорост с характера и
интензивността на движението“, което не покрива критерия за достатъчност и
ясно по отношение на вмененото нарушение най–малкото защото липсват
факти които подлежат на доказване.
Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните
правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на
атакуваното в частта т.1 на това основание, тъй като водят до грубо
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от
възможността да разбере в извършване на какво точно нарушение е обвинено,
при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата
си срещу повдигнатото обвинение.
Основен принцип в пеналистиката, част от която е и адм.наказателното
право, е че защитата се осъществява в рамките на фактическите положения
изложени в обстоятелствената част. Лицето се защитава срещу фактите, а не
срещу правната квалификация на нарушението. В случая както бе посочено
по-горе минимални предпоставки за това липсват, а дефицита на факти
относно съставомерни признаци на вмененото нарушение води до пълна
неяснота във волята на актосъставителя и АНО и лишава и съда от
възможността да изложи становището си по същество досежно приложението
на материалния закон.
Следва да бъде обаче посочено, че установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка не сочи на интензивно движение
(обстоятелство с което се сочи, че не била съобразена скоростта), а какво се е
имало предвид под „характер на движението“ дори не може да се
предположи.
Досежно второто вменено на въззивника нарушение – нарушението по
т.ІІ в обт части на АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти които го
5
описват в достатъчна степен, ако и фактическата обстановка да е твърде
лаконична. Ясно е посочено, че въззивника е бил участник в ПТП, че е имало
разногласие между участниците в ПТП-то, че не е уведомил органите на МВР
и не е изпълнил указанията им, поради което и съществено нарушение на
процес. правила свързано с описанието на това нарушение съдът не
констатира.
След преценка на събраните по делото доказателства обаче съдът счете,
че в тази част НП се явява издадено в нарушение на материалния закон по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.3 б. „в“ от ЗДП водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, е длъжен без да напуска местопроизшествието да уведоми
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените
му указания.
За да е осъществен състава на нарушение по чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от
ЗДП следва да са налице няколко кумулативно дадени предпоставки: 1 деецът
да е участник в ПТП при което са настъпили само имуществени вреди; 2. Да
няма съгласие с другия участник относно обстоятелствата, свързани с него и 3
да е напуснал местопроизшествието без да уведомени контролните органи.
В случая по делото не е спорно, че въззивникът е бил участник в ПТП
само с материални щети.
В същото време обаче по делото липсват доказателства които да
установят, че към момента на произшествието между него и другият участник
в произшествието - св. С., не е имало съгласие относно обстоятелствата при
които е възникнало то. Напротив от събраните по делото доказателства се
установява, че съгласие между въззивника и С. досежно обстоятелствата при
които е възникнало произшествието е имало. В тази насока са приобщения по
делото двустранен констативен протокол за ПТП съставен между въззивника
и св. С. съгласно чл. 5, ал.1 от Наредба № Із-41 от 2.01.2009г. за документите
и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд в който всеки от участниците
попълнил обстоятелствата при които е настъпило произшествието, а св. С.
вписала в протокола, че тя е виновна. За това, че спор по отношение на
фактите към момента на възникване на ПТП-то свидетелства и самата С.
която сочи, че именно тя е предоставила бланката на протокола, че тя била
попълнена и била подписана и от нея като била вписала, че е виновна. Следва
да бъде посочено, че този протокол по същество е частен удостоверителен
документ и обвърза лицата които са го подписали. При това положение за
въззивника не е съществувала каквото и да било задължение да остава на
6
място или да уведомява контролните органи. Конкретния случай попада в
хипотезата на чл. 123, ал.1, т.3, б. „б“ от ЗДП. Обстоятелството, че в
последствие, под давление на родителите си, С. решила, че не е виновна,
съответно че това което е било написано в протокола, който е подписала не
било вярно, и поискала съставянето на официален документ – протокол за
ПТП, няма как да обуслови извод за противоправно поведение от страна на
въззивника свързано със задълженията му като участник в ПТП в момента на
настъпването му.
И след като към момента на възникване на ПТП-то спор между
участниците не е имало, то и нарушение на чл. 123, ал.1 ,т.3, б. „в“ от ЗДП не
е било осъществено от въззивника. яма. уж в частност за неизпълнение на
задълженията му като участник в ПТП.
В тази част, досежно нарушението по т.2, НП е издадено в нарушение
на материалния закон.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП се
явява издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го
правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна, но с оглед
изхода на делото (НП подлежи на отмяна) такива не и се дължат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0819-000983 от
14.04.2022год. на началника на група в Сектор ПП при ОД МВР Варна с което
на А. Ц. Ц. ЕГН ********** с пост. адрес гр.Видин, ул. „Бузлуджа“ № * са
били наложени следните адм. наказания: глоба в размер на 200лв. на
основание чл. 179, ал.2 пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 20, ал.2 от
ЗДП и глоба в размер на 100лв. както и лишаване от право да управлява МПС
за срок от един месец на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП за нарушаване
нормата на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7