Р Е Ш Е Н И Е
№ 231
гр.
Хасково, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание
на петнадесети март, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при секретаря Гергана Тенева и в присъствието
на прокурор Цвета Пазаитова от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия
Костова АНД (К) № 187 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от С.В.М. ***, подадена чрез пълномощник адв. Т., против
Решение №374/21.12.2022г., постановено по АНД №1098/2022г. по описа на Районен
съд Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление №22-1253-001575/08.11.2022г.,
издадено от Началник група в ОДМВР Хасково, сектор „Пътна полиция“, с което на С.М.
за нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174,
ал.3, предл. второ от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 2000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца.
В касационната жалба
се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно.
Касаторът намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
в хода на производството, които са основания за отмяна на процесното
наказателно постановление. Сочи, че не му бил издаден талон за изследване на
кръв в медицинско заведение, като това се установявало от съставния АУАН, в
който не било отразено, че по време на проверката му бил издаден и връчен
талон. Сочи, че в обжалваното решение въззивният съд изложил противоречиви
изводи и не обсъдил показанията на двамата полицаи, извършили проверката във
връзка с обясненията му, че той отказал проверка с тест, поради медицински
съображения, но е искал и не е отказвал даването на кръвна проба в медицинско
заведение. По изложените в жалбата съображения се моли съдът да отмени
обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде отменено
Наказателно постановление №22-1253-001575/08.11.2022г., издадено от Началник
група в ОДМВР Хасково, сектор „Пътна полиция“. В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Т., който поддържа
жалбата по изложените в нея съображения за неправилност на съдебния акт и
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по
касационната жалба – Началник група в ОДМВР Хасково, сектор „Пътна полиция“,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител
по делото и не взема становище по основателността на жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура Хасково в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на жалбата, с оглед на което счита, че съдебното решение като
правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила.
Касационният състав
на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
С решението предмет на касационна проверка Районен съд - Хасково е потвърдил Наказателно
постановление №22-1253-001575/08.11.2022г., издадено от Началник група в ОДМВР
Хасково, сектор „Пътна полиция“, с което на С.В.М. за нарушение на разпоредбата
на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева и “лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Видно от
установената по делото фактическа обстановка на 02.09.2022г., около 20.45 часа,
в гр. Х., по улица ***, жалбоподателят С.М. управлявал лек автомобил „БМВ 530“
с рег. № *******, в посока към ул.***. Същият бил спрян от М. Д.и Р. Т.– младши
инспектори в Група „Охранителна полиция“ – автопатрул. С.М. ***, за да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества и техни аналози с Дрегер Дръг Тест
5000 фаб. № ARGM 0048, но същият отказал. В негово присъствие от
мл. инспектор М. Д.бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение, серия АД, № 128726 за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят подписал съставения и предявен акт за установяване на
административно нарушение, а в съответната предвидена за това графа вписал, че
няма възражения и на същата дата получил екземпляр от него, според отразеното в
приложената разписка. На 08.11.2022г. от Началник Група „Пътна полиция“ към ОД
на МВР- Хасково е издадено процесното наказателно постановление.
За да постанови
оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и провеждането
на административнонаказателното производство са спазени всички процесуални
правила. Съставеният АУАН и издаденото НП съдържат изискуемите от закона
реквизити, като извършеното от С.М. нарушение е безспорно установено и доказано,
както от приобщените по делото писмени доказателства, така и от събраните
гласни доказателства. Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения
от закона такъв, като правна възможност за намаляване на наложените
административни наказания не съществува, предвид фиксирания размер на
санкциите.
Така постановеното
решение е правилно.
Настоящият съдебен
състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е
изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в
съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение,
съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на нарушението и
налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на
чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по
вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните
свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената
опасност на извършеното нарушение, както и тежестта на наложеното
административно наказание.
Правилно въззивният
съд е приел, че издаденото наказателно постановление е постановено в
необходимата форма и реквизити, нарушението и правната му квалификация са
правилно установени. От доказателствата по делото е безспорно, че на
установената дата и място на извършване, административно наказаното лице е
осъществило фактическия състав на нарушението, като е управлявал описания в
акта и в НП автомобил, и след отправена му покана е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване наличието на
наркотични вещества и техни аналози. Следва да се посочи, че нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП, предвижда
санкция за създаване на пречки от страна на извършителя, да бъде проверено и
установено наличието на употреба на наркотични вещества, като предвижда два
способа за това- отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
ИЛИ – неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, в условията
на алтернативност. В този смисъл, при реализирането на който и да било от двата
способа, регламентирани с нормата, ще бъде осъществен състава на нарушението,
поради което ирелевантно в случая е обстоятелството бил ли е издаден талон за
медицинско изследване на М., тъй като същият е санкциониран за неизпълнение на
първото посочено предложение от правната норма. В тази връзка следва да се
отбележи, че по делото не са налични данни при опита да бъде извършена проверка
на касатора с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, същият да е заявил, че настоява проверката да му
бъде извършена по втория метод, а именно чрез медицинско изследване. Освен
това, както бе отбелязано и по-горе в съдебното решение при връчване на АУАН М.
не е вписал каквото и да е възражение сочещо на нарушени права, още повече по
механизма на вземане на проба. Едва в съдебно заседание пред въззивната
инстанция е заявил, че е отказал да бъде тестван от хигиенна гледна точка, но
това негово твърдение следва да бъде възприето като защитна теза, с цел да
извлече позитивни за себе си правни последици.
С оглед
гореизложеното настоящата инстанция приема, че Районен съд Хасково е изследвал
и обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства, изпълнявайки задълженията
си, посочени в чл. 13 от НПК, а именно - че съдът в пределите на своята
компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на
обективната истина. Доказателствата, представени и събрани в хода на
проведеното административнонаказателно производство, са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност и така въззивният съд е достигнал до крайния правилен и
законосъобразен извод, че нарушението, за което на касатора М. е съставен АУАН
и съответно е издадено наказателно постановление, е извършено от него.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд –
Хасково намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и
релевираните отменителни основания не са налице.
Въз основа на
изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на
районния съд, с което е потвърдено НП е правилно и законосъобразно и като
такова следва да се остави в сила.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№374/21.12.2022 год., постановено по АНД № 1098/2022 год. по описа на Районен
съд Хасково.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.