Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 03.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият окръжен съд, в открито заседание на втори ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Галина Аврамова, като разгледа докладваното от съдия Пенов т.д. № 10 по
описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба от П.М.И., с ЕГН **********, с адрес: *** против „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. ***, с която е предявен иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на сумата от
26 000 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (болки и
страдания) от телесни увреждания, в резултат на ПТП от 15.06.2019 г., ведно със
законната лихва от 15.06.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди, че на 15.06.2019
г. ищецът пътувал в лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ***,
управляван от В.Г.Г., по път 1-3 в посока гр. С., че при километър 157,025,
движещият се в обратна посока към гр. Варна лек автомобил марка „Рено“, модел
„Меган“, с peг. № ***, управляван от К.К.Л. навлязъл в лентата за насрещно
движение и се ударил челно в лекия автомобил, в който пътувал ищецът. От ищеца
се поддържа, че виновен за настъпване на пътното транспортно произшествие е
водачът на лекия автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с peг. № *** - К.К.Л.
който с действията си нарушил правилата за движение по пътищата, като се движел
с несъобразена с конкретните пътни условия скорост, изгубил управлението над
автомобила и навлязъл в насрещната лента за движение. Посочва се, че в резултат
на ПТП-то ищецът получил тежки травматични увреждания, изразяващи се в контузия
на тялото, сътресение на мозъка със загуба на съзнание, травма на ляв глезен,
травма на показалец на лява ръка, че ищецът постъпил по спешност във ВМА в тежко
състояние с главоболие, с болки в шията и гърба, с оток на лява глезена става и
болки при движение, без спомен за случилото се, че понастоящем ищецът имал
главоболие, продължавал да изпитва изключителни болки и страдания и лечението
му продължавало.
Твърди се,
че по време на ПТП-то, управляваният от К.К.Л.лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с peг. № *** имал действаща
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите,
съгласно полица № 118002483158 (валидна от 28.08.2018 г. до 27.08.2019 г.), издадена от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД (дружеството ответник), както и че ищецът заявил претенцията си пред
застрахователя с посочване на банкова сметка, ***ти
обезщетение.
В писмения отговор на исковата молба от ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД се правят
правоизключващи и правонамаляващи възражения. Правоизкщчващите и част от
правонамаляващите са основани на оспорвания относно: наличие на елементите на фактическия състав
за възникване деликтната отговорност на К.К.Л.(застрахования при
ответника); механизма и обстоятелствата, свързани с настъпването на процесното
застрахователно събитие; вида, характера и
степента на уврежданията, обусловили болките и страданията, означени в исковата молба, размера на
неимуществените вреди и причинната им връзка с процесното застрахователно
събитие.
От ответника се прави и правонамаляващо
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца поради
неползване на предпазен колан. Правните доводи на ответника в подкрепа на възраженията
срещу иска (за несъответно прилагане от ищеца на критерия
справедливост при измерване на неимуществените вреди и за липса на забава на
кредитора по отношение на плащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди) не следва да се докладват (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК).
С определение № 152/19.08.2020 г., по в.ч.гр.д. № 248/2020 г. на Апелативен
съд Велико Търново, е допуснато привличане на ЗД „БУЛ ИНС“ АД
като трето лице-помагач на страната на ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.
Ищецът П.М.И. взема участие по делото чрез
пълномощника адвокат Е.В., която поддържа иска, като в хода на устните
състезания моли за присъждане на претендираните с него суми, вкл. за сторените
по делото разноски.
Ответникът „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и третото лице помагач ЗД „БУЛ ИНС“ АД не вземат участие по делото.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 15.06.2019 г. ищецът пътувал в
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ***,
управляван от В.Г.Г. (св. Г.). Ищецът се возел на задната седалка, а на
предната дясна неговия колега Ц.Г.Ц. (св. Ц.). Ищецът и двамата му спътници в
автомобила са колеги, служители на РУ МВР Ябланица. В същия ден те се връщали
от с. Златна Панега, където обработили документално възникнало пътно
транспортно произшествие. Движейки се по първокласен път ПП 1-3, при километър 157,025, в посока гр. С., от
колона с насрещно движещи се автомобили (в
посока гр. Варна) внезапно излязъл и навлязъл в тяхната лента за движение лек автомобил марка „Рено“, модел
„Меган“, с peг. № ***, управляван от К.К.Л. след което се ударил челно в лекия
автомобил, в който ищецът пътувал. Свидетелят В.Г.Г. се опитал да избегне сблъсъка,
чрез подаване на звуков сигнал и отклоняване на автомобила в дясно. Тези
обстоятелства съдът приема за установени от показанията на свидетелите В.Г.Г., Ц.Г.Ц. и Ц.М.Г., които не
са противоречиви и кореспондират със заключението на приетата по делото съдебната авто-техническата експертиза се установява.
От заключението на съдебната авто-техническата експертиза
се установява, че в конкретният участък пътят е с наклон 4 % - низходящ в
посока гр. Русе, и 2,5 % - посока към десния край на платеното. Пътят е двупосочен,
разделен на две ленти, както и с две аварийни ленти. Ширината на пътното платно
е 12,40 метра, като в средата на платното има хоризонтална маркировка – двойна
непрекъсната аварийна лента. Дясната лента за движение е с ширина 3,65 м,
лявата с ширина – 3,60 м, дясната аварийна лента с ширина – 2,10 м, завършваща
с каменен зид, а лявата с ширина – 2,10 м. В зоната на ПТП са открити пътни
знаци както следва: в посока гр. Русе (Варна), на 81 м след постоянния ориентир
(километричен камък с означение километър 157) – В 24 и А 27, на 27 м. след
постоянния ориентир – Г 1; а в посока гр. С., на 212 м, преди постоянния
ориентир Б 3, на 137 метра преди постоянния ориентир В 24 и В 26. В деня на
произшествието и при настъпването му времето било слънчево, ясно, сухо, на
дневна светлина, а пътната настилка – суха, без повреди, с добре изразена пътна
маркировка. Лекият автомобил марка
„Опел“,
се движел в посока гр. С., със скорост 52,7 км/ч, а лекият автомобил „Рено“ в посока гр. Русе (Варна) със скорост 98,9 км/ч. Мястото на удара, отразено като вертикална проекция на
контактните повърхности на двете МПС-та върху пътното платно, е на границата
между лентата за движение на лек автомобил Опел Астра и дясната аварийна лента
по посока на движение на същия автомобил. Двата леки автомобила се удрят
фронтално с предните си части, като от заключението се установява, че причината
за навлизане на лек автомобил „Рено“ в насрещната лента не е от техническо естество, доколкото липсват
следи от триене, задиране, занасяне, необичаен шум или каквото и да било друго
проявление на неизправност.
От заключението на съдебната авто-техническата експертиза се установява следният механизъм на ПТП: лек автомобил „Рено“, движейки се в неговата
пътна лента (в посока Русе/Варна), по неизвестна причина се насочва наляво, към
насрещната пътна лента, пресича осевата разделителна линия, навлиза в
насрещната пътна лента за движение, по която се движи (в посока С.) лек
автомобил „Опел“.
Водачът на последния автомобил (св. В.Г.) прави опит да избегне удара чрез отклоняване посредством волана надясно,
към подпорната каменна стена на пътя, но въпреки това настъпва сблъсък между
двата автомобила. Ударът е челен и за двата автомобила, като първоначално
настъпват пластични деформации с едновременно повдигане на задните чати и на
двете превозни средства, след което заради по-голямата му кинетична енергия, лекият
автомобил Рено избутва назад лек автомобил Опел и след ротации около вертикалните
им оси и еластичните им деформации, двата автомобила се разделят, но остават в
съприкосновение и изминават различен път, преди да се установят в покой. От
техническа гледна точка, водачът на лекия автомобил Рено би могъл да избегне
произшествието, движейки се в соята пътна лента с максимално разрешената
скорост, като би се разминал с насрещно движещия се лек автомобил Опел. Към
момента на пресичане на осевата линия и навлизане в насрещната пътна лента,
водачът на лек автомобил Рено не е имал техническа възможност да предприеме
спиране и да спре до мястото на удара при реалната му скорост на движение. Той
(водачът автомобил Рено) е могъл да спре, ако се е движел с максимално
разрешената за участъка скорост от 60 км/ч. От техническа
гледна точка водачът на лек автомобил Опел не е имал възможност да спре до
мястото на удара при реалната скорост на движение и да предотврати ПТП.
От заключението на съдебната авто-техническата експертиза се установява, че лек автомобил Опел Астра е бил в техническа
изправност. Същият е снабден с инерционни предпазни колани за всички пътуващи –
за предните две места и за трите места на задната седалка, както и с два предни еърбега - пред водача,
монтиран във волана и пред предно седящия пътник - монтиран в арматурното табло,
без предпазни странични завеси. От заключението се установява, че не са налице
данни за използван от ищеца предпазен колан, че предпазните колани са в
състояние да задържат пътника към седалката и ограничават движението на тялото
вследствие на инерционните сили напред и нагоре. Получените от ищеца
травматични увреждания по тялото и главата са предизвикани от проявлението на
инерционните сили, довели до полет на тялото напред (към облегалките на
предните седалки) и нагоре (към тавана на купето).
От
приетата медицинска документация и заключението на съдебната медицинска
експертиза се установява, че след претърпяното ПТП П.М.И. е откаран от екип на ЦСМП Ловеч във Военномедицинска академия - МБАЛ С..
Ищецът е претърпял травматични увреждания, изразяващи се в контузия на тялото,
сътресение на мозъка без загуба на съзнание, травма на ляв глезен, травма на
показалец на лява ръка, без данни за счупване. Съдът приема, че ищецът не е
губел съзнание, с оглед извода на вещото лице за липса на позитивна, обективна неврологична
симптоматика, подкрепяща диагнозата в епикризата за краткотрайна загуба на
съзнание. От друга страна, експертът обяснява, че при загуба на съзнание човек
не може да има спомен, нито е в състояние да се извършва съзнателно
телодвижение, каквото е излизането от автомобила, а в случая в заключението се
посочва наличие на данни за откъслечни спомени на ищеца за случилото се
непосредствено след инцидента „помня, че се опитах да сляза от колата“, като
слизането му от автомобила се потвърждава и от показанията на свидетеля Ц.Г.,
според които ищецът бил до лекия автомобил и викал за помощ. От проведената
консултация и преглед с невролог също се потвърждава липсата на неврологична
симптоматика, а причиненото гадене, световъртеж, липса на първоначален спомен
за случилото се, са симптоми на т.нар. „зашеметяване“, което се дължи на
полученото от травмата повишено вътрешно черепно налягане. От заключението се
установява, че за четиридневния престой във Военномедицинска академия на ищеца
е проведено консерватично лечение – обезболяващи и успокояващи средства. Интензитета
на главоболието и на болките от другите наранявания по тялото, съобщавани от
ищеца, е силен около една седмица след произшествието, след което макар да
персистира за около един-два месеца, главоболието е със затихващ интензитет и
изчезва. От
заключението се установява, че при извършен на 04.08.2002 г. от вещото лице
преглед на П.И. не са констатирани негативни остатъчни последици от
травматичните повреди и ищецът е клинично здрав.
От показанията на свидетеля Д.В.В., ценени с по-висока
критичност, оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК (свидетелката живее на
съпружески начала с ищеца) се установява, че след като постъпил на лечение във Военномедицинска академия
ищецът не можел да става от леглото, оплаквал се от главоболие и гадене. След
изписването му (на четвъртия ден от постъпването) ищецът се прибрал вкъщи,
където продължило лечението му. Той посещавал консултации и рехабилитация за
около десет дни, защото не можел да стъпва не единия си крак. Ищецът имал страх
от изправяне и ходене, споделял пред свидетелката, че му се вие свят и гади. Заради
раните и отичането на ходилата и глезените, носел чехли. След края на
рехабилитацията, около две седмици след това, ищецът започнал да се чувства
добре, но пълното му възстановяване настъпило към третия месец.
Съдът обяви за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от
доказване, че към 15.06.2019
г. (датата на ПТП-то) управляваният от К.К.Л.лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с peг. № ***, имал
действаща задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на
автомобилистите, сключена с ответника „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.
С претенция вх. № 94-С-19909.10.2019 г. на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
подадена от П.И. чрез
пълномощника адв. С.К. до застрахователя, е поискано заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. Към
молбата са описани приложените документи сред които констативен протокол,
епикриза и адвокатско пълномощно. С писмо изх. № 0-92-15022/18.10.2019
г. г. на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД
ищецът П.И.
уведомен, че по подадената от него претенция е образувана застрахователна
преписка и по нея ще има произнасяне с;лед представяне на документи от
образуваното досъдебно производство за всички обстоятелства относно
ПТП-то и вината на водача на автомобила, управлявал застрахования при „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД лек автомобил.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на сумата от
26 000 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (болки и
страдания) от телесни увреждания, в резултат на ПТП от 15.06.2019 г., ведно със
законната лихва от 15.06.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Прекият иск по застраховка „Гражданска отговорност“ е
средство за репариране от застрахователя на вредите (имуществени и неимуществени),
за които застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице (чл. 432, ал. 1 КЗ).
Освен доказан фактически състав на непозволено увреждане, основателността на
иска предполага валидна застраховка „Гражданска отговорност“, действаща към
момента на увреждането. Предварителното отправяне на писмена застрахователна
претенция по чл. 380 КЗ и предоставяне на пълни и точни данни за банковата
сметка, по която претенцията трябва да се плати, са изисквания, чието
неспазване има за последица забава на кредитора (увредения), но не и
освобождаване на застрахователя от задължението за заплащане на застрахователно
обезщетение (чл. 380, ал. 3 КЗ). По задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите обект на застраховане е гражданската отговорност
на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
(чл. 477, ал. 1 КЗ). При настъпване на застрахователното събитие,
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжен да покрие отговорността на застрахования за
причинените на трети лица вреди, обхванати от застрахователното покритие по чл.
493 КЗ. Отговорността на застрахователя е ограничена от закона, поради което
максималният размер на обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не би могъл да надхвърли размерите по чл. 492 КЗ, установени за съответните вреди.
В случая е налице основание за ангажиране отговорността
на ответника по чл. 493 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в полза
на ищеца. Фактическият състав на непозволено увреждане е осъществен. Ищецът е
претърпял вреди (неимуществени), които са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП-то,
причинено от К.К.Л.(водачът на застрахования
при ответника лек автомобил), поради което за причинилия вредата възниква
задължението да я поправи (чл. 45, ал. 1 ЗЗД). От това ПТП са настъпили травматичните
увреждания на ищеца, а те от своя страна са довели до изживени от него болки и
страдания (неимущесвтени вреди). След като за управлявания
от К.К.Л.лек автомобил е налице
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на възникване на ПТП-то,
и застраховател по този договор е ответникът, последният е длъжен да заплати на
ищеца застрахователно обезщетение за причинените му вреди, вследствие
ползването на това МПС (чл. 493 КЗ). Като претърпял вреди (неимуществени - болки и
страдания от травматичните увреждания) ищецът притежава
качеството на пострадал и увредено лице, което има право на
обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство (чл. 478, ал. 1 и 2 КЗ). В
тази връзка се явяват неоснователни правоизключващите и
правонамаляващите възражения на ответника, основани на оспорвания относно
наличие на елементите
на фактическия състав на непозволеното увреждане, вкл. относно механизма на
ПТП-то и обстоятелствата, свързани с настъпването на процесното застрахователно
събитие. Вината на водача в случая се предполага (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), а по
делото не се установяват обстоятелства, които я изключват. Застрахователят по
задължителна застраховка дължи обезщетение за вредите, вследствие на
притежанието или използването на моторното превозно средство, като вината на
водача има значение не за изплащане на обезщетението, а за възникване на
регресни права на застрахователя (чл. 500 КЗ) или за изключване на
застрахователното покритие в някоя от хипотезите на чл. 494 КЗ, каквито не са
налице. Не се установява и поддържаното от ответника независимо съпричиняване,
основано на твърдението за липсващо намаляване на скоростта и спиране, които
следвало да се предприемат от водача на другия лек автомобил („Опел“,
модел „Астра“, с рег. № ***), в който ищецът се
возел. Напротив, от заключението на съдебната авто-техническа експертиза се
установява, че в конкретната ситуация, движейки се със скорост от 52,7 км/ч (рамките на разрешената за участъка от 60 км/ч) водачът на този автомобил не е имал
възможност да спре до мястото на удара и да предотврати сблъсъка с насрещно
идващия към него лек автомобил Рено, управляван с превишена скорост (98,9 км/ч). и в
нарушение на забраната за навлизане в насрещната пътна лента (двойна
непрекъсната хоризонтална маркировка). Затова съдът приема, че ПТП-то е
причинено изключително поради поведението на водача на лек автомобил Рено,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, поради което е
неоснователно възражението по чл. 53 ЗЗД за причиняване на ПТП-то и вредата от
поведението на двамата водачи.
Претендираните от ищеца обезщетения
за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане попадат в
застрахователното покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ). Размерът на обезщетението за неимуществени вреди не могат да превишават
сумите по чл. 492, т. 1 КЗ.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като критерият „справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързан с преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените
вреди за претърпените болки и страдания от телесните увреждания съдът отчете вида и степента на
травматичните увреждания, възрастта на пострадалия при увреждането му,
трайността на вредните последици, интензитета и продължителността на изживените
от ищеца болки и страдания. Ищецът е в зряла възраст, на него са причинени относително
малко на брой травми
(контузия на тялото, сътресение на мозъка без загуба на съзнание, травма на ляв
глезен, травма на показалец на лява ръка, без данни за счупване),
като всички те нямат живото застрашаваш характер, нито са от естество да влошат
неговото здраве - краткотрайно или за по-продължителен период от време. Макар
да е имал краткотрайна загуба на спомен, ищецът е бил в съзнание. Травматичните
увреждания не са налагали провеждане на оперативни интервенции, а
възстановяването на ищеца е протекло за относително кратък период (4 дена в лечебното
заведение и около десет дена рехабилитация при специалист в домашни условия, с
помощта на жената, с която живял на съпружески начала). Съдът съобрази изпитваните
от ищеца болки и дискомфорт с продължителност около 1-2 месеца след инцидента, че те са по-интензивни
една седмица след произшествието, след което са затихвали, вкл. персистиращото в
за това време главоболие. Освен изброените обстоятелства относно ищеца, съдът отчита конкретните за
страната и региона икономически условия, както и лимитите по чл.
492, т. 1 КЗ. С оглед на всички тях съдът приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди за
претърпените болки и страдания от причинените му телесни увреждания е 12 000
лв.
Този размер следва да се редуцира, предвид направеното от ответника възражение за съпричиняване, поради неползване от ищеца на предпазен колан. По делото се установи, че той е пътувал в превозното средство без поставен такъв. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали (чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Преценката за съпричиняване се прави на плоскостта причинно-следствената връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат (П-17-63, Пленум, т. 7). Прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от доказана причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането и настъпилия вредоносен резултат. В случая следва да се съобрази, че П.И. е спомогнал за собственото си увреждане, т. к. по делото е установено, че травматичните увреждания по главата и тялото са получени при политане на тялото напред и нагоре, поради въздействието на инерционните сили. Това въздействие не би се проявило при поставен предпазен колан, чието предназначение е именно това, да задържи пътника към седалката. Затова съдът приема, че с непоставяне на предпазен колан ищецът е допринесъл за настъпване на травматичните увреждания по главата и тялото. Конкретно установените обстоятелства, на които се изгражда извода за съпричиняване, не изключват като водеща и основна причина поведението на водача на лек автомобил Рено (отклоняване на автомобила в насрещната пътна лента с висока скорост), защото без него, ПТП-то не би настъпило и не биха се проявили инерционните сили, при чието въздействие са настъпили травматичните увреждания. Поради това съдът приема, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия е налице и я определя на 1/3, поради което определеното обезщетение на ищеца от 9 000 лв. ще следва да се редуцира с тази част (3 000 лв.), при което окончателният му размер възлиза на 6 000 лв.
Така определеното застрахователно обезщетение следва да се присъди с претендираната законна лихва, но не от посочената в исковата молба дата (15.06.2019 г.) – денят на увреждането, а от деня на предявяване на застрахователната претенция от увредения пред застрахователя – 09.10.2019 г. до окончателното му изплащане. Ответникът-застраховател е в забава, поради изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и липса на определено и изплатено застрахователно обезщетение (чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ). Това бездействие на ответника го поставя в забава, с оглед на това, че при предявяване на претенцията от ищеца са представени протокол за ПТП и епикриза, т.е. един от документите, удостоверяващи самото ПТП (чл. 496, ал. 3 КЗ). Последиците от забавата на ответника не отпадат на основание чл. 380, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ, поради непосочена от ищеца банкова сметка, ***астрахователно обезщетение. Застрахователят поддържа, че застрахователно обезщетение не се дължи въобще, поради което няма как да се приеме, че неплащане на обезщетението е обусловено от непосочването на банкова сметка. ***на срок за произнасяне по претенцията на увредения, за този период ответникът също дължи законна лихва върху застрахователното обезщетение, но за забавата на застрахования делинквент, доколкото е налице функционална обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на прекия причинител на вредата (чл. 429, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ).
По изложените съображения
съдът приема, че предявеният иск е частично основателен. Ответникът следва да
се осъди да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
в размер на сумата от 6 000 лв., ведно със законната лихва от 09.10.2019 г. (денят
на предявяване на претенцията пред застрахователя) до окончателното ѝ изплащане,
а за разликата до пълния му претендиран размер от 26
000 лв., както и за законната лихва от 15.06.2019 г. до 08.10.2019 г., искът следва да
се отхвърли.
При този изход на делото и осъщественото безплатно
процесуално представителство на ищеца от адв. С.Н., в полза за последната
следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Изчислено
пропорционално на уважената част от иска (6
000 лв.) и съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г.,
дължимото такова от ответника е в размер на 630 лв. В полза на ищеца не следва
да се присъждат претендирани разноски, доколкото по делото не са налице
доказателства за сторени такива – тя е освободена от внасяне на такси и
разноски.
От ответника се претендира присъждане на разноски и
юрисконсулстко възнаграждение. Ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част на иска (чл. 78, ал. 3 ГПК). От него са доказани извършване
на разноски в общ размер на 505 лв. (15 лв. – заплатена такса за частна жалба;
440 лв. – депозити за вещи лица и 50 лв. – депозит изплатен за явяване на
свидетели, като разликата от 40 лв. до пълния размер на внесения депозит за
свидетели, не е изплащана и подлежи на връщане, при поискване от ответника), като
съобразно отхвърлената част на иска (20 000 лв.) на ответника следва да се
заплатят от ищеца разноски в размер на 388,46 лв.
С оглед осъщественото процесуално представителство на
ответника от юрисконсулт и заявената претенция за възнаграждение по чл. 78, ал.
8 ГПК, такова следва да се присъди в размер, ненадхвърлящ максималния такъв за
съответния вид дело, определен по реда на наредбата по чл. 37 ЗПрП (чл. 78, ал.
8 ГПК). Независимо, че ответникът е защитаван по дело с материален интерес над
10 000 лв., съдът приема, че размерът на възнаграждението следва да се определи
според чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ без да се увеличава съобразно правилото на
алинея втора от цитираната разпоредба, с оглед неявяването на пълномощник в съдебно
заседание. При конкретно положените процесуални усилия и на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ ищецът следва заплати на ответника възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 300 лв.
Отчитайки
освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса и разноски (чл. 83, ал.
2 ГПК) и с оглед частичната основателност на предявения иск, ответникът следва
да бъде осъден за заплати държавна такса върху уважения размер на иска, както и
заплатените от съда разноски (чл. 78, ал. 6 ГПК). Изчислена като 4 % от
присъденото обезщетение от 6 000 лв. (чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по реда на ГПК), е в размер на сумата от 240 лв.
Дължимата от ответника част от разноските по делото, заплатени от бюджета на
съда (440 лв.), определена според уважения размер на иска (6000 лв.), е 101,53
лв. За двете суми (240 лв. и 101,53 лв.), както и 5 лв. за служебно издадения
за тях изпълнителен лист (чл. 11 Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК), следва да се заплатят от ответника в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на ОС Ловеч.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. *** да заплати на П.М.И., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 6 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания)
от телесни увреждания, в резултат на ПТП от 15.06.2019 г., причинено при управление на лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с
peг. № ***, управляван от К.К.Л. чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ведно със законната лихва от 09.10.2019 г. (денят
на предявяване на претенцията пред застрахователя) до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за разликата до пълния му претендиран размер от 26 000 лв., както и за
законната лихва от 15.06.2019 г. до 08.10.2019
г.
ОСЪЖДА КЗ „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С. *** да заплати на адв. С.К.Н. от САК сумата от 630
лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П.М.И., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. *** сумата от 388,46 лв.,
представляваща сторени по делото разноски съразмерно отхвърлената част от иска,
както и сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл.
78, ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. *** да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд Ловеч, сумата от 240 лв., представляваща държавна такса
върху уважения размер на иска, сумата от 101,53 лв., представляваща заплатени
по делото разноски, както и сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението е постановено при участие на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.
*** – трето лице помагач на
страната на ответника „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: